МРРБ и КСБ ще подпишат споразумение за сътрудничество

Документът ще регламентира създаването на постоянно действащ консултативен орган, в който ще бъдат обсъждани инвестициите с публични средства

Прочетена: 62

Ренета Николова

Министерството на регионалното развитие и благоустройството (МРРБ) и Камарата на строителите в България (КСБ) ще подпишат споразумение за създаване на постоянно действащ консултативен орган, в който ще бъдат обсъждани инвестициите с публични средства. Целта е да се осигури по-голяма предвидимост и планиране на работата на бранша. Това стана ясно на проведената работна среща между министъра на регионалното развитие и благоустройството Николай Нанков и новото ръководство на КСБ. От страна на Камарата присъстваха инж. Илиян Терзиев, председател на Управителния съвет (УС), зам.-председателят Владимир Житенски, зам.-председателят и председател на ОП на КСБ – Варна, инж. Христо Димитров, инж. Любомир Качамаков, член на Изпълнителното бюро (ИБ) и на УС, председател на ОП на КСБ – София, ръководител на секция „Високо строителство“ към КСБ, инж. Благой Козарев, член на ИБ и на УС, ръководител на секция „Хидротехническо строителство, ВиК мрежи и съоръжения“, инж. Розета Маринова, член на ИБ и на УС и председател на Комисията по професионална етика, Велико Желев, член на ИБ и на УС, инж. Мирослав Мазнев, изп. директор на КСБ, Ренета Николова, прокурист и гл. редактор на в. „Строител“ и ПР на КСБ.

По време на срещата бяха обсъдени стоящите в момента предизвикателства пред строителния бранш като осъвременяването на нормативната уредба и обезпечеността с кадри.

„КСБ е най-добрият партньор и при правенето на политики и дори в някои логистични дейности, при конкретни моменти и ситуации – било то при реализацията на даден проект, било то при представяне на бранша на международната и европейската сцена“, заяви в началото на срещата министърът на регионалното развитие и благоустройството Николай Нанков. „Знам, че сте инициирали и провели и други срещи с колеги. Мисля, че периодът е доста удачен. Март се счита за месец, в който стартира строителният сезон. През миналата година имахме доста работа. Обаче през 2018 г. тя ще е повече и като обеми, и като ангажименти, и като сложност“, обясни той и добави, че някои от нещата, които ще стартират, ще са пилотни и за първи път ще се правят на нашите географски ширини като проектите по линия на ВиК операторите. „В пътния сектор предстои доста работа не само по ремонтите на пътищата от втори и трети клас, но и по автомагистралите, и по скоростните отсечки. С финансовия министър Владислав Горанов имаме добра колаборация по темата „Финансиране и бюджет“ на бъдещите проекти. Тази година ще приключим и ще стартираме с бюджетни средства процедури за почти милиард и половина лева с акцент към Северна България по обективни причини. Така че

с приоритет ще реализираме проектите с публичен ресурс в Северна България –

АМ „Хемус” и скоростния път София – Видин в участъка Ботевград – Видин и Русе – Велико Търново, но там ще се забавим заради жалби на „зелени“ организации, информира министър Нанков ръководството на Камарата. „По АМ „Струма” има да се върши много работа през тази година – ще предаваме част от обектите и ще възлагаме нови. Темата за санирането също е в дневния ред на министерството – какви са амбициите ни и какви нормативни промени се предвиждат“, съобщи той. „Знам за Вашата готовност в об­ласт­та на законопроектите, специално за Закона за устройство на територията (ЗУТ). Спрямо наредбите мисля, че там имаме практика да съгласуваме с Вас промените в поднормативните актове. Най-важното е може би, че в Наредба 4 дадохме приоритет на вело- и пешеходния транспорт в градовете за сметка на автомобилния“, каза Нанков и добави, че по отношение на другия важен за бранша закон – Закона за обществените поръчки (ЗОП), вицепремиерът Томислав Дончев подготвя голяма среща по темата през април. По думите на министър Нанков се очакват промени по-специално в частта „редукция на кръга заинтересовани страни при обжалване на процеса” – както на етапа обявяване на обществената поръчка, така и после, когато обжалват заинтересовани страни. Той обясни, че на фаза обявяване на търга има случаи, когато фирма с капитал от 5 лв. без никакви амбиции по предмета на поръчката обжалва процедура за стотици милиони. „На това трябва да се сложи край. Нашият ЗОП, както и другите ни закони са с по-сериозна и тежка регулация от повечето европейски. По тези теми ще се работи през годината“, поясни Нанков.

„Знам, че за Вас е важно да поговорим малко за бъдещите ни намерения какво ще възлагаме и кога. Трябва да регламентираме комуникацията си и предлагам да се създаде постоянно действащ орган, за да обсъждаме планирания публичен ресурс, който държавата предвижда за общините и ведомствата. Целта е браншът да има една по-добра информираност и от своя страна да планирате провеждането на Вашите политики и съответните секторни дейности“, предложи министър Нанков.

Той информира, че
ТОЛ системата от средата на 2019 г. ще започне да генерира приходи.

„Очаква се постъпленията в пътния сектор на годишна база от нея да са 1,5 млрд. лв., като към тях се прибави и финансирането от европейските фондове, ще е необходима много добра организация как тези средства да се оползотворят в рамките на една календарна година“, подчерта Нанков.

„Бих искал да Ви благодаря за тази среща. Отдавна работим заедно и се надявам доброто ни сътрудничество да продължи. Самият факт, че почти цялото ИБ на КСБ е тук, показва от колко голямо значение за нас е общата ни дейност“, заяви инж. Илиян Терзиев, председател на УС на КСБ. „Вие очер­тахте основните теми, които са актуални за бранша. Ние имаме също някои въпроси и предложения. Ще се радваме да чуем Вашето мнение по тях. Искам да Ви уверя, че

подкрепяме идеята за създаването на консултативен орган.

Напълно сме готови да работим заедно и да обсъждаме всички стъпки, така че да си бъдем взаимно полезни, да облекчим бранша, да му създадем работа, но също така и да подпомогнем работата на правителството, за да може да усвоим европейските средства“, добави инж. Терзиев.

„Надявам се, че ползотворната работа, върху която сме стъпили, ще се задълбочи. Предизвикателствата, които ни предстоят, налагат да обединим усилия. Г-н министър, Вие рамкирахте общо проблемите. Нашата задача по време на тези срещи е преди всичко да установим договорености за конкретни реализации, за които ние да се информираме, и да мобилизираме строителната мощност“, заяви инж. Мирослав Мазнев, изп. директор на КСБ. „Един от сериозните проблеми, които се наложиха във времето, е неравномерността на строителната работа и характерът на изпълняването й. До 2008 г. ние изградихме големи мощности за високото строителство – техника, квалифицирани кадри, а изведнъж този процес престана и започнахме да правим водопроводи и пътища. 2015 г. се мобилизирахме, за да завършим проектите по ОП „Регионално развитие“, и после две години бяхме в период на пауза. Така се получава и с енергийната ефективност, където квалифицирахме хора, а не е ясна перспективата какво ще се случи с тях в бъдеще. За съжаление тази неравномерност в процесите създава и големия проблем по отношение на нормалния ритъм на строителната работа“, обясни той. „За да оцеляват, някои от фирмите допускат да работят на дъмпингови цени. Загубихме кадрите си – от една страна, заради смяната на вида на работата, а от друга, заради ниските цени. Не можем да се похвалим, че разполагаме с много голям обем от квалифицирани специалисти“, сподели инж. Мазнев и допълни, че и за програмния период 2014 – 2020 г. се очертава в края да се обявят големи обеми, което е сериозно предизвикателство за бранша. „Разчитаме на тази среща, преди да сме стигнали до този етап, да осмислим и ние, и нашите членове възможностите, с които българският строителен бранш разполага. В тази връзка считаме, че трябва да се направи необходимата координация, за да се подходи по-дългосрочно в инвестициите, които ще се извършват, за да може ние да си върнем някои от хората, да преквалифицираме служителите си и постепенно да променяме темповете“, каза изп. директор. „Безспорно за нас е много важна промяната на нормативната база. Мислим, че политическата среда е изцяло подготвена, че трябва да се върви към по-радикални законови промени. Крайното ни виждане е, че

ЗУТ трябва да бъде разделен на две –

на закон за териториално устройство и закон за строителство, като в последния включваме проектиране, надзор, строителство и въвеждане в експлоатация. Така ще отпаднат доста затруднения, които ни създава нормативната база, а ние се стараем да се справяме с тях“, поясни инж. Мазнев и допълни, че КСБ заедно с другите браншови организации от сектора са създали работна група. „Само заедно можем да излезем с ефективни и реални разработки. Участваме в комисията, която Вие сте назначили за промените в ЗУТ. Считаме, че работната група от бранша ще излезе с конструктивни предложения “, добави инж. Мазнев и информира, че структурата ще предложи политики и основни принципни точки, върху които да стъпи реалната разработка на законовата рамка, която би трябвало да се осъществи от законотворците. По думите му за КСБ е много важен и проблемът с техническите норми. Той припомни, че преди е имало правилник за изпълнението на СМР, които строго са регламентирали начина на реализиране на какъвто и да е вид работа. „Много от тях станаха неактуални във времето поради новите технологии и материали. За мен обаче във всеки търг трябва да е строго определено какъв вид работа се извършва, което ще помогне да се изчисли истинската цена на дейностите. Дъмпингът и необосновано ниските цени са бич за отрасъла. Те декапитализираха дружества и загубихме квалифицирана работна ръка“, акцентира изп. директор на Камарата. Той отчете, че в момента браншът увеличава заплатите на работниците при положение, че цената на строителния продукт се запазва. Инж. Мазнев обясни, че много фактори при договарянето не се отчитат и даде пример, че даден инфраструктурен обект се изгражда 4 – 5 години, но цената остава постоянна. Той припомни, че от началото на годината се е повишила с повече от 15% цената на армировката. „ТОЛ системата също ще рефлектира върху строителния продукт, защото и нашите камиони ще плащат“, добави инж. Мазнев. „Трябва да се даде възможност за предоговаряне, както регламентира FIDIC“, подчерта още той и добави, че КСБ е готова да създаде комисии по отношение на качеството на строителния продукт. „Виждаме репортажи за проблеми с облицовката при санирането. Но колко процента е това от целия обем? Нека да видим кой е допуснал това, ако наистина го е направил. Нека ние от бранша да седнем и да си говорим по тези теми. Невинаги нещата се поднасят във вид, който съответства на тяхната реалност. Затова мисля, че от страна на КСБ ще имате наистина експертен и коректен партньор, за да работим за формиране на наистина обективно мнение за конкретните неща“, каза инж. Мазнев. „Виждаме проблем и в девизните цени. Много често те не отговарят на реалното ценово ниво и често възложителят казва: това е максималната стойност. Много пъти девизната цена би трябвало да е към средната, но при нейното обосноваване няма правила, а тя формира бюджетите на министерствата. Тук безспорно в ЗОП трябва да има промени – отклоненията от девизни цени с 15 – 20% не трябва да бъдат анализирани, а по-скоро да отпадат, защото определено нито високите, нито ниските са адекватни“, поясни той. „Така не печелят фирмите, но и възложителят – също”, добави изп. директор. По отношение на документацията инж. Мазнев посочи, че от КСБ са предложили и МОСВ са приели да се работи по типизирана тръжна документация. „Считаме, че това е начинът, по който да си създадем равнопоставени правила. Първо всеки възложител ще има готова документация, без да излиза от рамките й, което обикновено води до обжалвания и отпадания на някои от членовете, вкарани в тръжната документация, или пък до финансови санкции от одиторските органи на ЕС”, заяви инж. Мазнев. Той информира, че

КСБ са предложили на Агенция „Пътна инфраструктура“ вариант на

такъв тип документи за магистралите и по-големи инфраструктурни пътни обекти. „Надяваме се в тази посока да бъдем Ваши партньори и с готовност ще работим по тези материали“, акцентира той. По отношение на избягването на неоснователни обжалвания от името на КСБ инж. Мазнев предложи въвеждане на предквалификацията при търговете по големите обекти.
„Имаме сериозен проблем с кадрите и се обръщаме за съдействие вносът на работната ръка в сектор „Строителство“ от страни извън ЕС да бъде регулиран по начин, по който реално да можем да я ползваме. Това и други браншови организации го казват, но за нашия сектор с тези амбициозни програми просто става наложително”, посочи изп. директор. „Безспорно винаги със съвети и с експертизи, от които имате нужда, КСБ е участвала и ще продължи да бъде така – за изготвянето на тръжни документи, оценки на проекти и други“, подчерта още инж. Мазнев.
След изказванията последва дискусия по конкретни теми, в която се включиха всички присъстващи на срещата представители на ръководството на Камарата. Сред дискутираните въпроси бяха ПЧП, финансирането на ВиК сектора, Националната програма за енергийна ефективност на многофамилните жилищни сгради, проблемът със сивия сектор и фирмите, които упражняват строителна дейност, без да са регистрирани в ЦПРС, статутът на подизпълнителите и необходимо ли е да бъдат обявявани още при кандидатстването за дадена поръчка, възможностите за задържане на качествените кадри в страната.

Сподели в социалните мрежи

Автор на 04.04.2018. Категория КСБ. Можеш да следиш всички коментари и промени по тази публикации през RSS 2.0. Можете свободно да коментирате тази публикация

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

This site uses Akismet to reduce spam. Learn how your comment data is processed.