Седмият дискусионен форум обсъди възможностите пред бранша за 2018 г.

Инвестициите в инфраструктура ще продължат със средства от оперативните програми, националния и общинските бюджети

Прочетена: 142

Екип на в. „Строител“

„Строителната индустрия за първите шест месеца регистрира добра активност, тенденция за устойчив растеж, фактори за генериране на стабилна бизнес среда и възможности фирмите от бранша и свързаните с тях доставчици да отбележат напредък. Произведената строителна продукция отбелязва ръст от 20,8% на годишна база“. Това заяви председателят на Управителния съвет на Камарата на строителите в България (КСБ) инж. Николай Станков при откриването на Седмия дискусионен форум „Строителството през 2018 г. – перспективи и предизвикателства“, организиран от КСБ и вестник „Строител“. „Форумът се наложи като най-значимото за сектора събитие през годината, на което се срещат отговорните институции и браншът, за да обсъдят актуалните теми, перспективите и предизвикателствата за предстоящата година“, подчерта той.

„Удоволствие и чест е да участвам в станалия традиционен форум на най-голямата и призната от всички нас браншова камара в областта на инвестиционния процес – КСБ. Конференцията е очаквана с нетърпение, защото ясните хоризонти в бъдещето определят посоката на движение в настоящето“, каза при откриването на форума Николай Нанков, министър на регионалното развитие и благоустройството. „Добрата новина е, че инвестициите в инфраструктура – пътна, водна и екологична, ще продължат и през 2018 г., като отново за целта ще се използват средства от оперативните програми, националния и общинските бюджети“, подчерта министърът. Във форума взеха участие Лиляна Павлова, министър на Българското председателство на Съвета на ЕС 2018, Атанаска Николова, зам.-министър на околната среда и водите, Велик Занчев, зам.-министър на транспорта, информационните технологии и съобщенията, кметът на Столичната община Йорданка Фандъкова, главният архитект на София Здравко Здравков, Деница Николова, зам.-министър на регионалното развитие и благоустройството и ръководител на ОП „Региони в растеж“, Малина Крумова, зам.-министър на регионалното развитие и благоустройството, Цонка Дрянкова, главен директор на Главна дирекция „Оперативна програма „Околна среда“ към Министерството на околната среда и водите (МОСВ). Приоритетите за 2018 г. представиха и инж. Галина Василева, ръководител на Управляващия орган на Оперативна програма „Транспорт и транспортна инфраструктура 2014 – 2020“, инж. Дончо Атанасов, председател на УС на Агенция „Пътна инфраструктура“, проф. д-р инж. Стоян Братоев, изп. директор на „Метрополитен“ ЕАД, и инж. Иво Янакиев, ръководител на отдел „Подготовка на проекти“ в Дирекция „Стратегическо развитие и инвестиционни проекти“ към ДП НКЖИ. Специален гост на събитието бе президентът на Асоциацията на Европейските международни контрактори (EIC) Филип Десоа.

В дискусионния форум се включиха инж. Петър Кънев, председател на парламентарната Комисия по икономическа политика и туризъм, Станислав Иванов, зам.-председател на парламентарната Комисия по транспорт, информационни технологии и съобщения, Ренета Колева, изп. директор на Предприятието за управление на дейностите по опазване на околната среда, проф. д-р инж. Иван Марков, ректор на Университета по архитектура, строителство и геодезия, инж. Иван Каралеев, председател на УС на Камарата на инженерите в инвестиционното проектиране, и др. От страна на КСБ във форума участваха почетният председател инж. Симеон Пешов, зам.- председателят на УС и председател на ОП на КСБ – Варна, инж. Христо Димитров, изп. директор инж. Иван Бойков, инж. Благой Козарев, член на Изпълнителното бюро и председател на секция „Хидротехническо строителство, ВиК мрежи и съоръжения“, Мирослав Манолов, член на УС и председател на секция „Инженерна инфраструктура“, инж. Николай Чомаковски, член на УС на КСБ, инж. Валентин Зарев, председател на секция „Проектиране и строителен надзор“, членове на УС, председатели на Областни представителства, на НКСВ и др.

В дискусията взеха участие над 150 представители на централната и местната власт, както и на водещи строителни фирми.

„Няма да навлизам в подробности относно състоянието на строителната индустрия за първите 6 месеца на годината, тъй като в изданието на Камарата – вестник „Строител“, е публикуван много подробен анализ, изготвен от отдел „Анализи“ на КСБ. Важна е тенденцията, която цифрите очер­тават. А тя е, че след последните години, в които секторът натрупа изоставане, данните за първото полугодие на 2017 г. показват динамика на стопанските процеси, което носи положителни резултати в развитието на отрасъла“, обясни инж. Станков.

„Произведената строителна продукция достига нарастване в размер на 20,8% на годишна база, като сградното строителство е водещо и формира 55,5% от общата произведена продукция в отрасъла при нарастване от 28%. При инженерното строителство дяловото участие в обема е 44,5% и бележи нарастване 12,8% в сравнение със същия период на миналата година“, отбеляза председателят на УС на КСБ.

„Надявам се, че тази възходяща тенденция ще се запази до края на годината и ще продължи през 2018 г., още повече че браншът очаква старта на редица проекти от настоящия програмен период“, подчерта инж. Станков.

По думите на министър Николай Нанков публичното финансиране ще продължи да играе ключова роля в областта на строителството и през 2018 г. Той цитира данни на Камарата, че около 3/4 от заетостта се дължат на изпълнението на обществени поръчки с бюджетни средства. „Всяка промяна на финансовите потоци е свързана с известни сътресения. След пика на строителството през 2015 г. имаше известно забавяне на темповете на изграждане с публични ресурси през 2016 – 2017. Затова диверсификацията на риска за всички нас е от съществено значение“, обясни Нанков. „Браншът отсега трябва да се готви за още по-радикалните промени в кохезионната политика след 2020 г. в условията на свит европейски бюджет, което е неизбежно заради Брекзит и миграционната вълна“, посочи той и допълни, че секторът трябва да е готов за кардинални промени, тъй като грантовото финансиране ще отстъпва по-съществено място на финансовите инструменти и ще се комбинира с тях. „За това стана дума и на кохезионния форум, който КСБ и в. „Строител“ съвместно с председателя на Комисията по регионално развитие на ЕП Искра Михайлова организираха през юли. Секторът трябва да бъде отворен към новите възможности за финансиране“, каза Нанков и отбеляза, че по Оперативна програма „Региони в растеж 2014 – 2020“ („ОПРР 2014 – 2020“) ще бъде отделен ресурс от 370 млн. лв. за функционирането на три фонда за градско развитие – за Северна България, за Южна България и за София, които ще предоставят нисколихвени кредити на общините и бизнеса за реализиране на проекти на принципа на публично-частното партньорство. През декември се очаква тръжната процедура да приключи и през 2018 г. те да стартират реално. Проектите трябва да бъдат насочени към спортна, туристическа инфраструктура и др. и да генерират приход с висока добавена стойност.
„2018 г. ще е критичната година и ще бъде решаваща за строителството на АМ „Струма“.

Тя трябва да бъде завършена в пълнота през 2023 г. През октомври т.г. се очаква решението на МОСВ по Оценката на въздействието на околната среда (ОВОС) за участъка през Кресненското дефиле, за да може да продължим с останалите процедури. В средата на 2019 г. трябва да има избран строител и издадено разрешение за строеж, за да стартират дейностите по лот 3.2“, обясни Нанков и добави, че ОВОС-ът е показал, че т.нар. Източен вариант Г10,50 е най-подходящ. При реализацията участъкът ще бъде разделен на три с трима отделни изпълнители. Две от частите ще бъдат за трасето над дефилето. Третата ще обхваща рехабилитация, разширяване и изграждане на екологичната инфраструктура по съществуващия път Е-79. „Самото строителство е изключително тежко и ще е голямо предизвикателство за бранша, както и за проектантите и надзорниците. Ще бъдат създадени необходимите икономически зони с нужните пътни връзки, за да можем да гарантираме в максимална степен защитата на местния интерес“, поясни министърът. Предвижданията са част от виадуктите да са по-високи от този при с. Бебреш на АМ „Хемус“ – над 100-120 м. Това предполага модерни технически решения, и разбира се, иновативни технологии. „Тази част от АМ „Струма“ ще бъде зрелостен изпит за българския строителен бранш и по сложност, и по скоростно изпълнение“, акцентира той и допълни, че през следващата година трябва да се реализира и съществен напредък по останалата част от АМ „Струма“. „По лот 3.3 Кресна – Сандански са изпълнени над 50% от дейностите, адмирации към строителите. Разбира се, продължава работата и по лот 3.1 от Благоевград до Крупник. Предстои сключване на договора за изпълнение на тунел „Железница“, който ще е най-дългият, изграждан в България с дължина от 2 км“, съобщи Нанков.

Министърът отбеляза, че
приоритет за правителството е и завършването на АМ „Хемус“.

През 2018 г. реално ще се осъществяват строителни дейности по 9,3 км от магистралата в участъка между Ябланица и Боаза. Избран е изпълнителят. Договорът е на инженеринг и в момента се извършва проектирането. Отчуждителните процедури са в ход. Очаква се да изтече срокът за обжалване на процедурата за избор на изпълнител за 16,2-километровия участък Белокопитово – Буховци на АМ „Хемус“ и ще бъде сключен договорът със строителя. В началото на 2018 г. ще бъде обявена процедура за изпълнител на други 50 км от Боаза до пътя Ловеч – Плевен. Така през 2018 г. в процес на реализация ще бъдат 75 км от магистралата.

По думите на министър Нанков се очаква тръжната процедура за избор на изпълнител на ТОЛ системата да приключи до края на годината и тя да заработи до края на 2018 г. Той подчерта, че приходът от нея ще даде значителен ресурс за сектора. Очакваните постъпления ще са достатъчни за реализирането на АМ „Хемус“, отсечката Русе – Бяла, за която се подготвя обществена поръчка за избор на изпълнител, и участъка Видин – Ботев­град.

Той обърна внимание, че рехабилитацията на пътища втори и трети клас е изключително важна и затова значителна част от бюджета на АПИ ще бъде насочена в тази посока. Допълнително 380 млн. лв. по линия на ОП „Региони в растеж“ също ще бъдат вложени в рехабилитацията на подобни обекти.

„Ще се търси финансиране за довършване на Околовръстния път на София“, обяви министърът и посочи, че Столичната община със съдействието на АПИ е напреднала с всички процедури. „С приключването им през 2018 г. съм убеден, че има реален шанс работата по него да започне“, добави той.

„Разполагаме с 40 млн. лв. от Механизма за свързване на Европа за магистралата София – Калотина, която ще се изпълнява на две части. Останалите средства ще бъдат от националния бюджет“, информира министърът.

„Следващата година ще бъде динамична по отношение на водния сектор,
където ВиК операторите ще бъдат бенефициенти съобразно новия модел за финансиране на отрасъла. През 2018 г. ще започне възлагането и реалното изпълнение на проекти в 15 консолидирани територии за почти 1,5 млрд. лв. Това е огромен ресурс, който ние отговорно трябва не просто да усвоим като количество, а да реализираме добри и ефективни за българските граждани предложения, които ще гарантират водни количества с нужното качество“, обясни Нанков.

„С добри темпове е физическото и финансовото изпълнение на „ОПРР 2014 – 2020“. Очаква се строителният бранш да реализира успешно и с необходимото качество редица проекти, които ще се финансират от програмата – за обновяване на образователната инфраструктура и градската среда, както и за повишаването на енергийната ефективност в периферни райони“, посочи той. Министърът отбеляза, че 700 са въведените в експлоатация обекти по Националната програма за енергийна ефективност на многофамилните жилищни сгради (НПЕЕМЖС). По 600 здания се работи, а 700 очакват довършване, като за тях са сключени договори с Българската банка за развитие. „Това ще е една от основните бюджетни програми за строителния бранш през 2018 г. Тя е фокусирана главно върху малките и средните фирми в отрасъла“, акцентира Нанков.

„2018 е годината, в която ще се направи равносметка на постигнатото до сега през програмния период 2014 – 2020 г. и
ще стартира дискусията за след 2020 г.

Догодина започва дебатът за това какво е бъдещето на Стария континент, каква Европа искаме след 2020 г., какъв ще е бюджетът, колко ще струва Брекзит, как с по-малко пари искаме да направим повече“, заяви министърът на Българското председателство на Съвета на ЕС 2018 Лиляна Павлова. „Вие, строителите, често трябва с по-малко пари да изграждате повече за по-кратко време. На всички в Европа ще се наложи да го правят. Излизането на Великобритания от Съюза след Брекзит означава 15 млрд. евро по-малко в бюджета на ЕС“, поясни тя.

„Екипът на МОСВ работи добре с КСБ. Доказателство за това е ускоряването на процеса за изграждане на екологичната инфраструктура. Това е национална задача, тъй като става въпрос за реализацията на обекти, които гарантират доброто качество на живот на гражданите и опазване на околната среда“, каза Атанаска Николова, зам.-министър на околната среда и водите.
„МОСВ оценява високо съвместната работа с КСБ.

Пример за нашата добра колаборация и партньорство е разработването на стандартизирани документи за обществени поръчки за изграждане на пречиствателни станции и ВиК мрежи. Документацията отразява опита, натрупан от вече реализираните инвестиции по ОПОС. Ние сме първото министерство, което въведе такива стандартизирани документи. Това е важно за осигуряване на конкурентна среда за бизнеса в България, безпроблемно провеждане на процедурите и преминаване към строителния процес“, подчерта Николова.

„2018 г. ще бъде решаваща за основния проект в пътния сектор – лот 3 на АМ „Струма“. Нашите очаквания са до края на следващата година да има изпълнител за най-тежкия участък през

Кресненското дефиле и да започнем реално строителство през 2019 г.

По ОПТТИ е предвидена отделна Приоритетна ос с бюджет 68 млн. евро
за внедряване на интелигентни транспортни системи. По този начин ще бъдат надградени системите за управление на трафика, за подобряване на безопасността, както и за сигурността в различните видове транспорт“, обясни зам.-министърът на транспорта, информационните технологии и съобщенията Велик Занчев.

„Благодаря за партньорството на Камарата на строителите в България. Винаги сме имали открит и много откровен диалог както по време на форумите, така и между тях, за което искрено благодаря.

Предизвикателствата пред нас са огромни. В същото време
заедно с КСБ, включително и с в. „Строител“, показваме добрите примери в съвместната ни работа“,
заяви кметът на Столичната община Йорданка Фандъкова и допълни, че през 2018 г. ще продължи мащабната строителна програма на София – изграждането на метрото, реконструкцията на големи улици и булеварди, на трамвайната линия по бул. „Цар Борис III“, обновяването на зони 2 и 4 в централната градска част и др.

„Благодаря на председателя на УС на КСБ инж. Николай Станков и на в. „Строител“ за съвместната работа, тъй като те бяха основен партньор в процеса на убеждаването на хората по отношение на строителството в район „Младост“ и вече не се говори за „мораториум“. Мисля, че нещата се нормализираха благодарение на общите ни действия. Предизвикателствата и проблемите са огромни, но ние заедно ще намираме решения“, подчерта главният архитект Здравко Здравков.

„Асоциацията на Европейските международни контрактори (EIC) защитава интереса на строителния бизнес в Европа. Работим активно с организации и международни финансови институции, като Световната банка, Европейската банка за възстановяване и развитие и др. Общият оборот на фирмите, които са наши членове по линия на техните национални федерации, е 180 млрд. евро през 2015 г. Тези средства са инвестирани в пет континента. Нашата организация има за основна цел да стимулира и популяризира добрите практики в бизнеса, а също така да има балансирани условия при договарянето.

КСБ е един от най-активните ни партньори
и това не остава незабелязано“, обясни президентът на EIC Филип Десоа.

„Вече стартира изпълнението на над 200 проекта по петте програми за териториално сътрудничество, в които участваме със съседните ни страни в този програмен период“, информира зам.-министър Деница Николова по време на форума. „Вложили сме над 50% от разполагаемия ресурс от общо 470 млн. евро, подпомагаме и развиваме инфраструктурата. Предстои да бъде обявен оставащият ресурс по програмите с Турция, Сърбия и Македония, за които МРРБ отговаря“, съобщи тя.

„Особено важно е конструктивното партньорство с КСБ. Заедно изминахме нелек път, надявам се той да бъде все така успешен в бъдеще.

Разработихме заедно с Камарата стандартизираните документи,
които са пилотни по отношение на инфраструктурните проекти, и се надяваме те да минимизират грешките при изпълнението на обектите“, заяви Цонка Дрянкова, главен директор на ГД „ОПОС“ към МОСВ и добави, че ОП „Околна среда 2014 – 2020“ надгражда това, което беше заложено като мерки в предишния програмен период. Фокусът отново е върху ВиК инфраструктурата, както и на екологосъобразното управление на отпадъци.

„Над 11 млн. кв. м и над 140 хил. жилища ще бъдат обновени в рамките на НПЕЕМЖС,
а над 340 хил. обитатели ще бъдат облагодетелствани“, обяви зам.-министър Малина Крумова. Тя информира, че програмата ще допринесе за подобряване на екологията с очакваното намаляване на енергопотреблението в жилищата. В момента се отчита, че домакинствата са спестили средно 30% от разходите си за отопление спрямо предишния отоплителен сезон.

Инж. Галина Василева, ръководител на УО на
„ОПТТИ 2014 – 2020“, отбеляза, че
до момента от ОПТТИ са договорени близо 50% от общия бюджет на програмата.

Платени са 12% към бенефициентите и изпълнителите на договорите, които са сключени по обществените поръчки. Това са 221 млн. евро, показват данните към 15 септември т.г.
„Успяхме да завършим успешно стария програмен период. Направили сме над 300 км магистрали и обходни пътища. Това беше голямо предизвикателство пред пътностроителния бранш. Основната ни задача сега е завършването на АМ „Струма“. През тази година успяхме да стартираме обществени поръчки за над 500 млн. лв. – в това число за АМ „София – Калотина” и тунел „Железница“, обясни инж. Дончо Атанасов, председател на УС на АПИ. „Надявам се в рамките на 2018 г. да имаме подписани договори и много бързо да започнем реализацията“, допълни той.
„Текущото изпълнение на третата линия на метрото в София е разделено на два етапа.

А общо проектът е съставен от три подобекта. Първият е централна част с 8 км и 8 станции, чиято реализация започна през миналата година. От него са изпълнени 40%“, каза по време на форума инж. Стоян Братоев, изп. директор на „Метрополитен“ ЕАД, и припомни, че работата по втория етап стартира през тази година. Това е участъкът от „Красно село“ през „Овча купел“ до „Горна баня“ с 4 км и 4 станции. „В момента общо изграждаме от бул. „Владимир Вазов“ през централна градска част до „Овча купел“ – Околовръстен път – 12 км с 12 станции. От третата линия остава да се реализира третият участък по бул. „Владимир Вазов“ – 4 км, за който досега не е осигурено финансиране“, поясни той.

„В предходния програмен период ние изградихме голяма част от направлението Драгоман – турска граница и линията Пловдив – Бургас“, каза пред участниците в конференцията инж. Иво Янакиев, ръководител на отдел „Подготовка на проекти“ в Дирекция „Стратегическо развитие и инвестиционни проекти“ към ДП НКЖИ. „Към настоящия момент напълно завършени са отсечките от Септември до Свиленград, Пловдив – Бургас (от Михайлово до Бургас). Нашата цел и стремеж е да свържем вече построените участъци със Западното направление или до границата със Сърбия. Поради тази причина през настоящия програмен период трябва да са готови Елин Пелин – Костенец и Пловдив – Бургас“, допълни инж. Иво Янакиев.

Николай Нанков, министър на регионалното развитие и благоустройството: През следващата седмица се очаква да бъдат отворени ценовите оферти за ТОЛ системата

След срещата с еврокомисарите по регионална политика Корина Крецу и по околна среда и води Кармену Вела се разбрахме да следваме процедурите, които са регламентирани както в европейското, така и в националното законодателство. Това коментира след форума пред журналисти министърът на регионалното развитие и благоустройството Николай Нанков в отговор на въпрос какви са следващите стъпки след посещението в Брюксел, на което беше представен напредъкът по изграждането на АМ „Струма“. „Очакваме положително становище от МОСВ по ОВОС за лот 3.2. Декларирано от ЕК беше, че не те, а ние трябва да изберем вариант, но спазвайки всички процедури. Уверихме ги, че го правим. Спокойно през ноември можем да стартираме с търга за избор на изпълнител и през 2019 г. да имаме строител и издадено строително разрешение. И тогава да започнем реалното изграждане на лот 3.2“, каза министърът и допълни, че изпълнението на лот 3.3 Кресна – Сандански е малко над 50%. „Така че не май 2019 г., както е по договор, а в края на 2018 г. ще сме готови с тези 25 км“, подчерта той и припомни, че е стартирана обществената поръчка за тунел „Железница“ и се очаква през следващата година да започне работата и по него. „Разделихме го на три обособени позиции, така е по-лесно за изпълнение и е по-коректно към бранша и бизнеса, за да имаме повече строителни компании, които да участват в търга“, поясни Нанков.
Министър Нанков отбеляза, че ще има нови правила по Националната програма за енергийна ефективност на многофамилните жилищни сгради. „Внесохме доклад в Народното събрание за нейната реализация. Бъдещето й ще бъде подложено на експертен и политически дебат. За бюджета има дума Министерството на финансите“, каза той. Според него през 2018 – 2019 г. трудно ще са готови сградите, които сега са с подписани договори с Българска банка за развитие.
Той не коментира какъв ресурс ще заложи МРРБ в проектобюджета за 2018 г.
Министър Нанков съобщи, че другата седмица ще бъдат отворени ценовите оферти за ТОЛ системата.
Инж. Дончо Атанасов: Приключихме успешно процедурите по ОВОС за лот 3.2 на АМ „Струма”
Ще направим и невъзможното трасето през Кресненското дефиле да бъде готово до 2022 г.
Успяхме да завършим успешно програмен период 2007 – 2013 г. Изградихме над 300 км магистрали и обходни пътища. Това беше голямо предизвикателство пред пътностроителния бранш. През настоящия програмен период основното предизвикателство е завършването на АМ „Струма“. Вече имаме две напълно готови автомагистрали – „Марица“ и „Тракия“. Това от своя страна води до сериозна модернизация на страната. Например след откриването на АМ „Марица” между Димитровград и Хасково в момента се строят 6 огромни предприятия. Там, където минат магистрали и нови пътища, бизнесът идва и икономическата картина в тези райони се променя.
През тази година успяхме да стартираме обществени поръчки за
над 500 млн. лв.
– за пътя София – Калотина и част от АМ „Струма”, за тунел „Железница“. Това ще бъде най-дългият тунел в България, около 2 км. Надявам се в рамките на 2018 г. да имаме подписани договори и много бързо да започнем реализацията на този изключително важен проект.
Строителството на лот 3.1 от АМ „Струма” в частта от Благоевград до тунел „Железница” напредва с усилени темпове. Очаквам в рамките на пролетта на 2018 г. да приключим с археологията и да остане същинската част. Надявам се строителите да наваксат закъснението, което се породи от отчуждителните процедури и археологията, и трасето много бързо да стигне до Симитли.
Приключихме успешно процедурите по Оценката на въздействието върху околната среда на (ОВОС) за лот 3.2 на АМ „Струма“ и чакаме решението на МОСВ. Започваме и подготовката на тръжната документация. Надявам се през 2018 г. да имаме подписани договори за изграждането на най-сложното и най-голямото предизвикателство пред строителите – преминаването през
Кресненското дефиле. Резултатите показват, че
най-доброто трасе е Източният вариант Г10,50.
Това е голямо предизвикателство, но ще направим и невъзможното участъкът през Кресненското дефиле да бъде готов до 2022 г.
През 2018 г. предсрочно ще завърши строителството на лот 3.3 от Сандански до Кресна и движението в тази отсечка ще бъде пуснато. Очаквам да е приключен и участъкът от Благоевград до пътен възел „Юг”, от лот 3.1, така че да можем да изнесем трафика извън Благоевград.
Друго голямо предизвикателство е приоритетът, който ни е поставило правителството – завършването на Южната дъга в София, между жк „Младост” и АМ „Тракия“ и от бул. „Бъкстон“ до кръговото на АМ „Люлин“. От гледна точка на процедури и на строителство това ще бъде изключително тежък обект, по-труден дори от лот 3.2 на АМ „Струма“. Този, който не е строил в урбанизирана територия, нищо не знае.
Започнахме превантивен ремонт на цялата Източна тангента и се надявам до края на годината да приключим този обект.
Другият приоритет на Агенция „Пътна инфраструктура е АМ „Хемус“.
В момента имаме под­писан договор за надзор и строителство и се извършват проектни дейности в частта от Ябланица до Боаза. Участъкът е около 10 км. Предвиждаме в началото на 2018 г. да започнем реалното строителство.
Успоредно с това ускорено върви и проектирането на трасето от Боаза до пътя Ловеч – Троян. Графикът, който сме разработили, предвижда да започнем СМР на някой от трите лота през 2018 г. Разбира се, всичко отново е свързано с отчужденията.
Следващата година трябва да стартираме строителството на трасето Русе до Бяла, за което завършва процедурата по ОВОС. Голямо предизвикателство ще бъде да свържем Русе с АМ „Хемус“. Черната статистика в зоната между Русе и Бяла е като в Кресненското дефиле и няма да пожалим сили да направим пътя по най-бързия начин.
Предстои и изграждането на трасето от Русе – Велико Търново до пътен възел „Буховци”. Това е участъкът, който тръгва от Шумен към Търговище. За него имаме проведена процедура. Предстои подписването на договора за строителството. Така че през 2018 г. АМ „Хемус“ ще започне да се изпълнява. Ще бъдат направени около 80 км от оставащите 260 км.
Друг голям проект на АПИ е
трасето Калотина – София.
Обявихме тръжните процедури, предстои изборът на изпълнител и на надзор. Отчуждителните процедури вече приключват. През 2018 г. планираме да започнем и този труден участък, особено в частта от Калотина до Драгоман. Там ще се наложи строително-монтажните работи да се извършват, без да се спира изцяло движението. Този обект също е голямо предизвикателство. Надявам се, че за около две години и половина от момента на стартирането на реалното строителство това трасе ще бъде завършено.
Агенция „Пътна инфраструктура” има и други проекти, като реализирането на обхода на Габрово, което ще приключи през 2018 г. Ако успеем да стартираме и строителството на тунела под „Шипка”, който ще бъде дълъг около 3,5 км, ще проведем и процедурите за обхода на Казанлък.
Проф. д-р инж. Стоян Братоев, изп. директор на „Метрополитен“ ЕАД: Задачата е през 2019 г. да открием третата линия на метрото
Имаме проектна готовност за още 4 км
Текущото изпълнение на третата линия на метрото в София е разделено на два етапа. А общо проектът е съставен от три подобекта. Първият е централната част с 8 км и 8 станции, чиято реализация започна през миналата година, и обхваща бул. „Владимир Вазов“ до ул. „Житница“ в кв. „Красно село“. Той се намира в напреднала фаза на строителство – над 40%.
Работата по втория етап стартира през тази година. Това е участъкът от „Красно село“ през „Овча купел“ до „Горна баня“ с 4 км и 4 станции. В момента общо изграждаме от бул. „Владимир Вазов“ през централна градска част до „Овча купел“ – Околовръстен път 12 км с 12 станции. От третата линия остава да се реализира участъкът по бул. „Владимир Вазов“ – 4 км, за който досега не е осигурено финансиране.
Нямаше предвидени средства и за втората фаза, но целта е да се постигне по-голям ефект и Столичната община се ангажира с по-сериозно съфинансиране, за да включим и това трасе. Така че имаме проектна готовност за участъка по бул. „Владимир Вазов“, ако се намерят средства да стартираме, като е предвидено и закупуването на 10 метро­влака. Общата инвестиция на третата фаза е 140 млн. евро.
Първият етап на третата линия на метрото е на стойност 398 млн. евро. В зависимост от технологията на строителство е разделен на четири обособени позиции. Допълнително ще се изгражда метродепо, доставят се 20 влака и се изпълняват шест системи за функциониране, които са нови за нас. Те са свързани с т.нар. трето ниво на автоматика. Самите влакове са също с трето ниво на управление. Т.е. функциите на машиниста са много ограничени, защото в извънредни ситуации с една добавка мотрисата може да премине и на напълно автоматично управление.
Трасето на третата линия на метрото е изключително трудно. Участъкът е с много вода, плаващи пясъци, меки глини. Строителите се борят непрекъснато с условията и се справят. Целта е есен­ та на 2019 г. да имаме готово метро.
Голяма част от тунелите в централния участък не могат да бъдат изградени по никакъв друг начин освен по щитов метод. Машината е произведена специално за това трасе и е с диаметър 9,4 м за строителство на двупътни тунели. Тя работи от април т.г. Има изградени вече 1200 м тунели.
Едновременно с това се строи метродепо в „Земляне“. То е в доста напреднала фаза, изпълнението е над 35%. Правят се каналите за обслужване на влаковете, както и релсовите пътища.
През 2018 г. очакваме реализацията на втората фаза на проекта да достигне 65%.
Характерното за третия метролъч е връзката му с жп линията София – Перник. През следващата година ще се обяви обществената поръчка за буферен паркинг при „Горна баня“. Той трябва да е готов през 2019 г.
Инж. Иво Янакиев, ръководител на отдел „Подготовка на проекти” в НКЖИ: През октомври ще обявим търг за 176,6 млн. лв. за отсечката София – Волуяк
Предстои да бъдат модернизирани шест гари
Чрез всички проекти, които Национална компания „Железопътна инфраструктура“ (НКЖИ) изпълнява в последните години, се преследва една основна цел – постигане на оперативна съвместимост с европейската транспортна мрежа. Основният източник, от който те се финансират, е Оперативна програма „Транспорт и транспортна инфраструктура 2014 – 2020“ („ОПТТИ 2014 – 2020“).
В предходния програмен период построихме голяма част от жп направлението Драгоман – турска граница и линията Пловдив – Бургас. Към настоящия момент напълно завършени са отсечките от Септември до Свиленград, Пловдив – Бургас (от Михайлово до Бургас). Нашата цел е да свържем вече изградените участъци със Западното направление или до границата със Сърбия. Поради тази причина в рамките на 2014 – 2020 г.
трябва да завършим участъците Елин Пелин – Костенец и Пловдив – Бургас.
Ще продължим да развиваме много усилено и внедряването на ETCS система за управление на движението на влаковете.
С втората фаза на проекта Пловдив – Бургас по „ОПТТИ 2014 – 2020“ ще завършим стартиралата през предходния програмен период рехабилитация на железния път по цялата линия. Основно трябва да се извърши модернизация на участъците Скутаре – Оризово и Оризово – Михайлово. Стойността на последния проект е над 254 млн. лв., в рамките на който по цялото протежение на отсечката трябва да се възложат работи за внедряване на системата ETCS, монтаж на оптични кабели.
Може би най-сложният жп участък за строителите е Елин Пелин – Костенец. Стойността на проекта е над 1 млрд. лв. Отсечката е разделена на три самостоятелни лота. Съобразили сме се с възможностите всеки един от тях да бъде изпълняван самостоятелно, без да пречи на дейностите по останалите. При този обект трябва да се изградят над 20 км тунели и най-дългите тунелни тръби по железопътната мрежа. Целта е да се постигнат по-високи скорости, намаляване на времето на пътуване и предлагане на една по-качествена услуга. Това ще се случи, когато колегите от БДЖ успеят да доставят нов подвижен състав за скорости от 160 км/ч нагоре.
Друга част от проектите на НКЖИ са за
рехабилитация и модернизация на гарови здания.
Предстои да бъдат модернизирани шест обекта. Една част от тях са по линията Пловдив – Бургас, а друга по София – Септември. СМР на тези здания ще започне през 2018 г., като се надявам, че през октомври т.г. ще обявим поръчки за изпълнители.
Предстои да бъде възложено да се проектира и изгради система за контрол на влаковете в участъка от София до Септември през 2019 г. Индикативната стойност е 48 млн. лв.
В участъка Русе – Каспичан ще се изпълнят аналогични дейности. Оказа се, че там експлоатираме едни от най-старите системи, които са твърде несъвършени в управлението на движението на влаковете. Това е и причината с помощта на Управляващия орган да се спрем на такъв проект. Имаме сключени договори за помощ от страна на Европейската инвестиционна банка. През второто тримесечие на 2018 г. мисля, че може да стартираме с избор на изпълнител. Индикативната стойност на този обект е 37
млн. лв.
НКЖИ има осигурено финансиране и по Механизма за свързване на Европа (МСЕ). Първият проект с одобрение по МСЕ, е
отсечката София – Волуяк. Стойността му е над 203 млн. лв.
През октомври ще обявим процедура за проектиране и строителство за 176,6 млн. лв. Тук дейностите са свързани с модернизацията на железопътната линия, като проектът ще обхване самата Централна гара в София с всичките 14 коловоза. Смяна на осигурителната техника, изграждане на път номер 3 (нов) между Волуяк и София и обновяване на гара Волуяк също са част от проекта.
Изпълнението трябва да стартира през 2018 г.
Костенец – Септември е една от отсечките, одобрени за финансиране по Механизма. Индикативната стойност на проекта е над 348 млн. лв. Обявена е открита процедура за строителство на 08.07.2017 г., но има подадени жалби. Този участък също ще е предизвикателство. Трябва да направим 3 тунела с обща дължина над 4500 м и 18 моста с обща дължина над 2200 м. Голямото притеснение идва от срока за завършване – не по-късно от декември 2020 г.
Проектът за железопътен възел Пловдив е с индикативен обем от 172 млн. лева. Идеята да предложим и обосновем този проект е неговата свързваща функция на всички отсечки около Пловдив, които са направени през предишния програмен период. Това са Септември – Пловдив и Пловдив – Крумово – Димитровград. В другата посока в момента се работи Скутаре – Оризово. Идеята е отново осъвременяване на железопътната система и постигане на високи скорости.
Инж. Николай Чомаковски, член на УС на КСБ и главен изп. директор на „Пайп Систем” АД: Форумът беше много полезен за всички
Провеждането на този вече традиционен форум за пореден път показва ангажираността на КСБ към строителния процес и перспективите пред бранша за следващата 2018 г. Чрез провеждането на подобни събития се подпомага създаването на по-добра среда за инвестиции в България, независимо дали те са частни или по оперативните програми на Европейския съюз. Смятам, че форумът беше много полезен за всички, и се надявам да продължава да се организира и в бъдеще.
Инж. Таня Каменова, председател на ОП на КСБ – Перник: Запознахме се с това, което предстои пред бранша
Седмият пореден форум, организиран от Камарата на строителите в България и в. „Строител”, ни запозна с предстоящото пред бранша, което е полезно за нас. Бяха обсъдени актуални теми, свързани с бъдещите проекти. Аз лично присъствам всеки път на това събитие и съм много доволна от информацията, която получавам.
Доминик Хамерс, изп. директор на „Геотехмин” ООД: Строителството в България е във възход
Провеждането на този форум винаги е било интересно. На него можем да получим актуална информация за това, което се случва в бранша. Смятам, че строителството в България е във възход. Дано да продължава така и занапред.
Инж. Антон Маслев, управител на „Хидромат” ООД: Крайно време е да отпадне критерият „най-ниска цена“
Програмата на Седмия дискусионен форум „Строителството през 2018 г. – перспективи и предизвикателства”, организиран от КСБ и вестник „Строител”, дава представа за тенденциите в развитието на бранша. Събитието осигурява възможност на всеки да се запознае с важните проекти и да коментира с колеги нещата, които го интересуват.
Много добро впечатление ми направи президентът на Асоциацията на Европейските международни контрактори (EIC) Филип Десоа. В своето изказване той сподели нещо много важно, което не знам дали бе взето под достатъчно внимание от всички. Той заяви, че е крайно време в строителството да отпадне критерият „най-ниска цена”. Това е ключов момент, който ще доведе до по-високо качество на строително-монтажните работи.
Инж. Саркис Гарабедян, член на Комисията за воденето, поддържането и ползването на ЦПРС и член на НКСВ: Националната програма за енергийна ефективност трябва да продължи
От това, което чух по време на форума, разбирам, че има сериозна перспектива за развитието на строителството в България не само в областта на инфраструктурата, а и в други сфери. Има много неща, които могат да се направят така, че хората да останат доволни. Националната програма за енергийна ефективност на многофамилните жилищни сгради трябва да продължи.
Харесаха ми изказванията на кмета на Столичната община Йорданка Фандъкова и на главния архитект Здравко Здравков. Темите, по които те взеха отношение, могат да бъдат отнесени и за другите градове в страната. Смятам, че всички кметове и главни архитекти трябва да разсъждават като Фандъкова и арх. Здравков.
Екип на в. „Строител“: Румен Добрев, Иво Василев, Калоян Станчев, Мирослав Еленков, Емил Христов, Мартин Славчев, Росица Георгиева, Десислава Бакърджиева, Свилена Гражданска, Ренета Николова

Сподели в социалните мрежи

Автор на 28.09.2017. Категория КСБ. Можеш да следиш всички коментари и промени по тази публикации през RSS 2.0. Можете свободно да коментирате тази публикация

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *