Капри – италианска насред Тиренско море

Прочетена: 177

Георги Сотиров

Остров Капри е една от най-посещаваните дестинации в Италия. Той е разположен в Тиренско море и е част от регион Кампания. На север граничи с Неаполитанския залив, като отстои на около 36 км от Неапол и на 5 км от Соренто. Има два града – главния – Капри, и намиращия се в платото над него Анакапри, както и две пристанища – основното Marina Grande и по-малкото Marina Piccola. Населението наброява малко над 12 000 души.

Природата на острова е съчетание от гъста растителност и ниски планини, като най-високата точка е Монте Соларе – 586 м, откъдето се разкрива великолепна гледка. Там се намира построената в началото на XIX в. крепост.

Смята се, че в миналото островът е бил част от континентална Италия. Намерените следи от човешка активност датират от неолита и бронзовата епоха. Първи данни за острова дава Гай Светоний Транквил през I в. Името на територията идва от гръцките колонисти, които я населват– капрос на гръцки означава глиган.

Разцветът й обаче се дължи на дейността на римския император Октавиан Август,
който според изворите е очарован от мястото. По негово време са построени храмове, вили, аквадукти. Засадени са градини, за да може владетелят да си почива. По-късно неговият наследник

Тиберий продължава да развива територията и построява вили, като една от най-известните е Йовис. През 27 г. сл.Хр. той се премества за постоянно в Капри, управлявайки от там до смъртта си през 37 г. сл.Хр.

След края на Западната римска империя островът става част от владенията на Неапол. През вековете претърпява различни атаки и опустошения от пирати. През 866 г. италианският император Луи II предоставя острова на Амалфи, независима република, съществуваща от VII в. до 1075 г. През 987 г. папа Йоан XV ръкополага първия епископ на Капри. През средните векове територията преминава във владение на различни държави, като през XVI в. е временно част от Османската империя.
Френските войски на Наполеон окупират Капри през януари 1806 г. На следващата година британците завладяват острова, като започват бурна строителна дейност, за да го превърнат в мощна военноморска база – втори Гибралтар. През 1808 г. територията е отново част от Франция и това е така до края на 1815 г. Тогава тя е върната на Неапол.

През XIX в. Капри става популярно място за писатели, артисти и други известни личности.

От 1906 г. до 1913 г. тук живее Максим Горки.

Днес островът е привлекателна за туристите дестинация заради природните дадености и множеството архитектурни паметници. Любителите на пазаруването могат да посетят модните бутици в двата града. В случай че обичат активния отдих, туристите могат да се разходят по плажната ивица. Капри неслучайно е сред най-избираните дестинации за меден месец. До едноименния град на острова от Неапол може да се стигне за 45 минути, а от Соренто – за 20 минути.

От пристанището
до централната част на селището можете да се придвижите с фуникуляра,

малко електрическо влакче, което е смятано за една от забележителностите. Главният площад, който днес носи името „Умберто I“, се счита за център на Капри и място за срещи още от Римската империя. Основният елемент тук е часовниковата кула.

В близост е църквата „Санто Стефано“, построена през XVIII в., а недалеч от нея е и кметството на града. В Музея на Капри са изложени открити в района предмети, датиращи от епохата на неолита.

Една от забележителностите са и градините на Август. Това е малък парк с богата растителност, който предлага невероятен панорамен изглед към лазурното море. От тук се разкрива гледка към друга забележителност на острова – трите гигантски скали Faraglioni, които се извисяват на повече от 100 м височина в морето в непосредствена близост до брега.

Сред забележителностите на острова е
Лазурната пещера – Grotta Azzurra.

Намира се на морския бряг от северната страна на Капри, като част от нея е под водата. Открита е през 1826 г., а интересен факт е, че е декорирана със статуи. Пещерата е с дължина 60 м и ширина 25 м. Входът й е 2 м широк и с височина около един метър. Поради тази причина влизането в нея може да стане само когато приливите са слаби, а морето е спокойно. За да я посетят туристите трябва да лежат на дъното на малка лодка. Водачът използва метална верига, прикрепена към стените на пещерата, за да направлява плавателния съд вътре в нея. Тук невероятната картина е направена от слънчевата светлина, минаваща през подводна кухина и блещукаща през морската вода, което създава синьо отражение, осветяващо пещерата.

Често посещавани от туристи места са още църквата „Сан Микеле“ от XVIII в., морският фар „Пунта Карена“ от 1866 г. и др.

Основната забележителност на Анакапри е вилата San Michele. Тя е построена на мястото на стара римска къща от шведския физик Аксел Мюнте. Богата е на стенописи и статуи и предлага на своите посетители разходка в прекрасни цветни градини, които само добавят наслада и удовлетворение към невероятните гледки над пристанището и над другия град на острова – едноименния Капри. Във вилата се намира и египетски сфинкс, за който има легенда, че ако поставиш ръката си на него и пожелаеш нещо, то ще се сбъдне.

Сподели в социалните мрежи

Автор на 25.04.2018. Категория Лайф. Можеш да следиш всички коментари и промени по тази публикации през RSS 2.0. Можете свободно да коментирате тази публикация

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

This site uses Akismet to reduce spam. Learn how your comment data is processed.