Доц. д-р инж. Георги Линков: Приемането на ЗКС и създаването на Регистъра дава отговор на въпроса кой кой е в отрасъла

Считам, че са налице всички факти и обстоятелства заинтересованите и незаинтересованите да бъдат честни със себе си и да кажат – ЦПРС е полезно нещо

Прочетена: 46

Ренета Николова

Доц. Линков, Централният професионален регистър на строителя (ЦПРС) навърши 10 години. Как се разви той през годините? Какви бяха предизвикателствата, с които се сблъскахте? Каква беше визията му, когато се създаде? Как се промени той след това? Направете оценка на моментното му състояние.

Десет години са много и в същото време са малко. Преди 10 години при създаването на Регистъра бяха заложени определена логика и параметри. Правеха се в някаква степен предвиждания от гледна точка на неговото по-нататъшно развитие. Главно ставаше дума за софтуера. При подобна система, която работи в условията на онлайн режим, ако се налага софтуерът всяка година да се приспособява към съответните условия, би било доста тежко и трудно препятствие. В определена степен трябва да кажем, че сме уцелили верния път. Смятам, че това, което беше заложено в системата през десетте години, продължава да обслужва онова, което се случва с Регистъра. В настоящия момент сме отново пред необходимостта да направим определени промени. Те ще могат да се приложат към наличния софтуер, разбира се, със съответните леки изменения и адаптация към новите условия. За периода бихме могли да кажем, че Регистърът стана достатъчно разпознаваем. От една страна, строителите се научиха и възприеха всички процедури за услугите, които той предоставя, и почти нямаме проблеми от гледна точка на тяхното отношение към ЦПРС. Те ежегодно изпълняват изискванията на Правилника на Регистъра и участват в процедурите, които трябва да бъдат реализирани. От друга страна, възложителите също се научиха и в последно време почти нямаме случай, в който обществена поръчка да е проведена с игнориране на изискванията на Закона за Камарата на строителите (ЗКС), респективно Регистъра.

За 10-годишнината на подобна система може да се каже, че тя е влязла в своя зрял период и продължава да функционира нормално, без да създава проблеми както на тези, които я поддържат, така и на ползващите я. Остава да се надяваме, че това състояние ще продължи и занапред, тъй като един от най-често променяните закони е Законът за устройство на територията (ЗУТ). Всяко едно изменение на ЗУТ води респективно до такова в ЗКС, а оттук влизаме в необходимостта от промяна в Регистъра. Така че ако настъпи някое кардинално изменение в ЗУТ, например изцяло нов закон, тогава вероятно ще се наложи и ние по-дълбоко да бръкнем и да променяме системата. Реалният живот ще покаже какво иска и ние ще трябва да го осигурим.

Връщайки се отново назад, как Вие приехте това предизвикателство да направите Регистъра?

Ако трябва да се връщам назад във времето, сагата във връзка със създаването на ЗКС продължи доста време преди да се появи самият закон. Представителите на бранша бяха достатъчно упорити в своята дейност за създаване на нормативна база, която да въведе ред в сектора. Така парламентаристи и други представители на управленските органи от държавата и от местната администрация стигнаха до преобладаващото мнение, че подобен закон е необходим, че ще бъде полезен както за отрасъла, така и за потребителите на строителни услуги. През 2006 г. във връзка с настъпващата Коледа и поради членството на България в Европейския съюз парламентът прие окончателно ЗКС, който влезе в сила от 1 януари 2007 г.. По този начин историята на ЗКС и историята на Регистъра като летоброене лесно се смятат. Имаме пълно съвпадение с цялостните усилия на държавата да стане в истинския смисъл на думата европейска страна.

Според Вас как се промени за тези десет години сектор „Строителство“?

Има определен ред, което е безспорно. Всеки потребител, който има нужда от строителна услуга, може да влезе в публичната част на Регистъра и в дадената област да види вписаните в него фирми. Там има значителна информация, която характеризира всяка компания. Човек може да си направи обоснован предварителен избор, ползвайки информацията на ЦПРС, или по-модерно казано, да си направи къса листа на строители, които на базата на Регистъра му се струва, че биха могли да му окажат търсената услуга. След това вече може да влезе в режима на подробностите – да обсъждат и да се пазарят, докато нещата не стигнат до договор. Това не само е полезно за потребителите, но и за управлението на отрасъла, и за анализирането му. Наличието на системата на Регистъра предлага огромно количество информация, чрез която ако някой има достатъчно остър поглед, може да извлече редица проблеми, които реално съществуват, а и оттук да се формира някакъв подход за тяхното решаване. Смятам, че КСБ може да бъде доволна от себе си, че този проект се реализира, работи успешно и се наложи в информационното пространство. В този смисъл считам, че са налице всички факти и обстоятелства, заинтересованите и незаинтересованите да бъдат честни със себе си и да кажат – този Регистър е полезно нещо.

Приключи процедурата по чл. 20. Какво показват резултатите? Каква е 2017 г. за бранша и какви тенденции се очертаха?

Едва ли ще можем накратко да направим анализа. Ще си послужа с няколко цифри. Ще кажа две числа като резултат от процедурата, проведена в края на септември 2016 г. Ще посоча и такива към 30 септември 2017 г. През изминалата година в Регистъра преди 30 септември са били вписани 5022 фирми. Процедурата по чл. 20 е довела до заличаването на 433 компании, или от 1 октомври 2016 г. ЦПРС е станал 4589 предприятия. През периода до 30 септември 2017 г. регулярно са вписвани нови фирми. Така че на 30 септември тази година вписаните в Регистъра компании са 5199. От тях са заличени 494 и в настоящия момент в Регистъра са вписани 4705 строители. Ако сравним числата от предходната и настоящата година, се вижда, че броят на вписаните фирми след процедурата е по-голям от миналата година. Продължаваме да се намираме в условие на положително развитие на раждаемостта, ако мога така да се изразя по-образно. Прирастът е по-голям, отколкото леталният край за някои от вписаните в ЦПРС строители. Това е, накратко казано, в цифри. Истината е една. Устойчивият диапазон, в който варират вписаните в Регистъра строители, бихме могли да кажем, че е някъде между 4600 и 4800.

Какво друго ни показват цифрите? Освен че се вписват и заличават, фирми разширяват ли обхватите си, или ги свиват? Какви са показателите на бранша?

Вътрешното движение в рамките на ЦПРС, отчитайки обхвата на вписването на всеки един строител, варира. Например има фирми, които са носители на първа и втора категория, а за да поддържат този обхват, респективно трябва да имат 3 млн. лв. нетни приходи от продажби за първа категория и 1,5 млн. лв. за втора. Трябва да се отчете фактът, че има определен брой компании, които се затрудняват да постигнат тези числа в рамките на едногодишния период. При съответната процедура по чл. 20 се налага да правим корекция в обхвата на вписването, т.е. строител, който е бил вписан да изпълнява първа категория строежи, поради отсъствие на постигнати показатели му се свива обхватът на втора. Респективно строител, който е вписан във втора категория, като не постигне контролните числа, се налага да му се коригира обхватът в трета. Това е неизбежно. Пазарът е колкото проста, толкова и сложна система. Не бихме могли да кажем, че страната се радва на голям брой чужди инвестиции. Нито да отчетем, че българската държава е достатъчно икономически заможна, за да може да си позволи разходи по вложения в отрасъл „Строителство“. Всички знаем основните средства откъде се формират. Едва ли е необходимо да уточняваме, че безспорно това са европейски програми. Така че този проблем съществува. Бройката е различна, но не е смущаваща. Може би около стотина фирми се налага да си направят корекция на обхвата към по-малък, а други респективно го увеличават.

Тази година един от акцентите и в общите събрания на Областните представителства, и въобще за КСБ са предложените промени в Правилника на Регистъра. Какво сочат всички тези дискусии? Накъде ще се върви като промени? Какво подкрепят членовете по места и на централно ниво?

В проекта за изменение на действащия Правилник предложенията, породени от промените в ЗКС, основно могат да се групират в три посоки. Едната е, че законодателят реши, че параметрите, на които трябва да отговарят строителите във връзка с техните категории, са в съответните разпоредби за Правилника за водене на Регистъра. Това е първата група промени. Втората е свързана със създаване на определен режим за перманентен контрол за вписаните в ЦПРС строители. В тази посока в Правилника се появи изцяло нова глава с наименование „Проверки“. Целта й е перманентно на определен брой фирми да се извършва контрол с оглед да се провери дали са налице обстоятелствата, при които те са били вписани. И ако това не е така, какво трябва да се направи. Тази глава е изцяло нова. Такива проверки и досега са се правили, но те не са били нормативно разписани в Правилника. Третата промяна касае електронизацията. Доста модерно стана напоследък да се говори за електронно правителство и за електронно оказване на услуги. Системата на Регистъра още от самото си създаване работи онлайн. Строителите пишат заявленията си в техните офиси, комплектоват всичко, но нямахме възможност за изцяло електронно обслужване на Регистъра. С измененията това се залага. Възможността ще бъде създадена през 2018 г. и предложението е, ако бъде приета тази глава, от 1 януари 2019 г. ЦПРС да заработи в два режима. Единият, който 10 г. се използва и ще продължи да е в сила, а другият – изцяло електронно обслужване на Регистъра на строителя от гледна точка на изискванията на Правилника за ЦПРС. Правилникът предстои да се приеме от Общото събрание на КСБ, което ще се състои на 23 ноември. Да се надяваме, че ще получим подкрепа на проекта, който е изготвен, и ако бъде приет, ще се премине към разработка на промените, за да се приведе Регистърът в съответствие с работата по новите условия. Последователно измененията бяха гледани на два управителни съвета. После беше разпространен проектът за запознаване от страна на всички Областни представителства, което беше във връзка с годишните им отчетни събрания. Тази процедура е преминала изцяло и има постъпили предложения от местните структури. Според някои от тези предложения – как да кажа – така трябва да се организират нещата, че хем да има Регистър, хем да няма. След 10 г. съществуване едва ли бихме могли да приемем, че към това трябва да се стремим. В други от предложенията има може би логика. Ако в тях се отразяват някои неблагоприятни усещания за състоянието на строителния пазар, може би трябва Управителният съвет да се вгледа в тях. Необходимо е да се осъзнаят кои са подбудите да се направят такива предложения и да се търси решаване на проблемите, но не чрез разграждането на системата на Регистъра, а трябва да се намери друг път.

Във връзка с промените, които са по отношение на контрола. Ние и преди сме си говорили за това, че има случаи, в които се подават неверни данни. Продължава ли това нещо да се случва? Ще има ли Регистърът правомощия да вземе мерки спрямо некоректните фирми?

До този момент в съществуващия закон и действащия Правилник практически нямаше разписани правомощия за оценка на последствията от констатирани нарушения. Докато сега с въпросната нова глава на Правилника са определени правомощия на Комисията. Тогава, когато един строител не отговаря на някое от условията, може да последва свиване на обхвата или заличаване от Регистъра. Сега за първи път практически това ще може да се случва. Да се надяваме, че няма да се прибягва до такива случаи. Някои от документите след усилията на правителството да се дигитализират, за да се накарат чиновниците да търсят нужната им информация вместо тези, които кандидатстват за определена услуга да се разхождат по ведомствата, като например удостоверение за задължение към държавата, Регистърът ще може вече и директно по служебен път да ги изисква. Същото е за заетостта, техническите специалисти за ръководство и контрол на строителството. Те също по служебен път ще могат да се получават. Това всъщност прави до голяма степен проверките технически възможни, без да се затрудняват самите вписани в ЦПРС строители. А те вече, знаейки, че Регистърът разполага с възможността, без да ги пита, да провери декларираните данни, може би ще станат по-внимателни на завоите.

Ще очертаете ли проблемите, които продължават в отношенията между фирмите, напр. изпълнител – подизпълнител.

Не мисля, че пътят е извървян. Има проблем с липсата на информация за подизпълнителите, които не могат да си запишат обектите. Но това не е проблем на ЦПРС, той е на взаимоотношенията в отрасъла между отделните участници в процеса. Регистърът няма как да предложи нещо, което в тази посока може да доведе до подобряване на състоянието. Нямаме такава официална информация в Регистъра. Понякога получаваме оплаквания устно, но те могат да се обяснят като въпроса дали има вода на Марс и ако има, дали е достатъчна.

Какви според Вас трябва да бъдат приоритетите на КСБ през 2018 г.?

И преди съм казвал, че ЦПРС е бюрократична система, най-общо. Тя няма право на свободен изказ. Тя удовлетворява всичките разпоредби на закона и Правилника. Регистърът в рамките на своите възможности предлага на органите на Камарата наличната информация, за да се правят анализи. Относно формулирането на приоритетите пред отрасъла или пред КСБ ще се въздържа да давам препоръки, защото това не е в нашите правомощия. Те се разписват и си има програма за работа на Камарата. Онова, което засяга Регистъра, ние сме го правили и ще продължим го да правим, за да се случва това, което изискват приоритетите.

Какво предстои за Регистъра през 2018 г.?

През 2018 г. ще продължим да работим в режим на отчитане на промените, които ще се появят след приемането на измененията на Правилника, и в същото време ще трябва да се разработи необходимият софтуер за пълно електронно обслужване на вписаните в ЦПРС строители. Това са двете основни неща, които ще ни занимават.

Освен ЦПРС и КСБ става на 10 години. Какво ще пожелаете на членовете, фирмите и всички строители?

Нищо не става, ако няма здраве и хъс, така че пожелавам на всички и на техните близки да нямат здравословни проблеми, да имат наличие на достатъчно хъс, за да се преборят с предизвикателствата на заобикалящата среда. Тя е достатъчно разнообразна в тази насока.

Няколко думи за вестник „Строител“.

Винаги съм имал най-високо мнение за вестника. Всяка една организация е прекрасно да има свой информационен източник, който да следи какво става в отрасъла, да информира и да поставя проблеми. В това отношение Вие си вършите работата.

Сподели в социалните мрежи

Автор на 25.10.2017. Категория КСБ. Можеш да следиш всички коментари и промени по тази публикации през RSS 2.0. Можете свободно да коментирате тази публикация

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *