Музеят „Стара Варна” разказва историята на морската столица

В него е изложена и единствената национална колекция от най-добрите вина на всички български изби

Прочетена: 161

Мартин Славчев

В сградата на ул. „Цар Калоян“ №5 във Варна днес се намира Музеят „Стара Варна“. Тя е построена през 1902 г., като в началото е частно здание. През 1932 г. става Първо районно полицейско управление. След края на Втората световна война там се е съхранявал държавният архив. От 2000 г. до сега сградата е музей и дом на народното читалище със същото име.

В подземието
на вековната къща

от двехилядната година насам се провеждат и уникални дегустации на вино. Там е изложена и единствената национална колекция от най-добрите вина на всички български изби. Управител на Музея „Стара Варна“ е Ламбрин Сотиров.

„Аз съм журналист по образование. По-късно станах професионален книгоиздател, а след това и основател на музея. Трето поколение варненец съм и много обичам града. Моето дълбоко вътрешно убеждение е, че трябва да пазим нашата история, за да може да почерпим поука от нея“, разказа Сотиров пред в. „Строител“. „Преди 25 години разбрах, че голяма част от фотонаследството на Варна го грози унищожение. Трябваше да се вземат бързи мерки, за да запазим това много важно парче от историята на града, тъй като фотоапаратът за разлика от очевидците е абсолютно обективен. Така започнах да събирам стари фотографии, книги и карти на морската столица. Намерих и последователи, които ми помагаха. По този начин успяхме да съберем много богат фонд, който включва повече от 5000 уникални фотографии“, добави той. „През 2000 г. решихме да покажем нашата колекция на варненската общественост, като организираме музейна сбирка. Така започна всичко“, сподели Сотиров.

„В момента Музеят „Стара Варна“ работи на няколко нива с две постоянни експозиции. Имаме и специализирана библиотека. Посещават ни много ученици, студенти и изследователи.

Помогнали сме за издаването на десетки книги, свързани с историята на Варна, както и за създаването на множество документални филми. В сградата провеждаме и безплатен учебен час за децата на възраст от 10 до 18 години, наречен „Час по Варназнание”. От октомври до май от тук минават средно около 1200 ученици, водени от своите учители по история и литература. По този начин децата се запознават с факти, свързани със създаването на този европейски град, с модерното мислене на неговите първи строители и архитекти. Така те отнасят със себе си усещането, че са истински варненци“, подчерта той и представи накратко историята на морската столица.

„Известно е, че на брега на Варненския залив, където сега се намира старата част на града, се е намирала крепостта Одесос („Град на вода“).
Местоположението е било предсказано от Делфийския оракул.

Селището е основано през XI век пр.Хр. от милетски колонисти в близост до старо тракийско поселище. През следващите години и векове крепостта е под властта на много завоеватели, включително Александър Македонски“, разказва Сотиров и добавя, че по време на Руско-турската война (1828 – 1829 г.) през Варна е прекарана телеграфна линия, а през 1866 г. е завършена жп отсечката Русе – Варна, която спомага за съживяването на търговията. До средата на XIX век българите са малка част от населението на селището, главно търговци от по-големите градове като Шумен и Търново. Носители на европейската култура са предимно гръцки и еврейски семейства. Техни са магазините и ателиетата, от техните среди произлизат лекари, банкери, търговци и голяма част от интелигенцията.

В края на 1889 г. са построени часовниковата кула и зала „Съединение“ след взето решение на общинския съвет при първия кметски мандат на Кръстьо Мирски. Планът е изготвен от градския инженер Сава Димитриевич, който проектира 24-метрова кула за нуждите на наблюдателница на Пожарната команда. През 1891 г. е монтиран закупеният от Германия часовников механизъм. За поддръжката му се грижи известният варненски общественик Отон Иванов. След неговата кончина през 1932 г. работата е поета от сина му. Часовниковата кула се извисява с купол, увенчан с осмоъгълна камбанария, отворена от четирите си страни. Със своеобразната си архитектура, разчупен обем и височина градският часовник е туристическа забележителност и един от акцентите във Варна.

До изграждането на зала „Съединение“ малкото културни прояви се провеждали в салоните на бившия конак, т.нар. турските казарми и зала Конкордия, която се намирала в частния дом на търговеца Паруш Георгиев на ул. „Хан Крум“. При пожар къщата изгаря и спешно се налага да се построи градска зала. Открита е в края на 1890 г. с гастролирането на софийската драматична трупа „Основа“. Интерес представлява източната й фасада, изградена в духа на Италианския ренесанс, с богат примес на елементи от арменската архитектура, което й придава особен чар.

Залата се използва за сказки, чествания, балове, както и като театрален салон. От 1909 г. в нея се прожектират филми. През 1914 г., когато е открита дизеловата електроцентрала, е електрифицирана. След направено преустройство от 12 септември 1921 г. залата става общински театър. На 9 декември 1934 г. там е открито студиото на Радио „Варна“.

Най-богатата и просперираща улица във Варна през XIX в. и началото на ХХ в. е ул. „Преславска“.

Именно там се появяват първите европейски магазини, кафене със столове и т.н. През 1907 г. по улицата минава и първият автомобил на „Даймлер-Бенц“. Тогава варненската преса излиза със заглавие – „Това чудовище трябва да спре“. Причината била, че машината бълвала голямо количество пушек, който плашел добитъка.

През 1909 г. кмет на морската столица става Иван Церов, учител по литература от Велико Търново. По време на неговото управление е реализиран първият водопровод в селището.

Варна е провъзгласен за специален морски курортен град през 1922 г. Конкурсът за изграждането на новите бани е спечелен от чешкия архитект Махачек. В тях има 240 първокласни и 840 второкласни кабини, басейн със затоплена морска вода и безалкохолен бюфет, който скоро след това става прекрасен рибен ресторант.

Интересен факт е, че Варна е и първият град у нас, в който се играе футбол. Разбира се, за първи път там е избрана и „Красавица на плажа“. Във Варна са живели и братята Херман и Керел Шкорпил – основоположниците на българската археология.

Сподели в социалните мрежи

Автор на 08.03.2018. Категория Лайф. Можеш да следиш всички коментари и промени по тази публикации през RSS 2.0. Можете свободно да коментирате тази публикация

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

This site uses Akismet to reduce spam. Learn how your comment data is processed.