Най-доброто от „Киномания“

Прочетена: 51

Тазгодишното издание на „Киномания”, което ще се проведе между 16 и 30 ноември, ще представи над 50 филма в зала 1 на НДК, „Люмиер”, „Дом на киното”, „Одеон”, G8, Euro Cinema и Френския институт. Сред тях са дългоочаквани премиерни заглавия, селектирани и наградени на едни от най-престижните фестивали по света, както и нови български творби от игралното, документалното и детското кино. Обръщаме внимание на някои филми от програмата, които заслужават специално внимание.

Формата на водата

Черпейки вдъхновение от класическите второкласни научнофантастични филми от 50-те години и от нарастващите увлечения по теориите на конспирациите, Гийермо дел Торо представя вълнуваща приказка за необяснимото.

В разгара на Студената война в тайна американска лаборатория млада няма жена започва да общува със странно водно създание. Илайза, чиито единствени приятели са съседът й – художникът Джайлс, и колежката й – чистачката Зелда, е разтревожена от поведението на шефа на изследователския екип Скрикланд, който третира създанието просто като твърде голям лабораторен плъх. Друг член на екипа обаче е доста по-любопитен от него… особено когато вижда как между Илайза и създанието се заражда връзка.

Съчетавайки научна фантастика, ужаси и готически романс в зашеметяващ коктейл, уникалната визия на Дел Торо е подсилена от впечатляващата операторска работа на Дан Лаустсен и хипнотичната музика на Александър Деспла.

Три билборда извън града

След като са минали месеци без нито един арест за убийството на дъщеря й, Милдрес Хейс предприема дързък ход, облепяйки три стари билборда на входа на града й с провокативни послания, насочени към Бил Уилоуби – почитания шеф на полицията в града. Когато неговият заместник Диксън – инфантилно мамино синче, склонно към насилие – е въвлечен в случая, битката между Милдред и силите на реда в градчето Ебинг ескалира.

Британският драматург Мартин Макдона е създал непредсказуема мрачна трагикомедия, в която и най-непоправимите персонажи са на моменти симпатични и претърпяват еволюция, позволявайки ни да открием надеждата у всеки от тях.

На пръв поглед „Три билборда извън града” е филм за мъката, прошката, гнева и издръжливостта. Но Макдона успява да вплете и своите наблюдения върху расизма, войната, сексизма в едно дълбоко разделено общество – всичко събрано в този измислен град в щата Мисури.

Болшой

Като се потапя в красивия и суров свят на руския балет, режисьорът Валерий Тодоровски разкрива дребните вражди и несломимите мечти на начинаещите балерини. Историята е за младо момиче, изпълнено с надежди, понесено от вихъра на танца. Тя е разказана на фона на величествената балетна музика на Чайковски.

Като девойка Юлка Олшанска напуска семейството си в провинцията, за да преследва балетната си мечта в Москва. Вече съзряваща млада жена, тя се опитва да балансира кариерата си с всичко, което е изоставила заради танца – едва оцеляващото й семейство, изгубените шансове в любовта и приятелствата, превърнали се в съперничества.

Тодоровски изгражда персонажите си (изиграни от истински балерини), като изследва в дълбочина отношенията между Юлка, приятелката й и съперница Карина и тяхната безцеремонна учителка Белецка.

Борг/Макенроу

Филмът е посветен на историята на епичното съперничество между шведската тенис легенда Бьорн Борг и знаменития му съперник – амeриканеца Джон Макенроу, достигнало своята кулминация по време на турнира „Уимбълдън” през 1980 г.

Като темперамент двамата са пълни противоположности. Единият е образец на хладна сдържаност, а другият – вулкан от примитивни емоции. Но имат и нещо общо – те са най-добрите в тениса.

Режисиран от датчанина Янус Мец, филмът пресъздава както легендарния мач на „Уимбълдън” между двамата, така и съпътстващата го медийна лудост, а също и песимизма, обзел играчите и антуража им.

Да обичаш Винсент

Над 62 хиляди маслени рисунки оживяват на екрана и разказват за живота и смъртта на Винсент ван Гог в първия в историята на киното пълнометражен филм, осъществен чрез анимиране на картини.

Вдъхновени от писмо, написано от Ван Гог в седмицата преди смъртта му, в което той отбелязва, че „не можем да се изразяваме иначе, освен чрез картините си”, отличеният с „Оскар” аниматор Хю Уелчман и полската художничка Дорота Кобела решават да създадат кинолентата, правейки точно това. Ангажират армия от художници от цяла Европа (включително и българката Елизабет Христова), всеки от които бива обучен в стила на холандския гений, и разказват неговата история, както той би го сторил чрез картините си.

Всеки отделен кадър от готовата анимация е картина, рисувана с маслени бои (12 в секунда). Детективският сюжет пък е извлечен от многото писма на художника, а озвучаващите актьори са избрани според приликата си с персонажите от картините на Ван Гог.

Рокендрол

Актьорът и режисьор Гийом Кане и актрисата Марион Котияр (двойка в реалния живот) играят самите себе си в тази сатира на остаряването под светлините на прожекторите. След като младата му екранна партньорка Камий Роу заявява на Гийом, че вече въобще не е нито „куул”, нито „рокендрол”, той осъзнава, че е нужно да се промени. Уютният и комфортен живот го лишава от остротата на звездния лайфстайл, който му се ще да демонстрира. Решен да докаже на Камий, че тя греши, и обсебен да постигне желания имидж, Гийом стига до неподозирани крайности. Марион, която репетира за новия филм на Ксавие Долан, сякаш не забелязва нарастващите страдания на съпруга си. Усилията му да се промени излизат от контрол, а приятелите му са безсилни да сторят каквото и да било и просто наблюдават как Гийом е напът да съсипе щастливия си семеен живот.
Люмиер!

Филмът представя някои от основите моменти от зараждането на киното чрез великолепно реставрирани копия на творбите на братята Огюст и Луи Люмиер.

Работници излизат от фабрика, пресичайки пътя един на друг, докато се прибират по домовете си, и тъкмо преди порталът да се затвори, някой се опитва да влезе вътре… Лодка акостира и от нея слизат добре облечени пътници… Работници бутат голяма тухлена стена, последния остатък от неясна структура, докато тя не рухне…

Тези обикновени моменти, заснети на лента от братята Люмиер – изобретателите на киноапарата, с който се ражда Седмото изкуство, което познаваме – стават все по-безценни с оглед на културната и технологична еволюция от последния век. Макар че събитията, уловени от Люмиер на целулоидната лента, са въплъщение на баналното ежедневие във времето, когато са заснети, това са основите на най-популярната форма на изкуството в последните 120 години.

Тази своеобразна компилация включва 98 кратки филмчета, заснети от братята, реставрирани за дигитална презентация и представени с любов от киноисториците Тиери Фремо и Бертран Таверние. Проницателният и забавен разказ на Фремо разкрива процеса, чрез който пионерите са достигнали до създаването на тези иконични изображения, и проследява забележителното им влияние. Братя Люмиер, заедно с Фремо и Таверние, ни пренасят във времена, когато гледането на кино е било чудо, нямащо нищо общо с компютърната графика или специалните ефекти.

Сподели в социалните мрежи

Автор на 09.11.2017. Категория Лайф. Можеш да следиш всички коментари и промени по тази публикации през RSS 2.0. Можете свободно да коментирате тази публикация

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *