Новите политики в сферата на ПО трябва да осигурят добри кадри в отрасъла

Прочетена: 42

Георги Сотиров

Новите политики в сферата на професионалното образование (ПО) трябва да осигурят добри кадри в отрасъл „Строителство“. Около това се обединиха участниците в кръгла маса в офиса на Областното представителство на КСБ в Пловдив – строители, преподаватели от професионални гимназии, експерти от министерства и агенции. Председателят на ОП на КСБ – Пловдив, Пламен Иванов беше домакин на поредната дискусия по темата. Мария Тодорова, директор на дирекция „Професионално образование и обучение” към Министерството на образованието и науката (МОН), коментира състоянието и тенденциите за развитието на ПО по професии за бранша. „Интересът към професионалното образование се запазва, но демографският проблем засегна не само средните училища. Затова ние искаме да наложим такова обвързване с бизнеса, което се вижда в Икономическа зона „Тракия“, подчерта експертът от МОН.

Данни за реализация на ученици, завършващи строителни специалности, представи Лъчезар Богданов от Industry Watch. Той направи интересен анализ за младежите, които не продължават във висши учебни заведения. Според него завършилите средното си образование в гимназиите по строителство имат по-добър шанс за реализация не само в бранша. По думите му пазарът на труда е много сложна материя, а секторите – електроника, търговия, производство на компоненти за автомобилната промишленост, привличат кадри с всякакво образование…

По време на оживената размяна на мнения идеята, която лансира Пламен Иванов, е да се създаде звено в КСБ, което да осигурява почасова заетост в строителните фирми на ученици след учебните занятия и това да се брои като тяхна практика. Младежите ще имат реални ангажименти в рамките на четиричасов работен ден. Те ще бъдат ръководени от ментори от Камарата. Обектите, на които ще се трудят, ще са общински и така ще се пестят средства от перо „Капиталови разходи“ на местните администрации. Учениците ще бъдат ангажирани например за ремонти на детски градини или на имотите на „Жилфонд”. Общината става възложител, а младежите ще могат да се пробват в различни специалности от бранша и да видят коя е най-подходящата за тях.
„Днес системата изглежда така: знам, проверявам дали мога, разбирам дали искам и тогава го правя. А ние я обръщаме по следния начин: Искаш, работиш, разбираш, че трябва да знаеш. Убеден съм, че има много млади хора, на които, ако покажеш занаята, ще се справят”, подчерта Пламен Иванов.

Пламен Иванов, председател на ОП на КСБ – Пловдив: Не можеш да станеш добър състезател, ако не те готви достатъчно мотивиран и успял треньор

Държавата трябва да признае, че сама трудно се справя с новите предизвикателства в образованието не само за строителния бранш. Бизнесът трябва да има собствен инструментариум, т.нар. институт, за да може да участва в подобряването на качеството на ПО.

Според мен идеята, която съществува някой да „осинови” гимназия, друг – паралелка, ще създаде напрежение в системата. Защото „родителите” най-вероятно ще искат да задържат завършилите гимназията във фирмите си. Хората трябва да са свободни и да се групират според интересите и възможностите си.

Професионалистите от различните институции трябва да зададат теми за дебат, чието решение не търпи отлагане. Това се отнася и за присъстващите на кръглата маса.
Средните изпълнителски кадри не могат да бъдат фактор в процеса, ако възпитанието им в семействата и тяхното основно образование не са довели до разбирането, че овладяването на една професия или занаят има смисъл.

От КСБ работим активно с пловдивската Професионална гимназия по строителство и архитектура, но тя е силно подложена на регулация. Оцелява в условията на делегираните бюджети. Тя търси по-големия брой ученици, докато ние – силно мотивирани личности, макар и по-малко. Пет дипломирани работници на един обект не могат да заместят един, но силно искащ да се докаже и да се развива.

Някои от фирмите се ориентират към внос на служители, основно става дума изселниците ни в Турция, с двойно гражданство, които се връщат при нас. Имаме и румънски работници. Правителството също декларира намерение да внася такъв тип кадри, но съм скептик това да се случи поради много причини, заплащането например. За мнозина обаче страната ни може да се окаже трамплин за работа в ЕС. Е, нима ние пак ще готвим квалифицирани кадри, които да носят принаден продукт другаде?

По изследване на Industry Watch едва 8% от завършилите професионални строителни гимназии остават да работят в бранша. Това е доста лошо за системата според мен. Знае се, че всички сектори и региони вече са в конкуренция за качествени хора и затова трябва да открием новите модели по места… В Пловдив предлагам съвместно с общината да осигурим четиричасова заетост на учениците, които са мотивирани да учат занаята от майсторите на обекта. Това ще замести формалната учебна практика, а децата ще бъдат стимулирани и финансово. Строителният бранш ще осигури най-добрите ментори. Нашето разбиране е, че не можеш да станеш добър състезател, ако не те готви достатъчно мотивиран и успял треньор.

Петя Иванова, директор на ПГСА, Пазарджик: Необходимо е да се разпише балансиран прием по професии и профили

Най-тревожното, което се случва при нас, е, че Професионалната гимназия по строителство и архитектура (ПГСА) ни е със затихващи функции. Когато станах директор, приемахме и завършваха по 8 паралелки със 160 младежи – бъдещи майстори в строителството. След 2004 г. поетапно броят започна да намалява, като миналата година стигнахме дъното според мен. Приехме само една паралелка след осми клас и маломерна паралелка от 13 ученици след седми клас професия строителен техник. А ние сме единственото професионално училище по строителство за Пазарджишка област.

В най-скоро време образователното ведомство трябва да подготви балансиран прием по професии и профили. Не е достатъчно само да се взема под внимание желанието на ученика и на родителите. Защото от другата страна стоят икономиката на държавата и строителният бизнес. Ето ситуация – в нашия град 2000 ученици завършват основно образование. Със среден успех над 4,50 са около 25%. При обявен прием в езикова гимназия 8 паралелки тази година се приемат деца с 3,33. За какво качество на подготовката можем да говорим? Защо не погледнем на завършващите не само като на среден успех, а конкретно, като деца с повече сръчност, с повече умения извън класните стаи, с успешно представяне в кръжоци и т.н. Те трябва да се насочват и към професионалните гимназии, вкл. и към нашата по строителство и архитектура. Трябва да им се обяснява, че професията на строителния инженер или на архитекта е важна за развитието на страната…

А сега тези 8 паралелки по 26 човека в езиковата гимназия привличат всички деца, които чакат за записване дори след третото класиране, въпреки че на тях, а и на родителите им е ясно, че чуждият език е нещо специфично, трудно и не е за всеки. Затова при нас идват най-слабите ученици, тези, които и с диплома 3,33 не са приети никъде. Строителната професия е престижна, но трудна и тежка. В училище се учат мъчни предмети, чертае се много.
Може би ние, учителите, съвместно с бизнеса е нужно да заявим пред всяка от съставните общини какво ни е необходимо. Защото за днешната младеж професиите, където едновременно трябват интелект и физически труд, не са привлекателни. А вижте изследванията – завършилите строителните училища освен в сектора могат да работят навсякъде.

Борислав Брайков, началник-отдел „Анализи, професионална подготовка и мониторинг” на КСБ: Камарата и други организации е нужно да участват в процеса на удостоверяване на квалификациите за различните сектори

Образованието е в криза и затова работодателите правят необходимото за осигуряване на висококвалифицирани работници, защото качеството на кадри у нас се влошава. Проблемът идва от това, че образованието не дава полезните знания. Ние предлагаме няколко опорни точки в направлението, но те да бъдат под контрола на бизнеса. Сега 432 центъра за професионално обучение готвят кадри, но дали е реалната картина… Същевременно има два българо-немски центъра, чиито резултати се виждат.

КСБ смята за целесъобразно промяната на механизмите за държавно финансиране със средства по национални и оперативни програми за продължаващо ПО. Ние заедно с други браншови организации можем да участваме в процеса на удостоверяване на професионалната квалификация с цел действително придобиване на знания, умения и компетенции.

Интересен е проектът „Ученически практики” по ОП „Наука и образование за интелигентен растеж”. Ученическите стажове или летни бригади не са понятия от миналото. В тях нашите младежи могат да придобият практически опит в реална работна среда под ръководството на наставник/треньор. Това, разбира се, трябва да има и свое финансово изражение като мотивиращ ефект за младите хора, които наистина искат да повишават своята квалификация.

Когато говорим за опорни точки, ние трябва да имаме предвид и взаимодействието на КСБ с водещите строителни университети у нас. Камарата е партньор и на МОН в провеждането на традиционния конкурс „Най-добър млад строител”, където Областните представителства и тяхната работа са от първостепенно значение. За всичко казано дотук ние се нуждаем и от медия. Вестник „Строител” през всичките девет години от създаването си доказва, че неговото отношение към проблемите на образованието на подрастващите и квалификацията на хората в строителния бранш е важно.

Сподели в социалните мрежи

Автор на 10.07.2017. Категория КСБ. Можеш да следиш всички коментари и промени по тази публикации през RSS 2.0. Можете свободно да коментирате тази публикация

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.