Мирослав Мазнев: КСБ трябва да работи за това визиите на строителния бранш да бъдат реализирани в интерес на сектора, но и на държавата

Вестник „Строител“ играе изключителна роля в комуникацията и свързаността между Камарата, институциите и строителните фирми

Прочетена: 196

Ренета Николова

Инж. Мазнев, от началото на февруари сте изпълнителен директор на Камарата на строителите в България (КСБ). Биографията Ви е свързана със строителството, а в последните години и с КСБ. Разкажете малко повече за себе си.

Почти целият ми живот е свързан със строителството. Връзката започна още в детството ми, когато моят баща ме взимаше със себе си по време на командировките по строителството на язовирите, по големите национални обекти. Тези първи впечатления до голяма степен повлияха вижданията ми за бъдещето. Затова постъпих в Строителния техникум „Христо Ботев” в София, сега ПГСАГ. Продължих във ВИАС (сега УАСГ) – „Промишлено и гражданско строителство”, и от там нататък целият ми трудов стаж е преминал само в строителството или в съпъстващите го дейности. Започнах като проектант, защото считах, че там се зараждат обектите, и исках да бъда в самия генезис на процесите. След това съм работил строителство, контрол, реализация на големи и малки обекти. Заемал съм позиции в управлението на строителни фирми, като някои от тях имаха почти национално покритие в различни сектори. В последните 15 години съм тясно свързан с обекти от инфраструктурното, и то преди всичко пътно строителство. Там намерих наистина мястото, в което се чувствам полезен. Участвах в реализацията на много от големите пътни проекти – АМ „Струма”, „Тракия” и „Марица”. Управленският ми опит премина и през административна работа в Министерството на регионалното развитие и благоустройството (МРРБ) и управление на отделни проекти, което пък ме свърза по-активно с КСБ, безспорния обединител на строителния бранш. През 2010 г. бях избран за председател на Комисията по професионална етика (КПЕ) на Камарата. Там се запознах с проблемите, с които се сблъскват много фирми от отрасъл „Строителство”. Те бяха изложени в различни техни жалби, писма, позиции. В КПЕ обсъждахме въпросите и търсехме решения. Работата ми в КСБ в последните години беше свързана и с една не само патриотична, но и изключително отговорна кауза – активната позиция на бранша към един от най-големите и сложни пътни проекти – лот 3.2, от АМ „Струма“ – частта през Кресненското дефиле. Едно прибързано решение, взето преди време, беше ни поставило пред перспектива, която се считаше за безалтернативна – преминаването с 15 км тунел през дефилето, което, първо, не можеше да се реализира в обозримо бъдеще и, второ, щеше да струва на държавата над 1 млрд. лв. Повече от сега предложената алтернатива. Същевременно експлоатацията на такъв тунел щеше да коства средства почти колкото годишния бюджет за зимно поддържане за цялата страна. Реализирането на подобна идея бе свързано и с изключителен риск за пътната безопасност и за живота и здравето на работниците. Там бяха открити стойности на радон, десетки пъти над нормите, и наличие на уранови жили. Затова КСБ по най-отговорен и професионален начин със свои специалисти и привличайки широк кръг от най-изтъкнатите учени от България и чужбина – инженери, геолози, еколози, доказа, че има алтернативен вариант за строителство на отсечката и това е по-доброто и реализуемо решение. Тази задача КСБ я изпълни с изключителна чест и не без самодоволство бих казал, че считам моето участие и принос като успех за себе си.

В изминалия период от близо 4 месеца Камарата проведе десетки срещи на най-високо ниво с отговорните фактори за бранша. Бихте ли обобщили най-важното, което беше свършено досега. В кои направления бяха концентрирани усилията на ръководството, можем ли вече да отчетем резултати?

Безспорно, КСБ е институцията, която трябва да обобщи и придвижи проблемите пред фирмите, така че визиите на строителния бранш да бъдат реализирани по начин, който съответства на интересите на сектора, но и на държавата. Затова ние се насочихме към местата, където се решават и определят начините за реализацията на нашите предложения, там, където се формират политиките на държавата и в частност тези, касаещи сектора. За проведените срещи Вие във вестника многократно и обширно информирахте читателите, затова аз не бих искал отново да се спирам. Бих искал обаче да споделя своето мнение относно тези срещи – в тях пролича доверието на институциите, желанието им за конкретен диалог, какъвто поведохме, и най-вече усещането, че браншът е търсен и желан партньор в цялото икономическо управление на страната. В този сравнително кратък период както ние, така и институциите големи резултати не бихме могли да отчетем, но началото е поставено, съставени са работни групи от представители на УС и администрацията на Камарата, които в оперативен порядък ще гледат и решават задачите със съответните ведомства и най-вече ще се чува позицията на бранша в тези институции – като се започне от НС, министерства, агенции, общини и всички звена, свързани с реализацията на инвестиционния процес.

Първоизточник за решаване на проблемите на строителството безспорно е законовата база, върху която то се осъществява. И затова нашата инициатива преди всичко беше насочена към решаването на някои спешни промени в Закона за устройство на територията (ЗУТ). Ние изведохме като водеща идеята за борба със сивия сектор, заради т.нар. бригади. Съгласно ЗУТ е допустимо фирми, нерегистрирани в Централния професионален регистър на строителя (ЦПРС), да изпълняват обекти от пета категория с квадратура до 1000 кв. м и кота корниз от 10 м. Това според строителната квалификация са сериозни строителни обекти, а сега законът позволява те да се изпълняват от фирми без необходимата квалификация, които много често са и извън нормативните изисквания. Те не само че подбиват цените в строителството, тъй като голяма част от тях не плащат съответните данъчни налози, но и са източник за привличане на добри специалисти от фирмите, които спазват правилата, законите, най-редовно плащат данъци и осигуровки и т.н. За нас е важно и настояваме всички обекти от пета категория, без оглед на тяхната квадратура, да бъдат изпълнявани от фирми, вписани в ЦПРС. С това КСБ поема гаранция, че тези обекти ще бъдат реализирани от реални строители със съответните специалисти, опит, техника и с възможност за изпълняване на необходимите обеми от работа. Вторият основен за бранша закон, в който според нас се налагат промени, е Законът за обществените поръчки (ЗОП) и по-точно при провеждането на процедурите за избор на изпълнители и последващото възлагане на поръчките. Един от проблемите, които сме идентифицирали тук, е свързан с ролята на подизпълнителите. В сегашната нормативна база се изисква те да бъдат представени в тръжната документация още при кандидатстването, въпреки че не се знае кога точно ще започне изпълнението на поръчката, нито кога ще се наложи включването им и колко би продължило. Ако говорим за голям проект с продължителност няколко години, каква е гаранцията, че след 3-4 години посоченият подизпълнител ще има необходимия капацитет и възможност да реализира дейностите, които първоначално са заявени. Този недостатък на закона води до практиката, че много често главният изпълнител първоначално декларира, че няма да използва подизпълнители, а после под различна форма ги включва. Трябва да бъде ясно, че големите фирми не могат без малките и средните и те са важни за реализацията на почти всеки проект. От друга страна безспорен факт е, че малките и средните фирми не могат без големите, които да поемат финансовите ангажименти, да имат нужните банкови гаранции, техника, персонал, необходимите свободни средства, които да вложат при реализацията на отделните етапи от проекта. Затова ние в промените на ЗОП искаме да се даде възможност подизпълнителите да бъдат включвани в проекта по всяко време, непосредствено преди възникване на необходимостта от извършването от тях на съответните видове работи. По този начин ще дадем възможност подизпълнителите да бъдат реални участници в инвестиционния процес, без да са задължени да отговарят на високите изисквания на тръжната процедура, а само на условията за изпълняването на съответния вид работи. Така те ще гарантират и своето вземане, ще имат и референции за извършените от тях работи, ще могат да декларират опит. Това ще им даде възможност да участват самостоятелно при по-малки поръчки.

При провеждането на търговете от Камарата много държим държавата да способства за преодоляване на дъмпинговата политика на някои от фирмите. Нашето предложение е да се въведе правило при 20% отклонение от средно претеглената цена фирмите да бъдат отстранявани, без да се иска доказване на техните цени. Друго, което е много важно – често възложителите изготвят бюджетите на проектите на базата на реализирани в миналото обекти, които са изпълнявани няколко години назад на цени, актуални към съответния вече минал период. Реализацията в бъдещ период съвсем не съответства на тези разчетни цени. В тази връзка ние остро реагираме при поставянето на пределни цени, заради които от търговете се отстраняват фирми, дали по-висока оферта поради това, че стойността на предлагания обем от работи надхвърля т.нар. индикативна цена. Получава се така, че фирмите или трябва да участват, като дадат по-ниска от реалната цена, или просто да загубят възможността за участие. Поставени пред този избор, те често поемат риск, като се надяват във времето цените да бъдат коригирани. Говорим за голям проблем както за фирмите, така и за самите възложители, защото проектите не могат да се осъществяват с нормалния темп. В тази връзка нашето предложение е да не се обявяват пределни цени, а търгът да определи реалната цена и тогава да се прецени дали възложителят може да намери съответното финансиране. Ако не – да промени обемите на работите, за да отговорят на съответните парични средства.

По инициатива на новото ръководство бе създадена работна група от представители на браншовите организации, която да обедини позициите на сектора по отношение на необходимите промени в нормативната база. Как работи групата, има ли напредък?

Сред целите на новото ръководство на КСБ е да обединим не само нашите членове, но и останалите колеги, работещи в бранша – архитекти, проектанти, надзорници. В тази връзка ние инициирахме и създадохме няколко работни групи с цел подобряване на координацията и взаимодействието между всички нас, които участваме в изпълняването на инвестиционните проекти. Още от самото начало знаехме, че това е трудно. Всеки в бранша е наясно за понякога нелеките диалози между проектант, надзор, строител на самите обекти при тяхната реализация, като нерядко се създава напрежение при работата на базата на различните идеи на различните участници. Синхронизирането на гледните точки и обединяването около общи позиции беше целта, върху която ние акцентирахме. За съжаление тук не можем да кажем, че 100% покрихме нашите очаквания. Ние като строители изхождаме от позицията, че какъвто и да е бил проектът, какъвто и да е бил надзорът, ако има проблем на обекта, отговорността и негативите винаги ги поема строителят. От нас се искат големите банкови гаранции, както и при възникнал проблем – той трябва да се отстрани за сметка на строителя, дори ако понякога причината е лош проект например. Разбира се, колегите проектанти и надзорници също имат своето място, тъй като те предопределят крайния продукт. В някаква степен може би те се чувстват недобре оценени и поставени в процеса. Това са неща, които повече ни разединяват, отколкото ни помагат да намираме единството. Именно в тази връзка водим разговори, те не минават толкова еднопосочно и лесно. Но това, че сядаме на една маса, че имаме желание да намерим общи посоки и решения, е добро и ползотворно начало, върху което можем да надграждаме. Запазваме своята идентичност и безспорно всеки ще се опитва да поставя собствената си визия във и извън рамките на тази група. Но трябва да отчетем, че за първи път в последните години ние като представители на отделните дейности в строителния процес се събрахме и започнахме да си говорим. Само чрез диалог можем да вървим към сближаване и решаване на отделните проблеми. Така че оставаме не само с надежда, но и с оптимизъм за работа напред.

Позицията на изп. директор на КСБ е много важна, той не само представлява Камарата в рамките на правомощията, определени от УС, но и ръководи целия административен състав, така че организацията да функционира адекватно и съобразно политиката на ръководството и в защита на интересите на бранша. Какви са Вашите приоритети в това направление, кои са главните задачи в момента?

Администрацията е орган към УС, а той е институцията в КСБ, която взима решения, дава насоки и ръководи на практика дейността на КСБ. Аз съм ръководител на администрацията на КСБ, която подпомага с подготовка на материали, с административен капацитет дейността на УС. Моята задача е да мога по правилен начин да предам решенията на Съвета за изпълнението им от административната част на КСБ и след това да предоставим обратната информация към ръководството на Камарата, да обобщаваме становищата и предложенията от отделните ОП и фирми по начин, който да подпомогне УС да вземе своите решения по дадени въпроси. Мое задължение е да оптимизирам работата, да дам по-голяма насоченост и мисля, че първите стъпки показват положителни резултати. Администрацията все по-активно съдейства за решаването на задачите, които й се поставят. Използвам случая да изкажа благодарност на всички служители в КСБ за това, че правилно разбраха посланията, които отправихме към тях, и самите те вече работят по начин, по който активността се пренася не само отгоре-надолу, но и от тях към ръководството. За мен това е важна задача – да мога да създам тази връзка между УС и всеки един служител, както и обратното.

Областните представителства са структурите на Камарата по места. Как оценявате тяхната активност, включването им в работата на КСБ. Заедно с председателя на УС инж. Илиян Терзиев провеждате срещи с ОП и представители на местните власти, кои са основните проблеми, които поставят пред Вас?

Основната връзка между фирмите и КСБ се явяват ОП. Те са не само най-близо, но и самите представляват фирми и там контактът е съвсем непосредствен. Затова за нас е от изключително голямо значение работата в ОП да отговаря на политиката, която КСБ има като цяло, а именно не само взаимодействие между фирмите и обобщаване на проблемите, но и приобщаване на местната власт към тези проблеми, защото контактът между възложители и изпълнители винаги е носил позитиви за двете страни. В тези срещи, които ние осъществяваме, бяха изведени много въпроси, които фирмите имат, от които зависят техните успехи или решаването на проблемите им, условията на работа. Дейността на ОП би следвало да е насочена в различни посоки – предварителното съгласуване на инвестиционните намерения на местните и централните власти, начина на реализация на проектите, провеждането на процедурите за тях и съответствието на състоянието на самите фирми – финансово и особено кадрово. През последните години поради стихийния характер на строителството, неравномерността и типа на изпълняваните строежи стана така, че строителните фирми загубихме много от капацитета си и ценни специалисти. За съжаление, за първи път от много години нашият бранш застава пред възложителите с позиция, че ние вече срещаме сериозни проблеми по реализация на големите проекти. Безспорно проблем се явява и ниското заплащане, проведените търгове на най-ниска цена или възлагането на поръчки на недопустимо ниски цени. С такива цени ние не отговаряме адекватно на трудовия пазар. Това е един от основните проблеми. Другият е да създадем устойчивост на отрасъла. Много е важно да подчертаем, че при срещите, които проведохме по места, ние целяхме да покажем на местните власти, че КСБ разполага със сериозен експертен капацитет, който те могат да ползват при планирането, подготовката на проекти и тръжни процедури, с което ще се спомогне за по-добрата им реализация.

Новото ръководство инициира и въвеждането на нова система за формиране на бюджетите на ОП. За нея в предишния брой говори председателят на Контролния съвет на Камарата Валентин Николов. Как се посреща от регионалните структури промяната, внесени ли са вече проектобюджетите за следващата година?

КСБ има сравнително сложна административна структура, която се състои от 27 ОП и централна администрация. Нормативната база предполага единно управление. Преди изготвянето на бюджета беше концентрирано предимно в централната администрация и по този начин невинаги можеха да бъдат отчетени конкретните виждания на отделните ОП. Затова ние предприехме политика на даване на по-голяма самостоятелност на ОП при формирането на бюджета и изразходването на средствата на КСБ. Нашето разбиране е, че ОП трябва да разработват самостоятелно своите план-сметки, като отчитат спецификата на потребностите и членовете си. Това е процес на децентрализация, към който след 10-годишна практика в обратна посока ще има известни неразбирания, проблеми, но категорично не би трябвало централната администрация да се явява като единствената институция, разрешаваща и разпореждаща се със средствата на Камарата. Сега акцентът се прехвърля върху ОП и областните контролни съвети, както и върху УС и КС. По този начин администрацията ще влезе по-пряко във функциите си на орган, който спомага реализацията на проектите на ОП.

Инж. Мазнев, ако предложенията надхвърлят възможностите на бюджета, как ще се решава за кое да има средства и за кое не, как ще се случва приемането и одобряването на план-сметките на ОП?

Винаги желанието за изразходване на средства е донякъде в противоречие с наличните или с възможностите. Но промяната се прави с цел подобряване на работата. Това не може да не бъде оценено. Един бюджет трябва да бъде ясно разчетен в неговата приходна и разходна част, във възможностите да се разполага със средства, които да не надхвърлят постъпленията. Както казах преди, ние като администрация ще подготвим балансиран бюджет и УС е органът, който ще се произнесе по разходите. Ще се опитаме с реални и разумни доводи да защитим всички средства, за което ОП ще трябва да поработят повече по анализиране и разчитане на това за какво са необходими парите. Това не считам, че води към конфликт, а по-скоро към по-обективно отчитане на потребностите на отделните звена, съобразявайки ги с реалните приходи. Имаме ОП с много малко членове. Финансовият им принос към общия бюджет е много по-скромен. Но ние не можем да ги третираме по различен начин. Затова средствата от други ОП ще бъдат в тяхна помощ, за да може и те да развиват своята дейност. Отчитам високо отговорността, с която някои ОП работят, като пример ще дам ОП – София. В него има над 1800 вписани в Регистъра фирми, като тук са и тези с най-големи приходи. В същото време ОП – София, работи само с 3-ма души на щат и е предложило намаление на своя бюджет спрямо предходните години. Именно с такива икономии ще се даде възможност други ОП, които не разполагат с голям доход, пълноценно да осъществяват своята работа. Това трябва да послужи и като пример за отговорно поведение на всички ОП на Камарата. С тази нова форма на водене на план-сметките се опитваме по-коректно да детайлизираме спецификата на всички разходи, да не ги поставяме под общ знаменател и да може по-реално да се разчете както необходимостта от тяхното извършване, така и ползата за Камарата. Това ще увеличи работата на самата администрация, а и на областните съвети, на УС и на КС на КСБ.

Една от актуалните теми, която се поставя от фирмите, е за спазване на етичните правила в бранша. Знам, че се подготвят промени в Етичния кодекс на КСБ, в каква посока ще бъдат те? Ще се засилят ли правомощията на Комисията по професионална етика?

Изключително важна е ролята на Комисията по професионална етика, която балансира, до голяма степен регулира, а и морализира поведението между отделните участници в строително-инвестиционния процес. Комисията израсна през годините и натрупа опит. Това, както и настъпилите промени в бизнес средата налагат промяна в Етичния кодекс. Очакваме, че на Общото събрание в края на годината проектът ще бъде представен и приет. С това ще създадем още по-големи предпоставки КСБ чрез своята КПЕ да спомага за решаването на различните проблеми както на потребителите на строителни услуги, така и между самите фирми, да допринесе за издигане на ролята на строителя, както и на авторитета на КСБ като институция.

Предстоят едни от най-натоварените месеци за Камарата. Започват общите събрания на ОП, на 26.09 ще се проведе и Осмият дискусионен форум за строителството. Президентът на FIEC Кйетил Тонинг пристига специално за него от Осло. Кои трябва да са водещите теми, отговори на кои въпроси ще очаква браншът?

Безспорно месеците, в които КСБ започва по-интензивно своя организационен живот, са свързани с отчитане на изпълненото и приемане на програма за работа през следващата година. Това сега е дообогатено и с приемането на детайлизираните план-сметки на ОП. Организацията на тези мероприятия трябва да е на съответното ниво, за да могат да отговорят на потребността и реалната възможност да се решат проблемите и да се подобрят условията на работа в отделните структури.

На 26 септември предстои провеждането на Осмия дискусионен форум за строителството, на който ние очакваме да чуем информация за изпълненото до момента по европейските и по инвестиционните програми на ресорните министерства, както и какво предстои в сектора за 2019 г. и какви са перспективите до края на програмния период и тенденциите за следващия. Водещите теми, които трябва да обсъдим, са преди всичко реализацията на проектите по съответните програми, които са финансирани от ЕС, и реалният капацитет и потенциал на строителния бизнес да отговори на обемите и сроковете за тяхното завършване. Трябва да се осмислят и финансовите инструменти за навременното им и правилно прилагане при реализацията на самите проекти, така че да не спъват, а да спомагат за изпълнението на обектите. Важно за строителите е да получават навременно и в пълен обем заплащания за свършената работа. Безспорно е нужно прилагането на справедливи, нормативно издържани процедури, даващи равнопоставеност на участниците, договорните условия трябва да отчитат интересите не само на възложителите, а и тези на изпълнителите, търсенето на този взаимен компромис е от съществено значение за постигане на общите задачи. Особено значение добива и кадровото обезпечаване на строителния бизнес с приспособяване на образователната политика към действителността, както и възможността за привличане на работна ръка извън ЕС.

Специален гост на форума ще бъде президентът на FIEC Кйетил Тонинг, което е явно доказателство за съпричастността на КСБ към общите европейски структури, за отговорността, която имаме ние към тях, както и тяхната загриженост към нашите проблеми. Това ще ни направи още по-отговорни при отчитане на изпълненото и разчетите за бъдещето.

Не мога да не Ви задам въпроса като изпълнителен директор на КСБ как оценявате работата на в. „Строител”? Какви са Вашите препоръки към екипа?

Вестникът играе изключителна роля в комуникацията и свързаност­та между строителите и институциите, както и за дейността на самата КСБ като цяло. „Строител“ се явява работещ механизъм за контакт с редица институции, звена и фирми. Тези възможности на нашето издание трябва да се доразвият. Вестникът трябва да продължи да дава това, от което всички имаме нужда – да бъдем добре и своевременно информирани, да представяме своите проблеми по начин, по който те да бъдат извеждани пред обществото, да им се дава необходимата гласност както пред хората, така и пред институциите. Благодаря на вестника за усилията, които полага в тази посока. Той е основен помощник на УС и на администрацията на Камарата. Вярвам, че авторитетът, извоюван във времето вече почти 10 години, ще бъде гарант за все по-силното взаимодействие между КСБ и в. „Строител“ и успешното развитие на изданието ще продължи. Полезността му за КСБ е безспорна.

Какво си пожелавате да постигнете като изп. директор на Камарата?

Аз като изпълнителен директор съм назначен, но преди това избран от УС с мнозинството на всички присъстващи членове на съвета, които са и едни от най-изявените представители на строителния бранш. Моите изисквания и желанията ми са за постигне на резултати, които преди всичко да отговорят на даденото доверие, което трябва да оправдая.

Сподели в социалните мрежи

Автор на 09.08.2018. Категория КСБ. Можеш да следиш всички коментари и промени по тази публикации през RSS 2.0. Можете свободно да коментирате тази публикация

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

This site uses Akismet to reduce spam. Learn how your comment data is processed.