Аналитичен доклад на Европейската комисия: Подобряване на човешкия капитал в строителния сектор – статистически данни « Строител | Строител

Аналитичен доклад на Европейската комисия: Подобряване на човешкия капитал в строителния сектор – статистически данни

Прочетена: 86

Борислав Брайков,
началник-отдел, КСБ
Мартина Кръстева,
експерт, КСБ

Икономическата криза от 2008 г. оказа значително отрицателно влияние върху заетостта в Европа и доведе до рязко намаляване на предлагането на нови работни места. Особено силно това засегна младите хора, като значително понижи техните възможности за заетост. На равнище ЕС периодът 2008 – 2014 г. отбелязва двойно увеличение на процента на дългосрочно безработните лица, което носи сериозен риск от потенциална атрофия на техните умения. Освен това се наблюдава рязък спад в количеството предлагани квалифицирани работни места, изискващи ръчен труд в секторите производство и строителство, което прави по-бавно и трудно възстановяването им. Това се посочва в Аналитичен доклад на Европейската комисия.

В документа се отбелязва, че понастоящем пазарът на труда в Европа се характеризира с няколко основни тенденции. На първо място, търсенето се развива в посока висококвалифицирани работници с висше образование. Второ, въпреки че търсенето на заетост се увеличава през последните години, работодателите изпитват трудности да наемат квалифицирани служители. Две от всеки пет компании срещат сериозни проблеми при набирането на хора с необходимите умения, а много безработни не могат да открият работа, съответстваща на нивото им на квалификация.
Въпреки високите нива на безработица в Европа няма индикации за количествена разлика в човешките ресурси за заемане на съществуващите свободни места. Напротив, недостигът на работна сила има качествен характер, показващ несъответствие между уменията на търсещите заетост и свободните места на пазара.

Строителният сектор е силно засегнат от липсата на работна ръка след кризата. Чувства се остър недостиг главно за ниско- и средноквалифицирани кадри. В Европа около една трета от работниците са прекалено можещи за дейността, която вършат.

Липсата на умения и несъответствията в строителния сектор са свързани с няколко структурни бариери:

1. Намаляването на броя на младите квалифицирани работници в отрасъла представлява заплаха за развитието на индустрията. Постоянният спад на заетост при младежите е свързан с лошия имидж на строителния сектор, ниските заплати в сравнение с други отрасли, рисковете за безопасността и непривлекателните условия на труд. Навлизащите млади хора не са достатъчни да заместят остарелите кадри в бранша, за да може той да се възстанови.

2. Застаряването на работната сила в сектора се отчита като постоянен проблем. Средната възраст на строителните кадри се увеличава (в Германия например голяма част от тях са във възрастовата група 35 – 50 години), което създава допълнителни бариери за интегрирането на нови умения в индустрията.

3. Миграцията се превръща във важен фактор за разпределението на труда в Европа. Движението на висококвалифицирани работници от страни с по-ниско към страни с по-високо заплащане може да доведе до недостиг на специалисти в първите, като същевременно запълни липсите във вторите. Някои държави (Естония, Румъния, България) подчертават трудности при задържането на висококвалифицирани кадри. Същевременно северните държави (Швеция, Норвегия и Финландия) отчитат увеличение на броя на чуждестранните работници през последните години. В Ирландия и Испания, напротив, броят на чуждестранните е спаднал поради икономическата криза, която порази отрасъла.

4. Несъответствието между професионалното образование и обучение и търсенето на умения на трудовия пазар забавя модернизацията и развитието на бранша, като оставя работниците често с остарели способности. Въпреки че строителството е един от секторите с най-висока потребност от нови знания, само 45% от кадрите са участвали в някаква форма на обучение на работното си място, разчитайки най-вече на знанията, получени в учебно заведение.

В същото време технологичното развитие притиска работниците да придобият нови умения. Иновациите и регулацията на ниво ЕС създават нови двигатели за развитие на сектора и подчертават необходимостта от специфични способности:

– Енергийната ефективност (ЕЕ) остава един от основните двигатели за развитие на умения в сектора. Браншът потребява около 40% от енергията в ЕС и има най-голям потенциал за ефективни икономии. С планирането на ЕС за сгради с почти нулева енергия до 2020 г. секторът е изправен пред спешната необходимост от актуализиране на уменията за ЕЕ. В този контекст BUILD UP Skills е стратегическа инициатива на ЕС, целяща увеличаване на броя на квалифицираните работници чрез разработване на национални квалификационни платформи и пътни карти и осигуряване на знания в областта на ЕЕ и възобновяемата енергия в зданията. Обхватът й бе разширен и до други строителни специалисти в рамките на Програмата за научни изследвания и иновации „Хоризонт 2020“ с проекти за разработване на схеми за обучение в много държави.

– Дигитализацията също води до нови изисквания за умения на работниците. Автоматизирането и компютризирането на процесите и все по-широкото въвеждане на BIM (Информационно моделиране на сградите) непрекъснато повишават ефективността на строителните процеси. Секторът обаче не е запознат с тези инструменти и ще трябва да развие допълнителни компетенции и методи на работа.

Заетост в строителния сектор

Според Евростат на равнище ЕС общият брой на заетите в строителството достига 21,1 милиона през 2015 г. Налице е увеличение с 3,4% в сравнение с 2014 г., което е най-голямото нетно нарастване в периода 2008 – 2015 г. и е показател за възстановяване на сектора. Сборът на заетите лица в Германия, Обединеното кралство, Франция, Италия и Испания представлява 60,7% от общата работна сила в бранша в ЕС.

Промишлеността, свързана със строителството, представлява 8,3% от общия брой на заетите в икономиката в много страни от ЕС. Делът на работната сила в отрасъла е най-висок в Люксембург (21,2%), Латвия (14%) и Естония (13,3%). Трябва да се отбележи, че балтийските и скандинавските държави се нареждат сред страните с най-висок дял от индустриите, свързани с бранша. Ирландия (6%), Румъния (6,8%) и България (7,9%) отчитат най-ниски дялове от заетостта в строителния сектор.

Сподели в социалните мрежи

Автор на 14.02.2018. Категория КСБ. Можеш да следиш всички коментари и промени по тази публикации през RSS 2.0. Можете свободно да коментирате тази публикация

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

This site uses Akismet to reduce spam. Learn how your comment data is processed.