Валентин Николов: Във време на свръхинформация чрез вестник „Строител“ Камарата намери начин целенасочено да стига до своите членове и партньори

Прочетена: 83

Ренета Николова

Г-н Николов, Вие сте един от хората, които са заедно с вестника от неговото създаване. Как виждате развитието му през изминалите 10 години?

Ние трябва да тръгнем от създаването на Камарата на строителите, защото КСБ и вестникът са взаимно свързани. Камарата без вестника няма да е същата, а вестникът без КСБ не би могъл да бъде това, което е. Лично за мен, аз съм го казвал много пъти, създаването на КСБ е изключително важна крачка в посоката за развитие на гражданското общество. Пример за самоорганизация на един бранш. Нещо, което все още в този мащаб и с такова голямо значение не е повторено в България. Законът за КСБ, създаването на Регистъра, изграждането и развитието му, създаването на вестника, развитието на вестника – това не е самоцелно. И КСБ, и ЦПРС, и вестникът – всичко е насочено към фирмите, членове на Камарата, то е за тях. Тук трябва да отбележим, че благодарение на усилията на много хора през изминалите години КСБ стана това, което беше заложено в идеите при нейното основаване. Пряко доказателство за този факт е увеличаването на членския състав. В последните години той на практика се удвои. Ето тази взаимовръзка Регистър – Камара – вестник – членски състав, тя е изключително важна. Това са четирите кита, ако използваме едно такова сравнение, върху които се опира тази всеобхватна и нелесна дейност. Така виждам нещата аз.

Кое беше най-значимото, което движеше този процес на развитие – Закона, КСБ, Регистъра, а след това и вестника? И очаквахте ли тогава, в самото начало Камарата да стане такъв незаобиколим фактор, а изданието да се утвърди като сериозна и достоверна медия?

Най-важни бяха вярата и убеждението, че пътят е правилен и трябва да се работи в тази посока. Искаше ми се, надявах се да се случи това – Камарата да стане такъв сериозен фактор, но не бях напълно убеден, че е възможно в рамките на моя живот и моята работа в Камарата. Много се радвам, че това се случи и че аз съм част от този успех. Важно е, че вярвахме в това, което правим, положихме много усилия и в края на краищата резултатът е налице както по отношение на организацията, така и на вестника.

Кои са най-важните неща, които се случиха в този период от 10 г. и в развитието КСБ, и в развитието на вестника? Какво бихте определили като ключови моменти?

На първо място е създаването и развитието на Регистъра. Това значи порядък в отрасъла. Нещо, което преди не съществуваше. Има много критици на Регистъра. Но както са казали римляните – добър, лош, но закон. Това е основополагащото. Следващата стъпка е, че Регистърът не остана застинала структура. Комисията се развиваше и се развива в зависимост от конкретиката на живота, от изискванията, които той налага. Невинаги това е много лесно да се случи, защото ние сме свързани с един конкретен закон и не можем да излезем извън него. Въпреки това Комисията успя и продължава да успява в рамките на Закона, без да нарушава клаузите му, да адаптира своята работа колкото е възможно по-близко до потребностите на фирмите и колкото се може повече да облекчава техните административни усилия за поддържане на този порядък. Това е на първо място. На второ място е създаването на материалната база на Камарата. Пак ще се повторя, а и много хора са го казвали – няма друга организация, която в началото на прехода да е създала такава мащабна общонационална материална база. Една организация тя е фактор – силен, непреодолим, когато има изградена материална база и възможности за функциониране. Така че това е предпоставка за функциониране. На трето място е вестникът. Много малко са структурите и организациите, може би дори сме единствената браншова организация, която има такъв солиден, сериозен вестник, който излиза всяка седмица. Той е 32 страници. Богат е на съдържание, не е бюлетин. Дава много сериозна информация. Един истински вестник, чрез който Камарата достига до всички свои членове и до всички фирми, които са вписани в Регистъра. Достига до всички свои партньори, министерства, ведомства, общини, посолства. Това е една комуникация, която е безценна, защото тя е много трудно постижима. В морето от информация в днешния свят имаме ситуация на свръхинформация. Така много неща се губят в това свръхпредлагане. Докато ние сме намерили начина целенасочено да стигаме до нашите членове и до нашите партньори, в това число организациите и структурите, които работят с нас, близко или около нас. Ето това нещо е уникално и трябва да се запази. Трябва да се положат усилия и да се развие.

Ние сме създали един път, който е утвърден от 10 години. Може да е консервативно, може дори да е малко старомодно, но това центрира работата в определена посока. Дава условия да се поддържа висококвалифициран персонал. Дава уникална възможност да създадеш и развиеш една традиция. В петък сутринта вестникът е на бюрото на мениджъра, на министъра, на кмета на общината. Той може да не го прочете целия, но той ще види заглавието на първа страница. Ще види, че КСБ е организирала кръгла маса по актуални въпроси, изложба, дискусионен форум, че е провела среща с министър или кмет. Ще отвори вестника и ще прочете първите 3 или 5 страници, или пък темата, или интервюто, или друга информация, която го касае.

Всеки си има свой начин на четене. Вестникът позволява да се връщаш многократно към новината. Да си препрочиташ, да премисляш. Още повече че този начин на общуване с хората в продължение на едно 100 години, е доказал своята ефективност. Вестникът е сред основните средства за комуникация. А добрата комуникация е определяща за развитието напред.
Тук искам да кажа и няколко думи за електронното издание. Комбинацията, която направихте между печатното издание и по-бързата медия – сайта, е чудесна, те взаимно много добре се допълват.

Какво е значението на изданието за КСБ?

През последните 10 г. вестникът е неизменно до Камарата, екипът присъства и отразява всички събития, следи организационния живот. Това е най-високата степен на прозрачност, която ръководството на организацията може да даде на членовете й. Всички заседания на УС, срещи с институциите, с ОП – за всички тях се публикува подробна информация и по този начин фирмите, институциите, обществото са винаги добре информирани за работата на Камарата. Но екипът на вестника е и на всички строителни събития – първи копки, откриване на обекти, инспекции. Публикациите, снимките, словото на хората остават записани. През изминалите 10 години в. „Строител“ създаде хрониката на бранша с всичките му успехи, трудности, предизвикателства. Това е едно истинско богатство. Уникално е. И не на последно място – посланията на Камарата чрез вестника стигат най-бързо до членовете й, организациите, с които работи, до обществото. Ежеседмично може да се чуе гласът на бранша и той да бъде отбелязан. Вестникът е много мощно средство и оръжие за въздействие. Умните хора го разбират това, както и сериозните бизнеси.

Как оценявате взаимодействието на вестника с Контролния съвет?

Работим изключително добре. Мисля, че имаме много ползотворно сътрудничество. Доста добри инициативи реализирахме, но трябва да продължим напред. Какво имам предвид? Животът се променя. Много неща трябва да се развиват и по нов начин да се погледне на тях. Едно от нещата, за които Съветът работи вече втора година, това е новият начин на формиране на бюджета на ОП на Камарата. Не става лесно. Има трудности, но абсолютно съм убеден, че така трябва да бъде. Бюджетът на Камарата трябва да се изгражда колективно, отдолу-нагоре. Това е начинът. Това е новият модел и той е единствено правилният. Това е демократичният модел, който е в съзвучие с нашата организация като един важен елемент на гражданското общество. Много браншови организации имат лидерски характер. Когато имат силен лидер, те съществуват, чуват се, разпознават се. Ние също имаме силни лидери, както сме имали, така имаме в момента. Но ние сме разпознаваеми на едно друго ниво заради колективния момент в ръководството и в работата на организацията. Именно такива са и насоките за дейността на КС в следващия период, където нещата трябва да се пренесат малко повече в Областните представителства. Не става въпрос да бъдат контролирани в буквалния смисъл на думата, а те да бъдат стимулирани, активирани, да работят по-широко, с повече хора и по-целенасочено. Контролните съвети в ОП-тата са един допълнителен резерв от активисти. Хора, които може и трябва да са отговорни по време на събранията, а също така да се включат по-активно в работата за взимане на решения, в изразяване на мнение, във формиране на позиции и т.н. Така че това е най-важното. Утвърждаване и засилване на колективното начало във формирането на бюджета, взимането на решения и цялостното функциониране на Камарата. В този ред на мисли, това несъмнено е задача и на вестника, защото той винаги е следвал и отразявал основните политики на Камарата. Следователно това трябва да бъде неговата задача през следващия период, наред с квалификацията и обществените поръчки.

Вие започнахте с препоръките накъде да се насочи вестникът. На какво друго би било добре да наблегне изданието?

Аз съм човек на възраст. Приемам, че имам и богат опит. Той показва, че една машина, която работи добре, не трябва да се чупи. Тя трябва да работи спокойно, за да може да се получи максимален ефект от нея. Във вестника са вложени огромни усилия. В него са вложени и много средства както за материална база, така и за изграждане и възпитание на хора. Ето това е най-голямото богатство, което трябва да се запази, развие и съхрани. Лично аз съм категоричен противник на резките движения и промени, свързани с работата на Камарата и вестника. Смятам, че нещата трябва да се развиват постепенно, постъпателно, да вървят напред без резки промени, необмислени експерименти, волунтаристични действия. Аз не смятам, че кой знае какво трябва да се променя. Човек не може да си го изсмуче от пръстите.

Не мога да не попитам и за перспективите и важните задачи пред Камарата?

Запазването на единството. Това е основната ни задача. Една много тежка година мина. Много противоречиви неща се случиха. Създаде се голямо напрежение. Мисля, че успешно я преодоляхме в общи линии. Имаше различни мнения по това как да се реагира. Важното е, че единството се запази. Това е основната задача в бъдеще време. Цялостната ситуация е такава, че не може от отделни елементи, от отделни случаи да се генерализира и да се правят изводи, които да се пренасят върху целия бранш и да се вменява вина на всички. Ето това се опитаха да направят някои политици. И ние възразихме остро. Не приемаме този подход! Не се съгласихме. Няма да го приемаме и в бъдеще.

2019 г. е изборна. Предстоят европейски и местни избори, но и избори в КСБ.

Аз съм оптимист в това отношение, защото историята показва, че Камарата е изключително жизнен организъм, който отхвърля всичко онова, което не му е наред и не му е присъщо, и намира начин да създаде своите лидери с оглед потребностите на времето, в което живеем. Заради това съм оптимист за бъдещето.

Едно пожелание към екипа на вестника?

Не забравяйте началото и се стремете и се борете за бъдещето.

Сподели в социалните мрежи

Автор на 20.03.2019. Категория Интервю. Можеш да следиш всички коментари и промени по тази публикации през RSS 2.0. Можете свободно да коментирате тази публикация

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.