Антонио Таяни: Европа трябва да промени перспективите на новото поколение, като стане конкурентна и привлече инвестиции за индустрията

Противодействието на корупцията и фалшифицирането на стоки са два аспекта на борбата за достойно, морално и справедливо общество

Прочетена: 210

Ренета Николова

Г-н Таяни, каква е актуалната  ситуация с европейската икономика? Къде е мястото на строителната индустрия? Вижда ли се изход от кризата?

През 2013 г. икономическите и фискалните политики на ЕС започнаха да генерират положителни ефекти. Общите спадове намаляват. Най-уязвимите страни плащат по-малко заеми и в момента правят повече, за да реформират икономиките си. Промишленото производство се увеличава, включително и в България. Връща се доверието в пазара. Фондовите борси се представят добре. Бизнес перспективите непрекъснато се подобряват.

Въпреки това все още трябва да бъдем бдителни и да не надценяваме първоначалните резултати. Въз основа на цифрите и развитието, което установяваме, имаме основателни причини да продължаваме усилията си. Дължим го на тези, които не са усетили възстановяването, на тези, които все още не могат да се възползват от положителната промяна. Дължим го на нашите 26 милиона безработни, особено на младите хора.

Що се отнася до строителната дейност в Европа – изглежда, че последиците от финансовата криза и въздействието й върху икономиката продължават да поставят под натиск строителния сектор. В някои страни планираните инвестиции са замразени поради кризата с държавния дълг. Тази ситуация на строги икономии в няколко държави силно е отслабила все още крехкото доверие на бизнеса и потребите­лите.

Освен това кредитната криза продължава и закъснелите плащания – по-специално от страна на публичните органи, са основен проблем за оцеляването на строителните фирми, голям брой от които фалираха заради тях. Тези неблагоприятни обстоятелства увеличиха конкуренцията между компаниите на вътрешния пазар на ЕС. Въпреки това правилното прилагане на директива относно забавените плащания в страните членки има потенциал да реши този въпрос.

Заетостта в строителството е също повлияна от тези фактори. Фирмите изпитват още по-голяма трудност да задържат работната си сила, включително квалифицираните кадри. През 2012 г. нивото на заетост в сектора по прогнозни данни е в размер на около 14,6 милиона работници, което представлява спад от 3,1% в сравнение с предходната година.

Общата строителна продукция се очаква да се понижи с още 2,6% през 2013 г. в резултат на спад във всички сегменти с изключение на дейностите, свързани с ремонт и поддръжка. Не се очаква ситуацията да се подобри преди 2014 г.

В годината преди предстоящите избори за Европейски парламент каква е равносметката, която правите? Какво беше най-важното, което успяхте да свършите през този мандат, и за какво не ви стигна времето?

Най-важният резултат от работата ми през последните години е връщането на индустрията обратно в политическия дневен ред като основен фактор за повишаване на заетостта и растежа. Производственият сектор е отговорен за 80% от иновациите и три четвърти от износа и има също така значително въздействие върху заетостта, включително като създател на заетост в сектора на услугите. Поради тази причина Европа започна да гледа на инвестициите като на основен въпрос. В допълнение – най-накрая започна и да признава необходимостта от индустрия, щадяща околната среда, и нуждата от политики, които са в съответствие с целта ни да се увеличи делът на производствения сектор в БВП на ЕС от сегашните 15,1% на 20% до 2020 г. Това е революция, която, надявам се, ще бере плодовете на една по-конкурентоспособна в световен мащаб Европа. Взехме конкретни мерки, насочени към малките и средните предприятия – инициативи, свързани с рязкото увеличение на възможностите за достъп до кредити, въвеждането на Директивата относно забавените плащания, изплащане на държавните дългове и изключване от новите критерии по споразумението „Базел III“, за заеми до 1,5 млн. евро на малките и средните фирми. Подчертахме важността на отношенията между предприятията и публичната администрация. Само чрез улесняване на достъпа до пазарите ще можем да се възползваме от големия потенциал, който имат 23 милиона европейски компании по отношение на новите работни места.

За да улесним достъпа до пазарите за нашите компании, в допълнение към насърчаване на по-изобретателна индустриална политика организирахме мисии за растеж в Латинска Америка, САЩ, Северна Африка, Русия и Китай, придружени от делегации с представители на европейските МСП. Следващите стъпки са Израел, Бирма, Виетнам и Тайланд. Това са само някои примери за конкретни резултати от действията на ЕС за излизане от кризата.

Не на последно място по време на моя мандат сбъднах една от мечтите си. Това бе изстрелването на първите спътници на съзвездието „Галилео“ и първите услуги, които ще са достъпни от 2014 г., както и финансирането на инфраструктура за наблюдение на Земята от система, наречена „Коперник”.

Един от големите успехи, за които и вие имате сериозен принос, е директивата за разплащанията с бизнеса. Какъв по-точно е ефектът от нейното прилагане?

Директивата относно борбата със забавените плащания при търговските сделки трябваше да бъде транспонирана в националното законодателство на държавите от ЕС до 16 март 2013 г. България я транспонира на 8 март 2013 г. ЕК в момента прави анализ на националните мерки за транспониране, включително и българските, за да се провери дали държавите правилно са приложили директивата. Все още е твърде рано да се оцени количественото и качественото й въздействие върху българския пазар и в останалата част от ЕС.

Обществените поръчки са една от най-проблемните сфери според бизнеса, в България те са и генератор на корупция. Какво ще промени новата евродиректива, за да направи по-прозрачни и достъпни търговете?

Новата директива има различни разпоредби, насочени към борбата с корупцията и провеждането на по-прозрачни търгове. Бих систематизирал нейното въздействие по следния начин:

Конфликти на интереси, предоставяне на облаги и предварителни пазарни консултации са често източник на незаконна полза за определени участници в търга. Сега тези понятия са ясно дефинирани и от държавите членки се изисква да предприемат действия, за да избегнат подобни ситуации. 

Незаконното изменение на договори е средство за промяна на условията на търга по непрозрачен начин, което нарушава конкуренцията. Сега правилата за промяна на договорите ще бъдат систематизирани много ясно.

Освен това налице са нови разпоредби относно мониторинга на специфични нарушения на директивата, които се отнасят до систематични  проблеми и докладването за тях.

Относно създаващите работни места малки и средни фирми в ЕС правилата за обществените поръчки в общността вече позволяват практики, които облагодетелстват тези компании, без да дискриминират големите. Възложителите могат например да разделят по-обемните договори на лотове, като по този начин ги правят по-достъпни за МСП. Нещо повече, с текущата реформа на правилата за обществени поръчки в ЕС Европейската комисия предлага да се засилят и направят по-ясни някои от съществуващите благоприятни за МСП мерки. Това ще стане чрез:

декларации вместо документни доказателства в първия етап на подбор;

горна граница на изискуемия минимален оборот, свързан със стойността на договора;

възложителите или да разделят договорите на лотове, или да обяснят защо не са го направили.

Това, от което се нуждаем обаче, е повече от една законодателна промяна – необходима е културна промяна сред възложителите. И в ЕС, и в отделните държави правилата, които улесняват МСП да влязат на пазара на обществените поръчки, са налице.

През 2008 г. комисията изготви Кодекс на най-добрите практики  за улеснен достъп на МСП до обществени поръчки. Той дава насоки за това как да се улесни достъпът на малките фирми до обществени поръчки при съществуващата правна рамка и изтъква националните правила и най-добри практики в това отношение. Нещо повече, МСП могат да се свържат с техния местен  партньор от Enterprise Europe Network и да получат съвет относно правилата за обществени поръчки в ЕС и как да участват в търгове в друга страна членка.

Както  споменахте, малките и средните предприятия са най-потърпевши от икономическата криза и наистина  често нямат достъп до обществени поръчки заради дискриминационни условия, заложени в търговете. Каква е политиката на ЕК за подкрепа на малкия и средния бизнес?

Напълно съм наясно с  изключителната значимост на МСП за европейската икономика. Повече от 20 милиона малки и средни компании в ЕС са основен двигател на икономически растеж, иновации, заетост и социална интеграция. Тези фирми представляват 99% от бизнеса и допринасят за 67% от общата заетост и 58% от брутната добавена стойност.

Европейската комисия има за цел да насърчава успешното предприемачество и да подобрява бизнес средата за МСП, за да им позволи да реализират пълния си потенциал в днешната глобална икономика. Нашите действия са определени в акта за малките предприятия – набор от 10 принципа, които трябва да ръководят разработването и прилагането на политики. Нека ви дам няколко конкретни примера:

1. Комисията прие Директивата относно забавените плащания и започна информационна кампания за информиране на МСП за техните нови права. Документът влезе в сила тази година. Той изисква държавните органи да плащат за стоките и услугите, които купуват, в рамките на 30 дни. Така директивата дава на МСП нужната жизнена подкрепа в тези трудни времена.

2. За да отговорят на предизвикателствата на кризата, ЕК и държавите членки създават по-благоприятна бизнес среда за МСП. Приоритетът на Комисията за намаляване на административната тежест е видим в Европа с въвеждането на обслужване на едно гише, прилагане на електронно правителство, съкращаване на времето за стартиране на бизнес и последователни усилия за промяна на отношението на чиновниците, за да станат по-отзивчиви и ориентирани към клиента.

3. По отношение на достъпа до финансиране до края на 2012 г. програмата за конкурентоспособност и иновации е подкрепила повече от 240 хил. МСП със заеми в обем, надвишаващ 14,2 млрд. евро, и е предоставила над 2,3 млрд. евро в капиталови инвестиции за над 300 иновативни компании.

4. Освен това аз изиграх роля в създаването на мрежа от пратеници на МСП. Тя ускори прилагането на Small Business Act (SBA) – „Мисли първо за малките!“, за Европа и осигури мощен глас за общността на малките и средните фирми в ЕС. Българският пратеник на МСП – Евгени Ангелов, е там, за да помогне на малкия бизнес с неговите конкретни искания.

5. Не на последно място Европейска мрежа за предприятия е ключов инструмент в подпомагането на МСП при управлението на бизнеса. Като събира близо 600 организации в подкрепа на частния сектор от повече от 50 страни, мрежата помага на малките компании да се възползват от несравнимите възможности за бизнес в единния пазар на ЕС. Повече от 3 хил. души опитен персонал предоставят практически отговори на конкретни въпроси.

Вие сте били лично ангажиран в така наречените мисии за растеж. Можете ли да обясните какви са те, целите им и най-важните резултати, които сте постигнали?

От 2011 г. досега съм извършил много мисии за растеж в Латинска Америка, САЩ, Русия и Китай, и много други. Тази година продължавам с Израел, Виетнам, Мианмар и Тайланд. Тези мисии имат важен принос за промишленото сътрудничество на ЕС като цяло и по-конкретно за интернационализацията на МСП, тъй като те пряко подпомагат малките и средните предприятия да се свържат с властите в съответните страни, както и с потенциални бизнес партньори. Срещаме се с органи на високо ниво и политици и подписваме споразумения, които формират основата за засилено сътрудничество в различни области като промишленост, политика за МСП, туризъм, суровини, сътрудничество в Космоса.

До септември 2013 г. сме  мобилизирали 400 компании от 23 страни членки. Очаква се след мисиите през октомври и ноември 2013 г. броят им да достигне приблизително 500 – от 26 страни членки. Подписали сме повече от 60 писма за намерение за сътрудничество с държави извън ЕС. Очаква се след мисиите през октомври и ноември да достигнем 70 такива споразумения.

Подчертахте важността на суровините и опасността от прекомерната нестабилност на цените на стоковите пазари. Какво мислите, че ще можете да направите по този въпрос преди края на мандата на Комисията „Барозу“?

Справедливият достъп до суровини на стабилни и предсказуеми цени е от решаващо значение за силна и устойчива европейска промишлена база – основен градивен елемент на ЕС за растеж и конкурентоспособност. Иновациите също играят важна роля.

Поставих началото на Европейско партньорство за иновации в областта на суровините през февруари 2013 г., като обединих страни от ЕС, компании, изследователи и неправителствени организации. То има за цел да се намерят нови решения за технологичните и регулаторни предизвикателства пред ЕС на всички етапи на производство- проучване, добив, преработка, рециклиране и заместване.

Стратегическият план за изпълнение (SIP) на партньорството ще бъде приет на  25 септември 2013 г. Договорът определя програмата за иновации за суровини за следващите шест години. Заедно с нашите партньори сме набелязали редица конкретни действия, като изследователска и развойна дейност и мерки за подобряване на рамковите условия за производство на суровини в Европа.

След това ще поканим всички заинтересовани лица да въведат горепосочените мерки. Комисията ще изпълни своята роля, като поеме ангажимент да осъществи дейности, попадащи в нейната юрисдикция. Те ще бъдат подробно описани през 2014 г.

Промишлените иновации също ще бъдат подкрепени чрез увеличаване на финансирането по предстоящата програма за научни изследвания „Хоризонт  2020” за периода 2014-2020 г. Част от това финансиране ще бъде насочено към суровините.

Що се отнася до прекомерната нестабилност на цените, ЕК е ангажирана с подобряване функционирането на деривати и пазарите за стоки в съответствие с работата на Г20. Комисията прие и две нови предложения – Директива за злоупотреба с пазара (MAD) и Директива за пазарите на финансови инструменти (MiFID) на 20 октомври 2011 г.

На тристранната среща за MiFID се очаква тя да бъде завършена преди края на тази година. Прилагането й ще увеличи прозрачността на търговията с деривати и ще въведе система за отчитане на позициите по видове търговци. Тя ще спре прекомерната спекулация и по този начин ще възпрепятства причиняването на нестабилност на стоковите пазари.

Новият регламент за пазарна злоупотреба ясно ще забрани манипулиране на стоковите пазари чрез пазарите за деривати и обратно. Сега, след като законодателите на ЕС са постигнали споразумение по това предложение, ролята на ЕК е да се гарантира, че то се прилага правилно във всички страни от ЕС.

 Какви са щетите, които фалшифицирането на стоки нанася на европейската икономика? Моля посочете, ако е възможно, цифри и кои сфери са най-засегнати. Разкажете ни повече за вашата кампания за противодействие на този проблем.

Европейските сектори, които са най-засегнати от фалшиви стоки, са фармацевтичният, хранителният, автомобилният, модата, производството на електрически уреди, козметиката, играчките, както и музиката. Глобалният обем на търговията с фалшиви стоки възлиза на над 200 млрд. евро годишно – сума близка до тази, генерирана от наркопазара. Между 2010 и 2011 г. обемът на фалшиви артикули, задържани от европейските митници, е нараснал с 11%. Модните и висок клас продукти обхващат 54% от общата стойност на задържаните стоки. Почти за една трета от артикулите, задържани от митниците на ЕС през 2011 г., беше установено, че са потенциално опасни за здравето на потребителите. Пощенският транспорт е най-често срещан при доставки на фалшиви стоки, поръчани онлайн. Това е методът, използван в 63% от случаите, установени през 2011 г., следван от въздушния транспорт (22%) и експресните куриерски услуги (7%).

Търговците на имитации вредят на европейската икономика, тъй като ощетяват законния бизнес и иновациите. Иновативните продукти идват в резултат на научни изследвания и развитие. Европа разчита да произведе иновативни, с висока стойност и атрактивни стоки, за да остане конкурентоспособна; разчитаме на иновациите, за да разрешим проблемите на съвременното общество. Ако фирмите не могат да си възвърнат инвестициите, те няма да инвестират.

Фалшивите стоки се конкурират нечестно с оригиналните продукти: брандове, изграждани в продължение на много години, са плячкосани и с уронен престиж; компаниите губят продажби, бизнесът запада и се закриват работни места. Въздействието е особено тежко за модата и продуктите от висок клас като текстил, облекла, кожени изделия, обувки, часовници и бижутерия. Те представляват повече от половината от общата стойност на фалшивите стоки, задържани от митническите органи. Незаконните оператори и търговци не плащат данъци, тези липсващи приходи трябва да се компенсират с по-високите такси за всички граждани.

Започнах общоевропейска информационна кампания за повишаване на осведомеността сред европейските граждани относно негативните ефекти на фалшивите стоки през декември 2012 г. Нашите цели са да се увеличи чувствителността на потребителите към опасностите от фалшивите стоки, както и да се насърчи по-тясното сътрудничество между Европейската комисия, националните органи и търговските асоциации, за да спре производството и разпространението на фалшификати.

От 2013 г. властите в държавите членки имат по-големи правомощия за изтегляне на несъответстващи и опасни продукти от пазара. За да се повиши ефективността от това, комисията е изготвила план, който включва по-голямо споделяне на ресурсите, по-добри IT инструменти, по-строг и по-целенасочен външен контрол по границите на ЕС, както и по-тежки наказания.

 Вие ще участвате във форум в София, организиран от КСБ, която е член на Европейската федерация на строителната индустрия. Какво ще бъде вашето послание към бранша?

На първо място, че съм наясно с критичното положение в сектора. Комисията търси начини да възобнови развитието му. Моята работа е да накарам гласът на индустрията да се чуе в рамките на политиката, която президентът на ЕК Жозе Барозу възнамерява да представи в европейския съвет през 2014 г.

Аз ще настоявам за това да се възползваме от енергийната ефективност като средство за стимулиране обновяването на жилищния сектор и стимулиране на търсенето особено в България, където високите цени на енергията за отопление доведоха до политически вълнения през зимата на 2012-2013 г. и до парламентарни избори. Мащабното обновяване на сградния фонд на ЕС може да даде отговор на икономическите проблеми на Европа, като съдейства за създаването на до 2 милиона работни места заедно с намаляване на разходите и енергийна сигурност. Реновирането е истинска инвестиция, която в дългосрочен план ще предостави финансова възвръщаемост чрез намаляване потреблението на енергия. По-малкото потребление също така ще означава намаляване на вноса на енергия и на замърсителите и емисиите въглероден двуокис. Тази печеливша ситуация е основен елемент на индустриалната революция, която аз подкрепям с европейските политически инструменти, за които съм отговорен. Разбира се, проблемът е финансирането. ЕС очевидно иска да допринесе за него с помощта на европейските структурни и инвестиционни фондове, които ще бъдат на разположение за периода 2014-2020 г.

И накрая бих искал да подчертая значението на инфраструктурните проекти, като железопътни и пътни магистрали, пристанища, но също логистични центрове, за да се запази международната конкурентоспособност на България като център на търговията. Тук също европейските структурни и инвестиционни фондове, планирани за периода 2014-2020 г., ще бъдат на разположение за подкрепа на дейности за подобряване на жилищните и инфраструктурните проекти.

 В навечерието на новия програмен период 2014-2020 г. каква е визията ви за бъдещото развитие на ЕС? Какви са основните предизвикателства, с които ще трябва да се справи? Къде е най-важно да се насочат средствата от еврофондовете?

Ако Европа иска да промени перспективите на новото поколение и да създаде работни места и растеж, тя трябва да стане конкурентна и да привлече инвестиции за индустрията. За това ни трябва промяна.

Първите слаби признаци на растеж не са достатъчни. За адекватен ръст трябва да засилим вътрешното търсене и да има баланс между фискалната консолидация и реформи с целенасочени инвестиции.

Вярвам например в използването на облигации за проекти в голям мащаб, за привличане на публични и частни инвестиции към големите инфраструктурни планове, които са от съществено значение за завършване на интеграцията на вътрешния пазар. Съвременни цифрови мрежи, модерен транспорт и логистични системи, както и адекватни енергийни мрежи са предпоставка за конкурентоспособна индустрия с конкурентни цени на услугите и енергията. Също така е важно да продължим да инвестираме в Космоса. Икономическите последици от първоначалната физическа инфраструктура на ЕС, „Галилео” и „Коперник” се оценяват на повече от 130 млрд. евро.

Нуждаем се от управление, което гледа приоритетно не само на макро-, но и на микромерки, с набор от реформи, които да бъдат направени в най-кратки срокове. Но то няма да е пълно, докато нямаме инструменти да развържем някои структурни възли и не върнем по-благоприятната ситуация за промишлеността, като се интегрира и балансира данъчната система.

В този контекст се нуждаем от централната банка, която също се грижи за проблемите със заетостта, моделирани от FED.

Както очертаха четирима президенти на ЕС банковият съюз трябва да се осъществи като първи етап от пътя към финансов, икономически и политически съюз. Той е от съществено значение не само за да се избегнат рисковете, които ще бъдат за сметка на данъкоплатците, но и за създаване на по-интегриран европейски кредитен пазар, който улеснява финансирането на бизнеса.

За да се отвори вратата за по-политическа Европа – което, надявам се, един ден да доведе до Обединени европейски щати – трябва да работим за по-интегрирана политика за отбрана. Надявам се, че този въпрос заедно с изграждането на по-ефективно икономическо управление и европейска банка, която се занимава с безработицата, ще се разглежда на следващите европейски избори.

 Вие сте бивш журналист и през 2011 г. сте получили международната журналистическа награда Argil: European man for the Communicating Europe в памет на Франц Херман-Брюнер, първия генерален директор на ОЛАФ. Как оценявате мястото и ролята на медиите в борбата с корупцията и измамите, които също са  голяма пречка за растеж и развитие на МСП?

Корупцията е сериозна пречка за социалното, икономическото и политическото развитие на страните, а също възпрепятства и икономическия растеж. Тя се възприема като една от основните пречки, пред които са изправени МСП .

Когато за пръв път се заех с проблема с фалшифицирането, заедно с моя колега еврокомисаря по вътрешния пазар Мишел Барние, бях шокиран от мащабите на дейността и размера на щетите, които то причинява на хората и обществото. За много хора представата за фалшифициране е евтина имитация на модни продукти, на сергията се продават евтини ризи и дамски чанти. Те не виждат престъпна дейност, а само евтина сделка. Това трябва да се промени.

За да се борим с корупцията и фалшифицирането, трябва да променим обществените нагласи: това е престъпна дейност, която вреди не само на икономиката, но и на хората, пряко и косвено.

Пресата може да играе централна роля, за да доведе тези послания до вниманието на обществеността и да подчертае вредите, причинени от фалшифицирането. Борбата срещу корупцията и борбата с фалшифицирането са два аспекта на борбата за достойно, морално и справедливо общество.

 През 2013 г. получихте френския Lеgion d’Honor и Големия кръст на ордена за граждански заслуги от Испания. Сега сте номиниран от българския Клуб – Журналисти срещу корупцията за почетен член. Как приемате това ново признание за вашата работа?

Горд съм и поласкан от това почетно членство. Моите колеги от Клуб – Журналисти срещу корупцията – както сега с гордост ги наричам – могат да ми помогнат да доведа това послание до хората: фалшифицирането не е престъпление без жертви. То е толкова корумпирано като всяка друга престъпна дейност. Протягам приятелска ръка към журналистите от антикорупционния клуб, които застават до нас в кампанията ни EU Stop fakes.

Сподели в социалните мрежи

Автор на 19.09.2013. Категория Интервю. Можеш да следиш всички коментари и промени по тази публикации през RSS 2.0. Можете свободно да коментирате тази публикация

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.

Можете да използвате тези HTML тагове и атрибути: <a href="" title=""> <abbr title=""> <acronym title=""> <b> <blockquote cite=""> <cite> <code> <del datetime=""> <em> <i> <q cite=""> <strike> <strong>