В очакване на „Оскар”-ите

Прочетена: 93

Мартин Динчев

Деветдесетата церемония по връчване на филмовите награди „Оскар“ ще се проведе на 4 март в „Долби Тиътър“ в Лос Анджелис. Тази година събитието е изтеглено след обичайната си дата в края на февруари, за да се избегне съвпадението му със Зимните олимпийски игри в Пьонгчанг, които приключиха на 25 февруари. Популярният телевизионен водещ, сценарист, комик, музикант и актьор Джими Кимъл за втори пореден път ще бъде водещ на церемонията.

Последната творба на Гийермо дел Торо „Формата на водата“ е с най-много номинации (13) в надпреварата. Лентата неизбежно ще бъде отличена с поне няколко статуетки, но дали ще се пребори в най-престижната категория – тази за най-добър филм? Основният му конкурент е „Три билборда извън града“ (7 номинации) на Мартин Макдона, който вече триумфира на „Златен глобус”. Не трябва да се отписва и изключително емоционалният „Призови ме с твоето име“ (4 номинации), който не спира да покорява зрители и критика.

„Дюнкерк“ на Кристофър Нолан има цели 8 номинации, но едва ли повечето от тях ще се материализират и в награди. „Най-мрачният час“ е с 6, като при него най-сигурно изглежда отличието за най-добра мъжка роля – превъплъщението на Гари Олдман в Уинстън Чърчил. За най-добра женска роля фаворит е Франсис Макдорманд („Три билборда извън града“), но внимание заслужава и Марго Роби („Аз, Тоня“).

Лентата на Пол Томас Андерсън Phantom Thread също има 6 номинации, но очакванията за „Оскар” са далеч по-малко.

Драматичната комедия Lady bird е отличена в 5 категории, като с най-голям шанс е тази за най-добър режисьор, тъй като Грета Гъруиг е петата номинирана жена в историята.
Основни претенденти в една от най-непредсказуемите категории – за най-добър чуждоезичен филм, са унгарският „За тялото и душата“, руският „Нелюбов“ и копродукцията между Швеция, Германия, Франция и Дания „Квадратът“.
Формата на водата

Черпейки вдъхновение от класическите второкласни научнофантастични филми от 50-те години и теориите на конспирациите, Гийермо дел Торо разказва приказна история в разгара на Студената война. В тайна американска лаборатория млада няма жена започва да общува със странно водно създание. Илайза, чиито единствени приятели са съседът й – художникът гей Джайлс, и колежката й – чистачката Зелда, е разтревожена от поведението на шефа на изследователския екип Скрикланд, който третира създанието по изключително груб начин. В историята се намесват и руски шпиони, а междувременно между Илайза и създанието се заражда специална връзка.

Три билборда извън града

Верен на своя стил, ирландският режисьор, сценарист и драматург представя трогателна трагична история с комедийни елементи. В нея Франсис Макдорманд в ролята на Милдред е изправена пред предизвикателството да бъде модерна героиня в класически уестърн с изпълнение, което фокусира вниманието почти изцяло върху нея.

Основната сюжетна линия в лентата е конфликтът между Милдред и началника на полицията в градчето Ебинг – Уилям Уилъби (Уди Харелсън), като в известна степен всеки от тях е прав и именно това предизвиква толкова напрежение и засилване на драматичните тонове. Докато гневът ескалира, филмът изследва теми като расизма, войната, сексизма и моралните ценности.
Може би най-голямото предизвикателство пред Макдона е да балансира елементите на черна комедия с историята на Милдред и нейната мисия, която е изцяло плод на емоциите й. Той се осланя на своя добре известен черен хумор дори когато позволява на героите да се потопят в мъката от загубата, неправдата и съпротивата им към промяната. „На моменти виждам тъгата, но винаги се опитвам да я съпоставя със светлата страна и да се преборя с безнадеждността“, споделя ирландецът.

Дюнкерк

Епичният трилър на Кристофър Нолан прави възстановка на прочутата битка при Дюнкерк през Втората световна война. Стотици хиляди британски и съюзнически войски са обкръжени от вражески сили. Хванати в капан на брега, изтласкани към морето, те са в безизходица, а противниковата армия приближава.
Действието е представено в три паралелни времеви линии, които проследяват събитията по суша, вода и въздух. Изтребителите на кралските военновъздушни сили „Спитфайър“ атакуват врага от небето над Ла Манш, опитвайки се да предпазят беззащитните мъже. Междувременно стотици малки лодки, натоварени с военни и цивилни, отчаяно рискуват живота си в надпревара с времето, за да се опитат да спасят поне част от армията.

Phantom thread

Рейнолдс Уудкок (Даниел Дей-Луис) е успешен американски дизайнер на дрехи, който се отличава не само с блестящ талант, но и с много тежък характер. Той изпипва и най-малките детайли и се отнася към творбите си като към истински произведения на изкуството. Постепенно славата му се разнася далече извън пределите на родината му и скоро талантливият моделиер получава възможност да работи за елита на британското общество и за членовете на кралското семейство. В същото време неговият личен живот далеч не се развива по същия начин…
Кинолентата ще остане в историята на седмото изкуство и с факта, че това е последната роля Даниел Дей-Луис, който взе решение да се откаже от актьорската професия. Дей-Луис е единственият носител на три „Оскар“-а за най-добра мъжка роля.

Най-мрачният час

Филмът ни пренася в ранните дни на Втората световна война, когато падането на Франция е неизбежно, а Великобритания преживява най-мрачния час, в който се бори срещу нарастващата опасност от инвазия на германците.

Докато неудържимите сили на нацистите настъпват, а войските на съюзниците са притиснати на плажовете на Дюнкерк, съдбата на Западна Европа лежи на плещите на наскоро избрания министър-председател Уинстън Чърчил (Гари Олдман). Маневрирайки между политическите си врагове, той трябва да се изправи пред най-важния избор в живота си: да се договори с Хитлер и да спаси британския народ, като плати ужасяваща цена, или да продължи битката въпреки минималните шансове за победа.

Призови ме с твоето име

Филмът на италианския режисьор Лука Гуаданино се превърна в абсолютен хит, който не спира да печели награди по света.
Лентата ни връща в 1983 г. Синът на домакините е очарован от студент, който идва да учи и живее при семейството в дома им в Северна Италия. Двамата преживяват незабравимо лято, изпълнено с най-различни преживявания, които ще ги променят завинаги.

За тялото и душата

Знаменитата унгарска режисьорска Илдико Енеди се завръща след 18-годишна пауза. В своя дългоочакван филм тя ни среща с две самотни души – дистанцираната от хората Мария и общителния, но самотен Андре. Двамата си имат изградени образи в живота и се стараят да избягват контактите помежду си. Неочаквано обаче един ден разбират, че всяка нощ сънуват еднакви сънища. Те съзират в това някакъв знак и най-накрая решават да скъсят дистанцията.
След като се откриват взаимно, Андре и Мария се оказват във водовъртежа на комични и дори шокиращи събития.

Сподели в социалните мрежи

Автор на 01.03.2018. Категория Лайф. Можеш да следиш всички коментари и промени по тази публикации през RSS 2.0. Можете свободно да коментирате тази публикация

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

This site uses Akismet to reduce spam. Learn how your comment data is processed.