Крешник Бектеши: Българските фирми са добре дошли да правят бизнес в Република Северна Македония

Членството на страната ни в НАТО ще е от полза както за регионалната, така и за евроатлантическата сигурност

Прочетена: 99

Мирослав Еленков

Министър Бектеши, през март се проведе първото заседание на Междуправителствената комисия между България и Северна Македония за икономическо сътрудничество. Кои бяха основните въпроси, които бяха обсъдени?

Това събитие е от изключително значение, то беше специално за мен, тъй като се провежда 10 години след подписването на Споразумението за икономическо сътрудничество между правителствата на Република Северна Македония и Република България. На него с моя скъп колега министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията Росен Желязков подписахме Протокол за първото заседание на Междуправителствената комисия, в който са формулирани нови възможности за бъдещото икономическо сътрудничество между нас.
През април ще бъде създадена съвместна комисия в сферата на туризма. Нейната задача ще е да подготви двугодишен план за действие, с който да бъдат определени дейности за укрепване на двустранното сътрудничество между двете страни в този сектор. По отношение на малките и средните предприятия (МСП) вече е финализиран Меморандумът за разбирателство между българската Изпълнителна агенция за насърчаване на малките и средните предприятия и Агенцията за насърчаване на предприемачеството на Република Северна Македония, който се очаква да бъде подписан на второто междуправителствено заседание. То ще е посветено на укрепване на икономическото сътрудничество между МСП от двете държави. Предвиждаме да си партнираме и в областта на технологично-индустриалните зони.

На заседанието бяха набелязани още конкретни стъпки, свързани с подкрепяне на инвестициите. Българската агенция за инвестиции и Агенцията за насърчаване на чуждестранните инвестиции и износа у нас се договориха да предприемат мерки за създаване на благоприятни условия и стимулираща среда за развитие на партньорските взаимоотношения между предприемачи от двете държави, които да осъществяват заедно инвестиционни проекти и да създават съвместни предприятия.

В сферата на здравеопазването бе постигнато споразумение за разработване на План за действие със здравните заведения в Република България за взаимен обмен на персонал и за обучение на медицински работници. Що се отнася до промишлеността, ние изразихме заинтересоваността си за обмен на добри практики, опит и техническа помощ, свързани с индустриалната политика, специализация в областта на интелигентните технологии, както и в сферата на развитието и подкрепата за МСП, включително мерки за изпълнение и участие в програми на ЕС.
В енергийния сектор договорихме изготвянето на предпроектно проучване за анализ и оценка на техническите, пазарните, икономическите, финансовите и нормативните аспекти на възможностите за изграждане на нова газопреносна мрежа между двете страни. Обсъдихме и осъществяването на обединение на пазарите на електрическа енергия на Северна Македония и България по проекта „Ден напред“, който ще създаде няколко положителни ефекта. Например присъединяване на Югоизточна Европа към вътрешния интегриран пазар на електроенергия на ЕС. Целта е участниците в него да постигнат ефективност при използването на наличния трансграничен капацитет, изравняване на цените и по-висока конкурентоспособност, както и по-добро качество на услугите. Това ще отвори вратите за ново обединяване на пазара на електроенергия в региона.

По време на заседанието на Междуправителствената комисия българската страна ни информира относно процедурата за избор на стратегически инвеститор за изграждането на АЕЦ „Белене“ и за възможността за реализирането на регионални проекти. След определянето на стратегически инвеститор за АЕЦ „Белене“ за Северна Македония ще се открият нови възможности.

В сектор „Селско стопанство“ беше постигнато съгласие за подписване на меморандум за сътрудничество, който да бъде рамка за съвместни дейности, включително споделяне на опит и помощ при прилагането на инструментите IPA и IPARD за предприсъединителна помощ на ЕС, както и за предаване на наученото от България по отношение на финансовите инструменти.
Трябва да подчертая заявения интерес и на двете страни за приключване на строителството на липсващите участъци по железопътния коридор Беляковце – Крива Паланка – българска граница, Гюешево – македонска граница, включително общия трансграничен тунел, за да се направи жп връзка между България и Северна Македония.

Очакването е всички тези договорени точки за сътрудничество да осигурят нови форми за съвместни дейности във всички сфери на икономиката, като така търговският оборот между двете държави е възможно да надхвърли 1 млрд. евро. В общия обем на нашата външна търговия България е на 5-о място, а в рамките на ЕС е на 4-та позиция след Германия, Великобритания и Гърция. Смятам, че имаме голям потенциал за работа и бихме могли по-добре да оползотворим икономическите и инвестиционните възможности на нашите страни.

Кои са най-значимите общи проекти между България и Северна Македония?

Макар че сферите за сътрудничеството между двете страни, които изброих, обхващат повечето от важните проекти, като ключов мога да изтъкна строителството на липсващата жп връзка по железопътния коридор Беляковце – Крива Паланка – българска граница, Гюешево – македонска граница, включително общия трансграничен тунел и модернизацията на съществуващите участъци София – Перник – Радомир – Гюешево. С изпълнението им ще бъде завършена Източната железопътна част на трасето Бари/Бриндизи – Дуръс/Вльора – Тирана – Скопие – София – Бургас – Варна (Паневропейски транспортен коридор №8).

Какви са възможностите за инвестиции на български фирми в страната Ви?

Привличането на преки чуждестранни инвестиции остава ключов компонент на стратегическите цели на правителството, насочени към повишаване на конкурентоспособността и постигането на по-висок икономически ръст и напредък. В настоящата правителствена програма за периода 2017 – 2020 г. един от приоритетите е развитието на връзките на местните предприятия с чуждестранните компании, които работят в страната ни. Бяха приети нормативни актове, които осигуряват равнопоставеност между чуждестранните и местните инвеститори. Законодателните промени дават и множество привилегии на чужди инвеститори.

Правителственият план за икономически растеж, Законът за финансово подпомагане на инвестициите, съвместната работа на специализирани екипи за изготвяне на мерки за бизнес общността и изпълнението на предвидими политики за привличане на чуждестранни вложения след обявяването на независимостта на страната доведоха до рекордни резултати. Така през 2018 г. чуждестранните инвестиции възлизат на 624,5 млн. евро спрямо 181,7 млн. евро през 2017 г., отбелязвайки ръст от 244%. Само през четвъртото тримесечие на 2018 г. техният размер достига 311,3 млн. евро спрямо 167,9 млн. евро през същото тримесечие на предишната година, или отчетеният ръст е 85%.

През годините властите имаха ангажимента да подобряват общия инвестиционен климат и да го направят по-стабилен и предвидим, за да привличат по-големи вложения – както местни, така и чуждестранни. Освен това правителството предприе различни мерки, като например финансови и фискални стимули, включително данъчни ваканции, целеви стратегии за насърчаване на инвестициите и създаване на Технологични индустриални развойни зони (ТИРЗ). Тези усилия бяха оценени. Република Северна Македония беше поставена на 10-о място (измежду 190 икономики) в класацията на Световната банка „Правене на бизнес“ за 2017 г.

Особено важни в преработвателната промишленост са инвестициите на зелено, включително в експортно ориентирани сектори като автомобилните компоненти и хранителната промишленост. Всъщност сред всички страни на ЦЕФТА Северна Македония има най-високия дял на преки чуждестранни инвестиции (ПЧИ) в производството – 36%. Това се дължи на няколко предимства, като ниски разходи за работна ръка и данъци, географска близост до заводи за сглобяване, безмитен достъп до пазара на ЕС и до другите пазари в региона, които са в рамките на европейската мрежа на споразумения за свободна търговия, както и благоприятна инвестиционна среда. Всички тези фактори компенсират сравнително по-малките обеми на нашата икономика.

Република Северна Македония ратифицира 40 двустранни споразумения за насърчаване на чуждестранните инвестиции, 35 от които са влезли в сила. А общо 17 са подписани със страни членки на ЕС, включително с Република България. Споразумението за взаимна защита и насърчаване на чуждестранните инвестиции между правителствата на Република България и на Република Северна Македония е сключено на 22 февруари 1999 г. и е в сила от 15 април 1999 г., когато е ратифицирано.

Република Северна Македония е сключила 39 договора за избягване на двойното данъчно облагане с основните си икономически партньори по света, повечето от които са в сила. Споразумението с България е сключено на 24 септември 1999 г. и е в сила от 1 януари 2000 г.

Някои от инструментите за насърчаване на инвестициите в Република Северна Македония са: разрешено е чуждестранната собственост на капитала да е 100%, ставката на корпоративния данък е 10%, данъкът върху доходите на физическите лица е 10%, ДДС е 18%, като преференциалната ставка съответно е 5%, ДДС върху туристическите услуги е редуциран от 18% на 5%, както и ставката за ДДС върху нерафинираното олио за готвене, корпоративният данък за малките и микропредприятията с годишен оборот до 3 млн. македонски динари е 0%, корпоративният данък върху доходите за малките предприятия с годишен оборот между 3 и 6 млн. македонски динари е намален от 10% на 1%, реинвестираната печалба няма да бъде облагана (0%), вносът на неизползвано оборудване и резервни части е освободен от мита.

Както казах, предлагаме много облекчения, които са предсказуеми и прозрачни за инвеститорите, и българските фирми са добре дошли да правят бизнес в Република Северна Македония.

Какви са облекченията за големите инвеститори?

Технологичните индустриални развойни зони са разграничени като територии, в които действат специални митнически, търговски и финансови разпоредби. Предимствата за чуждестранните инвеститори, които влагат капитали в тези зони, се регулират от Закона за ТИРЗ. Привилегиите са свързани с данъчните и митническите облекчения, както и с допълнителни стимули.

Например земята в ТИРЗ се отдава за дългосрочен наем за срок до 99 години. Инвеститорите са освободени от заплащане на комунални такси, а свързването към газовата, водоснабдителната и канализационната мрежа е безплатно.

Има и специални облаги за мултинационалните компании, които започват нова инвестиция или прехвърлят част от стопанските си дейности в ТИРЗ, като правителството участва с до 1 млн. евро в разходите за строителство.

В допълнение към това Законът за подкрепа на финансовите инвестиции, който вече споменах, има за цел да стимулира икономическия растеж и развитието на Република Северна Македония. Той предвижда подкрепа за: нови работни места; изграждане и насърчаване на сътрудничество с местни доставчици от Северна Македония; създаване на организационни форми за технологично развитие и научни изследвания; инвестиционни проекти от значителен икономически интерес; ръст на капиталовите инвестиции и приходите, както и за закупуване на дялове от изпаднали в затруднение предприятия, повишаване на пазарната конкурентоспособност, инвазия на пазари и увеличаване на продажбите.

Какви стимули предлагате на малките и средните предприятия?

В рамките на годишната програма на Министерството на икономиката за конкурентоспособност, иновации и предприемачество очертахме мерки и дейности, насочени към създаване на стимулираща среда за отваряне на нови и укрепване на съществуващи микро-, малки и средни предприятия и занаяти, както и за развитие и насърчаване на институционалната инфраструктура за подкрепа на бизнеса и утвърждаване на предприемаческия климат. Финансовата помощ е ориентирана към субсидиране на до 70% от разходите на тези предприятия за закупуване на оборудване, иновативни софтуерни решения, участие в местни панаири/изложения, сертифициране на системи за качество по стандартите на ISO и по системата HALAL, както и за съфинансиране на проекти на фондации и асоциации на граждани, които се отнасят до нефинансова подкрепа за МСП и развитието на предприемачеството и занаятите в Република Македония.

От друга страна Фондът за иновации и технологично развитие осъществява допълнителен набор от мерки, които са част от Третия стълб на правителствените мерки за икономически растеж, обхващащи процесите на финансова подкрепа за малките и средни предприятия и иновации.

Кои са най-големите проекти в сферата на енергетиката, които изпълнявате?

Определено това е проектът „Ден напред“, който споменах. На основата на подписания на 1 август 2017 г. меморандум е сключено споразумение между Акционерното дружество за извършване на енергийни дейности „Македонски енергийни ресурси Скопие“, което е държавна собственост, и „Булгартрансгаз“ ЕАД за осъществяване на предпроектно проучване за изграждане на нова газопреносна връзка между Република Северна Македония и Република България. Този документ трябва да включва анализ на технологичните, пазарните, икономическите, финансовите и нормативните аспекти на проекта и да идентифицира решения за необходимата инфраструктура на територията на двете страни.

На първото заседание на Междуправителствената комисия за икономическо сътрудничество беше договорено „МЕР АД Скопие“ да изпрати писмо до „Булгартрансгаз“ ЕАД за създаване на съвместна техническа работна група, която да ускори реализацията на проекта за газова интерконекторна връзка между двете държави недалеч от Петрич.

Разкажете ни повече за осъществяваната от Вас програма за развитие на туризма?

Правителството показа, че туризмът е един от основните приоритети и че всички мерки, инвестирани в неговото развитие, дават своя положителен резултат, който се изразява във все по-големия брой на посетители и нощувките. Ефектите са осезателни – валутният приход от обмен на чуждестранна валута в страната през 2018 г. се е увеличил с 20% в сравнение с предходната година.

През януари – декември 2018 г. броят на туристите нараства с 12,8% в сравнение със същия период на предходната година. Съответно броят на вътрешните туристи се е увеличил с 13,9 %, докато този на чуждестранните бележи покачване от 12,2%, така че поставената цел за 1 млн. туристи до 2020 г. е постигната предсрочно и заложените стойности са надхвърлени, достигайки 3 млн. нощувки. Броят на туристите от съседните страни също е по-висок – на тези от България – с 24,3%, от Гърция – с 11%, и от Турция – с 23%. Туристите от Холандия, Полша и Румъния всяка година стават все повече.

Всички тези данни са резултат от серията мерки, предприети от редица институции, включително Министерството на икономиката като ведомство, определящо държавната политика в туристическия сектор, както и Агенцията за насърчаване и подкрепа на туризма, координирани от Координационния орган за туризма в правителството на Република Северна Македония.
Субсидирането на туризма, организиран в чужбина, и на въздушни линии до нискотарифните авиокомпании се доказаха като сполучливи действия. Чрез субсидирането на въздушни дестинации за връзка с нискотарифните авиокомпании беше решен проблемът с недостига на директни връзки с основните градове в Европа и в света, а също така се обърнахме към предизвикателството да привличаме туристи от големи градове по целия свят. Тази година списъкът е допълнен с нови туроператори и туристически центрове от други световни дестинации.
Бих искал да спомена и проекта ни за вътрешна и регионална конкурентоспособност в туризма (ВРКТ), който представлява четиригодишна инвестиционна инициатива, осъществявана с безвъзмездна помощ от ЕС (IPA II). ВРКТ има цялостен подход към развитието на туризма и управлението на дестинациите и ще осигури наред с другите неща инвестиции в тях и специфичен просперитет за конкретна дестинация.

Програмата на Министерството на икономиката подпомага международното и двустранното сътрудничество с важни туристически организации и институции, особено със Световната туристическа организация, Европейския комитет по туризма, Европейската туристическа комисия, ЦEИ и други.

Разработихме и Национална стратегия за развитие на туризма 2016 – 2021 г., насочена към прилагане на новите тенденции в туризма и успешно туристическо развитие на Северна Македония. В същото време до края на тази година ще бъдат стартирани и няколко важни инициативи – подготовка на стратегия за бранд в туризма, субсидиране на домакинствата в селските региони, като вече сме подпомогнали 10 общини за подготовка на местни туристически стратегии.

Какви според Вас ще са ползите от бъдещото членство на страната Ви в НАТО?

Правителството на Република Северна Македония даде нова форма на външнополитическия подход на страната, като постави специален акцент върху автентичното разбиране, че НАТО и европейската интеграция, добрите съседски взаимоотношения и регионалното сътрудничество са процеси, които са неразривно преплетени и взаимно се стимулират.

Членството ни в НАТО трябва да допринесе за регионалната сигурност и стабилност, като ще бъде от полза и за евроатлантическата сигурност, към което Република Северна Македония се доближава с готовност и увереност като 30-и член на Алианса. Подразделенията за енергетика и международна търговия и търговски отношения са целеви звена на Министерството на икономиката на Република Северна Македония, обвързани с приоритетите на националната сигурност, което означава енергийна сигурност на доставките, опростяване на митническите и търговските процедури, за да се елиминират възможните рискове при достъпа до пазари, като трябва да се запази стабилното икономическо развитие и конкурентоспособност на икономиката.

Сподели в социалните мрежи

Автор на 10.04.2019. Категория Интервю. Можеш да следиш всички коментари и промени по тази публикации през RSS 2.0. Можете свободно да коментирате тази публикация

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.