Камарата инициира дебат за професионалното образование

Търсенето на възможности за решаване на проблема с липсата на квалифицирани кадри за строителния сектор бе темата на кръгла маса, която събра представители на бранша, професионалните гимназии, висшите училища и институциите

Прочетена: 60

Георги Сотиров
Емил Христов

„Радвам се, че успяхме да съберем всички заинтересовани страни на тази дискусия, за да изградим работещо сътрудничество между нашите организации“. Това заяви проф. д.а.н. арх. Борислав Борисов, ректор на Висшето строително училище „Любен Каравелов“ (ВСУ „Любен Каравелов“) при откриването на кръгла маса на тема „Изграждане на сътрудничество образование – бизнес за преодоляване на предизвикателствата с липсата на квалифицирани кадри за строителния сектор“. Съорганизатор на конференцията бе Камарата на строителите в България (КСБ), а медиен партньор – в. „Строител“.

„Благодаря Ви за желанието заедно да дискутираме проблемите, свързани с все по-нарастващата липса на кадри в строителния сектор, както и за възможността да представим пред Вас визията на КСБ, насочена към създаване на механизъм за изграждане на специалистите, от които браншът се нуждае. Отрасълът играе изключително значима роля за икономиката чрез създаването на работни места и развитието на ключова инфраструктура. Заедно с това обаче той е изправен пред редица предизвикателства. Формирането на политики за преодоляване на проблема с липсата на квалифицирани кадри за бранша е сред основните приоритети на Камарата на строителите в България“, каза от своя страна инж. Илиян Терзиев.

В събитието се включиха и изп. директор на КСБ инж. Мирослав Мазнев, членовете на УС на Камарата Любомир Пейновски, инж. Николай Чомаковски и Руен Панчев, който е и председател на Съвета на директорите на „Строителна квалификация“ ЕАД, председателят на Областното представителство на КСБ в Перник инж. Таня Каменова, директорът на Дирекция „Професионално образование и обучение“ към Министерството на образованието и науката (МОН) Мария Тодорова, ректорът на Университета по архитектура, строителство и геодезия (УАСГ) проф. д-р инж.

Иван Марков, инж. Доротея Дончева, директор на СГСАГ „Христо Ботев“, инж. Марин Цонев от ПГСАГ „Ангел Попов“, Велико Търново, инж. Петя Иванова, директор на ПГСА – Пазарджик, инж. Виктор Шарков, зам.-председател на Националния клуб на строителите ветерани (НКСВ), Ренета Николова, прокурист и главен редактор на в. „Строител“ ЕАД и ПР на КСБ, и други.

„На мен се пада честта да открия като символичен домакин тази първа среща между нас. Надявам се тя да се превърне в ежегодна, а защо не и по-честа“, каза проф. Борисов и благодари за отличните работни взаимоотношения между ВСУ „Любен Каравелов“ и УС на КСБ. По думите му само чрез диалог между академичните среди и браншовите организации в строителството може да се намери решение на проблема с липсата на професионални кадри. „Камарите, които провеждат политиката в тази посока, държавните специализирани органи и образователните институции е редно максимално ефективно да си подадем ръка, така че да попълним онези пропуски и слабости, които констатираме, за да сме в състояние да ги решим“, подчерта ректорът.

Той акцентира, че е нужно учениците и студентите да бъдат убедени да останат в България, като за целта е необходима по-голяма ангажираност от страна на държавата. Според него е нужно да се прояви протекционизъм спрямо сектора. Проф. Борисов посочи, че вижда желание за съвместна работа от страна на министъра на образованието Красимир Вълчев. Ректорът не пропусна да изрази и специална благодарност към в. „Строител“, който според него систематично отразява важните теми за строителния сектор.

„В качеството си на председател на УС на КСБ искам да заявя, че Камарата е готова да подкрепя и подпомага всички инициативи за намиране на решение на сериозния проблем, свързан с дефицита на кадри за отрасъла“, заяви пред участниците в кръглата маса инж. Илиян Терзиев и допълни, че проблемите по отношение на образованието през последните години се проявяват все по-ясно. Инж. Терзиев изрази надежда, че ще се намери пътят, благодарение на който строителният сектор да помогне на образователния, за да се създават нужните и търсени кадри.

Председателят на УС на КСБ запозна присъстващите с действията, които Камарата е предприела в тази посока.

„През последните месеци провеждаме много срещи с министерства, институции, неправителствени организации, с които разискваме актуалните за бранша теми, като липсата на кадри е един от основните въпроси, които поставяме“, посочи председателят на УС на КСБ. „Само чрез активното сътрудничество между образователната система и бизнеса знанията ще се приближат в максимална степен до изискванията на реалната работна среда. С оглед на предизвикателствата пред сектора желанието на КСБ е да задълбочи своето партньорство със заинтересованите страни с цел предприемане на съвместни действия за преодоляване на проблемите, свързани с професионалната квалификация. Надявам се днес да положим основите за намирането на общи решения“, каза още инж. Терзиев.

Директорът на Дирекция „Професионално образование и обучение“ към МОН Мария Тодорова приветства формата на кръглата маса.

„Тук присъстват работодателите, висшите училища, средните професионални гимназии, а също така и учещите, студентите, КСБ, която представлява бранша, и медиите в лицето на в. „Строител“. Това е един добър формат за партньорство. Всички страни, от които зависи да направят нещо в сферата, са около тази маса, а медиите ще го отразят и популяризират. Нека продължаваме да работим в този формат“, каза Тодорова. Тя похвали КСБ за активността, като отбеляза, че са много малко секторите, които сами искат да помагат. „Това е формулата за успеха. Нещата, които се правят в образованието, не са дело само на институциите, както и това, което се върши в бизнеса, не е дело само на бизнеса“, подчерта Тодорова и каза, че ако има липса на кадри в образователната система, то няма как и бизнесът да не изпитва затруднения. Тя посочи, че идентифицирането на проблемите е много важна стъпка. „Ако ние не ги назовем, съответно не можем да вземем и правилните мерки. Така че за нас като министерство е от съществено значение да работим в партньорство с работодателите, заедно да формулираме проблемите и да търсим решението им“, обясни Тодорова.

„Благодаря, че се отзовахте на инициативата за този форум, на който да обсъждаме изграждането на сътрудничество между образованието и бизнеса за преодоляване на предизвикателствата с липсата на професионални кадри в строителния сектор“, заяви изп. директор на Камарата инж. Мирослав Мазнев. „През май ръководството на КСБ проведе среща с министъра на образованието, на която обсъдихме възможностите да си сътрудничим. Разбрахме се, че за проблемите, които имаме като бранш, ще даваме на министерството конкретни предложения за тяхното решаване“, добави той. Според него строителният сектор е загубил от привлекателността си през последните години. Инж. Мазнев сподели, че е необходимо да се показват повече примери за инфраструктурните успехи в страната ни. „Проектите ни отговарят изцяло на съвременното развитие на бранша в света, но някак си това се забравя и се говори повече за недостатъците, за лошите неща. Това според нас в значителна степен влияе негативно върху формирането на общественото мнение, но и на нагласите на младите хора“, обясни изп. директор на КСБ.
Кръглата маса продължи с презентация на Мартина Кръстева, експерт в отдел „Анализи, професионална квалификация и мониторинг“ към КСБ, на тема „Липсата на квалифицирани кадри в строителния сектор – предизвикателства и възможности“. „Общата тенденция е нарастване на заетостта и намаляване на безработицата“, каза тя пред гостите на събитието и подчерта, че в строителния сектор през 2017 г. наетите лица по трудово и служебно правоотношение са 114 099, или с дял от 5,1% от общо наетите за страната. От тях на позиция „ръководители“ са 7237 души, „специалисти“ – 7465, „техници и приложни специалисти“ – 10 547, „помощен административен персонал“ – 7338, „квалифицирани работници и сродни на тях занаятчии“ – 27 360, „машинни оператори и монтажници“ – 11 127, а с професии, неизискващи специална квалификация – 39 759 служители. В сектора с най-голям дял са лицата със средно образование – 72%. За тях най-често упражняваните професии са квалифицирани работници в строителството, строители на сгради и сродни на тях, оператори на подвижни съоръжения, работници по инсталиране и ремонт на електрически съоръжения и приложни специалисти във физическите и техническите науки. Следващите като дял са заетите лица с висше образование – 15%, които са с малко повече от тези с основно образование, които са 12%. По-малко от 2% пък са лицата в отрасъла с начално или по-ниско образователно равнище.

„Прогнозните данни за 2018 г. показват, че търсенето на труд с основно образование се измества – от най-нискоквалифицирания труд към труд, свързан с различни производства, т.е. работници“, подчерта експертът на КСБ. Тя сподели още, че най-голям дял при създаването на нови работни места формират тези, изискващи средно образование – 70,21%, следвани от такива с висше – 21,17%. Строителството е на второ място в топ 10 от икономическите дейности по брой работни места, изискващи средно образование – 147 115. „По отношение на специалисти с висше образование строителството е на 7-а позиция с 30 455 работни места, в пъти по-малко в сравнение с предходните образователни степени“, допълни Кръстева.

Тя също така информира присъстващите, че целта на осъществените от КСБ през 2016, 2017 и 2018 г. проучвания е да се идентифицират потребностите на бизнеса от подготвени специалисти за бранша на база на спецификата на всеки отделен регион. Обобщените резултати са основа за отправяне на мотивирано предложение за разработване на публични политики в областта на средното и висшето професионално образование и обучение (ПОО).

В презентацията Кръстева представи и резултатите от проучването на КСБ относно нуждите от квалифицирани кадри в отрасъла. В данните се посочва, че
има устойчива тенденция на хроничен недостиг на специалисти на всички нива от строителното и свързаното с него производство
специалисти – електромонтажници, заварчици, оператори на строителни машини и съоръжения и подемна техника, електротехници и други. Това по думите й е поради липсващата през годините последователна политика по професионална квалификация. „За съжаление част от техникумите, където подобни специалисти са завършвали, все повече се закриват“, допълни тя. Тя каза още, че съществуват два основни проблема – липсата на специалисти с определени професионално-квалификационни характеристики и наличието на такива с неподходящи знания и умения.

Мартина Кръстева запозна присъстващите и с дейностите на КСБ в областта на професионалното образование, обучение и квалификация. Тя подчерта, че Камарата активно изгражда партньорство с ресорните органи на национално и местно ниво за търсене на решения на предизвикателствата с липсата на кадри и повишаване на квалификацията на заетите в сектора.

„Камарата създаде и Секторен консултативен съвет (СКС) по заетостта и работната сила в строителството.

В него се включват представители на работодателите, образователните институции, подготвящи кадри за бранша, синдикати и други партньорски организации“, обясни Кръстева. Тя представи и изграждането на вътрешна за КСБ система за организиране на курсове и обучения за повишаване на квалификацията на работниците и управленските кадри в бранша. „Предизвикателствата в областта на професионалното образование могат да намерят решението си единствено чрез превръщането му в браншови приоритет и посредством обединяване на усилията на всички заинтересовани страни“, подчерта Кръстева.

„Изпълнението на политиките на КСБ в област­та на ПОО е насочено към създаване на механизъм за изграждане на тези специалисти, от които строителният сектор се нуждае“, добави още тя.

Три са основните направления, по които ще работи Камарата:

повишаване имиджа на строителната професия и привличане на учащи в средното и висшето образование; осигуряване на качество и ефективност на ПОО; повишаване на професионалната квалификация на заетите в сектор „Строителство“ в контекста на ученето през целия живот.

Сред възможните решения са изграждане на механизъм за въвеждане на дуално обучение в строителството, вземайки под внимание спецификите на бранша, включване на по-голям брой строителни и свързани със сектора специалности в списъка на защитените от държавата професии и в бъдещия Регистър на защитените професии, както и предоставяне на ефективно професионално ориентиране на ученици в основното образование. Нужно е изработване на комуникационна и информационна стратегия за информиране и консултиране на младите хора при избора на строителна професия. Друго решение е разглеждане на възможността за организиране на платени стажове на ученици и студенти, желаещи да се реализират в сферата чрез сключване на договор между дадената фирма от отрасъла и професионална гимназия или висше училище. Необходимо е и търсене на механизми, например публично-частно партньорство, за изграждане на тренировъчни-учебни центрове (ТУЦ) за осъществяване на модерно теоретично и практическо обучение с прилежащи общежития към тях.

Кръглата маса продължи с обсъждане на работещи модели и идентифициране на бъдещи партньорски инициативи в областта на професионалното образование, обучение и квалификация.

В края на форума арх. Светла Цонева – гл. архитект на община Дряново и директор на дирекция „Архитектура, строителство и общинска собственост“, разясни голямата идея за изграждане на Националния проект „Духът на Кольо Фичето – Музей под небето на гр. Дряново“. „Целта е да направим града ни и като експозиция на всичко онова, което е сътворил нашият голям съгражданин. Дряново като дестинация е в централната част на България. В бъдеще през нашата територия ще преминава и европейският коридор 9, който ще свързва Азия през Босфора с Дунав мост и от там с Румъния, Украйна и Русия“, обясни тя и добави, че Дряново свято пази българския дух и има привилегията да бъде родното място на майстор Кольо Фичето. Арх. Цонева припомни, че в града има три обекта, издигнати от първомайстора – църквата „Св. Никола“, Икономовата къща и мостът над р. Дряновска. Голямата идея е да се продължат традициите на именития дряновец и всичките негови знакови градежи да се популяризират и да се предадат на поколенията. Амбициозната задача, която арх. Цонева представи, е в реална градска среда да бъдат експонирани макети от естествени материали в индикативен мащаб 1:10, като това ще зависи и от мястото, където макетът ще бъде поставен, за да се получи и един атрактивен туристически маршрут за гостите и приятелите на Дряново. „Той ще започва от Историческия музей, ще включва трите обекта на първомайстора в града ни, както и още 14 макета, които обществеността на Дряново избра – конака във Велико Търново, църквата „Св. св. Константин и Елена“ и Къщата с маймунката във Велико Търново, моста край гр. Бяла, Килифаревския манастир „Рождество Богородично“, манастира „Преображение Господне“ до с. Самоводене, чешмата при Соколския манастир, покрития мост в Ловеч, църквата „Св. Никола” в Горна Оряховица, църквите „Св. св. Кирил и Методий“ и „Св. Марина“, хана „Хаджи Николи“ и Плачковския манастир „Св. Пророк Илия” край старата столица и църквата „Св. Троица” в Свищов“, обясни арх. Цонева.

„За строителите Кольо Фичето е икона“, заяви водещият втория панел от кръглата маса инж. Мирослав Мазнев, изп. директор на КСБ. След оживената дискусия по негово предложение беше сформиран Инициативен комитет за провеждането на националния конкурс за реализация на проекта. В него влязоха арх. Светла Цонева – гл. архитект на община Дряново, арх. Лидия Станкова от КСБ, доц. д-р худ. Александра Иванова, декан на Архитектурния факултет на ВСУ „Любен Каравелов”, и инж. Марин Цонев – директор на ПГСАГ „Ангел Попов“ във Велико Търново.

Инж. Николай Чомаковски, член на УС на КСБ: Зададената тема на кръглата маса е изключително важна за нас

Зададената тема на кръглата маса е изключително важна за всички нас. През уикенда имаше тиймбилдинг на „Пайп Систем“ АД. Проведох анкета на своите служители, като един от въпросите беше дали е достатъчно практическото образование във висшите учебни заведения. Истината е, че над 90% бяха на мнение, че практиката е далеч от нормално застъпеното в образованието.

Прекалено академично се преподава. Има хора, които са с изключително добра академична и никаква практическа подготовка. Компанията ни от години се опитва и влага много усилия да обучим бъдещите специалисти на практически умения. Много от студентите, когато излязат от учебните заведения, са с нагласата, че ще станат началници или проектанти. Те не са склонни да се изцапат. Калта по обектите на тях не им харесва. Все повече наблюдавам, че младите нямат навика да работят на терен. Те не искат да стъпят там, странят. Това е масово. Казвам го от личен опит, защото фирмата ми работи доста добре на строителния пазар, имаме стотици изпълнени обекти, но все повече ме притеснява нежеланието на младежите да се учат на място. Дори в Германия, която се дава толкова често за пример, хората търсят служители да работят, а не началници, които да седят пред компютъра.

Ако не се обърне внимание и образованието не стане по-професионално насочено, нещата ще стават по-зле. Нека се набляга на практиката повече. Спомням си, че когато учех, трябваше поне един месец да сме по обектите. Може би трябва от малко по-ранен етап да се започне практическа подготовка.

Проф. д-р инж. Фантина Рангелова, декан на Строителния факултет на УАСГ: Нужно е да има повече стажове за студентите

Искам да изкажа огромна благодарност за тази среща. Като представител на висшето образование държа изключително много на тясната връзка на училищата и бранша. Мога да кажа, че откакто съм декан на Строителния факултет на УАСГ, Камарата винаги ни е подкрепяла. Знам, че тя винаги е заставала зад нашите инициативи и че имаме много неща, които можем да направим и в бъдеще. В момента например е доста трудно студентите да отидат на по-дълъг стаж. Ще бъде хубаво, ако се намери начин студентите да ходят на практика по обекти, дали през всичките години на обучението или в края, но за няколко месеца. Дори само две седмици да бъдат на терен, то това би било много добре. Така те ще се запознаят с работата.

Искам да споделя и една добра новина, че от тази година в дипломните ни комисии ще присъстват и представители на КСБ. За това съм безкрайно благодарна, защото също е връзка със студентите. Подкрепям идеята за създаването на практически или учебни центрове, които да се изградят в различни части на България. С всичко, което зависи от нас като висше училище, ще сме готови да се включим. Наистина е много важно да научим студентите ни, така те ще придобият и малко повече самочувствие, което в момента им липсва.

Инж. Марин Цонев, директор на ПГСАГ „Ангел Попов“, Велико Търново: Усеща се глад за строителни кадри

Радвам се, че на този форум присъстват представители на строителния бранш на толкова високо ниво. Много съм благодарен на организаторите на срещата. Приветствам новото ръководство на Камарата на строителите в България, която е съорганизатор на събитието.

Важно е да се отбележи какво се прави в България, за да се развива браншът. Ние във Велико Търново сме вложили над 250 000 лв. в нов учебен център. Искам да припомня, че преди 20 г. в Северен централен регион бяха създадени 6 строителни училища – Ловеч, Габрово, Свищов и Търговище и във Велико Търново две. Към днешна дата остана само това в нашия град. Нормално е сега да се усеща глад за строителни кадри, тъй като няма образователни центрове, които да ги произвеждат. Трябва да се работи в тази насока, защото нашите младежи имат наистина голям потенциал.

Сподели в социалните мрежи

Автор на 14.06.2018. Категория КСБ. Можеш да следиш всички коментари и промени по тази публикации през RSS 2.0. Можете свободно да коментирате тази публикация

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

This site uses Akismet to reduce spam. Learn how your comment data is processed.