Решението е удар срещу строителните фирми

Прочетена: 10

Г-н Глосов, тема №1 в последните дни са спрените ремонти на обекти, финансирани със средства от Европейската инвестиционна банка и Световната банка поради липса на ресурс за съфинансиране от страна на българската държава. Каква е позицията на КСБ?

На всички срещи, които сме правили с държавните структури, бе декларирано, че инфраструктурата е основен приоритет на държавата. За тази година бяха обещани много средства. Беше направен и опит 1 млрд. евро да бъдат прехвърлени от европейските програми за реконструкция на пътища, търсиха се външни заеми.


Изключително изненадващ е фактът, че сега се отказваме от заеми, които имаме и които са в действие, по които има одобрени тръжни процедури или такива вече са в ход. Това е пълен отказ от ангажимент, а още по-лошото е, че се прави за сметка на строителните фирми. Така е, защото в документите, които се пускат от пътната агенция, няма изпълнение на Закона за устройство на територията, в който има изисквания за подписване на акт за установяване състоянието на строежа при спиране на строителство (Образец 10 от Наредба 3, ЗУТ) с посочване на причините за спиране на строителството и прехвърляне на задълженията към инвеститора, т.е. държавата. Ние търпим директни загуби поради това, че сме взели кредити и изпълняваме тези обекти. Освен това има опит от страна на държавата да прехвърли отговорността за замразяването върху строителните фирми, което е изключително неприемливо. Вторият факт, който ни озадачава, е, че всичко това се прави абсолютно непрозрачно, несъгласувано с браншовите организации и под формата на императивни писма, което ни връща много години назад. След като имаме Консултативен съвет и диалог, не би трябвало да се работи по този начин.

Това решение е и дълбоко антисоциално, защото в пътните фирми работят около 12 хил. човека. На голяма част от пътните фирми това им е бизнесът. Тази година други инвеститори няма и спирането на парите би означавало пряк фалит и освобождаване на хората, които ще останат на улицата. Освен това ще нанесе удар върху строителния бранш, защото ние ще освободим квалифицирани работници и голяма част от фирмите ще изчезнат от пазара, което не е добре за бизнес средата. Като се има предвид, че основната дейност, която трябва да извършим по европейските програми, е строителна и е главно в инфраструктурата, това означава, че за следващата година нашият бизнес ще влезе в изключително лоша кондиция и проблемът ще се мултиплицира. По този начин, минавайки през фалит на голяма част от фирмите, ние ще освободим пазара за чужди фирми, което също ще допринесе за лошото бизнес състояние на страната.

Така че ефектът е многостранен, многопосочен и без обсъждане на компенсаторни механизми и начин, по който да се реши проблемът, смятаме, че се постъпва изключително некоректно. Ние разбираме, че сме в тежка икономическа криза и нещата опират понякога и до такива мерки, но не е това начинът. Последствията от една такава мярка трябва много внимателно да се обсъждат с бизнеса.


Как ще коментирате, че министър Плевнелиев при посещението си в Брюксел е заявил пред еврокомисаря по регионално развитие, че държавата ще направи всичко възможно да усвои парите за пътища, които са 1 млрд. лв., в същото време тук ще загубим 470 млн. евро от двата кредита?

Аз вярвам на министъра, че ще направи всичко възможно. В случая като че ли и той е потърпевш, защото част от нещата, които се случват, рефлектират пряко и върху неговите обещания. Важни са резултатите, а в момента нещата не се развиват по най-добрия начин. Още не е изградена добра система на административна подготовка на проектите, на разплащане, на тръжни процедури, на типови тръжни документи, за да можем да говорим за добро протичане на тези процеси. Трябва да се има предвид и фактът, че европейските програми приключват през 2013 г., за тях важи правилото n+1, а обектите, които са по европейските програми, са големи и вече сме на критичния минимум за сроковете за реализация, а ако те не се изпълнят, губим парите. Така че ни чака огромно количество работа и е по-добре да я вършим заедно. Част от тази работа е добрата комуникация и взаимното слушане. А ние имаме огромен опит, защото повече от 15 години изпълняваме проекти по европейски програми. Работили сме с 4 правителства и този огромен опит трябва да се използва.

Ще бъде грешка, ако държавните институции не се вслушат в нещата, които казваме, тъй като в края на краищата целта е обща. Време е да се преодолее разкъсването на процеса, защото изграждането на един обект не е само в подготовката му, а после и в строителството. От началото до края, като се започне от идеята, мине се през подготовката на документи, процедурата и реализацията… Нашата администрация като че ли спира до търговете, като след това процесът се къса. В държавите, които имат успешна реализация на европейските програми, като Полша например, този процес е единен.

Има и още един проблем, който говори за отказ от изпълнение на административни задължения. Става дума за това, че се вземат чужди фирми да ни наблюдават обектите, за което се харчат български пари. Идеята излиза от АПИ. Това е директен отказ от задължения. Тогава за какво ни е АПИ? Освен това опитът ни от т.нар. чужди надзорници не е положителен в България. Най-фрапиращият пример е магистрала „Люлин”.


Ситуацията очевидно е много тежка. Какво ще се прави оттук нататък? Как може да се излезе от нея? Какви мерки ще предприеме КСБ за разрешаване на проблема?

Към момента има едно положително нещо и това е изградената комуникация и диалог на всички нива с всички органи, които изпълняват европейски програми. Но няма значителни последици от този диалог. Нещата трябва да се сложат на масата и да се решават едно по едно, а не да се отместват във времето и да се търсят екзотични решения. Камарата многократно е предлагала в услуга на отговорни органи своя огромен административен капацитет. Имаме над 150 експерти и натрупан опит в годините. Ние имаме и предложения за промени в нормативните документи, които да спомогнат за развитието на тези процеси. Продължава да отлежава нашата идея за консултативен съвет към агенция „Пътна инфраструктура”. Ние можем да бъдем изключително полезни при ограничения административен капацитет, който има агенцията от гледна точка на експерти строители.

Настояваме за спешна среща с ръководството на агенция „Пътна инфраструктура” и с министър Плевнелиев, която да се проведе още този месец, и на нея да обсъдим конкретни мерки за разрешаване на проблема. В противен случай съществува сериозна опасност да се влоши диалогът и рязко да се увеличи напрежението в бранша. Нека използваме кризата за решаване на всички тези проблеми.

Сподели в социалните мрежи

Автор на 15.07.2010. Категория КСБ, Новини. Можеш да следиш всички коментари и промени по тази публикации през RSS 2.0. Можете свободно да коментирате тази публикация

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.