Месина – Вратата към Сицилия

Прочетена: 110

Светослав Загорски

Красиво, с автентична храна, прекрасни плажове и целогодишно слънце – малко са местата по света, които отговарят едновременно на тези изисквания, но Сицилия покрива критериите на туристите. Едно от селищата, които ще видите на острова, е Месина – третият по големина град и столица на едноименната провинция. Разположен е в североизточния ъгъл на острова и е ориентиран точно срещу намиращото се на континента селце Вила Сан Джовани, област Калабрия. Ивицата вода, която ги разделя, е Месинският пролив, чиято широчина достига 5 км. Именно заради това Месина е известна като Вратата към Сицилия. Тя е сред най-посещаваните на острова, тъй като има древна и богата история, както и множество архитектурни забележителности.

В града е изградена корабостроителница, осигуряваща много работни места. Голяма част от хората са заети и в земеделието, тъй като климатът на Сицилия и плодородните почви позволяват отглеждането на различни култури. Най-разпространени от плодовете са портокалите, мандарините и лимоните, но има и множество маслинови дръвчета. Силно развито е винарството, именно в Месина можете да опитате прекрасни червени вина от сорта „Неро Давола“. Ще усетите дъха на богатата почва на острова, примесен с нежни плодови жилки. Можете да опитате и характерните за региона пидони, които са пържени затворени питки, известни в останалата част на Италия, а и у нас, като панцероли.

Месина е основана от древните гърци през VIII в. пр. Хр.

По време на Елинистическата епоха Сицилия е процъфтяващ пристанищен град. През следващите векове селището запазва своето стратегическо значение благодарение на растящото си икономическо, културно и политическо влияние.

През III в. пр. Хр. римски войски са изпратени в Сицилия с цел да ограничат заплахата от нападение от страна на Картаген. В края на Първата пуническа война Месина е свободен град, съюзник на Рим. След падането на империята той е управляван последователно от готите, Византия, арабите и норманите.

Месина
достига най-големия си блясък в началото на XVII в.

при управлението на испанците – тогава той е един от десетте най-влиятелни града в Европа. Впоследствие, в резултат на няколко бунта, испанците лишават Месина от автономията, която е още от римско време.

Днес градът има несъмнено какво да предложи на туристите, интересуващи се от археология и средновековно изкуство.

Катедралата

е една от най-известните забележителности, която привлича тълпи от посетители със своята романска готическа архитектура. Сградата претърпява на два пъти пълен ремонт – след опустошителното земетресение през 1908 г. и след огъня от съюзническите бомбардировки по време на Втората световна война през 1943 г.

Норманска архитектура може да се види при абсидите на катедралата. В часовниковата й кула се помещава един от най-големите астрономически часовници в света, построен през 1933 г. Голяма туристическа атракция са механизираните скулптури в камбанарията, които всеки ден по пладне разиграват събития от историята на града.

Другата емблематична религиозна институция в Месина е църквата „Анунциата дей Каталани“, която датира от късния нормански период – XII – XIII в. Забележителна е външната декорация на трансепта и около купола, където са използвани серия от арки, разделени с малки колони от бял камък. Тук ясно личи арабското архитектурно влияние.
Рядък пример за храм, построен само в готически стил, е

„Санта Мария деи
Алемани“.

Той най-вероятно също датира от XII в., когато е бил параклис на тевтонските рицари. Църквата е смятана за пример за най-висш израз на готическото изкуство по Средиземноморието. Тя е уникална за цяла Сицилия, тъй като на острова няма други подобни забележителности от този стил.

Интересен е и храмът „Помпей“, който датира от 1888 г., но е възстановен в началото на XX в. Пред него са поставени мраморни статуи. Последната спирка от религиозния маршрут в Месина е светилището Montevergine. Там хиляди поклонници се стичат да видят съхраненото и запазено и до днес тяло на светицата Еустокия Смералда Калафато.

Градът обаче съвсем не е само това. Пример за месинска архитектура от XVIII в. е сградата „Палацо Калапай“. Забележително е и зданието на Университета на Месина, основан през 1548 г., както и неговата ботаническа градина „Пиетро Кастели“.

Регионалният музей е изненадващо богат на експонати и добре поддържан. Той показва класически художествени творби от XVII в. В него могат да бъдат видени произведения на

Микеланджело да Караваджо и Антонело да Месина.

Обикаляйки, неминуемо ще стигнете до
някои от прекрасните фонтани

пръснати из града. Може би най-известният от тях е този на Орион. Той е построен през 1547 г. от Джовани Анджело Монторсоли и се намира до катедралата.

Не трябва да се пропуска и изграденият от същия творец фонтан на Нептун, който гледа към пристанището. На самия порт интерес предизвиква фарът „Сан Раниери“, построен през 1555 г.

Разходката из Месина неминуемо ще ви отведе и до други два фонтана. Това са Сенаторският от 1619 г. и Куатро фонтан, при който само два елемента, от общо четирите, са оцелели до днес.

Основният вход към Месина е „Порта Грация“ от XVI в., част от запазената в пристанището крепост на св. Салватор. Тя е издигната на мястото на античен манастир, посветен на светеца.

Друга забележителност в близост до пристанището са Пилоните. Те представляват два стълба, построени през 1957 г. в Месинския проток, за да подпомогнат осигуряването на електричество за острова. По времето, когато са завършени, те са най-високите в света. На по-късен етап електрическата жица е заменена от подводен кабел, но стълбовете са запазени като туристическа атракция със свободен достъп.

Сподели в социалните мрежи

Автор на 27.02.2018. Категория Лайф. Можеш да следиш всички коментари и промени по тази публикации през RSS 2.0. Можете свободно да коментирате тази публикация

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

This site uses Akismet to reduce spam. Learn how your comment data is processed.