Сейнт Луис – Вратата към американския Запад

Прочетена: 81

Светослав Загорски

Вратата към Запада – така американците определят Сейнт Луис, разположен по протежението на легендарната рeка Мисисипи. Градът е получил това прозвище още в миналото, защото преселниците на запад тръгвали оттам.

Сейнт Луис е разположен в централната част на САЩ, в щата Мисури, и уникалността му идва от това, че е заобиколен от четири реки. На изток е Мисисипи, която е връзката на населеното място с щата Луизиана. Река Мисури оформя северната граница на града, а близо до южния край на Сейнт Луис преминават р. Перес и р. Мирамик.

Историческото наследство на града пази френските, немските и индианските традиции. Сейнт Луис е кръстен на един от емблематичните френски крале – свети Луи IX. Основан е като търговски пост от Пиер Лаклед и неговия доведен син Огюст Шуто през 1763 г. Селището носи името Каокия и е разположено южно от съвременния Сейнт Луис. Тогава населеното място е част от територията Луизиана, която е френско владение. Постепенно около него се оформят предни постове за търговия с кожа. Каокия получава бързо развитие след 1764 г., когато след поражението на Франция в седемгодишната война районът е предаден на Испания. През 1800 г. селището отново е под френски контрол, но три години по-късно САЩ придобиват територията – Сейнт Луис и цяла Луизиана. Днес историческото селище Каокия Маундс е задължителна дестинация за туристите.

Важна забележителност на града е

Джеферсъновият
мемориал

на националната експанзия. Той е посветен именно на териториалното разширение на САЩ след покупката на Луизиана.

В началото на XIX в. Сейнт Луис става една от отправните точки за експедициите към Дивия Запад. През 1817 г. по р. Мисури в населеното място пристига първият параход, което поставя началото на развитието му като мащабен търговски център. Към средата на века Сейнт Луис вече е най-големият град в САЩ, западно от Питсбърг, и второто по големина пристанище в страната след Ню Йорк. Американската гражданска война (1861 – 1865 г.) почти не засяга пряко града, но прекъсването на търговията с южните щати нанася тежки щети на икономиката.

Интересен факт в исторически план е и че първият мост над р. Мисисипи „Ийдс Бридж“ е построен в Сейнт Луис през 1874 г. Сега крайбрежният район, особено в участъка си на север от „Ийдс Бридж“, привлича със заведенията и клубовете си. В началото на XX век градът е бил най-големият производител на американски автомобили, но по-късно той е изместен от Детройт.

Днес Сейнт Луис е един космополитен град с невероятни ресторанти и вълнуващ нощен живот. Историческото и културното наследство на населеното място е видно в старинната архитектура, музеите и паметниците. Сейнт Луис е и модерен, с добре развита инфраструктура и приятна атмосфера, което го прави едно от най-добрите места за живеене в Средния Запад.

Символът на града е
арката „Гейтуей“.

Тя е направена от неръждаема стомана, по проект на Ееро Сааринен, и е считана за един от най-високите и интересни паметници в света. Посещава се от повече от 4 милиона туристи годишно. Висока цели 192 м, тази гигантска стоманена конструкция е известна още като Вратата към Запада, защото е построена като символ за разширяването на САЩ на запад. Арката е издигната за около 3 години и официално е открита на 28 октомври 1965 г. Инвестицията в гигантския монумент възлязла на около 13 млн. долара, което сега се равнява на около 91 млн. долара.

Обикновено разходката из града тръгва от Катедралната базилика на Сейнт Луис, където могат да се видят красиви мозайки. Следващата дестинация е историческото селище на Фауст, което пресъздава местния бит между 1840 – 1880 г. Старинните къщи в квартала „Хортънс Плейс“ и красивата сграда на фондацията за изкуство „Пулицър” също не са за изпускане.

Подобно на повечето градове в Средния Запад музиката и театърът в Сейнт Луис са силно застъпени. Из центъра, нощно време, може да посетите някои от многото приятни блус и джаз барове. Ако това не е любимият Ви стил, трябва да знаете, че на много места се свири и рокендрол. Симфоничният оркестър на Сейнт Луис се представя пред публика в „Пауъл Симфъни Хол“, а във „Фокс Тиатър“ можете да се насладите на някое шоу на Бродуей и на невероятна архитектура.

Градският музей в Сейнт Луис

е най-страхотното място, където може да отиде едно дете. Във всички други подобни обекти малчуганите нямат право да тичат, да скачат, да се катерят по експонатите, да вдигат шум и въобще да се държат все едно са на площадката за игра. Музеят в американския град обаче е точно това – нещо средно между огромна детска площадка, циркова арена и архитектурно чудо. Той е ситуиран на близо 56 хил. квадратни метра в сърцето на Сейнт Луис. Почти изцяло е направен от рециклирани индустриални отломки и представлява лабиринт от подземни кабини, скривалища, изкуствени пещери, окачени мостове и тунели. Сред нещата, които със сигурност очароват децата, са пързалката на десет етажа, двата самолета, разположени на 15 метра над земята, десетметровото виенско колело.

Мястото преди е било фабрика за обувки на International Shoe Company, която от 1983 г. е собственост на артиста Боб Касили. Той започва да я преобразява в музей през 1995 г., като събира и аранжира пространството с неизползвани предмети и боклуци, които намира из града. Скоро резултатите са налице – огромна врата от банков трезор води до стая с огледала, а улеите на стара бетонобъркачка са превърнати в пързалки. В музея могат да се видят най-големите химикалка и бельо в света, както и колело за хамстер в човешки размер.

Градът е популярен и с многото си паркове – 105 на брой. Най-известният

Форест парк

е разположен в западната част на Сейнт Луис. Той е с цели 2 кв. км по-голям от Сентръл парк в Ню Йорк. В сърцето на даунтауна могат да се видят и красиво аранжирани градини и арт скулптури. В Сейнт Луис има и Ботаническа градина от 1859 г., и Зоологическа градина с 18 хил. екзотични животни, много от които редки и застрашени от изчезване. Комплексът се състои от хълмове, езера и красива растителност.

Сподели в социалните мрежи

Автор на 17.08.2017. Категория Лайф. Можеш да следиш всички коментари и промени по тази публикации през RSS 2.0. Можете свободно да коментирате тази публикация

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *