Сеговия – Древният музей на Испания

Прочетена: 154

Светослав Загорски

Обичате ли историята? А да се скитате из обекти, пропити с културата и религията на древността, усещайки, че векове преди вас на същото място са стояли крале, кардинали, рицари? Ако отговорът е да, то Сеговия и градът музей е мястото, за което сте мечтали. Това е административният център на едноименната провинция Сеговия в Кастилия и Леон, само на 90 км от испанската столица Мадрид. Разположен е на скалисто възвишение между реките Ересма и Кламорес. Заедно с Толедо и Авила е един от трите най-известни древни града около Мадрид.

Сеговия е основан през 80 г. пр. н. е. от римляните. В периода 714 – 1085 г. градът се намира във владение на маврите. След това е превзет от Алфонс VI Кастилски, ставайки кралска резиденция през следващите 2 века. Тук през 1474 г. за кралица бива провъзгласена Изабела I Кастилска. Най-голям просперитет Сеговия бележи през XIII в. и особено през XIV в., но той приключва през 1521 г. с неуспешното въстание на средната класа срещу управлението на Карл V, поведено от Хуан Браво. По това време икономическият център на Испания се измества на юг към Севиля. Така в Сеговия започва упадък, от който обаче днес няма и следа. От 1985 г. целият град става част от световното културно наследство на ЮНЕСКО.

Приближавайки Сеговия, насреща ни изниква
­световноизвестният ­Римски акведукт.

Дължината му е 728 м, а височината – 28,5 м. Той е най-големият, най-добре запазеният и най-дългият в Западна Европа. Явява се наземен отрязък от многокилометров водопровод. Не е известно точно кога е построен. Предполага се, че е в края на I век или началото на II в.

Без съмнение обаче почти 2000 години съоръжението все още продължава да изпълнява своята дейност и е чудо на римската изобретателност. Акведуктът има 166 арки, за които са били необходими 25 000 гранитни блока. Използваният метод на строителство се нарича Hueso, което означава, че няма хоросан или бетон между камъните. Равновесието се поддържа с помощта на точния баланс на теглото. Акведуктът на Сеговия е символ на града и е разположен на емблематичния площад Plaza del Azoguejo.

Голяма гордост за града е Катедралата на Сеговия. Това е последната готическа катедрала, построена в Испания. Намира се на главния площад в града – Plaza Mayor. Известна е и с името „Дамата на катедралите“ заради величествените си размери, които вместо да й придават грубост, я даряват с известна елегантност.

Изграждането на катедралата започва през 1525 г. Дизайнът е по план на водeщия постготически майстор Жан Гил де Хонтаньон, а изпълнител е синът му Родриго. Тя е смесица между ренесансов и готически стил. Окончателно е завършена през 1768 г., а вратите й отварят на 16 юли същата година.

Катедралата е посветена на Дева Мария

Размерите на зданието са внушителни – 105 м дължина, 50 м ширина и 55 м височина. Периферията на катедралата се състои от три нефа и куполи, от основната порта – дело на Хуан Гуяс, и от две други порти, наречени San Geroteo и San Frutos. Върхът на часовниковата кула, достигаща 90 м, е изграден от камък през 1614 г. Това е вторият връх на кулата, тъй като оригиналният е разрушен от мълния.

Най-внушителен в храма е олтарът, направен от мрамор, бронз и яспис. В центърa на олтара се намира статуя на Дева Мария. Украсата около мястото, отредено за църковния хор, както и основният купол са истински шедьоври на барока. Главният салон в зданието е в ренесансов стил. На тавана му, в бяло и златисто, са декорирани мъжки лица с ангелски криле.

Епископ Ариас Давила дарява на Катедралата в Сеговия своята колекция от книги, в която има два изключително важни екземпляра. Единият е Cancionero de la Catedral и представлява сборник от песни от Кастилия и други европейски държави от края на XV в. Другият екземпляр е най-старата напечатана книга в Испания. Казва се Sinodal de Aguilafuente и е напечатана от Хуан Рарикс през 1472 г.

Много интересна за туристите е и църквата „Вера Крус“. Тя е била една от резиденциите на тамплиерите до 1208 г., когато орденът бил унищожен.

Друга забележителност в рамките на градските стени е кварталът Caballeros. Там са разположени къщите на богаташите и дворците на благородническите фамилии.

По-средата на пътешествието в историята можете да спрете и да си починете, като хапнете едно вълшебно ястие –
прословутото печено прасенце
или cochinillo asado. Най-известният ресторант в Сеговия е „Кандидо”, кръстен на едноименната фамилия, която го притежава. В този красив испански град много поколения от общителната фамилия Кандидо са развличали най-различни знаменитости – от Хемингуей до Салвадор Дали.

Техният ресторант е станал място за кулинарно поклонение на кралски особи, политици, тореадори и художници. Никой не го напуска без убеждението, че другаде не може да бъде намерено по-възхитително и типично испанско ядене. На cochinillo asado може да съперничи само cordero asado (печено агне), друг изключителен регионален деликатес.
Замъкът Алкасар де Сеговия се издига в непосредствена близост до Катедралата на Сеговия. Обектът има първостепенно значение за града. Смята се, че Уолт Дисни се е вдъхновил от него за замъка във филма „Снежанка и седемте джуджета“.

Алкасар де Сеговия е удивително архитектурно бижу, извисяващо се на скалист хълм, непосредствено над мястото, където двете преминаващи около града реки се сливат. Той има много богата история, като за пръв път се споменава за съществуването на старо укрепление с името Алкасар в исторически документи, датиращи от началото на XII в. Според археологическите доказателства това първо укрепление е било поредният мавритански форт, който местните наричали „Двора на девиците”. Свързано е с легендата за стоте девици, които всяка година били искани от маврите като данък от християнските царства в Иберия.

Своята величествена осанка
Алкасар де Сеговия

постепенно започва да придобива през XIII и XIV в., когато са изпълнени основните преустройства и разширения. Безспорно най-големият принос за днешния вид на Алкасар принадлежи на крал Йоан II чрез множеството допълнения, най-забележителното от които е известната и до днес Кула на Йоан II. През 1587 г. архитектът Франсиско де Морар завършва основната градина. Тук е била и сватбата на Филип II.

През 1762 г., по времето на крал Чарлз III, там е основано Кралското училище за артилеристи. Тази функция Алкасар изпълнява до 6 март 1862 г., когато пожар унищожава голяма част от него.

Едва през 1882 г. започва постепенното възстановяване на величествения замък. Има 3 благороднически зали, като тук може да се видят различни произведения на изкуството. Интересни са огромната тронна зала и салонът на царете с изображенията на всички испански крале.

Сподели в социалните мрежи

Автор на 23.02.2017. Категория Лайф. Можеш да следиш всички коментари и промени по тази публикации през RSS 2.0. Можете свободно да коментирате тази публикация

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *