Гросето – Етруското минало на Тоскана

Прочетена: 75

Светослав Загорски

Някъде в южната част на Тоскана само на 15 км от бреговете на Тиренско море се намира италианскит град Гросето. Той е център на едноименната провинция и е сред най-важните населени места в областта Марема. Разположен е в красива и живописна долина и е сред често посещаваните туристически дестинации в района.

Гросето е построен през Средновековието на мястото, където етруските са минавали с лодките си през блатистата зона. От различните епохи на развитие на населеното място са останали непокътнати неговите крепостни стени, издигнати още през XVI век, повечето бастиони обаче са вече част от красиви паркове. Има само още три града в Италия с непроменени от времето крепостни стени – Бергамо, Лука и Ферара.

Гросето има древно и богато минало, което личи от средновековните му сгради, красивата катедрала и огромния археологически музей, в който се намират много ценни предмети, свидетелстващи за етруското присъствие. Още в древни времена, преди появата на римляните по тези земи са
живели етруските племена,

които основават селище, намиращо се на около 5 км от съвременния град. Затова на герба на Гросето, който е измислен още по времето на гибелините, е изобразен грифон, показващ етруския произход на жителите му.

Градът е споменат за първи път през IX век. Важна роля за развитието му играе фамилия Алдобрандечи. През XII век Гросето сключва важен договор със Сиена за доставка на сол и скоро след това полага клетва за вярност към италианския град. По време на идването на власт на Медичите във Флоренция в Гросето започва изграждането на крепостната стена и на самата крепост, която да пази града от вражески нашествия.

Важен момент за оформянето на територията около града настъпва по време на Хабсбургите, защото тогава се взема решение блатата в района да бъдат пресушени поради избухналите епидемии от малария. Благодарение на това много хора са спасени от сигурна смърт и днес в Гросето може да се види красив паметник на един от представителите на тази династия – Леополд II.

Най-голяма роля за постигане на днешния живописен вид на града изиграва Мусолини. С цел привличане на туристи и капитали в Гросето той поръчва озеленяването на населеното място.

Благодарение на него се разработват и най-разнообразни проекти за оформянето на градоустройствения му облик. Обиколката в Горсето задължително трябва да започне от старата част на

града, оградена от
шестоъгълната крепостна стена

и с издигащата се внушителна крепост на Медичите. Там е и катедралата, изградена в смесица от различни стилове, която впечатлява и с богатата си колекция от произведения на изкуството. Величествената катедрала е построена през XIII век от Созо ди Рустикино. През XIX век фасадата й търпи значителна промяна, която й придава днешния елегантен вид. В зданието има много ценни дърворезби, изключително красив олтар и известния шедьовър „Успение Богородично“ на художника Матео ди Джовани.

Любителите на историческите съкровища и произведения на изкуството ще са очаровани и от местния археологически музей. В неговите изложбени зали можете да се насладите на творби от средновековното изкуство, както и на множество експонати от епохата на палеолита. Музеят съдържа артефакти от древните градове Ветулония и Розеле, датиращи от етруски и римски времена. Притежава и богата колекция от монети, бижута, различни керамични съдове и шедьоври на средновековното изкуство.

Разхождайки се по тесните улици на града, ще се натъкнете и на красивата църква „Сан Франческо“, изградена в готически стил.

След като се наситите на архитектурните забележителности, може да опитате
местните фетучини.

За изтънчените гастрономи са и характерните за областта специалитети – задушеното от глиган, гъбената супа и акуакота – супа от леко запържен лук, целина, домати и люта чушка.
Ако сте избрали да посетите Гросето през лятото, можете да отскочите и до близките златисти плажове – Джанела и Фенилия. Освен това на 12 км от града е разположена курортната зона Марина ди Гросето. Просторните плажове и близката борова гора, къмпингите и морските атракциони предлагат възможности за пълноценна почивка.

Може да си направите и разходка в Националния парк Марема. За да задоволите напълно приключенския си дух, може да изследвате териториите около Гросето. В близост има много селца и градчета, които са запазили традиционния дух на италианската провинция Тоскана. Просто наемете кола или велосипед и поскитайте из Скансано, привлекателно с неговото вино Морелино, или разгледайте тесните улички в Чивитела Маритима. Не е за изпускане и Капалбио със средновековната си романтична атмосфера или Манчано и близкия термален СПА комплекс Сатурния.
Не пропускайте испанската крепост в Порто Санто Стефано и курорта Порто Ерколе, който е като картичка с къщите си, боядисани в ярки цветове. Тези две населени места са разположени в малки заливчета едно срещу друго. Порто Санто Стефано и Порто Ерколе едновременно са запазили очарованието на миналото си, но привличат и с лукса, яхтите и морето.

Най-известната забележителност в околностите на града обаче е
Кастилионе дела Пеская

– живописно рибарско градче, над което се извисяват скали със средновековния замък Кастильоне дела Пеская. Той датира от X век, когато на мястото е построена наблюдателна кула. По време на арагонската власт кулата е разширена до истинска крепост, реконструирана от Козимо I Медичи. По-късно тя става собственост на Лотарингите и е напълно реставрирана в началото на XX век като частна резиденция, каквато е и до днес.

На около 25 км североизточно от Кастильоне дела Пеская се намира древната Ветулония. Това е град, който след 600 г. пр.н.е. е част от етруския Съюз на дванадесетте града. Според Дионисий от Халикарнас през VII век пр.н.е. градът влиза в Латинския съюз, насочен срещу Рим. Силий Италик смята, че именно от Ветулония римляните заемат магистратските си властови символи (инсигнии). На първо място това са Ликторските фасции – сноп пръчки, привързан с ремъци, в който се поставя и секира, завързана с червена лента. Другият символ е Курулският стол, който е сгъваем, с дъгообразно извити крака във формата на буквата X – един от отличителните знаци на висшите сановници в Древен Рим.

Сподели в социалните мрежи

Автор на 07.12.2017. Категория Лайф. Можеш да следиш всички коментари и промени по тази публикации през RSS 2.0. Можете свободно да коментирате тази публикация

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *