ОП на КСБ – Плевен, иска промени в статута на подизпълнителите

Прочетена: 43

Мартин Славчев
Ренета Николова

Ръководството на КСБ проведе работна среща и с ОП на КСБ – Плевен. На нея присъстваха председателят на Управителния съвет на КСБ инж. Илиян Терзиев, изп. директор на Камарата инж. Мирослав Мазнев, инж. Любомир Качамаков, член на Изпълнителното бюро (ИБ) и на УС на КСБ, председател на ОП на КСБ – София, и вицепрезидент на Европейската федерация на строителната индустрия (FIEC), инж. Розета Маринова, член на ИБ, на УС и председател на Комисията по професионална етика (КПЕ) към КСБ, Милен Илиев, председател на ОП на КСБ – Плевен, Димитър Копаров, началник-отдел „Организационна политика“ към КСБ, Ренета Николова, ПР на КСБ, прокурист и главен редактор на „Вестник Строител“ ЕАД, представители на фирми членове на КСБ от областта. Гости на срещата бяха арх. Невяна Иванчева, зам.-кмет по „Териториално развитие“ на община Плевен, главният инженер на общината Владислав Иванов, Борис Петков – директор на Дирекция „Инспекция по труда” – Плевен, и представители на РД НСК Плевен.

„Искам да поздравя новото ръководство на Камарата за усърдието и упоритостта, с които започнаха и провеждат конструктивна политика, допълваща досега правеното от КСБ. Тази инициатива има за цел представяне на проблемите пред бранша в различните области и битка за законодателни промени. Всичко това се отразява подробно на страниците на в. „Строител“, каза инж. Розета Маринова в началото на срещата. Тя сподели, че членове на ОП на КСБ – Плевен, са 61 фирми, а вписаните в Централния професионален регистър на строителя (ЦПРС) са 86. „В Първа категория са 14 компании, във Втора са 10. Останалите са малки и средни фирми. Това мисля, че не учудва никого, защото нашият регион все повече се причислява към Северозападния икономически изостанал район. Работа за местните фирми осигуряват предимно частните инвеститори, особено земеделските производители, за което сме им благодарни. Отношенията ни с областната управа, общината и другите институции са диалогични. Срещаме нужното съдействие“, сподели инж. Маринова.

Според нея сивата икономика вреди на всички, защото тя привлича кадрите, прави нелоялна конкуренция на работещите законно фирми, дава дъмпингови цени при търговете. „КСБ работи много за законодателни промени, които да променят ситуацията“, подчерта инж. Маринова. „Мисля, че ще е добре, ако се приемат и предложенията на КСБ по отношение на статута на подизпълнителите. При нас големите обекти се взимат от големи фирми, каквито в региона няма. Местните фирми са основно подизпълнители. Цените за СМР са ниски“, обясни председателят на КПЕ.

Инж. Маринова посочи, че ако спре нелоялната конкуренция и се залагат по-нормални стойности на СМР в търговете, нещата в бранша ще бъдат на по-добро ниво.

„Искам да Ви кажа, че когато с инж. Мазнев поехме ръководството на КСБ, ние си поставихме десетина задачи. Сред тях може би на първо място е борбата със сивата икономика. Това може да стане чрез законодателни промени. Провели сме разговори с Камарата на архитектите в България (КАБ) и Камарата на инженерите в инвестиционното проектиране (КИИП) и се опитваме да излезем с общи идеи за промени в Закона за устройство на територията (ЗУТ). Опитваме се да променим и Закона за обществените поръчки (ЗОП), за да се преборим с дежурните обжалвачи, които всички знаем какво причиняват на бранша“, каза председателят на УС на КСБ инж. Илиян Терзиев. Той изтъкна и част от останалите проблеми, с които се сблъсква строителният сектор – ниските цени и липсата на кадри. „Не знам как е при Вас, но в много общини се обявяват търгове, на които вече никой не се явява. Това е по обясними за нас причини. Правят се оценки на бюджета с цени от 2014, 2015 и 2016 г. Същевременно стойността на материалите през този период се увеличи драстично. По отношение на проблема с кадрите провеждаме разговори с Министерството на образованието и науката“, каза инж. Терзиев.

„В ръководството на КСБ решихме да се фокусираме върху няколко възлови неща, от които да започнем, за да преодолеем част от предизвикателствата пред бранша“, заяви изп. директор на Камарата инж. Мирослав Мазнев. Той се обърна към представителите на община Плевен. „Възложителите и строителите не сме две различни страни. За да се реализират Вашите планове и проекти, те трябва да минат през нас. Знаем как, попаднали не на точния строител, нещата се изкривяват и всичко се проваля. Затова всички ние искаме да застанем с единна позиция. С почти всички институции, с които сме разговаряли, стигнахме до заключението, че трябва да работим заедно, да се използва експертизата на КСБ, която притежаваме, по актуални теми като реализацията на търгове, на обекти. Има специфики, които ние, строителите, ги преживяхме, и ако възложителите се опрат на този наш опит, нещата ще се случват по-лесно“, каза инж. Мазнев.
„Нашата констатация е, че ЗУТ изчерпи своята възможност да работи. За 17 години той е изменян над 80 пъти. Законът трябва да се промени. Имаме предложение той да се раздели на два закона с работни заглавия – Закон за териториалното устройство и Закон за строителството, който да включва проектиране, надзор, строителство и въвеждане в експлоатация“, сподели той.

Според инж. Мазнев 85% от фирмите членове на Камарата в страната са малки и средни и те са именно подизпълнителите. „Искаме корекция в ЗОП относно подизпълнителите – те да бъдат вписвани преди конкретното изпълнение на дейностите, а не при обявяване на тръжната процедура“, обясни инж. Мазнев. „Има и нещо друго, което законът допуска в момента. В консорциумите е достатъчно един от изпълнителите да е вписан в ЦПРС и покрай него може да участват всякакви други фирми. Затова ние настояваме всички фирми, включени в даден консорциум, които ще изпълняват строителство, да са вписани в ЦПРС“, подчерта изп. директор на Камарата.

„Проблемите са много, но ние ще разчитаме информацията за тях да ни бъде изпращана като сигнали. Като отидем в министерствата, да имаме предложения за решения, защото представяйки само проблеми, не правим нищо“, каза инж. Мазнев.

Зам.-кметът по „Териториално развитие“ на община Плевен арх. Невяна Иванчева уточни, че инвестиционната програма е част от бюджета на общината. „Когато разглеждахме основните ремонти на уличната мрежа, имахме направени количествено-стойностни сметки за 2 млн. лв. Сега възлагаме изготвянето на много проекти, за които ще теглим инвестиционен кредит“, информира тя.

„Обектите, които са в инвестиционната програма на общината, ще продължат и през следващата година. Те сега се проектират. Към момента имаме прогнозни стойности. Проектите са много и не са за малки суми. Публикувани са на сайта на общината“, заяви главният инженер на Плевен Владислав Иванов.

След срещата с ОП на КСБ – Плевен, бяха посетени и няколко строителни обекта в града, реализирани с частно и с финансиране по еврофондовете – сграда на фирма „Таси“ ООД, разширението на административно-производствения комплекс на „Димитров“ ООД и ремонтираният център на града.

В сградата, която е изградена чрез частна инвестиция на „Таси“ ООД, е ситуиран медицинският център „Екзакта Медика“. Разгърнатата застроена площ е 1700 кв. м. Изпълнител е „Стройпродукт“ ООД.

Административно-производственият комплекс „Димитров“ ООД включва две модерни фабрики, корпоративна офисна сграда и клуб за работещите в компанията. Строителството на последните две е в разгара си. Те ще се изградят върху терен от близо 27 дка, като общата разгъната застроена площ е 14 650 кв. м. Изпълнител е ЕТ „Неш-И Ивайло Нешев“.

Административната сграда е модерна и иновативна, с двойна стъклена фасада. Изградена е изцяло от еко материали – дървени подове, вътрешни стени от видим бетон.

За служителите в момента се строят клуб-ресторант и фитнес, футболно и баскетболно игрище, басейн с целогодишно затопляне и зона за релакс в красив екологичен парков кът. В бъдещите проекти на компанията е създаването на детска градина и училище от най-висок образователен клас, покриващи всички модерни и съвременни стандарти.

В центъра на Плевен е извършена реконструкция на Градската градина, рехабилитация на Водната каскада, обновление на пл. „Стефан Стамболов“, изграждане на пешеходни мостове, на нови детски и спортни площадки. Финансирането е по ОПРР.

Сподели в социалните мрежи

Автор на 03.07.2018. Категория КСБ. Можеш да следиш всички коментари и промени по тази публикации през RSS 2.0. Можете свободно да коментирате тази публикация

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

This site uses Akismet to reduce spam. Learn how your comment data is processed.