Лодз – Еклектичният град

Прочетена: 101

Светослав Загорски

Полша не е сред най-популярните туристически дестинации, което не я прави по-малко привлекателна. Изключение по отношение на висока посещаемост са градовете Краков и Варшава. Разбира се, има много други красиви и интересни територии с исторически привкус, които си заслужават да бъдат разгледани. Такова любопитно място е Лодз – третият по големина град на Полша, който се намира само на 130 км на запад от столицата Варшава, разположен на магистрален кръстопът.

Лодз в зареден с много дълга и съвсем нелека история. Гербът на полския град напомня за този на Париж, на който е изобразена лодка, съпроводена от известното латинско мото Fluctuat nec mergitur (Клати се, но не потъва). На Лодз е подобен, а девизът гласи Ex navicula navis, което означава „От лодка – кораб“.

Първото писмено свидетелство за града датира от 1332 г. Това е документ, който удостоверява преминаването на населеното място в ръцете на епископите на Влоцлавек. През 1423 г. крал Владислав Ягиело предоставя на селището Лодз статута на град. От тогава до XVIII век той е на търговския път между областите Масовия и Силезия.

След разделянето на Полша през 1793 г. Лодз става част от провинция Прусия – Южна Прусия. През 1798 г. прусаците национализират града. В началото на 1800 г. се разраства като индустриален център и в него съжителстват представители на 3 различни етноса – поляци, евреи и германци. През 1806 г. Лодз се присъединява към Варшавското княжество, а през 1815 г. преминава в Конгресна Полша, която от своя страна влиза в състава на Руската империя.

1850 е годината, в която Русия отменя митническата бариера между нея и Конгресна Полша. Индустрията в Лодз започва да се развива свободно, а огромният руски пазар е съвсем наблизо. Не след дълго населеното място става вторият по големина град на Конгресна Полша. През 1865 г. е изградена първата железопътна линия, като се осъществява и жп връзка с Варшава.

Лодз се разраства постоянно до 1914 г. В тази година той се превръща в един от най-гъсто населените индустриални градове в света. В края на 1914 г. попада под германската окупация, но през ноември 1918 г. местното население освобождава града.

Безспорно Лодз има богата история, но той е привлекателен и със своето съвремие – красивите улици и сгради. Центърът на града е
застроен в стил fin de siеcle.

В основата си той е класицизъм с редица елементи от ампир и сецесион. Едни от най-хубавите реставрирани сгради могат да се видят по централната ул. „Пьотрковска”. Това е една от най-големите търговски улици в света с дължина 4,9 км. Тази пешеходна зона е изпъстрена с постройки в стил ар нуво и е най-оживената улица в града, пълна с ресторанти, музеи, художествени галерии и бутици.

Разходката по „Пьотрковска” и околните улици е истинско удоволствие. Има десетки знакови къщи в различни стилове, които са уникални и допринасят за еклектиката на града. Обектите са много, но някои от тях се отличават и задължително трябва да бъдат посетени – сградата на кметството, Музикалната академия и домовете на Херман Конщад и Теодор Щайгер.
След 1991 г. текстилните фабрики, които дават основния поминък на хората, са закрити, и днес на тяхно място могат да се видят галерии, магазини и ресторанти. Лодз е привлекателен и за световни фирми като Gillette и Hitachi, които инвестират в нови производства.

Градът впечатлява туристите с
търговския и развлекателен център Манифактура.

Той е издигнат на мястото на стар текстилен производствен комплекс, в който е съхранена атмосферата от XIX век, като са използвани и реставрирани оригиналните сгради. Това е била най-голямата текстилна фабрика през XIX век, построена от известния еврейски бизнесмен Израел Познански. Комплексът заема 27 ха и обхваща площад с модерен фонтан, Музей на фабриката, Музей на изкуството, ресторанти, повече от 250 магазина, дискотека, книжарница, стена за катерене, кино, театър и хотел. Центърът многократно е отличаван с национални и международни награди като проект за ревитализация на стар постиндустриален комплекс.

На фона на другите полски градове Лодз се отличава с впечатляващия брой вили и дворци – над 200. Всички са издигнати на границата между ХIХ и ХХ век предимно от собственици на местните фабрики. Някои са огромни величествени сгради, други са скромни. Представят различни архитектурни стилове, като в повечето се помещават най-важните институции и музеи в града. Дворецът на Матилда и Едвард Хербст сега е отдел на Музея на изкуството, в който може да се види прекрасен образец за интериора на типичната резиденция на богат индустриалец. Той е строен през 70-те години на ХIХ век.

Интересен за посещение е и францисканският манастир в местността Лагиевники, на 6 км северно от Лодз. Църквата му е посветена на св. Антоний Падуански. Според една легенда светецът излекувал дъщерята на местен земевладелец от холера, след което мястото било подарено за обител.

Друга известна обител е римокатолическата църква „Непорочно зачатие на Дева Мария”, по-пoпулярна като „църквата на артистите”. Тя се намира във Филологическия факултет в университета на Лодз и е изградена в псевдоготически стил. Всяка сутрин в 8 часа в храма се отслужва меса.

Задължително е да се посети Градският музей, който смесва история и етнография и се съсредоточава върху последните два века. Лодз е родно място на редица изтъкнати интелектуалци. Може би най-известният от тях е
великият пианист Артур Рубинщайн.

В няколко зали от музея се намират с неговото пиано, лични вещи, ордени, снимки със знаменитостите на ХХ век. Паметник на Рубинщайн е издигнат на улица „Пьотрковска”. Там можете да го видите седнал пред своето пиано.

Друг виден творец, роден в Лодз, е писателят Владислав Реймонт, който спечелва Нобеловата награда за литература през 1924 г. в конкуренция с Томас Ман, Максим Горки и Томас Харди.
Голяма част от туристическите места в Лодз са свързани с Холокоста от времето на Втората световна война. Бившето еврейско гето е отворено 24 часа в денонощието и входът за него е свободен. Известно е с това, че в него са били затворени над 20 хиляди полски евреи. През 1945 г., когато Червената армия освобождава града, в гетото има само хиляда оцелели.

В Лодз се намира най-голямото европейско еврейско гробище – в него има над седемдесет хиляди вечни жилища. Мавзолеят на Израел Познански и жена му Елеонора е може би най-големият еврейски надгробен камък в света и единственият, декориран с мозайки. До края на Втората световна война Лодз губи над 400 хил. жители, като от тях 300 хил. са полски евреи и населението намалява до по-малко от 300 хил. човека.

До 1948 г. Лодз е фактическа столица на Полша, като след това започва реконструкцията на Варшава и градът отново се връща към своето минало като основен център на промишлеността.
Любопитни атракции в Лодз са и Алеята на звездите, Лунапаркът и над 30 парка, включително гората Лагевники, намираща се в пределите на града.

Несъмнено зоопаркът на Лодз, построен през 1930 г., е една от най-големите забележителности, която привлича с еднаква сила и туристи, и местни жители. В него има различни видове екзотични животни и великолепна волиера за птици.

Сподели в социалните мрежи

Автор на 12.06.2017. Категория Лайф. Можеш да следиш всички коментари и промени по тази публикации през RSS 2.0. Можете свободно да коментирате тази публикация

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *