Иван Иванов: „Актив билдинг инк” ЕООД се превърна в желан партньор за участие дори в чужбина

Прочетена: 277

Емил Христов
Ренета Николова

Г-н Иванов, разкажете за читателите на в. „Строител“ как започна Вашата кариера?

Възпитаник съм на Техникума по строителство „Кольо Фичето” в Бургас (сега Професионална гимназия по строителство, архитектура и геодезия). След това продължих образованието си и завърших „Право”. Няколко години по-късно станах един от учредителите и основоположниците на „Холдинг Пътища” АД. Като юрист на компанията бях избран за изпълнителен директор на „Пътна строителна техника“ АД и заемах този пост в продължение на 18 години – от 1996-а до 2014 г. Впоследствие фирмата се преименува на „ПСТ Холдинг“ АД, а в момента е „ПСТ Груп“ ЕАД. През 2014 г. създадох „Актив билдинг инк” ЕООД. Основната част от екипа на фирмата са хора, с които съм работил последните над 20 години. Те ми повярваха и още от първия ден на моето излизане от холдинга влязоха в структурата на „Актив билдинг инк” ЕООД.

Какви усилия се изискват в днешно време, за да се направи успешна строителна фирма?

Усилията са в много аспекти. За да учредиш компания, първо трябва да я изпълниш със съдържание – хора, техника, бази и обекти. Това е едната страна на въпроса. Всички знаем, че има и много други величини. Човек трябва да е балансиран в усилията си, както и в намеренията и целите, които си поставя. В България не се прави лесно бизнес, всички го знаем. Не искам да звучи като клише, но е така.

Кои бяха първите предизвикателства, с които се сблъскахте?

Опитът, когато си управлявал голяма структура, помага, но има сериозна разлика между ръководството на голямата компания и на малката. Първо трябва да свикнеш с по-малките обеми от тези, с които си работил дотогава, за да започнеш да обръщаш внимание на поръчките с по-ниска стойност. Важно е да си поставяш постижими цели, докато мине един период на адаптация. В момента „Актив билдинг инк” ЕООД е средна фирма за страната. Таргетът ни са търговете със средни дивизни стойности, нямаме афинитет към обекти, които могат да бъдат изпълнявани само от най-големите в бранша. Мащабните проекти са съобразени с финансовите възможности на големите дружества, с техния човешки ресурс, машини и организационен потенциал. Това е едната специфика.

Другата е, че обществените поръчки в България нормативно изискват референции или CV, с които ако не разполагаш, не можеш да участваш директно.

Първоначално тези изисквания ни костваха много усилия, защото ни трябваха партньори. Благодаря на всички, които ни подадоха ръка. Направихме редица успешни сдружения, като никого не подведохме и никой не ни подведе. Така натрупахме опит. „Актив билдинг инк” ЕООД се превърна в желан партньор за участие дори в чужбина. Вече се включихме в няколко проекта в Албания и Македония. Това е в резултат на трудния път, който извървяхме за тези близо 4 години.

Предизвикателство за новосъздадените строителни фирми е и липсата на кадри. Много пъти сме дискутирали този казус в Камарата на строителите в България. Тук не говорим само за липсата на специалисти, но и за нуждата един работник да има и морални качества, характер. Идеята на колектива на нашата фирма е не да има отличници на всяка цена в съответната област, а да разполага с добри специалисти със съответните чисто човешки качества. Според мен е задължително служителите на една фирма да притежават лична мотивация, която да ги кара да работят добре с колегите си. При нас постъпиха много добри специалисти, които не успяха да се впишат в колектива и трябваше да напуснат. За индивидуални съревнования има други спортове и бизнеси.

На последната церемония на Годишния бал по повод Деня на строителя Вашата компания спечели „Оскар” за 2015 г. Как се отрази тази престижна награда на „Актив билдинг инк”?

Миналата година ние получихме Златната награда за средна фирма в България в категорията „Строежи от транспортна инфраструктура”. Изключително много се радвам за този наш успех. Критериите за победител в надпреварата са много високи и обективни. Благодаря на КСБ за номинацията и оценката и на вестник „Строител” за доброто представяне на отличените в бранша.
Получихме това сериозно признание от КСБ само две години след като стъпихме на пазара. За нас беше изненада. Грамотата и статуетката са на видно място в офиса ни и се забелязват още с влизането. Там са поставени и всички сертификати за групи, които сме покрили като „Първа категория”.

Вие сте и член на УС на КСБ. Разкажете ни за работата си в Кама-рата?

Аз се кандидатирах за член на УС на КСБ с вътрешното убеждение, че на браншовата организация са й необходими хора, които са готови да се раздават безвъзмездно. Да притежават знание, опит и желание нещата в строителния отрасъл да се подобряват в цялата страна. Фактът, че моето предложение бе гласувано с много голямо мнозинство, ме накара да си мисля, че посоката, в която съм поел, е правилна. Желанието ми да вляза в УС на КСБ и подкрепата, която получих на Общото събрание, показват, че имам добри намерения и хората ги оценяват.

В Камарата на строителите се разискват теми, които са структуроопределящи за нашия бранш. Чуват се много мнения. Може да са различни или да са с нюанси, но те винаги са в правилната посока, в която КСБ се движи. В този смисъл приех за себе си предизвикателството да стана част от този отбор, който задава ритъма в бранша. КСБ е най-авторитетната браншова организация и няма по-представителна от нея. Всички насоки, които тя дава, са еталон за политика и за взимане на съответните решения. Неслучайно министърът на регионалното развитие и благоустройството Николай Нанков поиска Камарата да излъчи свой представител в Агенция „Пътна инфраструктура” (АПИ). Наши членове участват в различни ключови работни групи към ведомствата, свързани със сектора. Всички приемат КСБ като институция и се съобразяват с нея и това е изключително важно.

Какви са темите, които трябва да са на дневен ред пред Камарата?

Необходимо е да бъдат много и разнообразни, да са важните теми от ежедневието на строителния бранш. В момента една от най-значимите е санирането – за, против, да продължи ли. Трябва да се разбере защо има негативизъм към Националната програма за енергийна ефективност на многофамилните жилищни сгради и той трябва да бъде преодолян. Тази инициатива е най-хубавото нещо за големите блокове, което може да се случи в страната. През годините станахме свидетели как тези здания от сиви се превърнаха в цветни и вече са доста приятни не само като визия, но и за живеене. Санираните обекти водят до сериозни спестявания от енергийните разходи на собствениците. Не знам кое поражда напрежението. Ние сме организацията, която трябва да спомогне то да бъде преодоляно и санирането да продължи. Не коментирам цената, а говоря за отношението към един процес, който трябва да бъде разбран докрай.

На Управителните съвети на Камарата дискутираме и много други теми като лот 3.2 на АМ „Струма”, помощта ни за Хитрино и други. Ние трябва да държим пулса на строителния бранш и да не изпускаме важните въпроси за сектора.

Как виждате бъдещето на бранша?

Много често бъдещето му се свързва с края на оперативните програми и усвояването на евросредствата. Не мисля, че това е меродавно, защото финансирането, което познаваме сега, е само прощъпулникът на строителния бранш. Той трябваше да има една допълнителна финансова инжекция, която да помогне нещата да тръгнат. Можем да вземем добрия пример от страните от Европейския съюз, които са минали по нашия път. Държави като Полша, Чехия и Унгария свиха обемите, свързани с европейските пари, но фирмите им започнаха да търсят бизнес навън. В момента Средният и Близкият изток са един много примамлив пазар. Там има какво да се прави. В Македония, Косово, Албания – също. В Близкия изток съвсем скоро ще има нужда от много качествени строители и тези фирми, които искат работа, и след 2022 г. ще търсят място за реализация. Ние сме се доказали във времето като добри дюлгери и строители.

В този ред на мисли, след края на програмния период, възможно ли е да се развие публично-частното партньорство?

Има няколко стъпки, които трябва да се изпълнят в тази насока. Първото, което трябва да се направи, е да се промени Законът за концесиите, който е в основата на публично-частното партньорство. Свидетели сме как вече над 10 години това не се случва. Всички политически партии преди избори коментират колко е важно, но после няма промяна. А е време законът да се промени. В Западна Европа и в редица страни от ЕС много големи проекти се реализираха благодарение на такива партньорства, които са в основата на бъдещото развитие на строителния бранш.

Вие участвате активно на форумите на КСБ. Присъствахте и на Третата международна конференция „Предизвикателствата пред кохезионната политика 2014 – 2020. Гъвкав Европейски бюджет и финансови инструменти в подкрепа на строителния сектор“. Реалистично ли е да говорим за финансови инструменти и как могат да бъдат ползвани те от българските фирми?

Реалистично е да се ползват финансови средства от Фонда на Фондовете. Планът „Юнкер” за мен специално за България, ако остане в този си вид като критерии и изисквания, няма да бъде много приложим, но във Фонда на Фондовете ние като средни и големи фирми бихме могли да се включим. Това, което ми направи добро впечатление, е, че на този форум, който беше страхотно организиран от КСБ и в. „Строител”, с много високо ниво представени лектори и присъстващи, всички говориха в един тон. Всеки се допълваше, но в посоката, която беше правилна за нас като строители. Така че определено ползи има.

Една от темите, по които имаше консенсус от всички участници, беше, че все пак кохезионната политика не трябва да спира след 2020 г., въпреки че все по-активно се говори за рециклираните пари, какво мислите по тази тема?

Европейският съюз определено няма за цел да спре изцяло безвъзмездното финансиране. Търсят се по-добри форми на изразходване на евросредства. Рециклираните пари са моторът на бизнеса. Има ли конкуренция и възвръщаемост на парите, които да се използват след това от друга фирма, община или бенефициент, това значи, че многократно ще се увеличи тяхното приложение. Вицепремиерът Томислав Дончев каза, че в България трябва да помислим за междинен вариант между досегашния модел на финансиране и новите възможности. Има действително направления, в които не могат да се използват рециклираните пари, защото има социални и други ангажименти, които трябва да се изпълняват, а там те са неприложими. Ще бъде грешка, ако Европа не се съобрази с това и спре безвъзмездното финансиране. Ще се наложи да продължим само с рециклирани средства. Трябва да има преходен период. Страните като България, които са доста по-назад по отношение на подземна, наземна и всякаква инфраструктура, трябва да имат бавен, внимателен и добре преценен преход.

Един от големите проблеми в бранша е, че много наши кадри получават квалификацията си в България, но след това заминават да работят в чужди компании. Как може да задържим тези хора?

Само чрез финансов инструмент. Ние им предоставяме много добри полета за работа и добрите специалисти при нас стават директори, технически ръководители, заемат високи позиции, но възнаграждението обикновено не им е достатъчно. Аз си мисля, че в рамките на няколко години ще наваксаме.

Разкажете ни за някои от по-интересните обекти на „Актив билдинг инк” ЕООД?

Ние навършихме финансово пълнолетие. Според банките, ако си фирма под 3 години, трудно ти обръщат внимание. „Актив билдинг инк” вече има своето банково пълнолетие и, обръщайки се назад, вижда качествено реализираните си обекти, без забележки от възложителите или гаранционни поддръжки. Един от обектите, с които много се гордеем, е този на авиобаза „Безмер”, на която положихме над 200 000 тона асфалт. Летището се използва от НАТО, чиито специалисти останаха с отлично впечатление от извършеното от нас. Базата е най-голямата на Балканите и е изпълнена по техен стандарт. „Безмер” приема и тежкотоварни самолети. В момента там е базирана нашата най-добра авиационна техника, а летището може да поеме всякакви видове кацане. Тоест НАТО в България има база в перфектно състояние. На този обект ние изпълнихме и циментостабилизация под асфалта, и бетоновите настилки, което според мен беше най-важната част. Мога да кажа с гордост, че се справихме добре. Също така нашата фирма участва в реализирането на големи водопроводни проекти в страната. Реновирахме и няколко по-значими пътни участъци в Якоруда. Реализирахме и продължаваме със санирането на няколко блока.

Миналата година спечелихме поръчката за изграждане на локалните платна на Северната скоростна тангента (ССТ) на София. Проектът е в процес на реализация. Той е на инженеринг – проектиране и строителство. Към днешна дата сме положили износващия пласт на три от платната. Това е наистина един от най-трудните обекти в столицата. Там се преплитат страшно много нерешени проблеми, свързани с подземната инфраструктура, отчужденията, габарита на платната, определен в предишния проект за ССТ, за който отговаряше АПИ. Възложител на локалните платна е Столичната община. Това разминаване във времето на двата проекта, недопълването на подземния кадастър и доста други нерешени проблеми ни изправиха пред много големи предизвикателства, но вече мога спокойно да заявя, че сме ги решили. Проектът е в много напреднала фаза. Местните хора идват и се радват, че обектът е почти завършен, защото за тях тази отсечка е наистина важна.

Обектът е разделен на 4 етапа. В първите три отчужденията са преодолени, но в последния все още има въпроси, които трябва да се решат. Ако това се случи тази година, ще финализираме обекта до края на 2017 г. В противен случай ще бъде готов, когато отчужденията бъдат приключени.

Споделете пред нашите читатели мнението Ви за в. „Строител”?

Изданието е необходим медиен орган на Камарата на строителите в България. Още преди да стана член на УС на КСБ, редовно си сверявах часовника с него за много неща. Сега продължавам да получавам важна информация и се радвам, че „Актив билдинг инк” е един от рекламодателите на вестника.

Какво обичате да правите в свободното си време?

Хобито ми е да греба с каяк. Ходя, когато имам възможност. Обичам и да ловя риба. Също така съм и член на една организация, която се нарича „Пазители на българщината“. Основната й цел е да запази и развие българското самосъзнание. Там всички сме със званието войвода. Когато се събираме заедно, винаги сме облечени в национални носии. Всяка година членовете на „Пазители на българщината“ си поставят лична кауза, която изпълняват. Дали ще е строителство на параклис, църква или паметна плоча, или на чешма – независимо от мащаба на нашите задачи всичко е насочено в контекста на България и на родното. Също подкрепяме определени каузи и социално слаби хора.

Сподели в социалните мрежи

Автор на 17.08.2017. Категория КСБ. Можеш да следиш всички коментари и промени по тази публикации през RSS 2.0. Можете свободно да коментирате тази публикация

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *