Мостар – Паметта на Босна и Херцеговина

Прочетена: 87

Светослав Загорски

През 90-те години на миналия век станахме свидетели на една от най-големите трагедии в непосредствена близост до нас – войната в бивша Югославия. Много градове пострадаха, но един от тези, който бе в най-тежко положение, бе Мостар – вторият по големина в днешна Босна и Херцеговина. Много ценни архитектурни паметници са безвъзвратно загубени вследствие на бомбардировките. Унищожен е Дворецът на епископа със своята библиотека от над 15 хил. тома, старинен манастир, католическа катедрала и 14 джамии.

Днес, близо 25 години по-късно, спомените още са живи, но градът е почти напълно възстановен и красив както преди войната.

Великолепният Мостар се разпростира живописно на двата бряга на река Неретва, свързан от емблематичния Стар мост. Уникалното местоположение на селището се допълва от факта, че е построено в подножието на три планини –
Вележа, Хума и Чабуле.

Те са част от планинската верига Динарите.

Мостар е само на 60 км от бреговете на Адриатическо море, което позволява лесно да се разходите до Дубровник например. Това кара все повече българи да пътуват в тази посока. На тези, които го правят за първи път, трябва да кажем, че най-бързият път е около 700 км, но се изминава с кола за над 13 часа. За съжаление магистралата по този маршрут е само 80 км. По-добрият вариант е да се отиде до Белград, Сърбия, и оттам да се отклоните вляво към Босна и Херцеговина. Пътят е над 800 км, но се минава по-бързо, защото магистралният участък е над 300 км, а и трасетата после са по-добри. Въпрос на избор. Разбира се, може да отидете и със самолет до Загреб или Дубровник и оттам с автобус до Мостар.

Селището е населено още през желязната и бронзовата епоха. Това се потвърждава от различни археологически открития, свидетелстващи за древния му произход. То е завладяно от римляните заради стратегическото си местоположение върху голям търговски път.

По-новата история на Мостар, свързана и с името на града, започва с възхода на
славянското племе хум.

То се появява тук по време на средните векове. Именно славяните вдигат висящ дървен мост, окачен на вериги, на най-тясното място между двата бряга на Неретва. Последният водач на хумите Степан Вукчич, с прякор Косача, е поставял денонощна охрана на съоръжението, за която е отговарял неговият син Влатко. Нарекли пазителите на моста със звучното славянско име „мостари”, откъдето произлиза и името на града.

Мостар пада под османско владичество през 1468 г. Завоевателите разполагат тук военен гарнизон и местна администрация. Градът се развива много бързо, като строителството е във възход. До 1630 г. вече има множество джамии и 24 махали. Изниква медресето – религиозно училище, както и Часовниковата кула.

Символът на града –
Старият мост

е построен от бял камък през 1566 г. в османски стил. Направен е на мястото на някогашния висящ мост. Архитектът на съоръжението е не кой да е, а Хайрудин – ученикът на прочутия османски архитект от XVI в. Синан, проектирал Синята джамия в Истанбул. Старият мост е дълъг близо 30 м и се издига на 20 м над реката, като от двете му страни има внушителни отбранителни кули. Той е засегнат от бомбардировките през 1993 г. Възстановен е 11 години след това, като за реставрацията е използвана и голяма част от старите камъни. Сега той е част от Списъка на световното културно и природно наследство на ЮНЕСКО.

В Музея на Стария мост, който е непосредствено до него, можете да видите множество експонати, свързани с историята, строителството и възстановяването на съоръжението. За реставрацията има и специално видео.

Можете да се насладите на една любопитна традиция. Това е хвърлянето от моста на гмуркачите. Те правят страхотно шоу за хилядите любопитни минувачи.
Историческият център на Мостар е повлиян в огромна степен от ориенталската, средиземноморската и западната архитектура. Те се комбинират забележително и неповторимо по улиците му.
Примерите са безбройни, но със сигурност си заслужава да видите
къщата „Муслибегович”.

Тя е изградена в османски стил. Построена е преди повече от 300 години и вътре може да се насладите на специална музейна експозиция. Тя разказва за живота и бита на местното население. Има възможност, ако желаете, да отседнете в една от стаите на къщата.

Друга забележителност е Историческият музей на Херцеговина. Ако го посетите, ще видите прекрасна фотоизложба, отразяваща различни епохи от развитието на града, както и интересни експонати от Мостар и околността.

Религиозният туризъм също има своето място тук. Най-известна е джамията „Карагьоз“, построена през XVI в. Има и много православни и католически църкви. Мостар е център на православна митрополия, а от 1847 г. – и на католически епископат.

Продължавайки нашата разходка из града, ще влезем в живописния квартал „Куюнджилук“. Той се намира на левия бряг на р. Неретва и е със силно ориенталски колорит. За това способстват множеството стари джамии, които са издигнати тук. Сред тях са „Синановата“, „Табачица“, „Коски Мехмед“.

Истинско приключение е разходката из някогашната чаршия. Тя е издигната през XVII в., а днес е превърната в център на традиционните занаяти за околността. Навремето тук е имало над 300 дюкяна и различни работилници.

Прекрасна е разходката по криволичещите тесни улички на квартала. Тук попадате в истински сувенирен панаир. В малките магазинчета майстори златари, медникари, резбари, каменоделци, кожари, килимари, художници, тъкачи и др. излагат своите оригинални произведения.

Интерес представляват и околностите на Мостар. Върху скалистия масивен хълм Хум е разположена

средновековната крепост Степанград,
издигната от известния Степан Косача.

Тук извор блика направо от скалата. Той дава началото на левия приток на р. Неретва – р. Буна.

Точно до извора се е сгушил известният манастир „Текия“. Той е едно от светите места за мюсюлманската секта Дервиши, която е забранена през XX в. Манастирът днес е музей, който можете да посетите. Добре е да се отбиете и до рибния ресторант в непосредствена близост до него. Той разполага с рибарник за пъстърви и може да ви сготвят тази, която лично сте избрали.

Маршрутът ни ще завърши на 25 км от Мостар при старото градче Почител. Първото, което се вижда, е известната едноименна средновековна кула. Тя е изградена от дубровнишки строители за унгарския крал Матиаш Корвин. Кулата временно спира нашествието на османците, но пада през 1471 г. Наместникът на пашата си построява в Почител просторна резиденция, известна днес като Капитан-Гаврановия конак. В салоните от 1966 г. се помещава най-голямата в бивша Югославия международна художествена колония, в която работят редица творци.

Сподели в социалните мрежи

Автор на 06.07.2017. Категория Лайф. Можеш да следиш всички коментари и промени по тази публикации през RSS 2.0. Можете свободно да коментирате тази публикация

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *