Кйетил Тонинг: КСБ е един от най-активните партньори на FIEC

Осмият дискусионен форум представи строителните перспективи за 2019 г.

Прочетена: 85

Ренета Николова

„За мен е огромна чест да бъда в София на тази конференция, посветена на перспективите и предизвикателствата за строителството през 2019 година. Във FIEC ние гледаме на КСБ като на един от най-активните партньори на Федерацията, за което голям принос има и инж. Любомир Качамаков, който е вицепрезидент и представлява групата държави от Централна и Източна Европа. След приключването на председателството на Съвета на ЕС Вашата страна отвори един много конструктивен диалог с европейските институции и партньори. FIEC предоставя мост между националните федерации и европейските институции, които вземат решенията, касаещи строителния сектор. Бих искал да приветствам този форум и да пожелая успешна дискусия на участниците“, заяви в речта си при откриването на Осмия дискусионен форум „Строителството през 2019 г. – перспективи и предизвикателства“ президентът на FIEC Кйетил Тонинг.

В последвалото си изказване той представи приоритетите пред Европейската федерация за 2019 г., като определи три основни цели – дигитализация, професионална квалификация и конкурентоспособност. „Европа се базира на реципрочност и на справедлива конкуренция. Имаме съответното европейско законодателство, което касае държавната помощ и обществените поръчки. Трябва да бъдем много внимателни, ако тръгнем да търсим работна ръка от държави извън ЕС, защото става дума за оцеляването на нашата индустрия“, каза още Кйетил Тонинг.

„Предстоящата 2019 година ще е ключова за програмния период 2014 – 2020 г. През нея се очаква стартирането на големите инфраструктурни проекти в пътния и екологичния сектор. Това налага мобилизация на целия строителен бранш, който обаче трябва да се справя с редица проблеми, като например все по-сериозната липса на кадри“. С тези думи председателят на Управителния съвет (УС) на КСБ инж. Илиян Терзиев откри Осмия дискусионен форум „Строителството през 2019 година – перспективи и предизвикателства“, който се организира от Камарата на строителите в България (КСБ) и вестник „Строител“. Инж. Терзиев обяви началото на събитието заедно с президента на Европейската федерация на строителната индустрия (FIEC) Кйетил Тонинг и вицепремиера Томислав Дончев. В откриването участваха и министърът на регионалното развитие и благоустройството Петя Аврамова, кметът на Столичната община Йорданка Фандъкова, зам.-министърът на транспорта, информационните технологии и съобщенията Велик Занчев.

„Целта на форума е да говорим за реалните проблеми и предизвикателства, пред които е изправен секторът. Да представим нашите предложения за подобряване на строително-инвестиционния процес. Да чуем от първо лице от институциите какво да очакваме през 2019 г. и до края на програмния период, кои са големите проекти, каква работа предстои за строителните фирми. Каква е визията за развитие на сектора в европейски план – това ще очакваме да разберем от нашия специален гост президента на Европейската федерация на строителната индустрия г-н Тонинг, и в национален мащаб от вицепремиера Дончев и министър Аврамова. Ще говорим и за безопасността и какво може да се направи, за да станат по-сигурни нашите пътища. Темите са много, гостите ни са изключително компетентни и това ми дава основание да очаквам, че най-значимият за бранша форум през годината, какъвто е дискусионният, ще бъде изключително успешен“, каза още инж. Илиян Терзиев и преди да даде думата на вицепремиера Дончев, съобщи, че председателят на Европейския парламент (ЕП) Антонио Таяни е изпратил поздравителен адрес до КСБ и участниците в събитието, който беше представен от модератора на първата част на конференцията инж. Любомир Качамаков, член на ИБ и на УС на КСБ, председател на ОП на КСБ – София, и вицепрезидент на FIEC.

„Уважаеми г-н Терзиев, благодаря Ви за поканата за участие в Осмия дискусионен форум „Строителството през 2019 година – перспективи и предизвикателства“. За съжаление, поради предварително договорени ангажименти няма да мога да участвам в това събитие. Моля да ми позволите да поздравя Камарата на строителите в България и вестник „Строител“, организатори на този значим форум, както и участниците – от представителите на централните и местните власти до строителните фирми, всички, които ще присъстват.
Строителният сектор е жизненоважен не само за икономиките на отделните държави, но и за икономиката на Европейския съюз. Изграждането на модерна инфраструктура е от решаващо значение за развитието на бизнеса и за привличането на инвестиции. То играе важна роля и за подобряване свързаността между страните и регионите. Освен това то създава работни места за милиони европейски граждани. Всички тези основания правят темата на форума изключително значима.

Перспективите в този сектор зависят от оперативните програми, от използването на финансовите инструменти и от развитието на публично-частното партньорство. Визията за кохезионната политика на ЕС след 2020 г. също е важна за неговото бъдеще. България се справя добре с усвояването на фондовете на ЕС и има много примери за успешно реализирани проекти благодарение на европейската солидарност, като например Софийското метро.

Убеден съм, че експертните познания, които ще бъдат демонстрирани, както и дискусиите, които ще бъдат проведени по време на Осмия строителен форум, ще бъдат трансформирани в предложения и идеи, които ще имат своя принос в предстоящите дискусии по предложената нова финансова рамка на бюджета на ЕС. Пожелавам Ви успешно провеждане на събитието.
Искрено Ваш, Антонио Таяни“, се казва в официалния адрес.

„Много висока оценка на България, много добра оценка на постиженията на строителния бранш, и то от най-високото възможно място – председателя на ЕП“, подчерта инж. Терзиев и съобщи, че КСБ е получила поздравителни адреси и от председателя на Комисията по регионално развитие в ЕП Искра Михайлова, и от председателя на парламентарната Комисия по икономическа политика и туризъм инж. Петър Кънев.

Според вицепремиера Томислав Дончев като обем публично финансиране
за строителния бранш картината изглежда по-скоро светла.

„До 2023 г. само от средства от ЕС за инфраструктура ще се разходват не по-малко от 1,5 млрд. лв. на година, като се добавят и всички останали източници с публичен характер, тази сума ще се удвои. Ако в момента на годишна база изразходваме за строителство и рехабилитация на пътна инфраструктура от бюджетни източници около 300 млн. лв., амбициите ни са след въвеждане на ТОЛ системата тази сума да нарасне почти три пъти“, изтъкна Дончев.

„За мен е огромна чест да бъда в София на тази важна конференция, защото на нея се дискутират перспективите и предизвикателствата за строителството за 2019 г. КСБ е много активен партньор на FIEC. Инж. Любомир Качамаков като вицепрезидент на Федерацията, отговарящ за страните от Централна и Източна Европа, има голям принос за това“, подчерта Кйетил Тонинг.
Министър Петя Аврамова определи 2019 г. като ключова за пътното строителство в България. „Министерството на регионалното развитие и благоустройството даде зелена светлина на проекти за близо 3 млрд. лв., чиято реализация ще продължи“, информира тя и очерта големите инфраструктурни проекти на 2019 г. По думите й приоритет на правителството остават АМ „Хемус“ и АМ „Струма“.

„Събитието се утвърди като традиционно място за представяне на едни от най-големите и национално значими инфраструктурни проекти в страната. Поздравления към организаторите, че тази година в програмата е включен отделен панел, посветен на пътната безопасност. Това е тема, която изисква сериозна ангажираност от много институции, но и от всички хора“, заяви зам.-министър Велик Занчев.

Кметът на София Йорданка Фандъкова представи приоритетите в строителната програма на Столичната община за следващата година. „През 2019 г. ни очаква много работа. Продължаваме изпълнението на важни стратегически обекти, финансирани с европейски средства. Догодина очакваме да пуснем в експлоатация първите 8 км от третата линия на метрото, а през 2020 г. – останалите 4 км“, каза тя и допълни, че през 2019 г. отново ще се изпълняват проекти за обновяване на централната градска част.

Първият панел на форума представи по-подробно
напредъка по настоящите и бъдещите инфраструктурни проекти

в страната, както и градоустройствените планове, важни за развитието на София. В него участие взеха инж. Галина Василева, ръководител на УО на ОП „Транспорт и транспортна инфраструктура 2014 – 2020“ („ОПТТИ 2014 – 2020“), инж. Светослав Глосов, председател на УС на Агенция „Пътна инфраструктура“ (АПИ), проф. д-р инж. Стоян Братоев, изп. директор на „Метрополитен“ ЕАД, главният архитект на София Здравко Здравков и инж. Надежда Данаилова, ръководител отдел „Подготовка на проекти“ в Национална компания „Железопътна инфраструктура“ (НКЖИ).

„Договорените средства по „ОПТТИ 2014 – 2020“ са 82%, а платените разходи възлизат на 25,5%. Това са добри показатели в сравнение с изпълнението на ОП „Транспорт 2007 – 2013“, съобщи инж. Галина Василева и допълни, че ресурсът на Механизма за свързване на Европа (МСЕ) е договорен на 100%, като НКЖИ разполага с 90% от бюджета.
Инж. Светослав Глосов посочи, че успешното внедряване на ТОЛ системата за превозните средства над 3,5 тона от 16 август 2019 г. и на електронната винетка за леките автомобили от 1 януари догодина е кауза за целия екип на АПИ. „Работим по подготовката и стартирането в кратък срок на търгове за общо 137 км от АМ „Хемус”. До края на годината ще бъде обявена обществена поръчка за строителство на 3 участъка с обща дължина близо 52 км за около 494 млн. лв.“, информира още председателят на УС на АПИ.

По думите на проф. Стоян Братоев през следващата година ще продължи строителството на първите два етапа от третата линия на столичното метро. „Първият етап от строителството – от бул. „Владимир Вазов” – ЦГЧ – кв. „Красно село”, е изпълнен на 76% и трябва да бъде завършен през есента или края на 2019 г. Вторият – от кв. „Красно село” – кв. „Овча купел” – жп линия София – Перник, е достигнал около 36% и ще бъде въведен в експлоатация през февруари 2020 г.“, обобщи изп. директор на „Метрополитен“ ЕАД.

Темата за подземната железница продължи арх. Здравко Здравков. „Потенциалът на терените, където се развива метрото, особено в контактните зони, където има и жп възел, стават особено привлекателни за инвеститорите. Неслучайно погледите на всички строители се насочиха към пренебрегвани райони като „Искър” и „Овча купел”, каза арх. Здравков. Той представи и останалите дейности на Направление „Архитектура и градоустройство” към Столичната община, свързани с развитието на София, като завършването на Софийския околовръстен път.

Инж. Надежда Данаилова презентира приоритетите и целите на НКЖИ в дългосрочен план, като експертът първо се спря на проектите, които се реализират от Националата компания по „­ОПТТИ 2014 – 2020“ и са на обща стойност 1,701 млрд. лв.

Това са: рехабилитацията на жп линията Пловдив – Бургас – фаза 2, модернизацията на жп трасето София – Пловдив: участък Елин Пелин – Костенец; реконструкцията на гарови комплекси: Подуяне, Искър, Казичене, Стара Загора, Нова Загора и Карнобат. И за трите проекта се провеждат тръжни процедури, като за отсечката Елин Пелин – Костенец и гаровите комплекси през януари 2019 г. трябва да бъдат сключени договори за строителство. Модератор на панела бе инж. Мирослав Мазнев.

Във втората част на конференцията фокусът беше насочен към Оперативна програма „Околна среда 2014 – 2020“ („ОПОС 2014 – 2020“), Програмата за развитие на селските райони (ПРСР) и проектите, които се реализират от Предприятието за управление на дейностите по опазване на околната среда (ПУДООС). „ОПОС 2014 – 2020“ представи Валерия Калчева, главен директор на Главна дирекция „Оперативна програма „Околна среда“ в МОСВ, а с напредъка по ПРСР и актуалните проекти и дейности на ПУДООС участниците бяха запознати съответно от Светослав Цеков, и.д. началник-отдел „Публични мерки“ в дирекция „Развитие на селските райони“ към Министерството на земеделието, храните и горите, и Светла Кирчева, директор Дирекция „Финансиране на екологични проекти и дейности“ в Предприятието за управление на дейностите по опазване на околната среда.

„Обявени са 99% от ресурса на „ОПОС 2014 – 2020“. Имаме 88 договора в процес на изпълнение на стойност малко над 1,3 млрд. лв., което е 38% от бюджета на оперативната програма. Проектите са тежки, сложни и многокомпонентни. Не без значение е фактът, че те зависят изцяло от провеждане на тръжни процедури, голяма част от които са обект на продължителни и тежки обжалвания“, информира Валерия Калчева и допълни, че в края на септември министърът на финансите Владислав Горанов е одобрил
стандартизирани документи за възлагане на обществени поръчки в сектор „Води“.

„Те бяха разработени в активно сътрудничество с Камарата на строителите в България“, подчерта Калчева.
Светослав Цеков акцентира, че през тази година е имало два приема на подмярка 7.2 „Инвестиции в създаването, подобряването или разширяването на всички видове малка по мащаби инфраструктура“ на ПРСР.

Светла Кирчева разясни каква е основната дейност на ПУДООС. Тя съобщи, че през 2018 г. Предприятието разполага с над 74 млн. лв. за екологични проекти и дейности. Модератор на панела бе инж. Иван Моллов.

Тази година дискусионният форум за пръв път включи и панел „Пътна безопасност“, на който участниците обсъдиха темата, както и последните европейски и световни тенденции в сферата. Основен лектор и модератор в него беше д-р ик.н. Николай Иванов, член на УС на КСБ и председател на УС на ББА „Пътна безопасност“. Като лектори се включиха и проф. д-р инж. Румен Миланов – член на УС на ББАПБ и преподавател в катедра „Пътища и транспортни съоръжения“ в УАСГ, и инж. Алекси Кесяков – секретар на Държавно-обществена консултативна комисия по проблемите на безопасността на движението по пътищата.

„Пътната безопасност е световен проблем. Безопасността при движението е споделена отговорност между ползвателите на ПТС и тези, които проектират, изграждат, експлоатират и поддържат пътната мрежа“, каза инж. Алекси Кесяков и разясни каква е отговорността на всеки и какви грешки трябва да бъдат елиминирани, за да се намали броят на ранените и убитите при ПТП.

„Всяка година се пускат в експлоатация нови магистрални участъци, а бюджетът на АПИ за текущ ремонт и поддържане остава един и същ“, подчерта д-р ик.н. Николай Иванов. Той посочи, че трябва
да се подобри финансирането на дейности, които са свързани пряко с пътната безопасност.

„По препоръка на ООН и по предложение на Световната банка във всяка една от държавите членки парите, които се отделят за пътна безопасност, не трябва да бъдат по-малко от 10% от общите средства, които са предназначени за поддържане на националната пътна мрежа“, допълни д-р Иванов.

Според проф. Румен Миланов е необходима промяна във философията за функционирането на пътната мрежа. „Безопасността е основният приоритет и с него трябва да се съобразяваме при финансирането на строителството и поддържането, а не да се реализира между другото“, категоричен беше проф. Миланов.

Инж. Симеон Пешов, почетен председател на КСБ: Качество при най-ниска цена няма

Искам да благодаря на г-н Кйетил Тонинг за това, че намери време, за да дойде в България специално за Осмия дискусионен форум „Строителството през 2019 година – перспективи и предизвикателства“. Ние се гордеем, че преди повече от 110 години Българското инженерно-архитектурно дружество е един от първите съорганизатори на Европейската федерация на строителната индустрия (FIEC). А през последните 10 години КСБ e изключително активен член на FIEC.

В откриващата част на конференцията чухме една много добра перспектива за строителите през 2019 г. Това означава, че ще има работа за нас, но в същото време ще сме изправени и пред големи предизвикателства. Един от проблемите е качеството и естествено всички трябва да работим в тази посока. Хубаво е, че вицепремиерът Томислав Дончев каза, че трябва да се откажем от най-ниската цена. Качество при най-ниска цена няма! Самият вицепремиер заяви, че доста тръжни процедури водят към най-ниската цена. Преди няколко години един от министрите обяви, че ние строим най-евтино в Европа, на два пъти по-ниски цени. Това беше много лош сигнал за нас, но сега виждаме, че нещата се променят.

Управляващите и възложителите трябва да са наясно, че в следващите 3 – 4 години цената на крайния продукт ще нарасне. Не може това да не се случи. Ние, строителите, няма как да задържим кадрите си, както и да върнем тези, които потърсиха работа извън България, ако не увеличим значително заплатите. Естествено това е свързано и с производителността, но възнагражденията още през следващата година трябва да нараснат. По мои изчисления ще бъдем принудени да ги вдигнем с 20 – 30%. Разбира се, автоматично това ще доведе до увеличаване на цената на крайния продукт с 5 – 6%. В КСБ много често говорим за обучението, което е най-важното, както и за привличането на работници от чужбина, най-вече от диаспората в Молдова и в Украйна. Тук обаче има един проблем – за да идват работници от тези страни, трябва да се облекчат режимите за дълго присъствие, а не да е само за половин година. Това не е решение на въпроса, защото ние ги обучаваме и точно когато започнат да работят добре, те са принудени да си тръгнат.

Бих искал да засегна и още една тема за контрола по европейските проекти. И на миналата дискусия повдигнаха въпроса, че превантивният контрол е занижен, а последващият е увеличен, което е крайно неправилно. Би трябвало превантивният да е по-голям, а последващият да е по-малък. И през тази година се санкционират много общини, което е за сметка на бюджетите им за това, че са допуснали грешки преди 2 – 3 години. Това противопоставя строителите с общините и тази тенденция трябва да бъде обърната.

Ще завърша с друга ключова тема, която съм повдигал неведнъж. Трябва да се вземат мерки срещу зеления рекет. На форума се припомни, че за лот 3.2 на АМ „Струма“ има обявена тръжна процедура, но зелените продължават да трупат документация в Европейската комисия, която е абсолютно невярна, насочена срещу интересите на България и не отразява мерките на страната ни по отношение на екологията, както и грижите, които строителите полагат за опазване на околната среда. Искам да Ви дам един пример. Когато имаше голям пожар в Кресненското дефиле, строителите веднага с цялата техника и хора отидоха да го гасят, докато от зелените рекетьори нямаше нито един човек. Не се включиха срещу бедствието, но това не им попречи да продължат с клеветите.

Проф. д-р инж. Стоян Братоев, изп. директор на „Метрополитен” ЕАД: Няма алтернатива на метрото

В следващите 10 – 12 години линиите трябва да достигнат дължина 67 км

Един от стартиралите проекти по Оперативна програма „Транспорт и транспортна инфраструктура 2014 – 2020” („ОПТТИ 2014 – 2020“) е линия три от метрото в София. През 2016 г. с европейско финансиране завърши един малък участък от втория лъч, който беше фазиран в тази
„ОПТТИ 2014 – 2020“.

Преди да започна по същество, искам да направя едно малко отклонение. В последно време има дискусии как да се развива метрополитена, какво да се прави нататък. Към момента в София има 40 км метро. Ако разгледаме за сравнение аналогични градове с подобни размери, като например Виена, където има 97 км, ще видим, че за следващите между 10 и 15 години (това е средносрочен хоризонт) то ще бъде увеличено на 130 км. В Мюнхен са изградени 110 км и е планирано да достигне до 140 км. Милано, с 1,4 млн. население, има 94 км, които се очаква да се увеличат до 120 км. Стокхолм, с 1,2 млн. души, разполага със 110 км и ще изгради още 10 км. По статистически данни в София живеят 1,4 млн. души, но неофициално населението е 1,6 млн., и както споменах, е с 40 км метро. В началото на следващата година те трябва да станат 52 км и според нашите средносрочни прогнози в следващите 10 – 12 години трябва да достигнат 67 км, което е по-малко в сравнение с градовете, които споменах, а и с други, като Копенхаген и Осло. Факт е, че няма как да се справим с тежкия трафик в столицата без развитието на подземната железница. Няма алтернатива на метрото. Чудесно е, че подменяме автобусите на градския транспорт с електрически, че вкарваме нови трамваи, но те се движат в пътния трафик. Тенденциите в Европа са градът да се освобождава от автомобили, като се търси изгоден и скоростен градски транспорт, чийто най-ефективен представител е метрото.

Съгласно генералната схема за развитие на софийския метрополитен трябва да имаме три линии, а както казах, третата линия се изгражда в момента, като
строителството на първите два етапа ще продължи и през 2019 г.

Първият етап обхваща участъка бул. „Владимир Вазов” – Централна градска част – кв. „Красно село”. Той е с дължина 8 км и има 8 метростанции. Реализацията му започна през 2016 г. и трябва да приключи през есента или края на следващата година. Вторият етап е кв. „Красно село” – жк „Овча купел” – жп линията София – Перник. Дължината му е 4 км, ще бъдат изградени 4 метростанции. Дейностите на този обект започнаха през 2017 г. и трябва да завършат в края на 2019 г., но реално обектът ще бъде пуснат в експлоатация през февруари 2020 г.

Общата стойност на първия етап е 321,8 млн. евро, от които 273,52 млн. евро са от ЕС. В момента физическото изпълнение е достигнало 75 – 76%. Доставени са първите 6 влака, както и 96% от системите за управление. На няколко от метростанциите вече започнахме довършителни работи. Финансовото изпълнение е около 60% – то винаги върви след физическото, защото е необходимо време за верифициране на разходите.

Строителството на първи етап се изпълнява при тежки

условия – изключително много подземни води и абразивни пясъци. Налага се тунелнопробивната машина да спира по няколко пъти, за да сменя резци, вместо да мине цял участък между две станции с едни и съответно при влизане в станцията да се поставят такива за рязане на бетон. Причината е, че пясъкът е много абразивен и изяжда резците, но такива са условията. Вървим в графика с отклонение плюс/минус месец, което е нормално за такова мащабно строителство. Основният тунел се изгражда с „къртицата“. В момента тя се намира в участъка между кръстовището на бул. „Патриарх Евтимий” и ул. „Граф Игнатиев”. Машината трябва да пристигне през ноември на метростанцията на „Орлов мост”. След това имаме 1 месец процедура по преминаване през станцията и ще се насочи към последния участък. През февруари следващата година машината трябва да излезе при Малък градски театър „Зад канала”.

Участъкът от Малък градски театър „Зад канала” до бул. „Владимир Вазов” се изгражда по т.нар. нов австрийски метод. Вече е изграден пробивът на целия тунел с дължина около 900 м, както и първичната облицовка. Вторичната се изгражда и през ноември трябва да приключи работата и да започне подреждането на релсов път. При метростанцията на „Орлов мост” е направена носещата конструкция, в момента се изграждат вътрешните конструкции. При станцията на кръстовището на бул. „Патриарх Евтимий” и ул. „Граф Игнатиев” е изпълнено горното ниво, където текат довършителни работи. На долното ниво се изчаква тунелопробивната машина да освободи място, за да започнат дейности по конструкциите. Те трябва да приключат в края на ноември и през декември да започнат довършителни работи и планировка. Подобно е положението и при новата спирка на НДК, която ще бъде свързана със съществуващата станция с подземна връзка.

При Военномедицинска академия станцията е със завършена конструкция и през ноември ще започне изпълнение на архитектурните дейности. При бул. „Цар Борис III” и ул. „Житница” следващия месец трябва да приключат СМР на конструкциите и да започнат довършителните мероприятия. Изпълняват се и релсовите пътища от бул. „България” към кв. „Красно село”. Този участък ще го използваме като тестов, като изпитанията ще започнат в началото на следващата година.

Депото трябва да бъде готово през октомври,

което се реализира изпреварващо в сравнение с останалите участъци от етап 1. Влаковете са с опция за автоматично движение. Те ще бъдат с машинист, който ще има ограничени функции.

Пероните на метростанциите ще бъдат отделени от влаковете със стъклени преградни стени с отваряеми врати.

Вторият етап от кв. „Красно село” през жк „Овча купел” до Горна баня е достигнал около 36% на реализация, а финансовото изпълнение е 37%. Метростанцията под Софийския околовръстен път има съвместна жп гара с линията на влаковете между София и Перник. Проектът е готов и съгласуван с Национална компания „Железопътна инфраструктура“. Строителството на този обект започва през октомври.

Какво предстои?

В момента подготвяме два обекта за линия 3, които да бъдат включени в следващите оперативни програми. Единият е за третия етап с дължина 3 км и 3 метростанциии от МС 5 (намираща се под бул. „Владимир Вазов“ на кръстовището с ул. Панайот Хитов) до км.1+300 – МС 2 (в жк „Левски“). Другият е четвъртият етап, който започва от входа на Военна академия на бул. „Евлоги и Христо Георгиеви“, преминава през кв. „Гео Милев“, жк „Слатина“, покрай „Арена Армеец“ до бул. „Цариградско шосе“. Той е с дължина 6 км и 6 метростанции.
Освен това общината планира продължение на линията в жк „Люлин” с още 2 км.

Здравко Здравков, главен архитект на Столичната община: Благодаря на КСБ за добрата съвместна работа

Апелирам заедно да направим промяна в нормативната уредба

Искам, първо, да благодаря на Камарата на строителите в България (КСБ) за добрата съвместна работа. Защото дейността на направление „Архитектура и градоустройство” (НАГ) изисква координация между проектанти, строители и надзорници. Преди няколко седмици се наложи такова сътрудничество при случая с аварията в жк. „Овча купел”, за което лично благодаря на изп. директор на КСБ инж. Мирослав Мазнев. Не всички, които започват да строят, са достатъчно отговорни и се случват подобни проблеми като в жк. „Овча купел”. Затова апелирам заедно да направим промяна в нормативната уредба така, че отговорността отново да се върне към надзорниците и към всички, които участват в инвестиционния процес.

В момента столичани изпитват неудобства заради оградените пространства в центъра, но Ви уверявам, че след 1 ноември от ул. „Алабин” през напречните връзки ще може да видите добрия резултат от един проект, който е на стойност около 24 млн. лв. Той е свързан с цялостното подменяне на настилките, подземната инфраструктура, която на много места беше на повече от 100 години. Започна и работата по Зона 4, пространството около храм-паметника „Свети Александър Невски” с прилежащите улици. Тази инвестиция е около 21 млн. лв.

Най-важна е подготовката и осигуреността на инвестиционните проекти,

а това е свързано с процедурите по изработване и одобряване на подробните устройствени планове (ПУП). В тази връзка работим много упорито да завършим участъка на Софийския околовръстен път от бул. „България” до АМ „Люлин”. Вече мина първото обявяване на ПУП, свързано с тунелното преминаване на част от бул. „България“. Имаше частични възражения, като уважихме някои от тях. Във връзка с концепцията за безопасност на тунелите предстои ново обявяване на ПУП. Другият участък, който сме обособили, е от входа на жк „Овча купел” до връзката с АМ „Люлин”. Най-вероятно той ще бъде обявен през октомври, а процедурите ще приключат в края на годината. Амбициозни са и задачите ни, свързани с частта, в която е изградена връзката със Северната скоростна тангента (ССТ). Работим по бул. „Рожен”, където са напречните връзки. Там има имоти за отчуждаване и дори премахване на цели сгради. Очаквам през 2019 г. да приключим процедурите по отчуждаване, за да може да направим тази важна връзка със ССТ. Другата възможна връзка е Източната тангента в частта от Северната скоростна тангента до бул. „Владимир Вазов”, кв. „Левски Г”. Процедурите по отчуждаване в район „Кремиковци” са приключили и предстои да довършим тези в „Подуяне”. Имаме доста сериозни ангажименти и за връзката с АМ „Люлин” при ул. „Добринова скала”. Там трябва да се отчуждят 4 имота. Мисля, че ще довършим процедурите в рамките на тази година.

По отношение на

развитието на метрото, нашите амбиции са да направим промени
в Общия устройствен план.

Те ще са свързани с развитието на метростанцията (МС) при Бизнес парк София в западна посока, така че да може да направим връзка на подземната железница с планината. В момента обезпечаваме с изработване на подробни устройствени планове. Другото разширение ще е от МС „Люлин” до Софийския околовръстен път. Там ще трябва да се направи буферният паркинг, който да поеме трафика от автомагистралата. Развитието на метрото към „Студентски град” е друга възможна линия.

Разширението на подземния транспорт е свързано и с развитието на пътен възел „София.” Предстои ни среща с колегите от НК „Железопътна инфраструктура“, за да се координираме как да свържем жп гара „Обеля” с метрото, така че да развием една западнала територия, но със значим потенциал. При мен дойде предприемач, който е закупил терени в района, за да изгражда жилищна група обекти за 5 хил. обитатели. Терените, където се развива метрото, особено в контактните зони, където има и жп възел, стават
особено привлекателни за инвеститорите.

Неслучайно погледите на всички строители се насочиха към пренебрегвани райони като „Искър” и „Овча купел”, около МС 20 и ул. „Обиколна”. Погледът се измества от южните територии и това е добре за града. Натоварването не е само в кв. „Малинова долина”, „Витоша ВЕЦ Симеоново”, „Манастирски ливади – Изток” и „Манастирски ливади – Запад“. Досега разрешенията за строеж в „Овча купел” бяха много малко.

Бих искал да обърна внимание и на цифрите относно общия процес на развитие на бизнеса. По данни на НАГ за миналата година,
от строителни разрешения

в Столичната община са събрани
11 млн. лв.

Само за първото шестмесечие на 2018 г. сумата е около 10 млн. лв., или само за половин година сме достигнали темповете за 2017 г., като за август т.г. в НАГ са постъпили около 2,8 млн. лв. от строителни разрешителни. Строителството е сериозно. Виждам, че инвестиционните проекти стават все по-качествени и качеството продължава да се повишава с всеки изминал ден. Обръща се внимание на пешеходното придвижване, на озеленяването, на велосипедното движение. Продуктът се прави така, че да е достатъчно устойчив във времето и да може да се продава в следващите 2, 3 или 5 години, в случай на промяна на пазарната ситуация.

Работата ни с бизнеса продължава.

Развиваме електронното управление. Информацията, която постъпва в НАГ, е огромна. През 2017 г. сме получили 62 хил. заявления, което означава по 250 на ден. Администрацията е доста натоварена, но трябва да се строи, защото строителството дърпа след себе си всички останали бизнеси. И когато се строи разумно и устойчиво, сме модел за подобряване на средата в града. В тази връзка провеждаме архитектурен конкурс, който стартира на 17 септември – за пространството на пл. „Света Неделя”. Очакваме сериозно участие в него и до средата на следващата година да имаме избран изпълнител, за да стартираме ремонтните дейности, като направим свързаност между пешеходните зони. Затворихме част от бул. „Витоша”, за да не минават автомобили, и това пространство да бъде придадено към пешеходната зона и да свърже „Света Неделя” през ул. „Съборна” с Градската градина.

Амбицията ни е да развиваме и северните територии. Проведохме конкурс за пространството пред Централна гара. Така една маргинализирана територия може да се превърне в привлекателно място за инвеститорите.

Отново благодаря на КСБ за съвместната работа. Заедно трябва да намерим механизма да си носим отговорността, а не да има анонимни проектанти и надзорници, защото сега отговорността се поема от един-единствен човек. Благодаря за такъв тип събития и продължаваме напред в партньорство.

Инж. Надежда Данаилова, ръководител отдел „Подготовка на проекти“ в НКЖИ: До 2023 г. с европейски средства ще модернизираме 240 км железен път

През 2019 г. предстои да реконструираме основно 6 гарови комплекса

Форумът е от голямо значение за нас, защото е първи форум на Национална компания „Железопътна инфраструктура“ (НКЖИ) като пълноправен член на Камарата на строителите в България. Нашите цели са базирани на европейските принципи за устойчивост, безопасност, екология и ефективност. В сферата на устойчивостта се стремим да повишим скоростите на движение до 160 км в час, да въведем оперативна съвместимост чрез модернизация и рехабилитация на участъците от основната Трансевропейска транспортна мрежа. Целта ни е да изградим нови трасета, които генерират приходи за бизнеса и населението и да достигнем проектни скорости за участъците с намален капацитет. Що се отнася до безопасността, стремежът е понижаване броя на инцидентите чрез намаляване на пресичанията на едно ниво и осъвременяване на прелезите. В сферата на екологията искаме да минимизираме газовите емисии чрез електрификация или модернизация на контактната мрежа, изграждане на тягови подстанции, както и чрез прехвърляне на трафика от автомобилен към жп транспорт с изграждане на интермодални терминали. От гледна точка на ефективността и въвеждането на интелигентни системи за управление на движението на влаковете – те ще доведат до повишаване на капацитета, осигуряване на достъпна среда и намаляване на разходите за експлоатация.

Какво постигнахме през 2018 г.?

Изградихме 4 пътни надлеза в рамките на проект за модернизация на жп участък Септември – Пловдив. Инвестицията е 16 933 894 лв. без ДДС, осигурени по Оперативна програма „Транспорт и транспортна инфраструктура“ (ОПТТИ). С финансиране от ЕС възстановихме и ремонтирахме 3 тягови подстанции – Бургас, Карнобат и Ямбол. Общата стойност на дейностите е 17 782 623 лв. без ДДС.

През 2019 г. предстои да реконструираме основно 6 гарови комплекса – Подуяне, Искър, Казичене, Стара Загора, Нова Загора и Карнобат. В момента се провеждат тръжни процедури. Очакваме да сключим договори с изпълнителите през януари 2019 г. За тях по ОПТТИ са предвидени 26 млн. лв. За отсечката Елин Пелин – Костенец, която се реализира в рамките на модернизацията на жп линията София – Пловдив, също се надяваме да имаме избран изпълнител на строителството в началото на 2019 г. За проекта „Пловдив – Бургас – фаза 2“ мога да съобщя, че е в процес на строителство в участъка „Скутаре – Оризово“, където са постигнати 73% на изпълнение.

Общата стойност на вложенията в жп инфраструктура по линия на ­ОПТТИ е 1,7 млрд. лв. и близо 900 млн. лв. по Механизма за свързване на Европа (МСЕ). Инвестициите в сферата на железопътната инфраструктура не са единствено с европейски средства. Само за 2018 г. проектите с национално финансиране – собствено и с държавен бюджет, са за над 90 млн. лв. С тях обновихме над 25 гари и ще направим ремонт на 41 км железен път, пресъоръжаване на 20 броя прелези, изграждане на 240 км оптична мрежа, модернизация на 4 централизации на гари и т.н. За следващата година амбициите ни са още по-големи.

Говорейки за това какво предстои, не мога да не спомена, че подготвяме и проекти за реализация през следващия програмен период, след 2020 г., за приоритетните направления София – Македония, София – Сърбия и Север – Юг, за алтернативни връзки с Турция, Гърция и Румъния. В процес на подготовка е проект „Модернизация на жп линия София – Радомир – Гюешево – Македонска граница“, като за София – Радомир в момента е в изпълнение договор за технически проект и подробен устройствен план. Проектът за електрификация на участъка Радомир – Гюшево и за строителство на тунел „Деве баир“ е в процедура, която е спряна заради обжалване в Комисията за защита на конкуренцията. Със стартиране на този проект ще изградим трансгранична връзка с Македония, каквато нямаме сега, а само проект за тунел над 2 км, като 500 м от него са изградени преди 50 години, но реализацията е спряна. За Сърбия проектът е „София – Драгоман – граница“. През тази година сме планирали да приключим подготовката на проекта „Модернизация на жп линия София – Драгоман – Сръбска граница“.

До 2023 г. с европейски средства ще модернизираме 240 км железен път,

както и 7 тягови подстанции, 60 моста, ще премахнем 63 пресичания на едно ниво с изграждане на надлези, 14 тунела (26,1 км), ще построим 2 нови гари – Костенец и Обеля. С национално финансиране до 2023 г. програмата ни е не по-малко амбициозна – ще подновим 251 км железен път, ще модернизираме 8 тягови подстанции, ще изградим 800 км оптична мрежа и телекомуникационно оборудване и ще се изпълнят 63 км електрификация в участъка Нова Загора – Симеоновград.

Знаете, че системата за обжалване в един период беше блокирала всичките ни проекти и това доведе до финансови загуби и значителен риск. Териториално-административните процедури също са тромави, идват некоректни информации, проблемни са и отчуждителните процедури. Линейният характер на обектите изисква изключително много отчуждавания. Затова имахме няколко инициативи за усъвършенстване на нормативната рамка – като Закона за обществените поръчки (ЗОП), и част от предложенията ни се приеха през юни. Ще продължим да се борим за увеличаване на таксите при обжалванията и обвързването им със стойността на проекта и финансовите загуби. Относно предложенията за промени в Закона за устройство на територията, основен стремеж на НКЖИ е възможността издаването на заповед за одобрение на Подробния устройствен план да бъде достатъчно условие за разрешение на строеж.

Валерия Калчева, главен директор на Главна дирекция „Оперативна програма „Околна среда“ в МОСВ: Обявени са 99% от ресурса на „ОПОС 2014 – 2020”

 

88 договора са в процес на изпълнение

Бюджетът на Оперативна програма „Околна среда 2014 – 2020“ („ОПОС 2014 – 2020“) възлиза на над 3,4 млрд. лв. Те са разпределени в 6 приоритетни оси (ПО). Най-големият ресурс е заделен в ПО „Води“ – над 2,3 мрлд. лв. Средствата са предназначени за подобряване на инфраструктура, свързана с питейни и отпадъчни води. Останалата част от бюджета е поделена между инвестиции в сектор „Отпадъци“ (562 млн. лв.), НАТУРА 2000 (198 млн. лв), за превенция и управление на риска от наводнения и свлачища (153 млн. лв.), за подобряване на качеството на атмосферния въздух (115 млн. лв.) и не на последно място – техническа помощ (92 млн. лв).

Към момента са обявени 99% от ресурса на програмата. Изпълняват се 88 договора на стойност над 1,3 млрд. лв. Това са 38% от бюджета на „ОПОС 2014 – 2020“. Платените суми и верифицираните разходи все още изостават спрямо договорените поради спецификата на проектите – тежки, сложни и многокомпонентни инвестиционни проекти.

От важно значение е, че те зависят от провеждане на процедури по Закона за обществените поръчки, голяма част от които са обект на продължителни обжалвания. В началото на септември министърът на финансите Владислав Горанов одобри
стандартизирани документи за възлагане на обществени поръчки в сектор „Води“,
които могат да служат на бенефициентите при подготовка на бъдещите инвестиции. Документите бяха разработени в активно сътрудничество с Камарата на строителите в България.

Към настоящия момент по ос „Води“ 15 проекта са в процес на реализация. Това са т. нар. ранни ВиК проекти и част от фазираните от предходния период. Общата им стойност е 605 млн. лв. По оста има два приключили проекта, които не просто са въведени в експлоатация, а са изцяло документално отчетени. Един пилотен проект е в процес на оценка по процедура „Регионален инвестиционен ВиК проект за обособената територия на „ВиК ЕООД Смолян“ на стойност 69 млн. лв. Надяваме се в рамките на годината оценяването му да приключи успешно и да имаме първия по рода си договор от такъв тип.

В рамките на ПО „Отпадъци“ има 23 проекта, които са в процес на изпълнение. Те са основно за изграждане на компостиращи и сепариращи инсталации. Стойността им е 122 млн. лв. Други 18 са в процес на оценка, като те са за 348 млн. лв. Сред тях е проектът за третата фаза на интегрирания проект на Столичната община за управление на отпадъците, която е свързана със затварянето на цикъла за изграждане на инсталация за оползотворяване на RDF гориво, което се произвежда от завода в с. Яна.

По оста „Превенция и управление на риска от наводнения и свлачища“ имаме два проекта в процес на реализация. Единият от тях е на Агенция „Пътна инфраструктура“, а другият – на Община Луковит. Осем други на стойност 55 млн. лв. се оценяват. Предстои да бъде реализирана и процедурата „Мерки за въвеждане на решения за превенция и управление на риска от наводнения“. Там бенефициенти са общините, а ресурсът се предоставя за подобряване на техническото състояние на язовирните стени и прилежащите към тях съоръжения. В зависимост от броя на подадените проекти и тяхното качество, очакваме евентуалното им изпълнение да стартира в средата на 2019 г.

Най-важното и най-същественото по „ОПОС 2014 – 2020“ е обявената на 20 юли
процедура за изграждане на ВиК инфраструктура, която е с бюджет 1,35 млрд. лв.

Бенефициенти са 14 ВиК оператори, които предоставят услуги в 14 консолидирани обособени територии. Крайната дата за кандидатстване е 23 април 2019 г. Целта на процедурата е постигане на пълно съответствие на агломерациите с над 10 000 екв. ж. за консолидирани райони на ВиК оператори с изискванията на Директива 91/271/ЕИО. Процедурата е насочена към изграждане на канализационни и водопроводни мрежи, строителство и реконструкция на пречиствателни станции за отпадъчни води, доставка на съоръжения и оборудване, необходими за функционирането на обектите.

Предстои обявяването на процедура „Подпомагане на регионалното инвестиционно планиране на отрасъл ВиК – етап 2“ за шест новоконсолидирани района, обслужвани от един ВиК оператор – София област, Габрово, Велико Търново, Хасково, Търговище, Плевен. Бенефициент отново ще бъде Министерството на регионалното развитие и благоустройството.

Светослав Цеков, и.д. началник-отдел „Публични мерки“ в дирекция „Развитие на селските райони“ към МЗХГ: Една от най-интересните подмерки на ПРСР е 7.

Програмата за развитие на селските райони (ПРСР) е насочена към развитие на конкурентно земеделие и горско стопанство, иновации в хранително-вкусовата индустрия, опазване на природните ресурси и околната среда, както и към насърчаване на възможностите за заетост и по-добро качество на живот в малките населени места. Проектите се делят на два основни типа, като едните са насочени към публичния сектор, а другите – към частния. Те обхващат строителство на водоснабдителни системи, изграждане на улици и общински пътища, училища, детски градини, спортни обекти, обществени сгради и др. Бюджетът на ПРСР през настоящия програмен период е близо 3 млрд. евро, от които 2,4 млрд. евро са от ЕС.
Една от най-интересните подмерки на ПРСР е 7.2 „Инвестиции в създаването, подобряването или разширяването на всички видове малка по мащаби инфраструктура“. Прием по нея беше обявен на два пъти. Бенефициенти по подмярката са общини в селските райони, юридически лица с нестопанска цел за дейности, свързани със социалната и спортната инфраструктура и културния живот, читалища и ВиК оператори. Първият старт на мярката отвори с 341 млн. евро бюджет. За улици в малки населени места бюджетът по проектите беше 50 млн. евро, а за републиканската пътна мрежа – 150 млн. евро. За ВиК проектите бяха отделени 85 млн. лв. и бяха сключени договори с 32 общини.

Искам да отбележа, че Държавен фонд „Земеделие“ предприе действия с цел увеличение на бюджета на подмярката с малко над 88 млн. евро, за да могат да бъдат договорени голяма част от проектите, за които не достигат средства, като към момента по подмярката има сключени близо 330 договора, от които 50 във ВиК сектора.

Вторият прием на проекти по 7.2. бе с бюджет от 100 млн. евро, като към момента са разгледани за предварително класиране проектни предложения и предстои администрирането и одобрението на класираните предложения.

Друга интересна подмярка на ПРСР е 7.6, която е насочена към строителство и реконструкции на културното и природното наследство в селата. Вече имаме един успешно приключил прием, като най-често проектите са свързани с реконструкция на църкви. Бюджетът е 25,9 млн. евро и проектите са на директно договаряне, а не се реализират чрез обществени поръчки. Предстои още един прием по това направление, който ще бъде обявен до края на годината или до средата на 2019 г. Той ще бъде обезпечен с остатъчния бюджет от около 12 млн. евро. В близките месеци предстои отварянето и на още няколко основни мерки по ПРСР.

На финала искам да подчертая, че от 2017 г. всички проекти по програмата се подават електронно през системата ИСУН, което значително улеснява всички страни.

Светла Кирчева, директор на Дирекция „Финансиране на екологични проекти и дейности“ в ПУДООС: ПУДООС финансира екологични проекти

Предприятието за управление на дейностите по опазване на околната среда (ПУДООС) е създадено съгласно чл. 60 от Закона за опазване на околната среда със статут на държавно предприятие по смисъла на чл. 62, ал. 3 от Търговския закон. Основният предмет на дейността на ПУДООС е реализация на екологични проекти и дейности по национални и общински програми и стратегии в областта на околната среда и водите. ПУДООС финансира проекти в секторите „Управление на отпадъците”, „Управление на водите” и „Биоразнообразие”, съгласно действащите приоритети, публикувани на страницата на ПУДООС. Предприятието безвъзмездно финансира екологични проекти на общини и отпуска заеми за екологични проекти и дейности на общини по публично оповестени изисквания за кандидатстване на електронната си страница. В областта на ВиК сектора финансираме инфраструктурни проекти, които са съобразени с действащите към настоящия момент приоритети на ПУДООС, способстващи за осъществяване политиката на Министерството на околната среда и водите, а именно:

 Довършване на довеждащи и главни колектори до ГПСОВ за агломерации с над 10 000 еквивалент жители в съответствие с чл. 127 от ЗВ;
 Довършване на канализационни мрежи, захранващи главни и довеждащи колектори до ГПСОВ/МПСОВ за агломерации над 2000 еквивалент жители с цел натоварване на капацитета на ГПСОВ/МПСОВ в съответствие с чл. 127 от ЗВ;
 Довършване на малки водопроводни проекти по прекратени договори – вследствие от решение на УС на ПУДООС, както и водопроводни обекти с приключено етапно финансиране със средства от ДБ и ПУДООС, на които остават по-малко от 50% за завършване в съответствие с подадено актуализирано заявление и актуализиран работен проект, съгласно действащите законови изисквания на ЗВ, ЗУТ и ЗОП;
 Финансиране или съфинансиране на обекти, изпълнявани със средства от Програма ИСПА, ФАР, и др., или финансиране на обекти, съпътстващи обекти, финансирани със средства от

Европейския съюз или други източници.

За 2017 г. чрез ПУДООС е реализирано изпълнението на 52 км канализационни мрежи и колектори, за които са отпуснати средства в размер на над 21 млн. лв. на 18 общини. Отпуснати са също близо 31 млн. лв. на 25 местни администрации, с които са изградени 56 км водопроводна мрежа. За да може да се финансира даден проект, от Предприятието е необходимо да се подаде заявление, окомплектовано съгласно публично обявените изисквания, и да се предоставят съответните документи. На заседание на УС на ПУДООС след обсъждане се вземат решения за финансиране на представените проекти.

 

Сподели в социалните мрежи

Автор на 04.10.2018. Категория КСБ. Можеш да следиш всички коментари и промени по тази публикации през RSS 2.0. Можете свободно да коментирате тази публикация

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

This site uses Akismet to reduce spam. Learn how your comment data is processed.