Д-р Николай Алдимиров: Новият Закон за мерките срещу изпирането на пари може да ограничи риска от възникването на този процес

Създаването на антикорупционен орган бе необходимо и естествено

Прочетена: 322

Ренета Николова

Д-р Алдимиров, от 31 март 2018 г. влезе в сила новият Закон за мерките срещу изпирането на пари (ЗМИП), който предвижда пълна отмяна на досега действащия нормативен акт. Ще предотврати ли той изпирането на пари и какво ново предвижда като механизми за превенция?

Няма как законът да предотврати изпирането на пари, но може да ограничи в голяма степен риска от възникването на този процес и да минимизира негативните последствия от неговото проявление. Новият ЗМИП, с който се въвеждат изискванията на Директива (ЕС) 2015/849 на Европейския парламент и на Съвета от 2015 г. за предотвратяване използването на финансовата система за целите на изпирането на пари и финансирането на тероризма, създава необходимост за всички лица, задължени да прилагат мерки срещу изпирането на пари, да се запознаят с новите разпоредби и да предприемат действия по прилагането им. Възприетият подход за изцяло нов закон, който отменя предишния такъв, се налага предвид множеството и съществени промени, които се правят по отношение на досегашната уредба на мерките срещу изпирането на пари. Както и в предишния вариант на ЗМИП, в новия нормативен акт е дадена дефиниция на понятието „изпиране на пари” и са изброени категориите задължени по закона субекти. Регламентирани са организацията и контролът по изпълнението на мерки за борба с прането на пари.

Разширява се кръгът от мерки за превенция на използването на финансовата система за целите на изпирането на пари. Съгласно новия норматив те включват: комплексна проверка на клиентите; събиране и изготвяне на документи и друга информация и тяхното съхраняване; оценка на риска от изпиране на пари; разкриване на данни относно съмнителни операции, сделки и клиенти; контрол върху дейността на задължените субекти и др. Разширява се и кръгът от лица, които попадат в дефиницията за видна политическа личност и спрямо които задължително се прилагат мерки за разширена комплексната проверка на клиента.

Като председател на Центъра за превенция и противодействие на изпирането на пари (ЦППИП) вероятно сте запознат с мащабите на това престъпление у нас – какви са те? Кои са най-ефективните механизми за възпиране на това криминално деяние в България според Вас?

ЦППИП е специализирана неправителствена организация, създадена с цел предприемане на различни действия и мероприятия за превенция и предотвратяване на изпирането на пари, корупцията и финансовите престъпления. Центърът се стреми да бъде както партньор, така и коректив на правителствената политика в областта, както и да подпомага частния сектор и обществото в борбата с подобни явления. В тази си роля ние непрекъснато полагаме усилия да идентифицираме новите механизми и тенденции, свързани със съответните процеси.

Трудно е да се каже колко точно пари се изпират у нас, тъй като по своята същност това е незаконна дейност, извършвана от престъпници, която е извън обичайния обхват на икономическата и финансовата статистика. Освен това изпирането на пари в повечето случаи няма национален характер, а е дейност с международен мащаб, което не позволява да се направи точна оценка на размера на мръсните пари у нас. Всяка посочена цифра ще бъде условна. Въпреки това обаче, заедно с някои други аспекти на сенчестата икономическа дейност, в световен мащаб са направени груби оценки, за да се даде известна представа за големината на проблема. Според МВФ общият размер на изпирането на пари в света може да бъде някъде между 2 и 5% от брутния вътрешен продукт на света. Тези проценти показват, че изпраните пари могат да достигнат до над 1,5 трилиона щатски долара. Във всички случаи обаче към горните цифри трябва да се отнасяме с повишено внимание. Те са предназначени да дават приблизителна оценка на мащаба на изпирането на пари.

Най-ефективният начин за ограничаване на процеса на изпиране на пари е превенцията, т.е. да се разработят механизми и методи, които ще доведат до минимизиране на възможностите и способностите на престъпниците да осъществят своите действия. Техниките на превенция включват разработване на политики, процедури и контроли, както и дейности като обучение и осведоменост, свързани с материята с цел недопускане на това явление. Особено важни са обученията, тъй като те създават основата за надграждане на процеса по превенция и противодействие на изпирането на пари. Именно затова и в новия ЗМИП отново се обръща специално внимание на обученията, като значително са завишени и санкциите за неизпълнението на изискванията на закона.

Кои са най-популярните източници на т.нар. мръсни пари у нас, които впоследствие се изпират?

Наскоро излезе от печат новата ми книга „Процесът на изпиране на пари и превенцията му в търговските банки“. Там подробно съм описал различните източници на мръсни пари, механизмите за тяхното легализиране и начините за противодействие. Трафикът на наркотици, на хора, корупцията са традиционни източници на мръсни пари и генерират значителен паричен ресурс, който преминава през финансовата система на дадена страна с цел вливането му в легалната икономика. Тенденцията обаче напоследък, от последните две-три години, е значителното нарастване на броя на случаите на изпиране на пари на средства, които са придобити чрез измама. Особено актуални са тези, които се извършват чрез използване на IT технологиите и т.нар. измами тип социално инженерство. Характерно за тях е обстоятелството, че предикатното престъпление обикновено се извършва в чужбина, като за изпирането на пари се използват т.нар. мулета, това са подставени физически или юридически лица, които откриват сметки в български търговски банки и получават сумата, която е била обект на измама. Често основанията са свързани с определена търговска дейност, като след това средствата се изтеглят незабавно или се нареждат, обикновено с онлайн банкиране, към трети държави. Самото подставено лице прибира определена малка сума, комисиона за извършените действия. По този начин изпирането на пари се извършва от лице, което трудно да може да се свърже с извършителя на измамата или дори не знае неговата самоличност.

Друг сериозен риск представляват крипто и виртуалните валути. Правният статут на криптовалутите варира значително в различните страни и е все още неопределен или се променя в много от тях. Докато в някои страни употребата и търговията с тях е напълно разрешена, в други тя е забранена или ограничена. В мрежи, в които се използва криптовалута, се наблюдава подчертана липса на регулация, която привлича много потребители, търсещи децентрализиран обмен. Липсата на правила може да доведе до това, потенциалните престъпници да се опитат да укриват данъци и да перат пари. Системите за анонимност, които повечето криптовалути предлагат, също могат да улеснят прането на пари. Вместо то да се извършва чрез сложна мрежа от финансови участници и офшорни банкови сметки, прането на пари чрез криптовалути стои извън институциите и може да се постигне чрез анонимни сделки. Именно поради това смятам, че криптовалутите със сегашния си статут и начин на регулиране са изключително опасни за стабилността на легалната финансова система.

Секторът на недвижимите имоти също остава привлекателен по отношение на легализирането на средства с престъпен произход. Разбира се, продължава да е модерно изпирането на пари да се извършва както в икономически изгодни сектори, така също и чрез активи, които създават чувството за социален престиж, като например луксозни бижута, произведения на изкуството, скъпи автомобили, яхти и др.

Разкажете ни повече за по-малко познатите у нас онлайн измами. Какъв е техният мащаб и кои са хората, които най-често стават жертва? Този тип престъпления източник на пране на пари ли са?

Интернет измамите са използването на интернет услуги или софтуер с достъп до интернет за измама на жертви или за извличане на полза от тях. Те формират огромен финансов ресурс, който създава необходимост от последващото му легализиране. Напоследък наблюдаваме непрекъснато увеличаване на този тип престъпления, като те стават все по-сложни и изтънчени и за разкриването им са необходими специфични познания и експертиза.

Жертва може да стане всеки. Дори и при телефонните измами вече се наблюдава рязко спадане на възрастта на засегнатите от такова деяние. Най-актуалната схема на телефонна измама е въвеждането на жертвата в заблуждение, че съдейства на полицията при извършване на акция за подобни престъпления.

Едни от най-разпространените онлайн злоупотреби са фишинг измамите. При тях се разпраща електронна поща, която изглежда, че идва от истинска компания и се опит­ва да убеди получателя да предостави лична или финансова информация. В електронното съобщение обикновено се посочва данните да се изпратят като отговор или да се въведе на уебсайт, към който има връзка.

Въпросната информация, например потребителски имена, пароли и номера на кредитни карти, после се използва от измамниците, за да се получат пари или услуги от името на жертвата.

Много модерни напоследък са схемите от типа social engineering frauds или измами, които са свързани с атаки спрямо лична информация. В тези случаи телефони, email и други средства за обмен на данни се атакуват и придобитите данни се използват за кражби на финансови средства.

Предстои създаването на Служба на европейския прокурор. Тя ще се занимава с измамите с европейски средства. България е заявила желание да участва в тази напълно нова структура, но това означава ли, че ще делегираме напълно правата върху разследването на подобни престъпления на територията на страната ни на общата Европейска прокуратура? В тази връзка необходими ли са законодателни промени?

Както знаете, през юни 2017 г. 20 държави от ЕС, сред които и България, постигнаха политическо съгласие за създаването на европейска прокуратура като механизъм на засилено сътрудничество. Oсновният мотив за изграждането й е, че по някои данни само 10% от виновните за измамите с европейските фондове биват наказвани, а ежегодните загуби за бюджета на Съюза от измами се оценяват на над 500 млн. евро. Разбира се, че създаването на една такава структура ще наложи определени нормативни промени. След приемането на Регламента за Европейската прокуратура ще започне активно сътрудничество с държавите членки, включващо мерки, които трябва да бъдат предприети в участващите страни от ЕС на национално ниво. По-важното обаче е какви ще бъдат правомощията на един такъв орган и какво можем да очакваме като резултат от неговото функциониране.

Европейската прокуратура представлява независима служба на ЕС, която ще може да разследва и преследва измамите и други престъпления, свързани със средства от ЕС. В Договора за функционирането на ЕС е предвидена възможност след време правомощията на Европейската прокуратура да се разширят и по отношение на борбата срещу тежката престъпност с трансгранично измерение. До момента само националните власти могат да разследват и да повдигат обвинения по случаи на измами със средства на ЕС. Тяхната компетентност обаче е ограничена до територията на съответната страна. Европейски органи като ОЛАФ, Евроджъст и Европол нямат мандат да водят криминални разследвания. Европейската прокуратура ще запълни тази празнота. Тя ще има изключителна юрисдикция в рамките на целия ЕС да работи по подозрения за криминални действия, засягащи европейски средства. На практика това означава, че Европейската прокуратура ще улесни бързия обмен на информация, ще координира полицейски разследвания, блокиране и конфискация на средства и презгранични арести на заподозрени лица. Тя ще може да повдига обвинения директно в страните членки и да ръководи разследването на местните полицейски органи. Разследването, повдигането на обвинение и поддържането му в националния съд ще се извършват от делегираните национални прокурори от името на Европейската прокуратура, а функциите си на национални прокурори те изпълняват доколкото не им пречат на ангажиментите към европейското разследване. Европейската служба ще може да изземва от националните прокуратури всяко разследване, което касае възможни финансови щети за ЕС, както и да дава директни нареждания на българския делегиран прокурор за провеждане на разследването. Независимо от ограничената й компетентност Европейската прокуратура е шанс за утвърждаване на образец на по-висок стандарт на независимо и обективно разследване на територията на държавите членки като България, тъй като национални прокурори ще работят в такава структура, а заедно с това ще съвместяват и функциите си в националната прокуратура.

Наскоро у нас бе създаден нов антикорупционен орган, който да съвмести дейността на няколко държавни органа с цел борба с корупцията. Необходимо ли бе неговото учредяване и като експерт какъв ефект очаквате да има? Имаше доста критики по негов адрес още преди окончателното приемане на антикорупционния закон.

Създаването на подобен антикорупционен орган бе необходим и естествен процес. Това обединяване на няколко администрации с една обща цел е част и от антикорупционната политика на страната. Очакванията към този орган са изключително големи, но за реални прогнози относно ефективността от неговата работа е още рано да се говори. Мисля, че основата, върху която е създаден този антикорупционен орган, а именно Комисията за отнемане на незаконно придобито имущество (КОНПИ), е стабилна. В Закона за противодействие на корупцията и отнемане на незаконно придобитото имущество се запазват в пълна степен прерогативите на досега съществуващата КОНПИ, като идеята на законодателя е да се разширят компетенциите на комисията с функциите и правомощията на останалите структури, които преминават към нея. По този начин основанията за образуване на проверки, а от там и възможностите за образуване на производства за отнемане на незаконно придобито имущество на основата на информацията и анализа от съответните структурни звена на комисията е много по-възможна хипотеза. Досегашната работа на КОНПИ и създадените нови условия и предпоставки за оптимизиране на антикорупционната дейност на новата Комисия за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобитото имущество (КПКОНПИ) ме карат да вярвам, че положителните резултати от работата й ще продължат и в бъдеще.

Като председател на неправителствена организация, която се занимава с противодействието на прането на пари, взехте ли участие при общественото обсъждане на антикорупционния закон? Какво се очаква да е взаимодействието между новия държавен орган и неправителствения сектор, експертите и научните среди?

Проследих процеса на създаване на новото законодателство както в сферата на противодействие на корупцията, така и на това, свързано с превенцията на изпиране на пари. За нас като неправителствена организация е важно да бъдем част от системата на противодействието на корупцията и изпирането на пари. Именно поради това през 2017 г. подписахме Меморандум за сътрудничество с Комисията за отнемане на незаконно придобито имущество. Целта на меморандума е обединяване усилията на двете страни в противодействието на изпирането на пари, корупцията и финансовите престъпления и търсенето на начини и форми за отговор на новите предизвикателства в тази област. Меморандумът е добър пример за сътрудничество между държавни институции и неправителствен сектор в превенцията на тези негативни явления и ще доведе до по-добри резултати в борбата с корупционните практики. Вярвам, че ще продължим и ще развием нашето сътрудничество в още по-пълна степен и с КПКОНПИ. В рамките на общите ни действия предвиждаме съвместни обучения, участие на различни форуми и други форми на сътрудничество с новосформирания антикорупционен орган. В тази връзка е много важно да спомена, че по инициатива на ЦППИП и на още две от водещите организации в сферата на противодействието на изпирането на пари, корупцията и финансовите престъпления през март т.г. създадохме и Браншовата асоциация на работещите в сферата на противодействие на изпирането на пари (БАРСПИП).

Като единствената национална професионална браншова организация на експертите и организациите, работещи в сферата на противодействие на изпирането на пари в България, тя ще подпомага членовете си в осъществяването на тяхната дейност и ще отстоява техните интереси. Предстоят разговори в посока на сътрудничество както с КПКОНПИ и другите държавни органи с компетентност в материята, така и със съответните браншови и съсловни организации, което ще допринесе за обединяване на усилията и опита на експертите за успешното противодействие на изпирането на пари, корупцията и финансовите престъпления.

Сподели в социалните мрежи

Автор на 26.04.2018. Категория Законът, Новини. Можеш да следиш всички коментари и промени по тази публикации през RSS 2.0. Можете свободно да коментирате тази публикация

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

This site uses Akismet to reduce spam. Learn how your comment data is processed.