Инж. Любомир Келчев: Само обединени сме силни

Вестник „Строител“ се утвърди като официалния орган на КСБ

Прочетена: 79

Мартин Славчев

Инж. Келчев, Вие бяхте избран за председател на ОП на КСБ – Пазарджик. Моля, представете се накратко, както и компанията, която ръководите, и опита Ви като член на КСБ.

Роден съм през 1962 г. и от тогава живея и работя в Пазарджик. Завършил съм Висшия институт по архитектура и строителство (ВИАС) в София, сега Университет по архитектура, строителство и геодезия (УАСГ), със специалност „ВиК – мрежи и съоръжения“. До 1998 г. работих във ВиК – Пазарджик, последно като главен инженер. След това създадох специализирана фирма за търговия с материали и изграждане на ВиК системи и съоръжения. В работата си винаги сме се водили от няколко основни принципа – качество на изпълняваните СМР, стриктно спазване на поетите срокове и достойно заплащане на положения труд. Нашата философия е да бъдем подготвени и винаги на разположение на възложителя, за да изпълним и най-сложните задачи в областта на ВиК строителството.

Какво е състоянието на строителния сектор във Вашата област, колко са фирмите, вписани в Регистъра, колко са членове на Камарата? Как се отразиха промените в Устава на членството в организацията? Как осъществявате диалога и обратната връзка със строителните компании?

Състоянието на ОП на КСБ – Пазарджик, към настоящия момент е следното. Вписаните строители в ЦПРС от региона са общо 105 бр., а членове на Камарата са 51 компании. Разпределението на фирмите в 12-те общини на областта е представено в таблицата.

Само една фирма от членовете на Областното представителство не е изпълнила процедурата по чл. 20, ал. 2 от ЗКС и е заличена от Регистъра. След промените в Устава за членството в организацията новите членове нараснаха със 17 бр. и така достигнаха 51 фирми.

Кои са най-значимите обекти, които се изпълняват на територията на ОП, кои са проектите, които се очаква да се реализират през програмния период до 2020 г.? На какво разчита браншът за работа през 2017 г.?

Статистиката отчита повече разрешителни за строежи в областта в края на 2016 г. спрямо 2015 г. През четвъртото тримесечие на 2016 г. местните администрации на територията на Пазарджик са издали разрешителни за строеж на 54 сгради със 124 жилища в тях и с 19 921 кв. м разгъната застроена площ (РЗП), както и на 71 други сгради със 131 994 кв. м РЗП. Спрямо предходното тримесечие издадените разрешителни за строеж на жилищни сгради се увеличават с 12,5%, жилищата в тях – с 90,8%, а общата им застроена площ – със 75,7%.

Броят на издадените разрешителни за строеж на други сгради намалява с 11,3%, а разгънатата застроена площ се увеличава с над четири пъти. В сравнение с четвъртото тримесечие на 2015 г. издадените разрешителни за строеж на нови жилищни сгради се увеличават с 38,5%, броят на жилищата в тях с 65,3%, а разгънатата им застроена площ е повече с 56,8%. Броят на разрешителните, издадени на други сгради, намалява с 1,4%, но съответната им РЗП нараства с 268,2%.

Значими обекти, започнати през 2016 г., са регионалното депо за неопасни отпадъци от регион Пазарджик, което предстои да бъде завършено през април 2017 г. Девет жилищни постройки в областта са изцяло завършени и въведени в експлоатация след приключване на ремонтите по Националната програма за енергийна ефективност на многофамилните жилищни сгради през 2016 г. През 2017 г. предстои да бъдат изпълнени още 27 сгради. Общо 59 сдружения са подписали договори за финансиране с ББР.

По отношение на градската среда се планират дейности, свързани с ремонт на жилищни квартали, разположени извън централната градска част, стартиране на проекти за реновиране на кварталите „Мостът на Лютата“, „Марица“ и „Болнична“. Общините Велинград, Септември и Панагюрище са с одобрени проекти и ще получат финансиране от МОСВ по пилотна схема на Инвестиционна програма „Минерални води“.

Как оценявате взаимодействието с местната власт, с регионалните структури на останалите браншови организации?

Относно контактите и отношенията с местната власт и браншовите организации през годините се затвърждават няколко факта. Имаме традиционно добро взаимодействие с регионалните структури на колегите от Камарата на архитектите в България (КАБ) и Камарата на инженерите в инвестиционното проектиране (КИИП). Създадени са работещи инициативи, много примери има за съвместни проекти и мероприятия. Занапред ще работим за развитие на тези контакти, търсене на нови идеи и хоризонти за сътрудничество.

Отношенията с местната власт са различни. С някои общини са отлични – провеждаме регулярни срещи и обсъждаме различни проблеми и идеи. С други обаче това е невъзможно. Причините според нас се крият в разликите в стила на работа на отделните кметове, а в някои случаи и в манталитета. Не можем да си обясним по друг начин отговорите им на нашите покани за среща.

Кои са най-честите проблеми, с които местните фирми се сблъскват, и как виждате ролята на Камарата за тяхното решение?

Един от тях е миграцията на младите хора в активна възраст и с добро образование към развитите икономики на Западна Европа и Америка. Това обезкръвяване на България заедно с демографската криза се отразяват изключително тежко не само на фирмите от областта, но и на цялата икономика на държавата. Няма отрасъл, който да не алармира за този основен проблем – недостатъчната квалифицирана работна ръка.

Друго предизвикателство е липсата на инвестиции и възложители на строителни услуги – рязкото намаление на поръчките и обемите строителни работи се отразява тежко на компаниите. Това не позволява да се обслужват кредити, пречи на регулярните плащания и повишава междуфирмената задлъжнялост, колегите не могат да запазят най-ценния си ресурс – хората. Фирмите са лишени от възможността за развитие и прилагане на иновации.

Нивото на корупция също е изключително тежък проблем, особено що се касае до обществените поръчки. Поставят се безсмислени изисквания към евентуалните участници, търсят се всевъзможни начини да се елиминира конкуренцията и да спечели определена компания.

Ниското качество на изготвяната ПСД често води до тежки спорове между строител и възложител, породени от съществени пропуски в проектите. Не е редно проблемите от некачествените проектантски продукти да се прехвърлят на строителите. Вероятно това е свързано и с качеството на строителния надзор.

Непрекъснато нарастващият дял на сивия сектор в строителството също нанася големи поражения на икономиката. Борбата с него е ангажимент на всички нас – ­РДНСК, Инспекция по труда, данъчни служби, НАП, общинска администрация, КСБ, медии и др.

Решаването на всички тези проблеми няма да бъде лесно, нито бързо, нито безболезнено. Това не е по силите и само на Областните представителства. Необходимо е държавните органи да осъз­наят, че настоящата ситуация нанася тежки поражения на строителния бранш и че без нейното преодоляване кризата в този важен сектор ще се отрази на цялата икономика. Участието на всички Областни представителства, в т.ч. и на ОП на КСБ – Пазарджик, според мен трябва да бъде в обединяване усилията на строителите от региона за решаване на проблемите чрез изслушване и анализиране на всички предложения и констатации, проверяване и огласяване на нарушенията, непрекъснати срещи с ръководството на Камарата и изготвяне на обща стратегия за действие. Много мощно средство за въздействие е и нашият вестник „Строител“, който може на висок глас да изказва позицията на КСБ.

Кои според Вас в сегашния момент са най-важните приоритети на КСБ, накъде трябва да насочи усилията си браншовата организация, така че да е най-полезна на своите членове?

Според мен най-важните приоритети пред КСБ в момента са да работи срещу фрагментацията на членовете на организацията, за предприемане на незабавни действия за обединението на фирмите и изготвяне на обща дългосрочна стратегия за противодействие и преодоляване на проблемите пред строителния бранш в България.

Опитите за разделяне на фирмите на софийски и провинциални, малки и големи, важни и маловажни, печелещи и непечелещи търгове и всякакви други групирания вреди и отслабва Камарата, води до разединение. Само обединени сме силни. Това е основно предизвикателство пред новото ръководство на КСБ.

КСБ има експертния ресурс да се направят анализи и да се изготви стратегия за борба с корупцията и сивата икономика. Строителите сме достойни хора и трябва да покажем на обществото, че имаме нулева толерантност към тези явления. Системният натиск върху всички държавни органи и институции за законодателни промени и ефективни действия срещу корупцията и сивия сектор не може да не даде резултати.

Важен въпрос, по който трябва да започнем работа час по-скоро, е тежката демографска криза и пропуските в образователната система. Необходимо е алармирането на всички държавни институции, че е крайно време да се създадат и въведат спешни политики за решаване на проблемите с липсата на работна ръка и нейното ниво на образованост и знания.

Как виждате на местно ниво реализацията на основните политики на КСБ през настоящата година?

На местно ниво основните политики на КСБ могат да се осъществяват чрез обединението и съвместните усилия на всички членове на Камарата. Чрез провеждането на срещи и разговори с колегите членове на Камарата ще се търсят различни гледни точки, ще се даде възможност най-демократично всеки да изкаже мнението и вижданията си. Обратната връзка със строителните фирми е най-вярното решение в условията на криза. Ще положа всички усилия за осъзнаване, че в трудни времена взаимопомощта и общите усилия могат да помогнат много за оцеляване на малките и средните компании, които са ядрото на строителния бранш. Важно условие за успешната работа е подготовката и опитът на председателите на Областните представителства. Всякакви срещи, обучения и семинари ще са от огромна полза, особено за новоизбраните колеги.

Какво е мнението Ви за в. „Строител“, имате ли препоръки?

Вестник „Строител“ се утвърди като официалния орган на КСБ. Чрез него гласът на КСБ достига до членовете на Камарата, до общински администрации, до всички участници в строителния процес. Това е от огромно значение за нас, което носи много привилегии и много отговорности.

Вестникът трябва да ни информира за всичко в строителния бранш, включително да отразява позициите, становищата и проблемите на членовете на КСБ, да дава насоки за решаването им, да бъде „топлата връзка“ между ръководните органи на Камарата и нейните членове. Пожелавам здраве и сила на екипа на „Строител“ и да продължава изданието да бъде полезен и важен спътник в ежедневието ни.

Сподели в социалните мрежи

Автор на 21.03.2017. Категория КСБ. Можеш да следиш всички коментари и промени по тази публикации през RSS 2.0. Можете свободно да коментирате тази публикация

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *