Строителната индустрия в България през 2016 г.

Прочетена: 124

Таня Бъчварова,
гл. експерт,
„Анализи и прогнози“
Екип на КСБ

За първи път от 2008 г. насам икономиките на всички държави от ЕС ще отбележат растеж през 2017 и 2018 г. Това сочи зимната икономическа прогноза на Европейската комисия (ЕК). Според нея реалният БВП в еврозоната показва ръст през няколко последователни тримесечия, а безработицата продължава да спада. Силно положително въздействие върху пазара на труда имат икономическото възстановяване и мащабните структурни реформи на отделни държави на ЕС. Предвижда се увеличението на заетостта да остане сравнително стабилно през 2017 и 2018 г., макар и по-слабо динамично в сравнение с миналата година.

Прогнозата на ЕК за безработицата в еврозоната е, че тя ще спадне още – от 10% за 2016 г. до 9,6% през 2017 г. и 9,1% през 2018 г. В ЕС като цяло се очаква безработицата да намалее от 8,5% през 2016 г. до 8,1% през тази година и 7,8% през 2018 г. Това ще са най-ниските равнища на безработица от 2009 г. насам, но си остават по-високи спрямо нивата преди кризата.
Анализът сочи, че двигателят на възстановяването все още е частното потребление. Инвестициите продължават да нарастват, но слабо. ЕК счита, че като цяло инвестициите в еврозоната ще нараснат с 2,9% през тази година и с 3,4% през 2018 г., а тези в ЕС ще се увеличат с 2,9% през 2017 г. и с 3,1% през 2018 г. Това означава, че ще са с 8,2% повече в сравнение с 2013 г. Делът на инвестициите в БВП обаче продължава да е по-нисък спрямо началото на века – 20% през 2016 г. в сравнение с 22% през 2000 – 2005 г.

Европейската комисия посочва още, че растежът на БВП на еврозоната ще е 1,6% през 2017 г. и 1,8% през 2018 г. Това е леко повишение спрямо есенната прогноза на ЕК – 1,5% за 2017 г. и 1,7% за 2018 г., дължащо се на по-добри постигнати резултати и доста стабилния старт през 2017 г. Растежът на БВП в целия ЕС би трябвало да е сходен – 1,8% през тази и следващата година (според есенната прогноза – 1,6% за 2017 г. и 1,8% за 2018 г.). През четвъртото тримесечие на 2016 г. спрямо предходното тримесечие БВП в ЕС се увеличава с 0,5%, а в България БВП нараства с 0,9%. За същия период най-висок икономически растеж е отчетен в Полша – 1,7%, следват Румъния и Литва – по 1,3%, България – 0,9%, Латвия и Словакия – по 0,8%.

Икономиката
на България

По предварителни данни на НСИ Брутният вътрешен продукт, формиран от икономиката на страната, възлиза на 92 635 млн. лв. На човек от населението на България се падат 12 967 лв. Статистиката сочи, че за 2016 г. растежът на БВП в страната е запазил темповете си от 2015 г. БВП на годишна база нараства с 3,4% през последното тримесечие на 2016 г. спрямо същия период на 2015 г. Водещият компонент за растежа е вътрешното търсене. На годишна база икономиката на България през 2016 г. е нараснала с 3,4%.

БВП отчита ръст от 0,9% през последното тримесечие на 2016 г. спрямо предходното тримесечие на същата година. Брутната добавена стойност общо за икономиката за 2016 г. възлиза на 79 937 млн. лв. Реалният стойностен обем на показателя е с 2,9% по-висок в сравнение с този, достигнат през 2015 г. Брутната добавена стойност в икономиката се увеличава с 0,9% през последното тримесечие на 2016 г. спрямо същия период на 2015 г.

Индустриалният сектор създава 28,0% от добавената стойност на икономиката, което е с 0,1 процентни пункта повече в сравнение с 2015 г. Секторът на услугите създава 67,6, а аграрният сектор – 4,4% от добавената стойност.

На един зает през 2016 г. реално се падат средно 21 269 лв., има увеличение от 2,2%. Един отработен човекочас е 12,9 лв. от БДС.

Строителната
индустрия

Строителната индустрия през последните години се характеризира с положителна динамика и с леко отстъпване от установената от доста време отрицателна тенденция. Статистическите данни показват положителни резултати за бранша по отношение на приходите от строителната дейност, или налице е оптимизъм.

Ръстът за 2014 г. и значителните приходи от дейността на бранша за 2015 г. от 16 млрд. лв. се доближават до нивата на предкризисния период, когато са били 17,7 млрд. лв. В голямата част постигнатите резултати се дължат на европроектите в пътната и енергийната инфраструктура.

Високите резултати за 2015 г. се базират на факта, че това беше последна година за изпълнение и разплащане по проектите, с най-висок обем на довършителни работи и плащания по оперативните програми от периода 2007 – 2013 г.

Най-високи нива по всички показатели са регистрирани през 2007 г., 2008 г. и 2009 г.

В годините назад от 2011 г. до 2013 г. нивата са били в порядък от 11 – 12 млрд. лв. Общата тенденция през годините по сегменти показва за сградното строителство плавно намаляване на нивата от 2010 г. до 2014 г. и нарастване през 2015 г., без да достига предкризисните нива. В годините назад инженерното строителство бележи постепенно нарастване, като 2014 – 2015 г. са пикови и в тези години се регистрират почти двойно по-високи нива в сравнение с предкризисния период.

Строителната индустрия за 2016 г. в България за разлика от предходната година се характеризира със забавена динамика и с връщане отново към отрицателен баланс. Равносметката от данните за строителния бранш за 2016 г. е – променлив темп за развитие.

Статистическите цифри по основните икономически показатели за отрасъл „Строителство” носят отрицателен знак. Година преди това строителната индустрия регистрира ръст, близък до реализираните обеми в предкризисния период. Фактите доказват, че краят на програмния период 2007 – 2013 г. отбелязва значителен напредък. Началото на прехода към новия програмен период по договаряне на европроекти и очертаването на рамките за функциониране на икономиката като цяло съвпадат с 2016 г. Това е основната причина за занижените нива през миналата година и намаляването на постигнатите обеми в годишен план в сравнение с 2015 г. Проектите с финансиране по линия на европейските Структури и инвестиционни фондове, остават движещата сила за реализирането на напредък в отрасъл „Строителство”.

Броят на строителните предприятия,

отчитащи се в НСИ с дейност строителство по КИД 2008, по последни данни са 19 367, както следва:

✓ 0 – 9 човека – 16 427 бр. – 84,8%.
✓ 10 – 19 човека – 1436 бр. – 7,4%.
✓ 20 – 49 човека – 966
бр. – 5,1%.
✓ 50 – 249 човека – 490 бр. – 2,5%.
✓ +250 човека – 48 бр. – 0,2%.

Разпределение на
оборота

на строителните фирми по критерий „Персонал“ по данни на НСИ:

✓ малките фирми са реализирали от 52,1% от оборота;
✓ средните фирми – реализират 28,8%;
✓ големите – 19,1%.

По данни на Централния професионален регистър на строителя (ЦПРС) към 28.03.2017 г. строителните компании, вписани в Регистъра, са 4862 бр., от които – 4814 бр. са български юридически лица и 48 бр. чуждестранни фирми. Заличените фирми за 2015 г. по неизпълнение на процедура по чл. 20, ал. 2 от ЗК са 438 бр. Строителната индустрия за 2016 г. се гради основно от 86,7% малки фирми, 11,5% средни и 1,8% големи фирми – по критерий „Персонал“ и вписани в ЦПРС на КСБ.

Добавена стойност

По предварителни данни на НСИ приносът на строителната индустрия в Брутната добавена стойност е 3,7% от общо формираната в икономиката. Един зает в отрасъл „Строителство” е реализирал 19 360 лв. Като един отработен човекочас се равнява на 14,46 лв. Тенденциите по тримесечия при часовете, отработени от 1 зает в сектора, се движат и запазват стойности, както следва:

✓ първо тримесечие – 408 часа;
✓ второ тримесечие – 427 часа;
✓ трето тримесечие – 431 часа;
✓ четвърто тримесечие – 424 часа.

Добавената стойност, реализирана в сектор „Строителство”, е разликата между стойността на произведените стоки и сумата от вложените в производството междинни продукти. По данни на НСИ добавената стойност по факторни разходи според броя на заетите в тях лица процентно се определя по критерий „Заети“ в следния порядък:

✓ малки фирми – 42,8%;
✓ средни фирми – 35,1%;
✓ големи фирми – 22,1%.

Произведената продукция в отрасъл „Строителство”

Изминалата година приключи с изпълнени обекти на обща стойност 11 251 млн. лв. Сравнителните данни показват намаление с 37% на годишна база. Статистиката по сегменти е:

✓ „Сградно строителство“ – формира произведена продукция в размер на 5967 млн. лв., или 3051 млн. евро, което е 53% от общо произведената продукция. В сравнение с 2015 г. сегментът регистрира значителен спад от 32,8%.

✓ „Инженерна инфраструктура“ – в произведената продукция сегментът има дял от 47%, или 5284 млн. лв., което е спад на годишна база от 41,1%. През 2016 г. сегментът забави посоката на развитие и регистрира значителен спад поради фактическото начало на новия програмен период 2014 – 2020 г., свързан с договаряне на европроектите. Инженерната инфраструктура изцяло зависи от държавния бюджет, местните структури и средствата по европейските фондове. Мястото на този сегмент е от особено значение за развитие на строителния отрасъл и икономиката, или приоритетите трябва да се насочат към развитието му. Прогнозите за положителна тенденция и по-значително нарастване на обемите в този вид строителство са за средата на 2018 г. Очакванията за 2017 г. са строителният отрасъл да увеличи обектите по енергийното строителство и енергийна ефективност. Това е бъдещата платформа за развитие на сектора.

✓ „Жилищно строителство“ – приходите, формирани от сегмента в сектора, представляват едва 10,7% през 2016 г. и бележат значителен спад от 32,4% в сравнение с предкризисния период. Изминалата година се характеризира със стабилизиране на цените при жилищата. Купувачите обаче все още остават предпазливи, макар че е регистрирано съживяване при недвижимите имоти. Като цяло тенденцията при сегмента продължава да бележи ръст и в сравнение с 2015 г. отчита нарастване от 15,3%. Жилищните показатели за строителство през 2016 г. дават признаци за възстановяване от кризата и възраждане на сегмента. Тази тенденция се забелязва в статистиката на започнато строителство и въведените в експлоатация жилищни сгради. Един от основните приоритети, поставен пред сегмента, е подобряването на енергийната ефективност, стратегията на ЕС „Европа 2020“ при различни схеми за съфинансиране.

Жилищното строителство в България през 2016 г. постави началото на проекти, насочени основно към реновация и саниране, оптимизация, модернизация и внедряване на енергийна ефективност на съществуващия сграден фонд.

Прогнозата за приходи от дейността за 2016 г. е, че те ще бъдат с отрицателен знак – данните ще бъдат публикувани 15.08.2017 г.

Обявените обществени поръчки

в отрасъл „Строителство” за 2016 г. са 2811 бр. с прогнозна стойност 4007 млн. лв. На годишна база е регистриран спад от 2,9% на броя и ръст на стойността – 2,4%. Обявените поръчки по сегменти са разпределени, както следва:

✓ „Инженерна инфраструктура“ – 450 бр. с прог­нозна стойност 1548 млн. лв., или 16% от общо обявените за 2016 г. и 38,6% от общата стойност за разглеждания период. В сравнение с 2015 г. се отчита спад на броя с 44,3% и на стойността – с 23,4%.
✓ „Водоснабдяване и канализация“ – 137 бр. с прогнозна стойност 270 млн. лв., или 4,9 % от всички за 2016 г. и 6,7 % от общо обявената прогнозна стойност. На годишна база е регистриран спад с 18% на броя и на стойността – с 1,8%.
✓ „Сградно строителство“ – 364 бр. с прогнозна стойност 286 млн. лв., което представлява 12,9% от общо обявените поръчки и 7,1% от общо прогнозната стойност. Спрямо 2015 г. има спад с 32,3% на броя и на стойността – 23,5%.
✓ „Енергийна инфраструктура“ – 554 бр. с прогнозна стойност 1621 млн. лв., или 19,7% от общо обявените поръчки през миналата година и 40,5% от общо обявената стойност. Наблюдава се тенденция на значителен ръст при броя с 51% и на стойността – 76,8%.
✓ „Проектиране и надзор“ – 1306 бр. с прогнозна стойност 282 млн. лв., или 46,5% от всички за 2016 г. и 7% от общо обявената стойност на обществените поръчки за разглеждания период.

Тенденцията, която се наблюдава при този сегмент, е ръст при броя с 28,5% и спад на стойността от 13,5%.

Критерий „Възложител“

Обявените обществени поръчки за 2016 г. от общини възлизат на 2186 бр., или 77,8% от всички за 2016 г. Комуналният и обществен сектор е обявил 85 бр., или 3,0 % от общо обявените поръчки за разглеждания период. Болниците и учебните заведения са обявили 83 бр., или 3,0% от всички, министерствата и агенциите – 450 бр., или 16% от всички за 2016 г. Обявените обществени поръчки от други възложители са 7 бр., или 0,2%.

„Процедура на договаряне“

– Открита процедура – 1779 бр. обществени поръчки, или 63,3% от всички.
– Открит конкурс за проект – 8 бр. обявени обществени поръчки, или 0,3%.
– Ограничена процедура – 4 бр. обявени обществени поръчки, или 0,1%.
– Договаряне без публикуване на обявление за поръчка – 1 бр.
– Пряко договаряне – 27 бр. обществени поръчки, или 1% от всички.
– Договаряне без предварително обявление – 146 бр., или 5,2% от общо обявените обществени поръчки.
– Публично състезание – 660 бр., или 23,5%.
– Договаряне без предварителна покана за участие – 1 бр.
– Договаряне с предварителна покана за участие – 6 бр., или 0,2%.
– Договаряне без обявление – 156 бр. обявени поръчки, или 5,5%.
– Договаряне с обявление – 23 бр. обявени поръчки, или 0,8%.

Критерий „Източник на финансиране“

– Оперативна програма „Регионално развитие“ –
2 бр.
– Оперативна програма „Региони в растеж“ (ОПРР) – 249 бр.
– Оперативна програма „Околна среда“(ОПОС) –
39 бр.
– Програма за развитие на селските райони – 395 бр.
– Оперативна програма „Развитие на човешките ресурси“ (ОПРЧР) – 7 бр.
– Проект „Красива България“ – 2 бр.
– Оперативна програма „Транспорт и транспортна инфраструктура“ (ОПТТИ) – 11 бр.
– Национален доверителен екофонд – 9 бр.
– ПУДООС – 13 бр.
– Програма ИСПА – 2 бр.
– Норвежки финансов механизъм – 1 бр.
– Агенция за хора с увреждания към Министерство на труда и социалната политика – 1 бр.
– Финансов механизъм на Европейското икономическо пространство – 49 бр.
– Обществени поръчки, финансирани от бюджета – 1990 бр.
– Програма за сътрудничество INTERREG V-A Гърция – България – 1 бр.
– Финансов механизъм на Европейското икономическо пространство и Норвежкия финансов механизъм – 8 бр.
– Механизъм за свързване на Европа – 5 бр.
– Фонд „Солидарност“ – 5 бр.
– Българо-швейцарска програма за сътрудничество – 2 бр.
– Фонд „Убежище, миграция и интеграция“ (ФУМИ) – 14 бр.
– Оперативна програма „Добро управление“ (ОПДУ) – 2 бр.
– Грантово споразумение с Изпълнителна агенция „Иновации и мрежи“ – 1 бр.
– Фонд „Вътрешна сигурност“ (ФВС) – 1 бр.
– Програма за сътрудничество INTERREG V-A Гърция – България 2014 – 2020 –
2 бр.

Нарушения

Констатацията на експертната група към КСБ е, че допуснатите нарушения и ограничителни критерии, водещи до субективни решения, в рамките на анализа за 2016 г. са в 149 бр. обществени поръчки .

✓ „Инженерна инфраструктура“ и ВиК – 24 бр. допуснати условия, влияещи негативно върху конкуренцията за 2016 г.
✓ „Сградно строителство“ – 43 бр. допуснати условия, влияещи негативно върху конкуренцията за миналата година.
✓ „Енергийна инфраструктура” – регистрираните несъответствия в обявените обществени поръчки са 66 бр.
✓ „Проектиране и строителен надзор” – 16 бр. регистрирани несъответствия в обявените обществени поръчки през 2016 г.

Несъответствия по възложители

✓ ОП „ Региони в растеж” – 19 бр.
✓ Общини – 94 бр.
✓ Обществен и комунален сектор – 4 бр.
✓ ОП „Транспорт и транспортна инфраструктура“ – 1 бр.
✓ ОП „Развитие на човешките ресурси“ – 1 бр.
✓ Министерства и агенции – 16 бр.
✓ Норвежки финансов механизъм – 3 бр.
✓ Болници и учебни заведения – 6 бр.
✓ Финансов механизъм на Европейското икономическо пространство – 1 бр.
✓ Програма за развитие на селските райони – 3 бр.
✓ Фонд „Убежище, миграция и интеграция“ – 1 бр.

Сключени договори

✓ Сключените договори по обществени поръчки през 2016 г. са 2958 бр. От тях по-големия дял заемат обществените поръчки, финансирани от Държавния бюджет – 2782 бр. Сключените договори по оперативни програми са 176 бр.

Тенденцията при броя сключените договори за периода 2013 – 2016 г.

✓ През 2016 г. се отчита ръст на броя на сключените договори в сравнение с 2013 от 16,5%:
2013 г. – 2565 бр.
2014 г. – 3136 бр.
2015 г. – 2854 бр.
2016 г. – 2989 бр.
✓ При стойността на сключените договори се наблюдава значителен спад през 2016 г. в сравнение с 2013 г. с 41,6%. Трябва да се има предвид, че финансовият ресурс е основно по сключените договори за европроекти:
2013 г. – 4196 млн. лв.
2014 г. – 2971 млн. лв.
2015 г. – 2646 млн. лв.
2016 г. – 2449 млн. лв.

Тенденцията при броя и стойността на сключените договори за периода 2013 – 2016 година:

✓ „Инженерна инфраструктура” – силните години както при броя, така и при стойността са 2014 – 2015 г. Броят през годините е: 2013 г. – 885 бр. са сключени в този сегмент, 2014 г. – нарастват до 1617 бр., 2015 г. – възлизат на 1417 бр., и 2016 г. – намаляват до 742 бр. При стойността в сегмента се наблюдава нарастване от 2013 до 2015 г. и драстично понижение на стойности на сключените договори през 2016 г. Порядъкът е: 2013 г. – 1342 млн. лв., 2014 г. – 1590 млн. лв., 2015 г. – 1930 млн. лв., и 2016 г. –
798 млн. лв.
✓ „Водоснабдяване и канализация“ – при броя на сключените договори се наблюдават променливи нива за периода 2013 – 2015 г. и спад през 2016 г. Тенденцията при стойността е само спад от 2013 г. до 2016 г. и възлиза на 89,4%. В цифри: 2013 г. – 234 бр. на стойност 1748 млн. лв., 2014 г. – бр. 274 на стойност 589 млн. лв., и 2015 г. – 181 бр. на стойност 210 млн. лв.
✓ „Сградно строителство” – регистрира се спад на нивата в сегмента и при броя, и при стойността на сключените договори – 35,9% при броя и 73,5% при стойността. По години: 2013 г. – 1136 бр. на стойност 713 млн. лв., 2014 г. – 937 бр. на стойност 510 млн. лв., 2015 г. – 803 бр. на стойност 277 млн. лв., и 2016 г. – 728 бр. на стойност 189 млн. лв.
✓ „Енергийна инфраструктура” – наблюдава се сериозен ръст в сегмента както на броя на сключените договори, така и при стойността. Нарастването, което се регистрира, е в рамките на 349%, като на практика това е тенденция през последните две години. В цифри: 2013 г. – 310 бр. при стойност 393 млн. лв., 2014 г. – 308 бр. на стойност 282 млн. лв., 2015 г. – 453 бр. на стойност 230 млн. лв., и 2016 г. – 1396 бр. на стойност 1286 млн. лв.

Данните от анализа категорично очертават нарастване на броя на сключените договори от малките фирми по критерий „Персонал“. През 2016 г. се регистрира ръст с 40,4% спрямо 2013 г., или 998 бр. за 2013 г. и 1400 бр. за 2016 г. Броят на сключените договори от средните фирми запазва нивата за периода 2013 – 2016 г., 1148 бр. за 2013 г. и 1227 бр. за 2016 г. При броя на сключените договори от големите фирми се наблюдава известно намаление както на годишна база, така и в сравнение с 2013 г. През 2013 г. са сключени 340 бр. договори, през 2015 г. са достигнали до 405 бр. и се понижават до 316 бр. през 2016 г.

Тенденцията за сключените договори от фирми, които не са вписани ЦПРС, е положителна. Това показват докладите за мониторинг на обществените поръчки, които КСБ разработва вече трета година. Основна цел на мониторинга е установяване на несъответствията в обществените поръчки, които влияят негативно върху конкурентната среда. Резултатите са положителни и се вижда значително намаляване на фирмите, които не са вписани в ЦПРС и са сключили договори.

Стойността на сключените договори през 2016 г. намалява значително спрямо 2013 г. При малките фирми се наблюдава нарастване на стойността на сключените договори със 148,6% в сравнителен анализ за периода 2013 – 2016 г., или 2013 г. – 259 млн. лв., 2016 г. – 644 млн. лв. За същия период стойността на договорите, сключени от средни фирми, се понижава с 33,7%, или за 2013 г. е 1534 млн. лв., а за 2016 г. – 1017 млн. лв. Спад се регистрира и при стойността на договорите, сключени от големи фирми 2013 – 2016 г., който е 66,4% – за 2013 г. тя е 2302 млн. лв., а за 2016 г. – 773 млн. лв. Тенденцията на сключените договори от фирми, които не са вписани, по отношение на стойностите също е положителна за бранша. Тя намалява от 101 млн. лв. за 2013 г. до 15 млн. за 2016 г.
Стойността на договорите, сключени самостоятелно от строителни фирми, показва нарастване в рамките на 7,3% в сравнителен анализ в периода 2013 – 2016 г., или за 2013 г. – 12,53 млн. лв., и 2016 г. – 1344 млн. лв. Сключените договори от консорциуми, обединения и дружества по критерий „Стойност“ регистрират спад от 62,5% в периода 2013 – 2016 г., или стойността през 2013 г. възлиза на 2943 млн. лв. и за 2016 г. – 1105 млн. лв.

Най-голям брой договори е регистриран при малките фирми, самостоятелно сключили договори в рамките на разглеждания период:

– 2013 г. – 45,0%, или 872 бр.
– 2014 г. – 41,4%, или 1002 бр.
– 2015 г. – 41,1%, или 962 бр.
– 2016 г. – 47,3%, или 1105 бр.

На средните фирми, самостоятелно сключили договори, се падат 42% за периода 2013 – 2016 г.:

– 2013 г. – 804 бр.
– 2014 г. – 1026 бр.
– 2015 г. – 1010 бр.
– 2016 г. – 974 бр.

При големите фирми, самостоятелно сключили договори за разглеждания период 2013 – 2016 г., стойностите по години са средно 10,6%:

– 2013 г. – 170 бр.
– 2014 г. – 287 бр.
– 2015 г. – 298 бр.
– 2016 г. – 212 бр.

Данните сочат, че нараства броят на сключените договори от консорциуми и обединения със значително дялово участие на малките фирми. Нивата на броя на сключените договори при дяловото участие на средните фирми се запазват, а при водещите големи фирми намаляват. Такива са параметрите и при стойността на сключените договори от консорциуми.

Издадени разрешителни за строеж

Издадените разрешителни за строеж общо за 2016 г. са 9362 бр. и показват тенденция на нарастване с 5,8% в сравнение с 2015 г. На годишна база се отчита и ръст на разгърнатата площ от 10,2%.
Издадените разрешителни за жилищни сгради са 4514, или се регистрира незначителен ръст от 4,7% и увеличение на разгърнатата площ с 4,8%. За 2016 г. издадените разрешения за строеж на жилищни сгради (сгради, при които поне половината от полезната площ е предназначена за жилищна цел и постоянно обитаване) са 4514 бр. и представляват 48,2% от всички, а за жилища разрешителните са 18157 бр., което е с 5,2% повече спрямо 2015 г. Най-голям брой разрешителни за строеж на нови жилищни сгради са издадени в областите София-град – 695 бр., Пловдив – 636 бр., Варна – 465 бр., и Бургас – 423 бр.

Издадените разрешителни за административните сгради (които се ползват за офиси, представителни сгради) за 2016 г. са 163 бр. и представляват 1,7% от всички. На годишна база се отчита ръст на броя от 3,8% и на разгърнатата площ – 65,3%.

Издадените разрешителни за строеж на други сгради (производствени, търговски, за просветна, културно-спортна и селскостопанска дейност, за здравеопазване, бази за почивка и за краткосрочно пребиваване – хотели, мотели и др.) за 2016 г. са 4685 бр., което е 50,1% от общо издадените разрешителни. В сравнение с предходната година се забелязва ръст на броя с 6,9% и на разгърнатата площ – 11,5%.

Рисковите инвестиционни проекти намаляват

✓ Започнато строителство – 5139 бр. сгради за 2016 г. Бележи ръст от 6,5% на годишна база.
✓ Жилищни сгради – 2987 бр. за миналата година. Регистрира ръст от 8,6% на годишна база.
✓ Жилища в сградите – 12 495 бр. за 2016 г. Има ръст с 1,5% в сравнение с 2015 г.
✓ Започнато строителство на административни сгради – 89 бр., което води до отрицателни стойности от 1,1% в сравнение с 2015 г. Повечето инвеститори очакват по-благоприятен период на пазара, за да развиват проекти в този сегмент.
✓ Други сгради – възлизат на 2063 бр. за 2016 г. Отчита се ръст с 3,9% на годишна база.

Започнатите сгради са най-много в София-град – 466 бр., Пловдив – 419 бр., Варна – 404 бр., и Бургас – 360 бр.

Въведените в експлоатация жилищни сгради за 2016 г. са общо 22 176 бр. Наблюдава се спад от 3,9% и ръст на нивата на разгъната жилищна площ от 8,9%. Жилищата, въведени в експлоатация за 2016 г., са 9369 бр., което е ръст с 20%. При новопостроените жилищни сгради се утвърждава тенденцията да нараства разгърнатата площ.

За новопостроените сгради по вид на годишна база се наблюдава нарастване само при жилищни блокове (кооперации), а за къщи, вили, общежития, сгради за колективно домакинство и сгради от смесен тип – намаление. При новопостроените сгради по вид на конструкция на годишна база се регистрира ръст от стоманобетонни сгради. При тухлените, панелите и др. е отчетено намаление.
Положителните резултати през втората половина на 2016 г. дават надежда за прогноза с положителен знак и основание за по-динамични промени в жилищното строителство през 2017 г. Завършените сгради са предимно от стоманобетон и представляват 74,0% от общо въведените в експлоатация жилищни сгради, при дял на тухлените сгради от 22,9% с регистрирана тенденция на нарастване. Панелните и други видове завършени сгради представляват 3,1%.

Обща строителна активност 2008 – 2016 г.

✓ 2008 г. – обемът на произведената продукция е около 22 млрд. лв., а заетите в отрасъл „Строителство” достигат 298 хил. човека. Постигнатият дял на строителството в Брутната добавена стойност през 2008 г. е 9%.
✓ 2009 г. – постигнатият обем е 19 млрд. лв., заетите са 277 хил., а ръстът на дял на строителството в БДС е 9,5%.
✓ 2010 г. – обемът на строителната продукция е спаднал на 13 млрд. лв., заетите са били 225 хил. бр. и съответно е намалял делът на строителството в БДС на 7,2%.
✓ 2011 г. – постигнат е обем от 13 млрд. лв. при заети от 198 хил. и дял на строителството в БДС от 6,4%.
✓ 2012 г. – произведената продукция се запазва на 13 млрд. лв., но заетите намаляват на 186 хил., както и делът на строителството в БДС – 5,8%.
✓ 2013 г. – обемът на произведената продукция отново е 13 млрд. лв., а заетите в отрасъл „Строителство” наброяват 179 хил. Делът на Брутната добавена стойност, формирана от отрасъл „Строителство”, е 4,8%.
✓ 2014 г. – произведената продукция е 15 млрд. лв., заетите са 178 хил., които формират 4,4% от БДС.
✓ 2015 г. – обемът на произведената продукция е 18 млрд. лв. със заети 182 хил., които формират 4,3% от БДС.
✓ 2016 г. – произведената продукция е в размер на 11 млрд. лв. със заети 175 хил. и строителен дял в БДС от 4,2%.

Темповете на генериране на БДС в сектор „Строителство“ в сравнение с Брутната добавена стойност общо за икономиката отчитат нива на растеж от 79 937 млн. лв. БДС, формирана в сектора, е 4,2% от общата БДС в икономиката. Тенденциите са колебливи и в последните години са в рамките на около 4,5%, значително под нивата на предкризисния период.

Разходи за придобиване на ДМА

Разходите за придобиване на дълготрайни материални активи са показатели, характеризиращи инвестиционната активност на предприятията във всички сектори на икономиката. От години е налице тенденцията за намаляване на разходите за придобиване на ДМА в сектор „Строителство“. Статистическата информация показва значителен спад на разходите за придобиване на ДМА с 57,4% през 2016 г. в сравнение с 2015 г.

Заетост в отрасъл „Строителство”

Като цяло данните за пазара на труда през 2016 г. са отрицателни в сравнение с 2015 г. както при наетите, така и при самонаетите. Заетите в отрасъла през миналата година са били 175,2 хил., или 5,1% от всички работещи. В сравнение с 2015 г. броят на заетите в отрасъл „Строителство” е намалял с 3,9%.

Процентното съотношение на заетите в строителната индустрия към общо заетите в икономиката за последните 4 години не търпи промяна и се движи в порядък от 5,1%. Намалението в проценти в сравнение с предкризисните години е 1,9%. Темпът на намаляване на заетостта започва още от първото полугодие на 2016 г. на годишна база и продължава и през втората половина на м.г.
Очакванията за 2017 г. са за забавяне на темпа на нарастване на заетите до 0,6%. Анализът за заетите в сектора показва застаряване на работната сила и отлив на младото поколение от строителната професия.

Наетите в отрасъл „Строителство” през 2016 г. са 5,6% от общо наетата работна ръка в икономиката. Тенденцията е спад в рамките на 4,7% на годишна база. Като цяло няма изменение в процентното съотношение на наетите към общо наетите в икономиката в последните 4 години, което е в рамките на 6,1%.
Самонаетите лица в сектора заемат 3,6% от всички. На годишна база се отчита спад от 0,6%.

Безработните в страната за 2016 г. са 247,3 хил., или общата безработица намалява на годишна база с 1,5 пункта до 7,6%. Очакванията са темпът да се забави и да достигне средна стойност от 7,3%. В средносрочен план се предвижда коефициентът на безработица общо да се понижи до 6,5% през 2019 г., а темпът на увеличение на заетостта да се задържи на около 0,6% през 2018 г. и 2019 г., подкрепен от повишаването на вътрешната икономическа активност и засилване на положителното влияние от външната среда.

Безработните в отрасъл „Строителство” за 2016 г. са 28,1 хил., или има спад от 19,3% на годишна база. Безработните в сектора представляват 11,4% от всички безработни в страната. Очакванията са процентът им в строителството да продължи да се понижава на фона на намаляващата обща безработица в страната. Изводите са, че са необходими повече инвестиции за стимулиране на растежа и създаване на среда, благоприятстваща разкриването на работни места. Реформите в подкрепа на добре функциониращите пазари на труда трябва да продължат.

България остава на последно място в ЕС по размер на
минималната месечна работна заплата

въпреки най-бързия растеж на този показател. Това показват данните на Евростат. Минималната заплата в страната в началото на 2017 г. е 235 евро.

Минималната заплата в Румъния е втората най-ниска в Евросъюза – 275 евро. На трето място по най-ниска минимална заплата се нареждат Латвия и Литва – 380 евро, следвани от Чехия – 407 евро, Унгария – 412 евро, Хърватия – 433 евро, Словакия – 435 евро, Полша – 453 евро, и Естония – 470 евро. Най-високата минимална месечна заплата в ЕС се получава в Люксембург и възлиза на 1999 евро.

Само в 22 от 28-те членки на ЕС има въведена минимална месечна заплата на национално равнище. Изключение правят Дания, Италия, Кипър, Австрия, Финландия и Швеция.

Страните в източната част на Евросъюза са с минимални заплати под 500 евро. Държавите с минимални заплати между 500 и 1000 евро месечно са Португалия – 650 евро, Гърция – 684 евро, Малта – 736 евро, Словения – 805 евро, и Испания – 826 евро. Страните с минимални месечни заплати над 1000 евро са Великобритания – 1397 евро, Франция – 1480 евро, Германия – 1498 евро, Белгия – 1532 евро, Холандия – 1552 евро, Ирландия – 1563 евро, и Люксембург – 1999 евро.

Средната работна
заплата

за 2016 г. общо за икономиката е 11 539 лв. при нарастваща тенденция на годишна база от 9,5%. В обществения сектор се регистрира по-висока средна заплата от 11 818 лв., което е ръст на годишна база от 5,4%. Частният сектор отчита средна работна заплата от 11 450 лв., или има нарастване с 10,6% на годишна база.

Средната работна заплата, формирана в строителния сектор за 2016 г., е 9164 лв. Регистрира се спад от 0,5% в сравнение с 2015 г. Строителите, заети в обществения сектор, получават 9781 лв., или има ръст от 8,5% на годишна база. При частния сектор отчетената заплата е 9153 лв., или е регистриран спад от 0,7%.

Преките чуждестранни инвестиции

в България за 2016 г. са 701,7 млн. евро, или 1,5% от БВП. През 2016 г. инвестициите намаляват с над 1,8 млрд. евро, или със 72,3% спрямо реализираните чужди инвестиции за 2015 г. Най-големите нетни преки инвестиции в страната за 2016 г. са от Австрия – 208,2 млн. евро, или 29,7% от общия размер на инвестициите, Франция – 143,5 млн. евро, или 20,5%, и Холандия – 135 млн. евро, или 19,2%. Свиването на правителствените капиталови разходи през 2016 г., което е свързано с необходимото техническо време за стартиране на проекти, финансирани от ЕС за програмен период 2014 – 2020 г., бе компенсирано от подобрение при частната инвестиционна активност. За да продължи този процес, трябва да се облекчат тежестите върху малкия и средния бизнес.

Европейската комисия предвижда забавяне на икономиката през следващите две години до 2,9% през 2017 г. и 2,8% през 2018 г. При липсата на достатъчно инвестиции потребителското търсене ще остане основен двигател на растежа в България. Проектите по оперативните програми на практика стартират тази година. Очаква се тези от тях, които са включени в Инвестиционния план за Европа, да увеличат подкрепата за частните и публичните вложения.

Преките чуждестранни инвестиции за 2016 г. в отрасъл „Строителство” възлизат на 115,9 млн. евро и показват тенденция на значителен спад от 36,5%. Като цяло във фокуса на инвеститорите продължават да са дребномащабни проекти. Наблюдава се нарушена инвестиционна политика и активност.

Все още е ограничено и доверието на частния сектор за превръщане на спестяванията в продуктивен капитал. За развитието на сектора са необходими дългосрочни инвестиции в строителната индустрия.

Просрочени задължения към 31.12.2016 г.

Просрочените задължения на общините нарастват още през първата половина на 2015 г. Към края на септември 2016 г. те са се увеличили с 26% на годишна база, по данни на финансовото министерство. През 2016 г. се регистрира нарастване до третото тримесечие и последното бележи намаляване на задълженията с 50 млн. лв. спрямо предходното тримесечие.

– Към 31.03.2016 г. – 258 222 хил. лв.
– Към 31.06.2016 г. – 273 738 хил. лв.
– Към 31.09.2016 г. – 287 570 хил. лв.
– Към 31.12.2016 г. – 237 336 хил. лв.

Допълнително общините са просрочили задължения по проекти, финансирани от ЕС:

– първо тримесечие – 13 880 хил. лв.
– второ тримесечие – 8 966 хил. лв.
– трето тримесечие – 12 635 хил. лв.
– четвърто тримесечие – 11 199 хил. лв.

Изключително показателен факт за общата строителна активност е слабото нарастване на платените такси за издаване на строителни разрешителни в София по данни на Направление

„Архитектура и градоустройство”, като трябва да се отбележи, че ситуацията и в останалите градове от страната е аналогична.

Платени такси за издадени разрешителни в София:

✓ 2008 г. – 45 млн. лв.
✓ 2009 г. – 25 млн. лв.
✓ 2010 г. – 15 млн. лв.
✓ 2011 г. – 5 млн. лв.
✓ 2012 г. – 5,7 млн. лв.
✓ 2013 г. – 5,7 млн. лв.
✓ 2014 г. – 7 млн. лв.
✓ 2015 г. – 9,7 млн. лв.
✓ 2016 г. – 8,6 млн. лв.

Намаление на годишна база от 11,3%.

Макроикономическите прогнози в годишен аспект и междинните прогнози на КСБ за 2017 г. в най-оптимистичния вариант са запазване на нивата от 2016 г. Анализът показва, че това ще е доста трудна задача, ако не се задействат оперативните програми.

След бавното връщане към положителни стойности в строителната активност през 2015 г. следващата 2016 г. не се характеризира с положителни нива.

За януари 2017 г. по предварителни данни на индекса на произведената продукция (календарно изгладени цени) в сектора има спад с 10,3% на годишна база, а в сравнение с предходния месец намалението е 0,5%. По сегменти на месечна база продукцията от гражданското/инженерното строителство нараства с 0,2%, а в сградното строителство има намаление от 1,3%. На годишна база резултатите са още по-тревожни – отрицателният темп при сградното строителство е в порядък от 7,5%, а при инженерното има спад от 13,5%.
Ключови стъпки за ускоряване на процеса

За да се развива строителната индустрия, са необходими:

– непрекъснати усилия и ангажираност от страна на бизнеса и държавата.
– Повече заложени средства в бюджета на държавата за публични инвестиции – обществени поръчки, както и повече инвестиции в „зелената икономика“.
– Развитие на малкия и средния бизнес.

На стр. 15 -18 може тук да намерите и Списък на бенефициенти (общини) към 13. 03.2017 г.

Сподели в социалните мрежи

Автор на 20.04.2017. Категория КСБ. Можеш да следиш всички коментари и промени по тази публикации през RSS 2.0. Можете свободно да коментирате тази публикация

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.