Инж. Росен Дудушки: Нашата цел е да утвърдим добрия имидж на професията

„Строител“ е един от малкото вестници, които показват доброто в страната

Прочетена: 98

Мартин Славчев

Инж. Дудушки, Вие бяхте избран за председател на ОП на КСБ – Враца за втори мандат. Моля, представете се накратко, както и компанията, която ръководите, и опита Ви като член на КСБ.

Семеен съм, с една дъщеря, която вече е бакалавър по „Промишлено и гражданско строителство“ и в момента учи магистратура в УАСГ. Управител и собственик съм на „Строителна компания“ ЕООД – Враца, създадена през 2002 г. Фирмата не е голяма, с около 50 – 60 души персонал. Работим в целия спектър, от високо строителство през ремонтни дейности, водопроводи, канализации и т.н.

Колегите от Областното представителство на КСБ във Враца ми гласуваха доверие и ме преизбраха за втори мандат да бъда начело на ОП. Смятам, че през първите три години успяхме да направим това, което беше нужно на местно ниво. Става въпрос за контакти с общини, обсъждане на проблемите на фирмите членове. Продължаваме да работим усилено в тази посока. Представители на ОП – Враца, членуват във всички комисии на областно ниво. Проведоха се множество срещи с цел да опитаме да възродим бившия строителен техникум, който сега е професионална гимназия. За съжаление все още няма достатъчно интерес от страна на учениците и техните родители. Нашата цел е да утвърдим добрия имидж на професията строител и да можем да привличаме повече младежи към нея.

Какво е състоянието на строителния сектор във Вашата област, колко са фирмите, вписани в Регистъра, колко са членове на Камарата? Как се отразиха промените в Устава за членството в организацията? Как осъществявате диалога и обратната връзка със строителните фирми от Вашия регион?

Фирмите, вписани в Централния професионален регистър на строителя (ЦПРС), са 68, от които членове на КСБ са 45.

До момента не се случи точно това, което се очакваше, т.е. че всички ще отбележат в своите заявления, че искат да бъдат и членове на Камарата, освен вписани в Регистъра. Вследствие промените в Устава на КСБ нашите членове се увеличиха с трима или четирима, но двама отпаднаха по естествен път.

В ОП – Враца, редовно провеждаме Областни съвети. На тях взимаме решения, за които фирмите биват своевременно уведомявани. Всички писма, които идват към нас от централата на КСБ, от общините и областните администрации, се препращат на членовете на Камарата.

Продължаваме диалозите с кметовете от Врачанска област. През тази година организирахме няколко срещи с кмета на община Враца Калин Каменов, с когото коментирахме състоянието на бранша в града, а и в цялата област.

Дано активното строителство по оперативните програми да стартира скоро. По този начин ще имаме повече работа. В момента много от строителните фирми трудно намират обекти. Разчита се основно на обществени поръчки, свързани с еврофондовете. Надяваме се, че след съставянето на новото правителство ще се даде и силен тласък на Националната програма за енергийна ефективност на многофамилните жилищни сгради. Освен това във Враца все още не е стартирало реалното изпълнение на проекти по ОПРР и ПРСР.

Кои са най-значимите обекти, които се изпълняват на територията на ОП? Кои са проектите, които се очаква да се реализират през новия програмен период? На какво разчита браншът за работа през 2017 г.?

Най-значимите обекти, които започнаха да се изпълняват на територията на ОП през миналата година, бяха тези по Националната програма за енергийна ефективност на многофамилните жилищни сгради. Изключвам проектите, които са на територията на АЕЦ „Козлодуй”, тъй като за тях разполагаме с по-малко информация.

Какво очакваме? Знаете, че областните градове са допустими бенефициенти по Оперативна програма „Региони в растеж”. За Враца бяха одобрени проекти на стойност 23 млн. лв. Очаква се да започнат цялостният ремонт и рехабилитация на центъра на града, прилагане на мерки за енергийна ефективност на сградите на театъра, на младежкия дом, на общината и на няколко училища. Също така ще бъде изградена спортна зала към една от най-големите гимназии в нашия регион – „Христо Ботев”.

Във Враца има над сто регистрирани сдружения на собственици по програмата за саниране. Общият брой жилищни кооперации в града, които ще се възползват от нея, е около 150. Това е доста голям процент на фона на всички блокове. Програмата за саниране трябва да продължи възможно най-скоро. В останалите общини от област Враца се очакват проектите по Програмата за развитие на селските райони.

Частните инвестиции в област Враца са малко. Демографската криза и обезлюдяването се отразиха и няма такова жилищно строителство, както в периода 2006 – 2008 г.

Как оценявате взаимодействието с местната власт, с регионалните структури на останалите браншови организации?

Взаимодействието на ОП на КСБ – Враца, с регионалните структури на останалите браншови организации е добро. Може би трябва да организираме по-чести срещи с Камарата на инженерите в инвестиционното проектиране (КИИП) и Камарата на архитектите в България (КАБ). С времето успяхме да подобрим и диалога с новоизбраните кметове на общините от региона и нашите професионални взаимоотношения са на високо ниво.

Кои са най-честите проблеми, с които местните фирми се сблъскват, и как виждате ролята на Камарата за тяхното решение?

Основните проблеми, с които се сблъскват местните строителни фирми, са два. След множеството стъпки, които КСБ направи за промяна на Закона за обществените поръчки (ЗОП), той стана по-нормален, по-конкурентоспособен. Но все още забелязваме, не знам дали неволно или умишлено, че в изискванията за търговете се допускат различни условия, които ограничават част от участниците. Щом дадена фирма е член на КСБ и е вписана в ЦПРС, значи тя се е доказала.

Другият основен проблем е липсата на квалифицирани кадри. За съжаление някои от старите майстори са в напреднала възраст. „Строителна квалификация” ЕАД, а и самите фирми провеждат различни курсове. Но се получава така, че след приключване на своето обучение много от кадрите отиват на по-добре платени места, често в чужбина. Може би когато има повече работа, хората биха се върнали.

Кои според Вас в сегашния момент са най-важните приоритети на КСБ, накъде трябва да насочи усилията си браншовата организация, така че да е най-полезна на своите членове?

Бих препоръчал на председателя на УС на КСБ инж. Николай Станков, а и на целия състав на Изпълнителното бюро на Камарата, през този мандат да се опитат да организират поне по една среща на местно ниво с членовете на Областните представителства. Може да разговарят и с кметовете. Така ръководството на КСБ ще стигне до своите редови членове. Според мен този контакт би имал положителен резултат.

Как виждате на местно ниво реализацията на основните политики на КСБ през настоящата година?

Първо, чрез предаване от наша страна като председатели на ОП на основните политики на КСБ и диалогизиране с фирмите членове на местно ниво. Второ, самите местни компании трябва да бъдат по-активни в своите предложения за промяна, било то в нормативната база или в друг аспект. Комуникацията от ръководството към членовете и обратно трябва да бъде на добро ниво. И трето, необходимо е Камарата да продължи и да задълбочи своите контакти с кметовете на общините, с областните управители и с народните представители от отделните региони.

Какво е мнението Ви за в. „Строител“, имате ли препоръки?

Страхотен вестник и страхотен екип. Едно от малкото издания в страната, в което всичко се отразява нормално. Смятам, че в. „Строител” трябва да продължава да се развива, както го е правил и досега. В никакъв случай не приемам вижданията на някои от колегите, че във вестника е нужно да има много критика и т.н. Той би следвало да отразява това, което се прави във връзка със строителния бранш. „Строител” е един от малкото вестници, които показват доброто в страната. Всеки ден сме достатъчно облъчвани с негативизъм от останалите медии. Авторитетна браншова организация като КСБ трябва да има такъв качествен вестник и се радвам, че го има.

Сподели в социалните мрежи

Автор на 12.04.2017. Категория КСБ. Можеш да следиш всички коментари и промени по тази публикации през RSS 2.0. Можете свободно да коментирате тази публикация

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.