Евора – историческата съкровищница на Португалия

Прочетена: 123

Светослав Загорски

Надали има по-голям град-музей в Европа от Евора в Португалия. Той е определян като историческата съкровищница на страната и е отличен пример за архитектурата на португалския Златен век. Градът е разположен върху ниска хълмиста местност, заобиколена от лозя. Той е в близост до границата с Испания. Намира се в южната част на Португалия и принадлежи към областта Алентежу, покриваща една трета от територията на държавата. Евора е разположен в центъра на Алентежу и е най-големият град в този район.

Историята му започва преди повече от 2 хилядолетия. Римляните наричали това населено място Либералитис Юлия. Запазени са част от стени на помещения в селището от тази епоха, а руините на монументалния императорски храм на Диана претендират за най-добре запазената римска сграда в Португалия. Четиринадесетте коринтски гранитни колони на храма и техните капители от ещремузки мрамор също са съхранени.

По-късно Евора попада под властта на вестготите, а през 715 г. е завладян от маврите. През XII в. градът е сред най-оживените в Португалия благодарение на християнския рицар Жералдо Семповар, който го освобождава. Впоследствие Eвора става любимо място на кралете на Португалия и процъфтява като център на книжовността и изкуствата през ХV и ХVI в.

За интересното минало свидетелства и местният университет, който е основан от йезуитите през 1559 г. В него са преподавали европейски умове като Кленардо и Молина. През XVIII в. йезуитите са прогонени, а учебното заведение е закрито и Евора изпада в забвение. През 1973 г. университетът отново отваря врати.

Днес в рамките
на Стария град

могат да се видят около 4000 интересни паметника от различни исторически епохи – църкви, дворци, порти и площади. В Евора има уникална смесица на културни влияния и архитектура, които напомнят за богатото му минало. Затова и населеното място е обявено от ЮНЕСКО за паметник на Световното културно наследство.

Разходката из този музей на открито може да започне от
катедралата, построена през XIII в.

Сградата е изключително внушителна, има впечатляващ главен вход със статуи на апостолите и съчетава различни архитектурни стилове. Катедралата има сводеста галерия, като във всеки неин ъгъл спираловидни стълбища водят към горната част, откъдето се открива великолепна гледка. Един от олтарите е в стил мануелин, а главният – в барок. Органът и хоровите места са изработени по време на Ренесанса. В храма има и съкровищница, където се пазят статуи и богато избродирани църковни одежди. Твърди се, че знамената на Васко да Гама са осветени тук през 1497 г., преди неговата флотилия да отплава на историческото си пътешествие.

Наблизо до катедралата е готическата църква „Сао Жоао Еванжелиста“ от 1485 г., облицована с плочки азулежу. Друга интересна църква е „Сан Франсиско“ – построена през периода XV – XVI в. в смесен готическо-мануелински стил. Широкият й кораб е шедьовър на късната готика.

Императорският храм
на Диана

е изграден в коринтски стил. Предполага се, че той е от I в. и е бил посветен на култа към император Август. В някои летописи обаче се посочва, че е изграден през II – III век. В съседство е разположена бивша аристократична резиденция от ХV в., по-късно станала манастир – „Душ Лоюш“. Днес тя е една от най-луксозните държавни страноприемници в Португалия.
Изключително интересен е акведуктът „Агуа де Прата“ („Сребърна вода“). Той впечатлява със своите огромни арки, простиращи се на дължина от 9 км. Построен е през 1531 – 1537 г. от крал Жоау III. Архитект е Франсиско де Аруда, чието дело са Кулата на Белем в Лисабон и много други шедьоври в Португалия и Мароко.

Акведуктът завършва по оригинален начин в центъра на града на

площад
„Праса до Жиралдо”,

където между неговите арки са построени къщи, магазинчета и кафенета. На него има и няколко прекрасни ренесансови фонтана, сред които „Фонте Енрикина” от 1570 г. Той има осем струи – всяка една от тях символизира улиците, водещи към площада.

Фонтанът на съседния площад „Ларго дас Портас де Мура”, е построен през 1556 г. Съоръжението имало формата на глобус, заобиколен от вода – намек към ерата на Великите географски открития.

Евора е и град на дворците, за обиколката на които ще Ви е необходим повече от един ден. Най-популярен е

Дворецът на Васко да Гама.

Той е известен с покритите си колонади в стил мануелин и запазените ренесансови фрески. Португалският мореплавател и откривател е живял в него през 1519 г. и 1524 г. по време на назначението му за граф на Видигейра и вицекрал на Индия.

Домът на графовете на Басто е друг интересен обект, който си струва да се види. Това е ранен мавърски дворец и резиденция на кралете от династията Афонсу. Неговата външна архитектура е смесица от готика, мануелин, мудехар и ренесанс.

Дворецът на дуковете на Кадавал притежава красива фасада от XVII в., в която има най-много архитектурни елементи от мануелин-мавърския период. Тук се издига Кулата на петте щита. В зданието е живял губернаторът на Евора, а понякога е служело и за кралска резиденция. Стаите на първия етаж съхраняват колекция от ръкописи, фамилни портрети и религиозно изкуство от XVI в.

В епископския дворец от XVI в. пък се помещава обновеният Музей на Евора, в който може да се види триптихът „Страстите Христови“ от Жан Пенико.

Историческите места в околността на Евора са безброй, но има едно, което се отличава –
магическият кромлех Алмендрес,

образуван от 95 каменни блока (менхири). Той се намира на 16 км от Евора и е разположен на склона на покрит с дъбове хълм. Смята се, че на това свещено място са се извършвали ритуални молитви и събирания. Близо до Алмендрес се намира пещерата Ескоурал, в която има рисунки на животни.

На 30 км от Евора е разположено село Еворамонте, което е възникнало около замък с интересно архитектурно оформление. Замъкът е дело на архитекта Диого де Аруда, построен е през 1531 г. и имитира френския „Шамбор“. Впечатляващи са здравите вътрешни колони, а резбованите капители са истински произведения на изкуството. Спираловидно стълбище води до терасата на покрива, откъдето гледката е изумителна.

Сподели в социалните мрежи

Автор на 12.04.2018. Категория Лайф. Можеш да следиш всички коментари и промени по тази публикации през RSS 2.0. Можете свободно да коментирате тази публикация

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

This site uses Akismet to reduce spam. Learn how your comment data is processed.