КСБ с пореден голям международен успех

По инициатива на Камарата FIEC одобри създаването на нова група от федерации членки, включваща страните от Централна и Източна Европа

Прочетена: 113

Инж. Джани Антова, КСБ
Стокхолм

Европейската федерация на строителната индустрия (FIEC) одобри създаването на нова група от федерации членки, включваща страните от Централна и Източна Европа – България, Хърватия, Естония, Унгария, Литва, Румъния, Словакия и Словения, което заслужено може да се определи като голямо постижение за усилията на Камарата в международен план. Гласуваната поправка стана факт на заседанието на Общото събрание на Федерацията, което се проведе на 9 юни в Стокхолм, Швеция. Инициативата за промяната дойде от Камарата на строителите в България като част от предложенията за изменения в уставните документи на Европейската федерация. В резултат от почти двегодишни дискусии, дебати и проучвания КСБ успя да убеди колегите си от другите национални федерации и членовете на УС на FIEC в необходимостта и ползите от тази стъпка. През изминалия период българската организация нееднократно заявяваше позицията си, че е наложително да се извърши решителна реформа в разпределянето на страните по групи и че това трябва да става не само на географски принцип, а най-вече изхождайки от обстоятелства, които водят до общи интереси в рамките на тези групи. При участието си в съгласуватени срещи и обсъждания, както и чрез предварително депозирани писмени становища КСБ категорично изразяваше позиция, че за да се подобрят активността на федерациите членки и тяхното ефективно участие в дейностите на организацията, би следвало да се активира диалогът в рамките на групите, а разискванията по дискусиите да намират адекватно място в заседанията на Управителния съвет чрез съответните представители. Създаването на новата група на страните от Централна и Източна Европа, е не само отговорна задача, с която КСБ сериозно се беше ангажирала в международен план, но и доказателство за безспорния авторитет, с който българската организация затвърждава позициите си в Европейската федерация.

Официалната делегация, съставена от председателя на Камарата на строителите инж. Николай Станков, изп. директор на КСБ инж. Иван Бойков и инж. Джани Антова, н-к отдел МДУП към КСБ, взе участие в Конгреса в шведската столица, на който се обсъдиха и гласуваха промените в Устава и Вътрешния правилник на Федерацията, чрез които страните – членки на организацията, се стремят да постигнат по-ефективно представителство на националните федерации във FIEC и по-активна работа в постоянните комисии, подкомисии и работни групи. Една от основните поправки в Устава на Европейската федерация е включването на нова категория членове. С това изменение се определя, че освен уставни, асоциирани и подкрепящи, Федерацията ще признава и политически членове, а в допълнителните текстове на променения документ се поясняват правата и задълженията на различните категории, в това число право на глас, право на председателстване на комисии, подкомисии и ad hock групи и право на представителност в ръководните органи на FIEC.

На Конгреса в Стокхолм бе одобрено също така предложението за въвеждане на поста първи вицепрезидент на FIEC,
който по устав ще се избира измежду членовете на Управителния съвет и ще се назначава от него след провеждане на изборен конгрес. Така първият вицепрезидент става новоизбран президент, а след края на мандата на своя предшественик – президент. Въвеждането на тази промяна цели постигане на повече приемственост и предсказуемост в политиката на Федерацията, както и осигуряване на плавно преминаване на властта от едни ръце в други. На заседанието на ОС на FIEC в Стокхолм делегатите с огромно мнозинство подкрепиха кандидатурата на Кйетил Тонинг от

Норвегия за първи вицепрезидент на FIEC.

Освен приетите съществени промени в Устава и Правилника на Федерацията форумът ще се запомни и с това, че за първи път на заседание от подобен мащаб гласуването беше извършено в електронен формат, което позволява бързо и прецизно отчитане на резултатите.

В шведската столица бяха представени и докладите за извършената работа през изминалия период на постоянните комисии и подкомисиите и информация за финансовите резултати на Федерацията. Ковчежникът на FIEC г-н Понграц представи финансовите резултати, които тази година са по-добри в сравнение с прогнозните данни през 2016 г. Бяха обявени данни за сектор „Строителство” в целия ЕС за 2016 г. – растеж от 2,2%, 8,6% от БВП на ЕС, 14,3 млн. работници и 3,3 млн. строителни фирми.

В рамките на заседанието на Общото събрание беше разгледан докладът за дейността на Икономическата и правна комисия,
чиято основна задача е да оценява бариерите в Единния пазар и да наблюдава различни инициативи в посока тяхното премахване. Докладчикът по темата направи преглед на Общия пакет услуги, приет от ЕК на 10.01.2017 г., който включва четири законодателни и други предложения:

 Проект на директива за процедура за уведомяване за разрешителните режими и изисквания, свързани с услуги;
 Проект на директива за проверка на пропорционалността преди приемане на ново регулиране на професиите;
 (Незаконодателно) съобщение за препоръките за реформа в регулирането на професиите;
 Законодателно предложение за въвеждане на Европейска електронна карта за услуги, състоящо се от проект на директива и проект за регламент.

Дейността на FIEC се фокусира върху последната инициатива като най-значима за строителните фирми, а на форума в Стокхолм беше докладвано за работата на Федерацията в тази област. През 2015 г. ЕК обяви своята инициатива „паспорт на услугите“, като започна от това, че в сравнение с други сектори при строителите има много ниско ниво на трансгранична дейност в рамките на Единния пазар. FIEC критикува този подход, понеже секторът е предимно местен бизнес и се състои основно от МСП, които нито имат желанието, нито способност­та да работят в чужбина. ЕК отреди 2016 г. като подготвителна фаза за тази инициатива, а FIEC организира няколко срещи с ЕК, за да получи повече и навременна информация. Въпреки многото дискусии концепцията остана до голяма степен неясна. Членовете на FIEC се опасяваха, че подобен паспорт, предоставен на една фирма в съответната страна, би позволил на тази компания да работи в други европейски страни, без да й се налага да спазва местните правила. Тези страхове заедно с липсата на ясни отговори доведоха до няколко общи писма от строителните социални партньори до ЕК, отхвърляйки инициативата. В началото на 2017 г. ЕК прие официалното си законодателно предложение, преименувано на „Европейска електронна карта за услуги“. Тя ще се заявява от фирмата в страната седалище, която ще я издава след съвместна оценка с целевата държава домакин. Картата ще съдържа информация за учредяването на компанията и ще се използва за предоставяне на строителни услуги в приемащата държава. Кандидатстването за електронната карта ще е доброволно за фирмите, но приемащата държава ще е задължена да признава този документ след издаването му. Предвижда се издаването на два вида карти – за временна трансгранична дейност и за дългосрочно установяване. Очаква се ЕК да изгради електронна платформа, достъпна за държавите членки чрез координиращите органи и взаимно свързана със съществуващата Информационна система за вътрешния пазар (IMI).

Някои елементи в тази идея обаче породиха сериозни притеснения. Например ако приемащата държава не успее да разгледа заявлението в определения срок, тогава то се счита за валидно, което изглежда неприемливо заради лесния достъп на съмнителни компании. Друг притеснителен момент е предвидената валидност на картата – „за неопределен срок, освен ако не е спряна, отменена или анулирана“. Също така процедурата по оценяване на компаниите се основава на взаимно сътрудничество и доверие между националните координиращи органи и взаимното признаване на националните изисквания, което поставя въпроса дали подобен подход е реалистичен. През март федерациите – членки на FIEC, получиха редица пояснения от ЕК и се съгласиха да обобщят мнения и препоръки. Освен това беше постигнато съгласие за по-нататъшно сътрудничество със синдикатите и другите сектори, пряко засегнати от това предложение.

По отношение на плана за действие по ДДС Икономическата и правна комисия на FIEC докладва, че
през 2017 г. ЕК планира да представи промени в сегашния сложен режим на ставките по ДДС.

За тази цел ЕК преценява в по-общ план дали да се запази статуквото, или да се предостави по-голяма гъвкавост на страните членки. В свое становище от март т.г. FIEC застъпва Европейското право в строителството, а именно възможността за държавите да прилагат намалени ставки на ДДС за: „осигуряване, строителство, ремонт и преустройство на жилища като част от социалната политика“ и „обновяване и ремонт на частни жилища, с изключение на материалите, които представляват значителна част от стойността на предоставената услуга“. В становището на FIEC също така се сочи, че строителството зависи от мястото, на което се осъществява проектът. Ето защо, давайки повече свобода на държавите членки в тази област, или дори въвеждането на допълнителни продукти/услуги (например за енергийна ефективност на сградите), ползването на намалени ставки по ДДС не би нарушило навредило на вътрешния пазар.

Във връзка с изпълнението на Инвестиционния план за Европа (плана „Юнкер”)
докладът се спря и на Европейския фонд за стратегически инвестиции (ЕФСИ),

създаден през юни 2015 г., който се основава на 5 млрд. евро от ЕИБ и гаранция от ЕС до 16 милиарда евро. Очаква се за периода 2015 – 2017 Фондът да генерира 240 млрд. евро за дългосрочни инвестиции в инфраструктурата и 75 милиарда евро за МСП. За създаване на тази гаранция от Механизма за свързване на Европа (МСЕ) бяха използвани 3,3 млрд. евро. FIEC критикува това значително орязване на бюджета на МСЕ с мотива, че целите на МСЕ и ЕФСИ са напълно различни. Сега има по-малко възможности за финансиране на инфраструктурата, която изисква публични безвъзмездни средства в полза на проекти, които може лесно да се развиват с финансови инструменти.

Очакванията са към март т.г. планът „Юнкер“ да е генерирал общо над 177 млрд. евро инвестиции, или 56% от целевата сума. Проектите, одобрени от ЕФСИ, представляват 32 млрд. евро и се намират на територията на всички 28 държави членки. ЕИБ вече е одобрила 197 инфраструктурни проекта на стойност над 24 млрд. евро, обезпечени от ЕФСИ. Европейският инвестиционен фонд (ЕИФ) е одобрил 264 споразумения с МСП с общо финансиране по линия на ЕФСИ от над 8 млрд. евро. Над 400 хил. МСП и дружества със средна капитализация се очаква да се възползват от тези споразумения. По предварителни данни 24% от общите инвестиции са насочени към енергийни проекти (включително такива за енергийна ефективност на сградите), а само 9% отиват за транспортни проекти.

През есента на миналата година ЕК предложи разширяване на Инвестиционния план за Европа – „ЕФСИ 2.0″, до не по-малко от половин трилион евро до 2020 г., като фокусът ще се насочи върху финансирането на повече трансгранични и устойчиви проекти, свързващи ЕФСИ с целите на споразумението за климата „COP 21″. Ще бъде опростено комбинирането на заявленията за финансиране от ЕФСИ с други източници на финансиране в ЕС. В свое становище FIEC приветства тази подкрепа като много добър сигнал за европейските и международни частни инвеститори и следователно много добра новина за финансирането на най-необходимите инфраструктурни и енергийни проекти на ЕС. В същото време обаче FIEC обръща внимание на няколко важни момента – ЕФСИ не трябва да се укрепва за сметка на Механизма за свързване на Европа, както и че подобни инвестиции за растеж не трябва да се разглеждат като чисти разходи по отношение на изчисляването на публичния дефицит, а списъкът с приоритетните сектори за инвестиции трябва да остане стабилен и с реалистични цели.

В края на 2016 г. Съветът постигна съгласие по своя политически подход, който частично следва някои препоръки на FIEC. ЕП е в процес на изграждане на собствена позиция, а някои от ключовите политици в ЕП изразиха съгласие с вижданията на FIEC и подкрепиха принципа на допълняемост на ЕФСИ и запазване на МСЕ.

По отношение на

Европейския портал за инвестиционни проекти (ЕПИП)

FIEC смята, че неговата разпознаваемост е от изключително значение и че са необходими конкретни действия за промотирането на портала на регионално ниво. ЕПИП официално стартира през юни 2016 г. и има за цел да увеличи разпознаваемостта на проектите в търсене на финансиране от частни инвеститори. Европейската федерация счита, че този портал не може да бъде истински успешен, ако управлението му остане централизирано в ръцете на ЕК. FIEC счита, че регионални и местни органи трябва да имат възможността да използват този инструмент, за да рекламират директно съответните проекти на потенциални частни инвеститори.

Механизмът за свързване на Европа е бюджетен инструмент за транспорт, енергийна и телекомуникационна инфраструктура, създаден през 2013 г. с регламент на ЕП и на Съвета. За периода 2014 – 2020 г. за МСЕ е предвиден общ бюджет, възлизащ на 29,2 млрд. евро – 23,1 млрд. евро (вкл. 10 млрд. евро от Кохезионния фонд) за транспорт, 5,1 милиарда евро за енергетика и 1 милиард евро за телекомуникации. Тези цифри показват значително подобрение в сравнение с оскъдните 8 млрд. евро за транспортна инфраструктура през периода 2006 – 2013 г. В отговор на междинната оценка на Комисията за МСЕ FIEC подчертава необходимостта от инвестиции в транспорта, енергетиката и телекомуникационната инфраструктура, която прави приноса на МСЕ изключително важен.

FIEC дори призовава за увеличаване на бюджета за МСЕ през следващия финансов период
и подчертава, че смесването на средства е добре дошло, но публичните органи трябва да имат значителен технически капацитет за тази цел, особено на местно ниво. FIEC категорично застъпва позицията, че МСЕ трябва да се запази от участие в новосъздадени финансови схеми.

Във връзка с искането на ЕК да опрости сложните разрешителни, административни и обществени процедури за проекти на основната мрежа на TEN-T, които водят до поскъпване, забавяне и несигурност, в свое становище FIEC изтъква необходимостта от по-добра координация и по-добро планиране, централизирани процедури, с по-малко и по-качествени партньори и избягване на предварителното уведомяване за държавните помощи за TEN-T.

Предстои преразглеждане от ЕК на директивата Евровинетка, която позволява държавите членки да налагат такси за своята пътна мрежа и ги насърчава да заделят тези средства за „устойчив транспорт“. В своя принос към общественото обсъждане на предложението през септември 2016 г. FIEC наблегна на важността на този закон, особено когато публичните ресурси са оскъдни. FIEC подкрепя принципа „ползвателят плаща“, както и принципа „замърсителят плаща“.

FIEC защитава идеята за разширяване на сегашния обхват на пътища и превозни средства.

Най-важното според Европейската федерация е генерираните приходи да бъдат предназначени за една устойчива транспортна инфраструктура.

Официален гост на форума в Стокхолм беше Илва Йонсон, министър на труда и интеграцията на Швеция, която се спря на икономиката на страната и предизвикателствата пред сектор „Строителство”. Министър Йонсон сподели данни за бързото нарастване на населението на Швеция, дължащо се на увеличената раждаемост за миналата година и 160 хил. мигранти, които са 8 пъти повече от предната година. Силното и бързо икономическо развитие на държавата с почти 10 милионно население, икономика, насочена към експорта, и висока раждаемост обаче водят до недостиг на квалифицирана работна ръка. Шведското правителство е убедено, че заедно със социалните партньори може да се направи много за обучението на потърсилите убежище в страната, защото мнозинството от тях са под 30 и 40 години и инвестират в тяхното обучение и интегриране. Според направено проучване в страната има недостиг от 40 хил. строителни работници – факт, дължащ се на растящата нуждата от домове и обществени сгради. Заради предизвикателствата в строителството, а и в другите отрасли, страната има нужда от нови правила. Така министър Йонсон разясни някои от фундаментите на скандинавския модел за справяне с някои икономически предизвикателства, а именно малко закони, които управляват трудовия пазар. Регулирането на трудовите договори в северната държава става с колективни споразумения, което означава, че социалните партньори имат голяма отговорност в страната. Скандинавската държавата има най-голям процент на заетост в момента и той продължава да расте. Шведският министър сподели също, че в страната няма инспектори по труда, защото техните отговорности се изпълняват от социалните им партньори. По отношение на безопасни условия на труд, понеже секторът е засегнат от доста инциденти, особено много се работи върху създаването на безопасна работна среда. Все още се срещат случаи на недеклариран труд в Швеция, така както и в други държави, и една от възможностите за борба с това явление е да се работи съвместно на ниво ЕС. „Трябва да се възползваме от предизвикателствата, за да вървим напред. Ние не се страхуваме от технологиите, а от старите технологии. Ние сме тези, които държим бъдещето в ръцете си“, сподели в заключение министър Йонсон.

Сванте Хагман, председател на Шведската строителна камара, също наблегна на недостига на работна ръка като едно от най-големите предизвикателства пред страната домакин на Конгреса на FIEC. Въпреки че исторически погледнато икономиката на страната е отворена, и в Швеция се забелязва недостиг от работна ръка. Строителният бранш в скандинавската страна е на общо мнение, че през последните месеци конкуренцията в сектора не е по отношение на цената на механизацията, колкото на набавянето на работна сила.

Джаки Морин, ръководител на отдел в ГД „Заетост, социални въпроси и равни възможности“ на ЕК, сподели, че на европейско ниво има разлики между отделните страни както по отношение на минимална работна заплата, така и на процент безработица. Отворена икономика, но със социални права – това е нещото, към което се стреми ЕК.

Директивата „Командироване на работници“, приета през 1996, показва социалните условия,

които трябва да се спазват от страните членки. Промените в директивата са за по-добри услуги, предоставяни от компаниите, и по-добри условия за работниците. Тези промени не защитават разликите между Изтока и Запада, не са в услуга на протекционизма, а са в подкрепа на ясни и честни правила и конкуренция. Документът е в защита на справедливия принцип, че компаниите трябва да знаят какво да правят и какви отговорности трябва да спазват, когато изпращат работници в чужбина. ЕК внимава за нивото на административното бреме, както и да няма дискриминативни елементи, т.е. към външната компания да се поставят изисквания, които не са задължителни за местните фирми. ЕК е в подкрепа на борбата срещу недекларирания труд и измамите, за създаване на честен и конкурентен пазар с условия за добри правила и спазване на тези правила.

Бруно Габелиери, генерален секретар на Европейската асоциация на паритарните фондове (AEIP), представи
проект на тема „Социални ID карти в строителството на ЕС“.

Основна заложена задача на проекта е защитата на строителните работници, като едновременно с това се цели подкрепа на конкуренцията и създаване на условия за повече прозрачност на строителната площадка. Габелиери поясни, че социалната ID карта е индивидуален сертификат за работника, която съдържа видима и архивирана по сигурен начин електронна информация, удостоверяваща, че работодателят и/или самият работник отговарят на специфични социални и/или други изисквания (например професионален опит и/или квалификации, обучение по безопасни условия на труд, социална защита/социални въпроси). Направеното проучване от AEIP, обхващащо 13 страни от ЕС, в окончателният доклад предоставя:

 Описателен инструментариум (инструменти и механизми, които съществуват или са в процес на дискусия);
 Цели на инструментариума;
 Позицията на социалните партньори и другите заинтересовани страни;
 Въздействие върху оценката;
 Последни новости.

В резултат на проучването е установено, че социалната ID карта вече се използва в някои държави и че в различните страни функцията й се различава. За да се постигне единен европейски подход на база националните изводи и усилия, трябва да се дефинира общ подход или общо функциониране сред страните членки. Възможно е да се наблюдава фокус върху здравето, задълженията по безопасност на труда и социални изисквания като професионално обучение и образование, но също и борба с недекларирания/нелегален труд.

По отношение на социалната ID карта и съвместимостта й с първичното и вторично законодателство на ЕС проектът показва, че от правна гледна точка използването на социалната ID карта е възможно при настоящите договори на ЕС.

Във връзка с правния инструментариум беше споделено, че на европейско ниво могат да се използват няколко различни подхода, както и че са възможни правни действия от европейския законодател или споразумения на социалните партньори, или някои форми на комбиниране на двата подхода.

В обобщителното заключение на проекта беше споменато, че в много от страните членки има тенденция към укрепване на съществуващата система за социална ID карта, а в други – към нейното въвеждане. Във всички случаи обаче това трябва да се съобрази с особеностите на пазара на работна ръка, а силното включване на секторните социални партньори е един от определящите елементи за успех. Беше изтъкнато, че в този процес социалните партньори от различни страни научават много един от друг и постепенно въвеждат системи, които имат общи елементи или цели.
Тези общи допирни точки обаче трябва да служат само като допълнителен инструмент към съществуващите национални схеми на социалната ID карта и трябва да демонстрират ясна добавена стойност към националната схема. Съществуващите схеми на социалната ID карта не трябва при никакви задължителни условия да бъдат заместени от европейски стандарт, нито пък да бъдат адаптирани към европейски стандарт, подчерта Бруно Габелиери.

По темата социална ID карта на делегатите в шведската столица бе представена презентацията на ID06 AB, нестопанска организация, създадена от Шведската строителна камара. Основната цел на проекта на ID06 AB е да

редуцира недекларирания труд в строителния сектор, като ограничи достъпа до пазара на ненадеждните фирми
и увеличи конкурентоспособността на сериозните компании, защото голяма част от сектора страда от познатия на повечето компании проблеми – недекларирания труд. Системата на социална карта в Швеция е въведена преди 12 г., като са заимствани елементи от Испания и Великобритания. Основната разлика в шведския модел е, че при изработване на техните карти за изходен пункт е послужил договорът между работника и строителната компания. Картите служат като форма на доказателство за съществуването на трудовия договор и че въпросният договор може да се изпълни.

Резултатът от въвеждането на социалните карти са ефективни данъчни проверки, лесно идентифициране на нередовните компании и предоставяне на достъп до работните места чрез база данни за компетентност. Представителят на ID06 AB подчерта, че техническата цена на картата е нулева, като, разбира се, има производствени разходи, но те са незначителни. От направената презентация стана видно, че това, към което се стремят колегите от Швеция, е не само сътрудничество между фирми в тази област, но и между държави, защото целта не е да се правят еднакви системи за социални карти, а да се направи така, че данните да се придвижват. Този механизъм е полезен, защото страните, които са ги въвели, са убедени, че така допринасят за постигане на по-високо ниво на ясна и честна конкуренция. Трудно е да се измерят резултатът и полезността от тези карти, но това, което се наблюдава в съответните страни, е рязко спадане на злополуките на строителните площадки и това е факт, с който въпросните страни са особено горди.

Сподели в социалните мрежи

Автор на 15.06.2017. Категория КСБ. Можеш да следиш всички коментари и промени по тази публикации през RSS 2.0. Можете свободно да коментирате тази публикация

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *