Образованието, обучението и ученето през целия живот са в основата на Европейския стълб за социалните права

Прочетена: 63

Борислав Брайков,
началник-отдел, КСБ
Мартина Кръстева,
експерт, КСБ

Европа показа своята решимост да се справи с финансовата и икономическа криза и в резултат на своите действия икономиката на Съюза вече е по-стабилна. Въпреки това социалните последици все още не са преодолени. Икономическият и социален напредък са взаимно свързани и в тази връзка ЕК наскоро публикува Европейския стълб за социалните права като част от по-широките усилия за изграждане на приобщаващ и устойчив модел на растеж. Документът определя редица ключови принципи и права за подкрепа за справедливи и добре функциониращи пазари на труда и системи за социално подпомагане. Той ще служи като компас за обновен процес на сближаване към по-добри условия на живот в държавите членки. Насочен е главно към страните от еврозоната, но е приложим за всички членки, които желаят да участват.

Европейският стълб за социалните права е изграден върху
три основни категории:

 Равни възможности и достъп до пазара на труда;
 Справедливи условия на труд;
 Социална закрила и включване.

Главната цел е осигуряване на нови и по-ефективни права на гражданите, изградени върху 20 ключови принципа:

1. Образование, обучение и учене през целия живот – Всеки има право на качествено и приобщаващо образование, обучение и учене през целия живот, за да запази и придобие нови умения, които да позволят пълноценното участие в обществото и успешното управление на прехода към пазара на труда.
2. Равенство между половете – трябва да се осигури и насърчи равнопоставеността при третирането и осигуряването на възможности за жените и мъжете във всички области, включително по отношение на участието в пазара на труда, условията за заетост и кариерата. Жените и мъжете имат право на равно заплащане за работа с еднаква стойност.
3. Равни възможности – независимо от пол, раса или етнически произход, религия или убеждения, увреждане, възраст или сексуална ориентация, всеки има право на равно третиране и възможности за заетост, социална защита, образование и достъп до стоки и услуги, достъпни за обществеността. Ще се насърчават равните възможности на слабо представените групи.
4. Активна подкрепа за заетост – всеки има право на навременна и конкретна помощ за подобряване на перспективите за заетост, включително подкрепа за търсене на работа, обучение и преквалификация. Младите хора имат право на продължаващо образование, стажуване, чиракуване, достъп до предлагани работни позиции в рамките на 4 месеца след като са станали безработни или са напуснали образователната система. Безработните лица – на персонализирана, непрекъсната и последователна подкрепа. Дългосрочно безработните имат право на задълбочена индивидуална оценка най-късно след период на 18 месеца безработица.
5. Сигурна и адаптивна заетост – независимо от вида и продължителността на трудовото правоотношение работниците имат право на справедливо и равно третиране по отношение на условията на труд, достъпа до социална закрила и обучение. В съответствие със законодателството и колективните трудови договори трябва да се осигури необходимата гъвкавост на работодателите за бързо приспособяване към промените в икономически контекст. Ще се насърчават новаторски форми на работа, които гарантират качествени условия на труд, както и предприемачеството, и самостоятелната заетост. Професионалната мобилност следва да се улесни. Трябва да се предотвратят трудови правоотношения, които водят до несигурни условия на труд, включително чрез забрана на злоупотреби с нетипични договори. Всеки пробен и изпитателен период трябва да бъде с разумна времева продължителност.
6. Възнаграждения – работниците имат право на справедливи заплати, които осигуряват приличен стандарт на живот. Трябва да се осигури адекватно минимално заплащане, като същевременно се гарантира достъп до заетост и стимули за търсене на работа. За да се предотврати бедността, всички възнаграждения се определят по прозрачен и предвидим начин в съответствие с националните практики и при зачитане на автономията на социалните партньори.
7. Информация за условията на труд и закрила в случай на уволнение – работниците имат право да бъдат информирани в писмен вид относно техните права и задължения, произтичащи от трудовото правоотношение, включително и през изпитателния срок. Преди всяко уволнение работниците имат право да бъдат информирани за причините и да им бъде предоставен разумен срок за предизвестие. Те имат право на достъп до ефективно и безпристрастно разрешаване на спорове и – в случай на неоснователно уволнение – право на обезщетение.
8. Социален диалог и участие на работниците – социалните партньори трябва да бъдат консултирани относно разработването и прилагането на политики в областта на икономиката, заетостта и социалната политика в съответствие с националните практики. Те се насърчават да водят преговори и да сключват колективни споразумения по въпроси, свързани с тях, като същевременно зачитат тяхната автономност и правото на колективно действие. Когато е уместно, споразуменията, сключени между социалните партньори, се изпълняват на равнището на Съюза и неговите държави членки. Работниците или техните представители имат право да бъдат информирани и да се консултират своевременно за въпроси, свързани с тях, и по-специално за прехвърляне, преструктуриране и сливане на предприятия и за колективни уволнения. Подкрепя се увеличаване на капацитета на социалните партньори за насърчаване на социалния диалог.
9. Баланс между личния и професионалния живот – родителите и лицата, полагащи грижи, имат право на подходящ отпуск, гъвкави условия на работа и достъп до социални услуги. Жените и мъжете трябва да имат равен достъп до специални отпуски, за да изпълнят своите отговорности при полагането на грижи и да бъдат насърчавани да ги използват по балансиран начин.
10. Здравословна, безопасна и добре адаптирана работна среда и защита на данните – работниците имат право на работна среда, адаптирана към техните професионални потребности и даваща възможност да удължат участието си на пазара на труда, както и да защитават своите лични данни в контекста на трудовата заетост.
11. Грижа и подкрепа за децата – децата имат право на достъпно образование в ранна детска възраст и грижи с добро качество и на защита от бедност. Децата в неравностойно положение имат право на конкретни мерки за повишаване на равните възможности.
12. Социална защита – независимо от вида и продължителността на трудовото правоотношение работниците и при съпоставими условия самостоятелно заетите имат право на адекватна социална защита.
13. Обезщетения при безработица – безработните имат право на адекватна подкрепа от публичните служби по заетостта за интегриране на пазара на труда и адекватни обезщетения за безработица с разумна продължителност в съответствие с техния принос и националните правила за допустимост.
14. Минимален доход – всеки има право на минимален доход, осигуряващ достоен живот във всички етапи от него и ефективен достъп до стоки и услуги. За тези, които могат да работят, обезщетенията за минимален доход трябва да бъдат комбинирани със стимули за интегриране на пазара на труда.
15. Пенсии за осигурителен стаж и възраст – работниците и самостоятелно заетите лица в пенсионна възраст имат право на пенсия, която осигурява адекватен доход. Жените и мъжете трябва да имат равни възможности за придобиване на пенсионни права. Всеки в напреднала възраст има право на ресурси, които гарантират достоен живот.
16. Здравни грижи – всеки има право на своевременен достъп до достъпни, профилактични и лечебни здравни грижи с добро качество.
17. Включване на хора с увреждания – хората с увреждания имат право на подкрепа за доходи, които им осигуряват достоен живот, на услуги за включване в пазара на труда и обществото, както и на работна среда, адаптирана към техните потребности.
18. Дългосрочни грижи – всеки има право на качествени услуги за дългосрочни грижи на достъпни цени, по-специално свързани с домашни грижи и услуги в общността.
19. Жилища и помощ за бездомните – на нуждаещите се се предоставя достъп до социални жилища или помощ за жилищно настаняване. Уязвимите хора имат право на подходяща помощ и защита срещу принудително изселване. На бездомните се предоставят подходящи подслон и услуги, за да се насърчи тяхното социално приобщаване.
20. Достъп до основни услуги – всеки има право на достъп до основни услуги с добро качество, включително вода, канализация, енергетика, транспорт, финансови услуги и цифрови комуникации.

Сподели в социалните мрежи

Автор на 24.01.2018. Категория КСБ. Можеш да следиш всички коментари и промени по тази публикации през RSS 2.0. Можете свободно да коментирате тази публикация

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *