Новият управителен съвет трябва да бъде шарен

Прочетена: 12

Г-н Петров, какво успя да постигне Камарата на строителите за тригодишния мандат, който изтича сега?

Предполагам, че всички колеги, с които сте се срещнали през това време, са говорили какво е постигнала Камарата. Аз искам да се върна малко преди регистрацията на КСБ, когато все още беше Българска строителна камара. В продължение на 14 години преди това ние се опитвахме тази Камара да стане работодателска организация. Опитвахме се да я направим такава, каквато е сега.
Първите три години от всяко едно действие  са най-тежки, тези първи три години струваха твърде много нерви и напрежение на някои от колегите, на ръководството на Камарата, защото прохождането е тежка работа. Но ние вече можем да кажем, че твърдо ходим по земята и се оглеждаме напред, какво бихме могли да постигнем и какво искаме да направим.
n Като най-големи постижения бих отделил това, че се постигна единомислие за значението на Камарата сред  всички колеги строители, което според мен е най-важното.

n Камарата бе призната за един от най-големите работодатели в България, успяхме да направим и много промени в нормативната база.
n Убедихме ръководството на синдикатите, че ние сме техни партньори, а не сме някои, които искат само да правят печалби.
n Спечелихме и убедихме общините, че могат да разчитат на нас и да работим заедно.
n Камарата стана търсен работодател и партньор на държавните и общинските структури, участник във всичко онова, което води прогреса и нашия бранш напред. За мен това е истинският ни  успех.
n След това идва регистърът. Колегите, които го направиха за такъв срок, проявиха геройство. Доц. Линков направи невъзможното и ако не беше толкова ерудиран и толкова добър специалист, може би нямаше да успеем да постигнем това, което постигнахме. Въпреки обвиненията на много властимащи политици ние за първи път от 20 г. успяхме да канализираме работещите в строителния бранш и да отстраним всички псевдостроители, които строяха със спекулативна цел.
И третото нещо, което бих отбелязал, е създаването на вестник „Строител”. Ние имаме 14-15-годишна борба за собствен орган, да заменим информационния бюлетин с наш си вестник. Трябва да се благодари на Вили Терзиев и на целия екип на вестника, че те успяха да направят от нашето издание флагман на Камарата, търсен приятел от всички строители, от всички областни представителства в цялата страна и всички ние да се чувстваме комфортно на страниците му, да намираме това, което ни вълнува, да изказваме онова, което искаме да изкажем. Независимо от всички останали вестници, които пропагандират строителство, архитектура и всичко онова, което е в нашата сфера, професионално нашият вестник е един от най-четените. Мога с гордост да кажа, че той се чете във всички общини, навсякъде, където пристига. Хората го чакат, за да видят тяхната община какво е направила, радват се, когато това е отразено правилно, радват се, когато им се помага, и знаят, че винаги могат да разчитат на приятелите си от Камарата на строителите в България.
Моето мнение е, че всички трябва да сме щастливи и радостни дори само с тези няколко факта, които изброих.
Въпреки тях ние не можем да си дадем оценка 6, защото не успяхме да реагираме и да се опитаме да опазим бранша от връхлитащата ни криза и да му помогнем. Болно ми е, когато виждам какво се случва, но представителите на Камарата влагат  всичките си сили Камарата да стане гарант на честни бъдещи обществени поръчки, да може да партнира правилно на правителството, и дай боже, и на европейските фондове, та най-накрая да успеят да влязат в България, за да може да се раздвижи строителният бранш.

Г-н Петров, в навечерието сме на едни наистина много важни избори за бъдещето на Камарата. Ще се продължи ли успешната политика, която беше водена до момента, за да бъдат решени именно тези предизвикателства, за които вие говорите – кризата, несъвършеното законодателство. Какъв трябва да бъде новият управителен съвет, новият председател и на какви изисквания трябва да отговарят? Как си го представяте вие?
За председателя – аз си го представям като човек, който е от бранша, това трябва да е първото.
Второ, той трябва да има опит, трябва всички колеги в бранша да го уважават, да му вярват и да знаят, че давайки гласа си за него, те гласуват за човек, който ще ги води в правилната посока, ще им гарантира, че това, което досега сме правили, ще продължи, и че бъдещето на Камарата ще бъде в ръце, които няма да позволят тя да бъде разцепена, да бъде  разделена, да попадне в ръце на хора с нечисти мисли и че най-накрая по неговото време ще започне строителството на сграда на Камарата на строителите в България и най-вече, че по негово време ние ще успеем да преборим кризата.
За мен това е човек, който трябва да е от нашия бранш, да милее за Камарата, да го боли, да е изстрадал детската възраст, която изстрадахме в последните 3 години, да е минал през времето, когато се борихме да имаме този закон, който имаме сега, да е обединител, един от нас.
Много се радвам, че на страниците на в. „Строител” се публикуват две кандидатури, които са представени от инициативен комитет и от областните представителства, тъй като присъствах на събранието на софийското областно представителство, където бе издигната кандидатурата на единия от кандидатите. Не съм присъствал на учредителното събрание, в което е посочено, че инициативен комитет издига другия кандидат – г-н Петър Христов, но смятам, че начело на Камарата трябва да стои професионалист, който е минал и е сложил няколко камъка сам, знае как се държи мистрията, удрял е с чука по неизгладения камък, правил е зид.
За мен трябва да има феърплей, строителите са мъжки момчета, като кажат нещо, не се страхуват да си сложат подписа под него. Те не обичат такива ходове на инициативни комитети, каквито във вестника е писано, че са представили своите фирми, без изобщо да се подпишат. Благодаря на г-н Петър Христов, че дава възможност в Камарата да има и друга кандидатура, но ние всички вярваме, че кандидатурата на този, който ще бъде избран, трябва да бъде от нас, защото той знае нашите болежки, години наред е бил с нас, борил се е за Камарата, а с г-н Петър Христов не сме се срещали. Не го познавам, може да е идеален бизнесмен, но аз не мога да кажа все още, че той е един от нас. А неговите идеи, които той декларира в пресата, са общи идеи, идеи, които всички споделяме, но все пак нали знаете, че в едно семейство децата се познават най-добре от родителите си. Така че, когато опознаем и г-н Петър Христов като работник в Камарата, сигурно ще застанем зад него. Освен това той е млад, бъдещето е пред него.
А що се отнася до бъдещето на Камарата, управителният съвет трябва да бъде шарен от момчета и момичета, които са не само цветята на УС, но са мъжки момичета, трябва да бъде от всички специалности, трябва да има пътищари, железничари, хора които разбират от всичко в строителството, от инфраструктура, от високо строителство. Да уважават принципите на Кольо Фичето „Стройте, стройте за чест и слава на майстора, а не само за пари”, защото моето кредо е, че лицето, името, честта и славата на строителите са непреходни.

Вие сте и член на СД на в. „Строител”. Няколко думи за него ще кажете ли?
Вестникът е най-хубавото нещо, което сме направили, след Регистъра, в последните години. Трябва да благодаря на Вили Терзиев за тази работа, защото той се заинати да бъде в. „Строител”, пребори всички и успя да вземе марката в. „Строител”, успя да ни накара всички да повярваме, че ще стане. Благодаря на управителния съвет, в който бяхме досега заедно, защото ние работихме заедно, нямаше разнобой, работихме като екип. Откакто го има вестника, аз съм най-гордият човек и макар че е само на една година, смятам, че за тази година той постигна много. То си личи от това, че като го отворите, вече има 32 страници. Когато го започнахме, беше малко по-тъничък и тогава всичките си казвахме дали ще издържим. Надявам се да започнем отново, да даваме рекламите си във в. „Строител“, да търсим възможности в. „Строител“ да се самоиздържа и да бъде флагманът на нашето строителство. Не можем без в. „Строител. Той отразява живота на Камарата, живота на държавата, по-скромно, отколкото политическите вестници, защото нашият вестник не се заминава с политика. Има по нещичко за хубавите пътешествия, за хубавите неща, които се случват в България, излиза веднъж в седмицата, дай боже да почне да излиза два пъти. Това си пожелавам!

Сподели в социалните мрежи

Автор на 24.06.2010. Категория КСБ. Можеш да следиш всички коментари и промени по тази публикации през RSS 2.0. Можете свободно да коментирате тази публикация

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.