Изминалата 2017 г. и Новата 2018 г. през погледа на областните председатели на КСБ – част 1

Прочетена: 175

Юлия Танева, ОП на КСБ – Смолян
Роза Никова, ОП на КСБ – Кюстендил
Галя Прътева, ОП на КСБ – Благоевград
Снежана Гечева, ОП на КСБ – Търговище
Мартин Славчев, в. „Строител”

Инж. Тошко Райчев, председател на ОП на КСБ – Търговище: Ще запомним 2017 г. със стартирането на проекти по ОП „Региони в растеж”

Към декември 2017 г. в област Търговище са издадени 12 разрешителни за строеж и са разкрити 9 строителни площадки. За един обект има заведена жалба от община Търговище във Върховен административен съд срещу неправомерно решение на Комисията за защита на конкуренцията. Ръководството на общината се надява, че до ранната пролет на 2018 г. всички обекти ще бъдат завършени.

През юли 2107 г. след провеждане на обществена поръчка бяха сключени 14 договора с предмет „Изпълнение на инженеринг – проектиране и изпълнение на СМР за обновяване на обекти в гр. Търговище по Националната програма за енергийна ефективност на многофамилните жилищни сгради, включително упражняване на авторски надзор, по 15 обособени позиции“.

Ще запомним 2017 г. и със стартирането на строителните дейности по няколко обекта от ОП „Региони в растеж” като „Обновяване и модернизиране на общинската образователна инфраструктура” на стойност 9,7 млн. лв. Това е един от пет­те основни проекта по Инвестиционната програма на общината за периода 2014 – 2020 г., който е разделен на четири обособени позиции, включващи основен ремонт и цялостна реконструкция на едно училище, две детски градини и една детска ясла.

Извършва се строителство и по пет обособени позиции по „Развитие, обновяване и модернизация на градската среда”. По този проект ще бъде напълно възстановена инфраструктурата на няколко от най-амортизираните улици в града, включваща цялостно преасфалтиране, подмяна на тротоари, ново осветление и ремонт на паркинги, изграждане на кръгово кръстовище, както и цялостно благоустрояване и обновяване на зони в кв. „Запад”, строителство на спортни съоръжения, площадки и озеленяване. Стойността на проекта е 5,5 млн. лв.

Друг обект е „Основен ремонт и обновяване на спортна сграда” с възложител община Търговище. Финансирането е от бюджета на местната администрация и е на стойност 687 500 лв.
Извършват се СМР и в две училища – ОУ„ П. Р. Славейков” в Търговище и ОУ „Христо Ботев” в с. Макариополско по Националната програма „Оптимизация на училищната мрежа”.
През изминалата година приключиха СМР във всички 13 одобрени блока с над 36 самостоятелни обекта по Националната програма за енергийна ефективност на многофамилните жилищни сгради в община Попово. Инвестицията е 11 197 667,85 лв.

Община Попово е бенефициент и по Приоритетна ос 2 „Подкрепа за енергийна ефективност в опорни центрове в периферните райони” на ОП „Региони в растеж 2014 – 2020”, като има сключени 5 договора за безвъзмездна помощ. Три от тях са за повишаване на ЕЕ на 22 жилищни здания в Попово и са на обща стойност 6 193 208,90 лв. Останалите два договора са за подобряване на ЕЕ на обществените сгради на града на стойност 3 625 137,09 лв., от които – 2 773 364,92 лв. са безвъзмездна финансова помощ и 851 772,17 лв. собствено съфинансиране.
Община Попово има сключен договор и за реализация на проект „Подобряване на образователната инфраструктура на Професионална гимназия по селско стопанство гр. Попово“ по Приоритетна ос 3 „Регионална образователна инфраструктура“ на ОП „Регион в растеж 2014 – 2020“. Той е на стойност 1 289 893,84 лв. Строително-монтажните работи се изпълняват в момента и предстои завършване на обекта.

Владимир Кехайов, председател на ОП на КСБ – Смолян: В областта по ОПРР ще се инвестират около 50 млн. лв. в пътища

Област Смолян заема едно от челните места в страната по изпълнение на Националната програма за енергийна ефективност на многофамилните жилищни сгради. По нея през 2017 г. се изпълняваха дейности на 49 сгради в региона. 45 от тях вече са напълно завършени и са с издадени разрешения за ползване или удостоверения за въвеждане в експлоатация в зависимост от категорията на строежа. Изцяло готовите обекти в областта по програмата общо за 2016 – 2017 г. са 51, а съвсем скоро ще бъдат въведени в експлоатация и останалите 4 многофамилни жилищни сгради. С това ще се изпълнят всички 55 блока в Смолянска област, за които има подписани договори за финансиране от Българска банка за развитие, касаещи сдружения на собственици, подали документи до 01.01.2016 г. По общини тези 55 обекта с въведени мерки за енергийна ефективност са разпределени по следния начин: Смолян – 29, Девин – 7, Златоград – 7, Мадан – 7, Рудозем – 4, и Чепеларе – 1.

През изминалата година бяха завършени и строителните дейности по изграждане на язовирната стена и пречиствателна станция за питейна води на яз. „Пловдивци”. Те приключиха през юли 2017 г., след като българското правителство в сътрудничество със Световната банка включи доизграждането на язовира в проекта за развитие на общинската инфраструктура. С финализирането на този обект се решиха дългогодишните проблеми с водоснабдяването на населените места Рудозем и Мадан. С реализацията му „Пловдивци” стана вторият язовир в България с водоплътен елемент – асфалтобетонова диафрагма. Технологията е нова за България, за първи път в страната механизирано се положи диафрагма с филтърна зона със специално конструирана за целта машина. Инвестицията възлезе на 47 400 000 лв.

Ще запомним изминалата година и с много други положителни събития. С постановление на Министерския съвет от държавния бюджет за региона бяха отпуснати 4 914 076 лв. От тях община Баните получи 500 000 лв. за реконструкция на площад, Борино взе 450 000 лв. за рехабилитация на улична мрежа, а за Златоград бяха заделени 374 076 лв. за изграждане на многофункционална спортна площадка в с. Старцево. Най-много средства бяха насочени към Мадан и Девин – съответно 1 000 000 лв. за рехабилитация на градски площад и 1 450 000 лв. за ремонт и реконструкция на улици в селата Гьоврен и Стоманово. Останалите пари получиха Неделино – 450 000 лв., също за улици, и Рудозем – 690 000 лв. за облагородяване на централен градски площад. От държавния бюджет бяха отпуснати и над 10 млн. лв. за нови инфраструктурни обекти, от които община Смолян получи 1,5 млн. лв. за ремонт на улици. Другите се разпределиха между Чепеларе – 950 хил. лв. за улици и общински пътища, Борино – 3 млн. лв. за пречиствателна станция, Мадан – 371 хил. лв. за отсечката от с. Върбина към с. Купен, Рудозем – 540 хил. лв. за обновяване на площада в с. Чепинци, Неделино – 1,080 млн. лв. за завършване на пътя от с. Крайна до с. Долен, Девин – 675 хил. лв. за ремонт на улици в кв. „Въртлек”, и Доспат – 2 млн. лв. за улици.

В общините на територията на област Смолян през 2017 г. са реализирани и инфраструктурни проекти по оперативни програми на стойност над 20 млн. лв. Наблюдава се и леко раздвижване на частните вложения. Турски бизнесмен инвестира в с. Старцево в разширение на текстилна фабрика. През 2017 г. бе открит и първият по рода си термален аквапарк „Персенк” в Девин.

Съоръжението разполага с шест басейна – малък олимпийски с размер 25/12 м, развлекателен, акватоничен, детски, бебешки и ВИП зона, както и атракциони за посетителите. Инвестицията е на „ЗГП” ООД.

По отношение на състоянието на строителните фирми в Смолянска област към днешна дата числеността на фирмите, регистрирани в ЦПРС, е 93. Радващ е фактът, че регионалната структура на КСБ е на едно от челните места в страната по брой членове спрямо общия брой вписани в ЦПРС на областно ниво. Членовете на ОП на КСБ – Смолян, са 97. Това е признателност от страна на строителите към организацията, защитаваща целите и интересите на бранша, от една страна, и израз на очакванията им, от друга. За мен лично е показател на желанието за единност и консолидираност на местно ниво. Защото вярвам, че обединени, с общи цели и идеи, ще успеем да преодолеем трудностите и да запазим славата на родопските майстори.

Изминалата година бе юбилейна за КСБ. Отбелязахме 10 години от нейното основаване. За това десетилетие организацията се превърна в най-сериозното и добре структурирано професионално сдружение. Тук е мястото да благодаря на вестник „Строител”, който с високото си професионално участие през 2017 г. по повод 10-годишнината на браншовата организация издаде каталог, представящ потенциала на фирмите – членове на ОП на КСБ – Смолян.

През 2018 г. в област Смолян по ОП „Региони в растеж 2014 – 2020” са планирани инвестиции в пътища за около 50 млн. лв. Те са за рехабилитацията на участъка Смолян – Девин – Кричим. Предстои и изграждането на втори воден цикъл в областния център по ОП „Околна среда 2014 – 2020”, възлизащ на около 60 млн. лв. Ще бъдат реализирани и пътни проекти по Програмата за трансгранично сътрудничество INTERREG V-A „Гърция – България 2014 – 2020” като този за изграждане на ГКПП „Рудозем – Ксанти” за около 30 млн. лв.

Очаква се през 2018 г. да бъдат обновени още около 40 жилищни сгради в региона по Националната програма за енергийна ефективност. Надяваме се да се реализират инвестиции и по Програмата за развитие на селските райони.

Що се отнася до строителния бранш в регионален план, ще продължа да работя в посока обединяване на местната професионална общност, отстояване правата и интересите на фирмите членове както на ниво Областно представителство, така и на национално ниво. Съгласно приетата програма за работа през 2018 г. ще акцентираме на организирането на специализирани курсове съвместно със „Строителна квалификация” ЕАД, за да отговорим на нуждите на колегите по отношение на професионалното обучение. Също така ще търсим сътрудничество със средни и висши учебни заведения в областта на строителството и с центрове за кариерно ориентиране като мярка за справяне с един от най-сериозните проблеми в бранша, а именно липсата на кадри.
В заключение бих искал от страниците на вестника да поздравя всички колеги, екипа и читателите на вестник „Строител” и да им пожелая много здраве, за да посрещат предизвикателствата в живота все така с упоритост и всеотдайност!

Инж. Светослав Борисов, председател на ОП на КСБ – Кюстендил: През 2017 г. имаше достатъчно показатели за развитието на строителния сектор

През 2017 г. за бранша в Кюстендилска област имаше достатъчно показатели за развитието на строителния сектор в положителна посока. Фирмите имаха работа. По-големите изпълняваха обекти по Националната програма за енергийна ефективност на многофамилните жилищни сгради. От средата на 2017 г. започна и усилена дейност по Оперативната програма „Региони в растеж 2014 – 2020“. Проблемът беше за малките и средните фирми. Ограничен брой от тях успяха да работят като подизпълнители при въвеждането на енергийно ефективни мерки на сградите и затова потърсиха възможности в съседните области. По ОП „Региони в растеж” тенденцията е същата.

Вече са завършени проектите за подобряване на енергийна ефективност, които бяха в публичния сектор. Обновиха се учреждения, училища и болници. По други все още се извършват СМР. В Дупница продължава работата по облагородяването на жк „Бистрица”, което включва цялостно преасфалтиране на квартала, изграждане на пешеходни алеи, кътове за отдих, изкуствени площадки за спорт, озеленяване и т.н. Парите са осигурени по проект, който общината спечели по „ОПРР 2014 – 2020“.

Надявам се през 2018 г. инвестициите в инфраструктура да продължат, като отново за целта да се използват средства от оперативните програми и националния бюджет. Очак­вам да продължи и Националната програма за енергийна ефективност на многофамилните жилищни сгради. За пръв път от 5 години в Кюстендил ще започне изграждането на жилищен блок.

Нека да засегна и нормативната база, която е остаряла и се нуждае от актуализация, за да отговори на развитието на икономическите отношения. Браншът очаква нов Закон за устройство на територията (ЗУТ), който е един от най-често променяните. В началото на 2017 г. с изменения в ЗУТ бяха въведени някои мерки за облекчаване на административния натиск, с които се съкращават сроковете и се въвеждат такива там, където преди това не е имало. Освен това отпаднаха и някои от изискуемите документи на етап инвестиционно проектиране и разрешаване на строителството.

Петър Байкушев, председател на ОП на КСБ – Благоевград: Най-големите обекти ще са отделните лотове на АМ „Струма”

През 2017 г. в област Благоевград беше извършено по-мащабно строителство спрямо 2016 г. Основната дейност на фирмите беше свързана с участие в Националната програма за енергийна ефективност на многофамилните жилищни сгради. Това беше най-голямото предизвикателство за малките и средните фирми. Санирани са над 200 жилищни блока в цялата област. Големите фирми имаха възможността да участват в изграждането на АМ „Струма” – безспорно най-значимия обект както за региона, така и за страната.

През август 2017 г. се даде старт на лот 3.1 с изпълнител ДЗЗД „АМ Струма 3.1”, в което водещ партньор е благоевградската фирма „Агромах” ЕООД. През 2016 г. започна и реализацията на лот 3.3 „Кресна – Сандански“, който се изпълнява от Консорциум „Струма – Лот 3.3“. Ръководителите на тези обединения дадоха обещание, че ще съкратят чувствително сроковете за изпълнение на СМР. През изминалата годината се изградиха и редица обекти на общините в областта – предимно в сферата на инфраструктурата и високото строителство. Всичко това оказва положително влияние на икономиката в област Благоевград.

През Новата 2018 г. очаквам да продължи Националната програма за енергийна ефективност на многофамилните жилищни сгради. Общините да проявят инициативност в подготовка на проекти, финансирани от европейските програми, защото всички имат нужда от средства за изграждането на обекти, които са от изключително значение за развитието на областта.
Надявам се да продължи реализацията на водните цикли в отделните общини. Трябва да се построят пречиствателни станции, депа за обработка на твърди битови отпадъци, пътна и улична инфраструктура, малка архитектура в отделните административни и жилищни сгради.

Естествено най-големите обекти ще са отделните лотове на АМ „Струма”. Тунелното строителство, както и това на мостове и виадукти изискват голям брой работна ръка, която за съжаление все повече не достига. Това вече се превръща в сериозен проблем, тъй като квалифицираните кадри масово се насочиха да търсят прехраната си в чужбина. Голям успех за България ще бъде, ако се създадат условия за завръщане на работната ръка в родината.

Сподели в социалните мрежи

Автор на 04.01.2018. Категория КСБ. Можеш да следиш всички коментари и промени по тази публикации през RSS 2.0. Можете свободно да коментирате тази публикация

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *