Съвместната работна група между КСБ и МРРБ проведе първото си заседание

Двете страни се договориха да се създадат подгрупи, които да разглеждат различни теми, касаещи строителния сектор

Прочетена: 54

Емил Христов

В Министерството на регионалното развитие и благоустройството (МРРБ) се проведе първо заседание на съвместната работна група за оперативно взаимодействие по актуалните въпроси, касаещи строителството. Консултативният орган е създаден от МРРБ и Камарата на строителите в България (КСБ). На работната среща КСБ бе представена от инж. Николай Николов, зам.-председател на УС на КСБ и председател на ОП на КСБ – Бургас, инж. Благой Козарев, член на Изпълнителното бюро и на УС на КСБ, ръководител на секция „Хидротехническо строителство, ВиК мрежи и съоръжения“ към Камарата, Любомир Пейновски, член на УС на КСБ, инж. Мирослав Мазнев, изп. директор на КСБ, Виолета Ангелиева, експерт в отдел „Анализи, строителство, професионална квалификация и мониторинг“ в КСБ, и Ренета Николова, ПР на КСБ, прокурист и гл. редактор на „Вестник Строител“ ЕАД.

От страна на институциите участваха зам.-министърът на регионалното развитие и благоустройството инж. Валентин Йовев, инж. Светослав Глосов, председател на УС на Агенция „Пътна инфраструктура“ (АПИ), инж. Николай Станков, съветник на министъра на регионалното развитие и благоустройството, арх. Иван Несторов, началник на Дирекцията за национален строителен контрол, Веселина Терзийска – гл. секретар на МРРБ, Юра Витанова, директор на Дирекция „Обществени поръчки“ в МРРБ, Ивайло Иванов, директор на Дирекция „Обществени поръчки и правно обслужване” в АПИ , инж. Румен Янков, директор на Дирекция „Геодезия, картография и кадастър“ в АГКК, Кристина Цалова, директор на дирекция „Технически правила и норми“ в МРРБ, и арх. Пенчо Димитров, и.д. директор на Дирекция „Устройство на територията и административно-териториално устройство“ в МРРБ.

„Осъществяването на тази работна среща е съвместна инициатива. Смятам, че такива трябва да продължим да провеждаме регулярно“. Това заяви в началото зам.-министърът на регионалното развитие и благоустройството инж. Валентин Йовев. Той подчерта, че в най-кратки срокове трябва да се създадат подгрупи между КСБ и МРРБ по различните теми, касаещи бранша, и приоритетни за двете страни.

„Всички структури на МРРБ ще съдействат максимално,
защото дейността ни е съвместна. Ние винаги сме работили отлично с Камарата“, сподели още инж. Йовев, като допълни, че само чрез диалог могат да се намерят решения по важните за строителството в страната проблеми.

Инж. Николай Николов също подчерта, че само с общи усилия е възможно преодоляването на предизвикателствата, пред които е изправен браншът в България. Той постави на дневен ред пред експертите от МРРБ темата за напредъка по Националната програма за енергийна ефективност на многофамилните жилищни сгради (НПЕЕМЖС). „Безспорно това е една социална програма, която изпълни своето предназначение независимо от опитите за нападки срещу нея“, каза зам.-председателят на УС на КСБ и посочи, че тя е постигнала своята основна задача, има редица положителни ефекти от нея и затова е необходимо да продължи и през следващите години.

„НПЕЕМЖС донесе много позитиви за българските домове.
Промениха се кварталите и дори пространствата между блоковете. Жилищата станаха много по-добри за живеене. Благодарение на Националната програма браншът имаше работа, като това важи не само за строителите, но и за доставчиците и търговците на материали“, подчерта инж. Николов. По думите му десетки хиляди работници са били ангажирани в реализирането на проекти в страната, финансирани по НПЕЕМЖС. Според инж. Николай Николов, ако Националната програма спре, е възможно голяма част от тези хора да си потърсят другаде препитание, например в някои европейски страни, в които стартират мащабни програми за саниране. „Няма как да наваксваме тази жива сила, особено в момент, в който има огромен недостиг на специалисти в цялата страна“, допълни още председателят на УС на КСБ.

От своя страна инж. Мирослав Мазнев изрази своята благодарност за отзивчивостта и желанието за съвместна работа между КСБ и Министерството на регионалното развитие и благоустройството. Изп. директор на КСБ представи подготвените от Камарата предложения за обща визия за новото законодателство в областта на проектирането и строителството. „Ние инициирахме промени в нормативната уредба, с които да изчистим правилата и да дадем възможност да се работи по-стриктно, организирано и на по-реални цени“, сподели инж. Мазнев. Той подчерта, че една от най-необходимите и важни промени, за които Камарата настоява, е Законът за устройство на територията (ЗУТ) да се раздели на два отделни закона – Закон за устройство на територията (устройствено планиране) и Закон за строителството (инвестиционно проектиране и строителство).

Изп. директор на КСБ запозна експертите в работната група и с идеята на Камарата за борба със сивия сектор чрез изменения в ЗУТ. Той припомни, че съгласно сегашните текстове е допустимо фирми, нерегистрирани в Централния професионален регистър на строителя (ЦПРС), да изпълняват обекти от пета категория с квадратура до 1000 кв. м и кота корниз от 10 м. „За нас е важно и настояваме
всички обекти от пета категория, без оглед на тяхната квадратура, да бъдат изпълнявани от фирми, вписани в ЦПРС“,
категоричен бе той. Инж. Мазнев допълни, че в момента по данни на Националния статистически институт в България има над 20 000 строителни фирми, в ЦПРС са вписани само 5100.

„Когато си в Регистъра, това гарантира една компетенция и по-голяма отговорност при изпълнението на всякакъв тип обекти. Ние изискваме да има технически лица, да има отговорници за качество, както и опит при изпълняването на всеки вид строителство и това може да стане само ако дадената компания е вписана в ЦПРС“, акцентира изп. директор на КСБ. Той изрази надежда, че исканията на Камарата ще бъдат взети под внимание между първо и второ четене на ЗИД на ЗУТ в Народното събрание.

Инж. Мирослав Мазнев представи и предложенията на КСБ, касаещи Закона за обществените поръчки (ЗОП). „Един от проблемите, които сме идентифицирали в ЗОП, е свързан с ролята на подизпълнителите. За съжаление във внесения проект за изменение на ЗОП не са отчетени вижданията на Камарата“, коментира той. По думите му желанието на КСБ е да създаде ред при провеждането на процедурите по обществени поръчки. „Знаем, че в нашия отрасъл 85% от строителната продукция се изпълняват от средния и малкия бизнес. За съжаление в момента ЗОП изисква обявяването на подизпълнителите да бъде още при подаването на предложението за участие в тръжната процедура преди започването на самото строителство“, каза още той. Според Камарата е необходимо това да се промени и да се даде възможност подизпълнителите да бъдат включвани в проекта по всяко време, непосредствено преди възникване на необходимостта от извършването от тях на съответните видове работи. „Иска ми се да обединим нашите усилия, за да стане секторът по-устойчив и по-добре организиран при изпълняването на обществените поръчки“, завърши инж. Мазнев.

По време на заседанието двете страни обсъдиха и състоянието на водния отрасъл в страната. Инж. Благой Козарев запозна участниците в работната група с постигнатия успех на Камарата, която изготви съвместно с Министерството на околната среда и водите
стандартизирани документи за възлагане на проекти в сектор „Води“.

„Процесът е напълно приключен. Документите са одобрени от министъра на финансите, публикувани са на сайта на Агенцията по обществени поръчки и от 10 септември са задължителни за прилагане от възложителите на обществени поръчки за инфраструктурни проекти в сектора“, съобщи инж. Козарев.

По думите му друг важен въпрос е необходимостта от реализирането на публично-частното партньорство във ВиК отрасъла. Инж. Благой Козарев обясни, че за строителството на близо 200 пречиствателни станции в малките населени места под 2000 е.ж. не може да бъде осигурено финансиране по оперативните програми на ЕС. „Именно чрез ПЧП тези обекти могат да се реализират и България да изпълни ангажиментите си като страна членка на Европейския съюз“, каза инж. Козарев. Според него необходимият ресурс за тези съоръжения е над 2 млрд. лв.

„Камарата неведнъж е предлагала средствата да се осигурят чрез ПЧП, да се разработят методики и да се измисли бизнес модел. Готови сме отново да помогнем за развитието на процеса. Той е в интерес на цялата държава“, сподели още инж. Благой Козарев.

Сред другите теми, които се обсъдиха от съвместната работна група, бяха Управляващият орган на Оперативна програма „Региони в растеж 2014 – 2020“ да предвиди възможности за
по-гъвкаво планиране на бюджетите на проектите от страна на бенефициентите.

„Един от вариантите е чрез промяна на проектите, които са правени през 2014 – 2015 г. и са част от инвестиционната програма. Те са съставяни при други стойности на труда и на материалите“, сподели Любомир Пейновски и допълни, че този въпрос трябва да бъде решен.

Работната група обсъди и проблема с липсата на кадри.

В края на срещата инж. Николай Станков покани ръководството на Камарата на международен форум за публично-частното партньорство, който е организиран от МРРБ и ще се проведе в София на 21 септември.

Сподели в социалните мрежи

Автор на 13.09.2018. Категория КСБ. Можеш да следиш всички коментари и промени по тази публикации през RSS 2.0. Можете свободно да коментирате тази публикация

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

This site uses Akismet to reduce spam. Learn how your comment data is processed.