Инж. Росен Колелиев: Като част от ръководството на Камарата се стремя тя да заеме мястото си на истинско професионално сдружение, което да защитава правата на членовете си

Гордея се, че съпругата и двамата ми синове работят в бранша и всеки има своите успехи, извоювани самостоятелно

Прочетена: 26

Мартин Славчев

Инж. Колелиев, Вие сте член на Управителния съвет на Камарата на строителите в България (УС на КСБ). Моля, разкажете малко повече за себе си, как се ориентирахте към строителния бранш?

Баща ми беше пътен строител. Може би това ме е подтикнало да завърша такъв техникум, а след това и институт, специалност „Транспортно строителство“. След приключване на висшето си образование започнах работа в „Пътни строежи – Велико Търново“. Бях технически ръководител на Западен пътен възел, както и на шосетата Елена – Сливен и Елена – Средни колиби.
Междувременно кандидатствах и вече като инженер бях приет на едногодишна специализация в катедра „Пътища“ във Висшия институт по архитектура и строителство (ВИАС), сега УАСГ. Там завърших с разработка „Проектиране, строителство и поддържане на автомагистрални пътища“ – тема, актуална и до днес.

Професионалният си път продължих като проектант. За последно бях главен проектант на предварителните проучвания на АМ „Черно море“. От 1998 г. съм управител на фирма „Пътища и мостове“ ЕООД.

Професията за мен не е само начин за изкарване на прехраната, но и поле за изява на интелектуалните възможности и интереси. Започна се още с дипломната ми работа, чиито варианти бяха публикувани в учебника на проф. Сотиров „Пътни възли“. Продължи се с немалко статии в специализираната преса, с регистрацията и патентоването на технологии и материали за пътно строителство. Гордост е за мен последното патентовано изделие – т.нар. „Фрезобит“, което създадохме с мои колеги. То дава възможност да се рециклира 100% биологична нерециклируема фрезована смес, отпадъчен материал при ремонта на пътища и улици. По този повод във вестник „Строител“ излезе конкретна статия, но, за съжаление, все още сме далеч от реализирането на възможностите, които дава този иновативен продукт.

Известно време бях преподавател във Варненския свободен университет „Черноризец Храбър“. В момента съм действащ член-кореспондент на Международната академия за наука, екология и безопасност (МАНЕБ).

Гордея се, че както съпругата ми, така и двамата ми синове работят в бранша и всеки има своите успехи, извоювани самостоятелно.

Какъв е опитът Ви като член на Камарата на строителите? В какви конкретни направления е работата Ви като член на УС на КСБ?

Два мандата бях член на Областното представителство на Камарата във Варна и в момента съм втори мандат член на УС на КСБ. Бях председател на секция „Инженерна инфраструктура“. Като част от ръководството на КСБ се стремя тя да заеме мястото си на истинско професионално сдружение, което да защитава правата на своите членове. За съжаление, невинаги успявам, за което виня най-вече себе си.

Какви са Вашите наблюдения по отношение развитието на сектора? С какви проблеми фирмите от бранша трябва ежедневно да се справят?

По отношение на развитието на сектора аз лично съм скептичен. Основните недостатъци са свързани с разпределението на работата, което е неравномерно, с липсата на реални стимули за внедряване на съвременни технологии и материали, с обезлюдяването на фирмите и т.н. Особено е тревожен въпросът с липсата на млади хора, желаещи да работят в бранша.

Кои според Вас в сегашния момент са най-важните приоритети на КСБ, накъде трябва да насочи усилията си браншовата организация, така че да е най-полезна на своите членове?
Тук бих отговорил много кратко. Да се докаже на бранша, че не е казионна организация, а има собствена визия за отрасла и е готова да отстоява, независимо пред кого, интересите на всички свои членове.

Като ръководител на авторитетна фирма в бранша, разкажете за обектите, които реализирате в момента? Кое лично за Вас е най-голямото предизвикателство като строител?

Въпреки участието ни в много процедури, към настоящия момент не можем да се похвалим със спечелване на сериозни проекти за строителство. Най-големият ни обект, за около 6,5 млн. лв., е реконструирането на част от бул. „Васил Левски“ във Варна.

Към настоящия момент основното предизвикателство е осигуряването на работа на фирмата и задържането на кадрите. Има некоректни фирми, които се опитват да привлекат цели бригади, машинисти и технически ръководители, за да се справят с пренатоварването си. Най-голямото предизвикателство пред бранша е нелоялната конкуренция.

Какви са очакванията Ви за сектора до края на годината и за 2019 г.?

Очаква се увеличаване обема на работа, тъй като в по-голямата част парите за програмния период 2014 – 2020 г. не са усвоени. Тези програми, заедно със залегналите в бюджета инвестиционни разходи (при условие че се спази одобреният държавен бюджет), биха дали достатъчно работа на компаниите в бранша. Отделен остава въпросът с необходимостта от сравнително справедливо разпределяне на работата между фирмите.

Какво е мнението Ви за в. „Строител“, имате ли препоръки?

Вестник „Строител“ се утвърди като водеща медия в строителния бранш. Не съм с достатъчно познания в областта и не мога да си позволя да давам препоръки. Струва ми се, че вестникът стриктно спазва политиката на КСБ и препоръките ми към Камарата биха могли да се отнесат и към вестника. Във всяка човешка дейност има място за усъвършенстване.

Какво ще пожелаете на колегите си от страниците на вестника?

На всички колеги, които коректно и качествено изпълняват нелеката професия на строител, желая здраве, търпение и вяра, че нещата в сектора ще се подобрят. В същото време държа да напомня крилатата фраза на Остап Бендер: „Спасението на давещите се е в ръцете на самите давещи се“.

Сподели в социалните мрежи

Автор на 15.09.2018. Категория КСБ. Можеш да следиш всички коментари и промени по тази публикации през RSS 2.0. Можете свободно да коментирате тази публикация

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

This site uses Akismet to reduce spam. Learn how your comment data is processed.