Орлин Колев: Изучаването на „Право“ в редовна и задочна форма е напълно съобразено със световните стандарти

Прочетена: 1570

Ренета Николова

Г-н Колев, по Ваш доклад бе образувано производство в КЗД във връзка с държавните изисквания за придобиване на юридическо образование. Кажете ни нещо повече за моти­вите.

На 24 януари деветчленният състав на КЗД се самосезира с цел образуване на производство –заради приетата наредба на МС, касаеща новия прием (2018/2019) на студентите по специалност „Право”. В тази наредба е предвидена единствено и само редовната форма на обучение и се изключва възможността за задочна. Това е една твърде ограничителна мярка по отношение на предвидените в Закона за висшето образование форми на обучение – редовна, задочна, дистанционна и вечерна. От дълги години специалност „Право” се изучава в двете основни форми на обучение – редовна и задочна. Като че ли това се е превърнало в традиция заради социално-икономическите условия у нас. Задочната форма на обучение е по-удачна за някои граждани. Тя е предпочитана от хората с увреждания, от младежите, които не са финансово независими, и от други кръгове на обществото. Не всички студенти могат да ги издържат и те да се възползват от редовната форма на обучение. На много от тях им се налага да работят и те го комбинират със следването си.

Трябва да отчетем и факта, че задочното обучение по „Право” е насочено и към онези граждани, които записват тази специалност, продиктувано от тяхното ежедневие. Като преподавател съм срещал много студенти, учещи задочно, чиято цел е единствено повишаване на правната им култура. Те упражняват различни професии – счетоводители, компютърни специалисти, управители на фирми, хора, които се занимават с частен бизнес, или др. В този смисъл обучението е осъзнато от тях. Не виждам защо трябва да се противопоставят двете форми на обучение – редовната и задочната. И двете осигуряват необходимите достатъчни знания на желаещите да завършат специалност „Право”.

Не бива да забравяме, че нивото на обучение в голяма степен зависи от мотивацията. Тоест не следва да поставяме рязката разграничителна линия между редовното обучение и задочното, както и да гледаме пренебрежително към онези, които са завършили „Право” задочно, или да ги заклеймяваме като не чак толкова добри специалисти. Напротив, в практиката имаме доста професионалисти, които са се реализирали много успешно в сферата. Разбира се, необходимо е да се повишава нивото на обучение по специалност „Право”, но това следва да се отнася и за двете форми – редовна и задочна, а не те да се противопоставят.

Една от тенденциите в Европа е обучение през целия живот. Обикновено редовните студенти са младежи, а задочната форма като че ли е за хората на по-зряла възраст. В това отношение може ли да се счита, че има някакво ограничение на правото на хората да придобият образование в един по-напреднал етап от живота си?

Точно така. Изучаването на „Право” в редовна и задочна форма е напълно съобразено със световните стандарти и именно с това, което казахте – продължаващо обучение през целия живот. Освен това трябва да се има предвид и нещо друго, че дори и Европейската конвенция за правата на човека (ЕКПЧ), наред с нашата Конституция, определя образованието като едно от основните права. То не може да бъде ограничавано въз основа на икономически, социален и обществено признат белег. В този ред на мисли ограничаването на една от формите може би ще доведе до дискриминация съгласно ЕКПЧ, от което да последват и редица дела в Европейския съд по правата на човека.

Броят на задочните студенти във висшите училища не е никак малък. Има ли някаква статистика за това колко хора ще бъдат засегнати от това решение?

Лично аз не разполагам с такава статистика, но считам и съм сигурен, че колегите в хода на всестранното и всеобхватно проучване по случая ще изискат информация и ще се опитат да съберат необходимите данни. На практика това самосезиране на КЗД е в резултат на сериозния дебат в обществото по този въпрос, започнал през миналата година. Или налице е фактът, че много граждани и социални кръгове биха били засегнати от подобна промяна.

Какво следва оттук нататък? Какви са следващите стъпки?

След самосезирането на КЗД следва да се образува преписка, по която да се проведе всестранно и всеобхватно проучване на въпроса. По моя информация преписка вече е образувана, като има и избран състав, който да разгледа този въпрос. Ще уточня, че аз не съм в него. Тепърва членовете на състава ще започнат процедура по проучване и ще съберат становища от заинтересованите лица, както и от трети страни, които не участват в производството. Основната цел е да достигнат до своите изводи обективно на базата на направената подробна проверка. Като приключи тази фаза от производството, следва насрочване на открито заседание в Комисията за защита от дискриминация с конституираните съответни страни. Логически можем да прогнозираме, че този, който е приел наредбата, ще бъде ответна страна. След провеждането на едно или няколко открити заседания на петчленния разширен състав на КЗД започва да тече срокът за постановяване на решение. Чрез диспозитива на това решение вече се установява липсата или наличието на пряка или непряка дискриминация и спрямо кого е осъществена или не тази неравнопоставеност.
Задължително ли е решението на Комисията и трябва ли да последва промяна в наредбата?

КЗД не е част от съдебната власт. Нашите решения стават задължителни за изпълнение само след като преминат през установения по закон съдебен контрол или пък не се обжалват. Това са двата случая, в които следва да се изпълняват решенията на Комисията за защита от дискриминация. Сами по себе си решенията на КЗД следва да бъдат потвърдени от съда, респективно отхвърлени, или просто да не се потърси съдебен контрол от съответната страна, което е нейно право. В този смисъл след влизане в сила на решенията на КЗД те стават задължителни за изпълнение.

Вашите очаквания какви са като вносител?

Самият факт, че по мой доклад е сезирана КЗД, предполага, че ще се търси определено неравноправие в текстовете на наредбата. Това е моята нагласа, но това не значи, че мога да повлияя на колегите, които ще преценят.

Ако се спазят всички срокове, кога можем да очакваме решение?

Трудно е да дам конкретен и точен отговор, защото, както обясних, следва една процедура по проучване. Няма яснота за това колко време ще събират информация колегите в състава, които са зависими от държавните органи, за да я получат. Другото препятствие е свързано с насрочването на открито заседание, тъй като нашият график е доста натоварен. КЗД разглежда много случаи и следва да намери време и за този въпрос. Законно установеният срок за постановяването на решение, след фазата на откритите заседания, е 14-дневен. Но на практика не мога да кажа кога точно ще се случи това и кога можем да очакваме решението.

Сподели в социалните мрежи

Автор на 26.02.2018. Категория Законът, Новини. Можеш да следиш всички коментари и промени по тази публикации през RSS 2.0. Можете свободно да коментирате тази публикация

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

This site uses Akismet to reduce spam. Learn how your comment data is processed.