Инж. Светослав Борисов: Ще работя активно за разширяване дейността на Областното представителство

Един от приоритетите на Камарата трябва да бъде търсенето на оптимални пътища за решаване на проблемите в бранша

Прочетена: 88

Роза Никова,
ОП на КСБ – Кюстендил

Инж. Борисов, Вие бяхте избран за председател на ОП на КСБ – Кюстендил, за втори мандат. Моля представете се накратко, както и компанията, която ръководите, и опита Ви като член на КСБ.
Роден съм на 10 август 1978 г. в Кюстендил, където завърших ПМГ „Проф. Емануил Иванов”, а висше в Университета по архитектура, строителство и геодезия в София. Имам степен магистър „Строителство на сгради и съоръжения”, профил „Конструкции”. От 2007 г. до сега работя в семейната „Ай Ди Ес Билдинг” ООД като управител. Дейността на фирмата е насочена към жилищното строителство. Досега сме изградили 4 блока в София.

Най-важното, което придобих като член на КСБ, са мотивацията и желанието за работа и развитие. През трите години като председател в миналия ми мандат станах свидетел на утвърждаването и развитието на нашата организация, на опита да се обхванат и решат все повече от проблемите на бранша. Но строителството е доста сложен и всеобхватен процес, така че има още много за вършене и аз се надявам с натрупания опит да спомогна за решението на някои от важните въпроси.

Какво е състоянието на строителния сектор във Вашата област, колко са фирмите, вписани в Регистъра, колко са членове на Камарата? Как се отразиха промените в Устава за членството в организацията?

Състоянието на сектора в Кюстендил е добро. Това се дължи главно на Националната програма за енергийна ефективност на многофамилните жилищни сгради (­НПЕЕМЖС). От друга страна, има и голям брой обществени поръчки.

Обявените търгове за област Кюстендил за 2016 г. са 45 бр. на обща стойност 47 374 532 лв. Сключените договори са 101 бр. за 49 669 215 лв. Изплатените договори са за 12 966 033 лв. От началото на тази година имаме 3 обявени търга за 13 млн. лв. За съжаление жилищното строителство почти отпадна като сектор в последните години и се реализира само под формата на еднофамилни къщи, стопански постройки и малки ремонти.

Членовете на Областното представителство на КСБ в Кюстендил са общо 35. В Централния професионален регистър на строителя са вписани 49 компании.

Промените в Устава на КСБ, а най-вече отпадането на таксата за членския внос доведе до значително увеличаване на нашите членове. Това има положително влияние върху дейността ни, защото повече хора в структурата дават по-реална представа за състоянието на бранша. Така се поставят повече проблеми за решаване, а и нараства влиянието на КСБ.

Кои са най-значимите обекти, които се изпълняват на територията на ОП, кои са проектите, които се очаква да се реализират през новия програмен период? На какво разчита браншът за работа през настоящата година?

Нека да започнем с изпълнението на СМР във връзка с реализирането на Националната програма за енергийна ефективност на многофамилните жилищни сгради. Радвам се, че в последните си работни дни 43-тото Народно събрание реши тя да продължи и през настоящата година.

Другите по-значими обекти, които се изпълняват, са „Реконструкция на водопроводи на територията на община Кюстендил“, „Благоустрояване на пространството около Център за долекуване, продължително лечение и рехабилитация“, „Благоустрояване на дворни пространства на общински училища”, „Извършване на СМР за изграждане на ВиК мрежа в жк „Бистрица” в гр. Дупница”, „Извършване на СМР за въвеждане на енергоспестяващи мерки в МБАЛ „Св. Иван Рилски“ ЕООД, гр. Дупница”, „Реконструкция и обновяване на площада на гр. Сапарева баня”, „Реконструкция и обновяване на площадите на с. Сапарево и с. Овчарци”, „Реконструкция и обновяване на парка в с. Сапарево, община Сапарева баня“, „Реконструкция, оборудване и обзавеждане на сградата на ОДЗ „Дружба”, гр. Бобов дол”, „Реконструкция и рехабилитация на общински пътища в община Бобов дол” и „Реконструкция и рехабилитация на улична мрежа в град Бобов дол“. В Рила се възстановява мостът над река Рилска.

Освен СМР по ­НПЕЕМЖС очакваме да старира и реалното строителство на обекти, финансирани по ОП „Региони в растеж 2014 – 2020“. Например в Дупница ще започне извършването на СМР по проект „Жк „Бистрица“ – реконструкция на уличната мрежа, тротоарите, междублоковите пространства, съоръжения за игра на деца, съоръжения за младежи” на стойност 4,5 млн. лв.
В Кюстендил за около 13 млн. лв. трябва да започне изпълнение на СМР на разлини обекти, като Природо-математическа гимназия „Проф. Емануил Иванов“, Второ основно училище „Даскал Димитри” – основен ремонт и въвеждане мерки за енергийна ефективност“. Част от средствата са за строителство на улици, за проект „Изграждане и възстановяване на зона за отдих – парк Галерията“ и за „Инжинеринг – проектиране, авторски надзор и изпълнение на дейности по СМР за обект „Обновяване на физическата среда по поречеито на река Банщица“.

В община Кочериново ще се прави ремонт и оборудване на Центъра за социални услуги, финансиран по Оперативна програма „Развитие на човешките ресурси 2014 – 2020”.

Как оценявате взаимодействието с местната власт, с регионалните структури на останалите браншови организации?

Областното представителство си сътрудничи много добре с местната власт и с регионалните структури на останалите браншови организации. Аз съм зам.-председател на Обществен консултативен съвет към областния управител на Кюстендил. На тези съвети управителят на Областния информационен център – Кюстендил, ни запознава с напредъка по оперативните програми. Обсъждат се и проблеми, свързани с развитието на района, сформира се работна комисия за регионална програма за заетост и обучение и много други.

Представители на САБ и КИИП винаги са присъствали на срещи и семинари, провеждани от Областното представителство.

Кои са най-честите проблеми, с които местните фирми се сблъскват, и как виждате ролята на Камарата за тяхното решение?

Един от основните проблеми е начинът на провеждане на обществените поръчки. По време на срещи с кмета сме задавали въпроса не е ли възможно една голяма поръчка да бъде разделена на няколко по-малки лота, за да може повече фирми да участват.

Според мен най-негативна в цялата схема е ролята на консултанта. Той отива при кмета и създава условията и правилата за търга. В същото време работи и с другата страна – бъдещия изпълнител.

В обществената поръчка задава такива критерии, че малките фирми да не могат да участват. Решението на този проблем е създаването на обединения и консорциуми между малките и средните компании.

Сивият сектор също е голям проблем. Още повече когато администрацията е неефективна срещу него.

Утежнени са административните процедури, завишени са изискванията за пожарна безопасност, съществува нелоялна конкуренция. При нас има и други проблеми, като липса на икономика и недостиг на квалифицирана работна ръка. Двете неща са свързани.

Трябва да се възстанови средното техническо образование в областта на строителството. Да се привлекат млади специалисти. Да се съкратят и направят по-малко бюрократични етапите от проектирането до въвеждането на обектите в експлоатация. Необходими са строги санкции за неспазване на трудовите правоотношения и при работа без подписан договор за СМР.

Кои според Вас в сегашния момент са най-важните приоритети на КСБ, накъде трябва да насочи усилията си браншовата организация, така че да е най-полезна на своите членове?

Един от важните приоритети на Камарата трябва да бъде търсенето на оптимални пътища за решаване на проблемите в строителния бранш. Трябва да работим за организирането и изпълнението на тръжните процедури по прозрачен и конкурентен начин. Да има ясни правила, които да важат за всички участници, и всички да имат равни права и възможности за работа. Тук ще отбележа като успех това, което Камарата направи с изготвянето на стандартизирани документи по ОП „Околна среда” за проектите във ВиК сектора. Според мен такива документи трябва да бъдат изготвени и за търговете по другите оперативни програми. Така ще се сложи край на свободните съчинения на някои възложители и на поставянето на изисквания, които нямат нищо общо с бизнеса.

Трябва да обединим усилия, да успеем да създадем условия на хората, специалистите в бранша да останат да работят в България. По редица причини квалифицираните работници заминаха в чужбина и ние трябва да направим всичко възможно, за да си ги върнем у нас.

Как виждате на местно ниво реализацията на основните политики на КСБ през настоящата година?

На местно ниво основен приоритет през 2017 г. ще бъде организационната политика на Областното представителство, подчинена на цялата дейност в интерес на строителните фирми и формиране на активна позиция по привличане на нови членове, използвайки възможностите, които предоставя Уставът.

ОП-то трябва да спомага за решаване на конкретни реални проблеми на членовете при формирането на проблематиката. Трябва да се разяснява и популяризира постигнатото от КСБ в различните области на нормативната база и обществения живот на национално, областно и общинско ниво.

Смятам, че моят най-голям принос би могъл да бъде в засилване ролята и мястото на ОП на КСБ – Кюстендил, и развитието на политиката за професионална квалификация на работещите в бранша. Колкото повече фирми са членове на Камарата, обхванати от Областните представителства, толкова по-достоверна и отразяваща реалната ситуация в строителството ще бъде обратната връзка от сектора. Така ще могат да се вземат адекватни решения от ръководството на КСБ в интерес и на най-малките фирми. Затова е важно да се активизират представителствата по места. В тази връзка ще работя активно за разширяване дейността на ОП – Кюстендил.

А болезненият проблем с квалификацията на кадрите вече дава своето отражение в работата на всички ни. За съжаление през последните години бе проявено пренебрежение от отговорните за образованието на средните технически кадри институции. Строителството стана нежелано за младите хора като професия и се разглежда като алтернатива за трудова заетост на по-ниско образовани хора.

Виждам изход от тази ситуация само чрез целенасочени действия за това професията строител да заеме своето достойно място, да бъде уважавана, добре заплатена, да се превърне в привлекателен поминък с добри условия на труд, с осигурена максимална безопасност при работа.

Какво е мнението Ви за в. „Строител“, имате ли препоръки?

След учредяването на Камарата на строителите в България най-доброто нещо, което можеше да се случи на бранша, е именно създаването на в. „Строител”. Чрез вестника представяме нашите идеи и отстояваме интересите на отрасъла.

Провежданите с по­мощ­та на вестник „Строител” конференции и кръгли маси намират все по-голям отзвук сред обществото и утвърждават авторитета и влиянието на Камарата в него.
Основната препоръка, която мога да дам, е да се популяризира работата на техническия персонал на строителните фирми, да се обърне внимание на неговите отговорности и принос в нашата работа. Трябва да показваме на младите хора, че строителството е една достойна и отговорна професия, в която има място за добра реализация.

Сподели в социалните мрежи

Автор на 27.02.2017. Категория КСБ. Можеш да следиш всички коментари и промени по тази публикации през RSS 2.0. Можете свободно да коментирате тази публикация

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *