Сан Мигел де Аленде – мексиканската Мека на творците

Прочетена: 39

Светослав Загорски

Артистичните среди от цял свят си имат любими туристически дестинации, които не само посещават, но и понякога превръщат в свой постоянен дом. Такова зареждащо място е Сан Мигел де Аленде, разположен в източната част на щата Гуанахуато в Мексико. Това е малък колониален град на 1890 м над морското равнище, сгушен в планините Бахио, на 270 км от столицата Мексико Сити. Хората на изкуството са привлечени от великолепието на живописната природа, старомексиканския чар и чистотата навсякъде. Сан Мигел де Аленде е и културен център благодарение на активната от столетия търговия на произведения на традиционните мексикански занаяти.

Това населено място има и доста интересна история. Тя започва през 1542 г., когато испанският монах Хуан де Сан Мигел основава селище, кръстено на него. Местните племена в района са раздразнени от пристигането на завоевателите, които колонизират земите им. Няколко години по-късно испанците местят селището си на ново място заради непрестанните атаки и проблеми с водоснабдяването. Новото местоположение било недалеч от старото, но то имало достъп до течаща вода и осигурявало по-добри условия за отбрана.

В средата на XVI век на територията на сегашния щат Сакатекас е открито сребро, а основният път за неговия превоз към Мексико Сити минавал през Сан Мигел. Това го превръща във важен търговски център и отбранителна крепост, а наред с това и в средище на културен обмен между испанците, креолите и местните народности. По това време градът се прочува и със своята текстилна индустрия. До средата на XVIII век Сан Мигел достига своята кулминация на развитие, когато са построени по-голяма част от неговите
къщи имения, дворци и религиозни сгради.

През този период той е сред най-големите населени места в Новия свят с 30 хил. жители – за сравнение тогава Бостън е имал само 16 хил. жители, а Ню Йорк – 25 хил. жители.

Сан Мигел е първата община, която се е обявила за независима от испанската власт по време на Мексиканската война за независимост (1810 – 1821 г). През 1826 г. към името на Сан Мигел е добавена фамилията на родения тук генерал Игнасио Аленде, който е герой на националноосвободителното движение. След края на войната градът започва да се обезлюдява, но не след дълго неговите красиви барокови и неокласически сгради привличат вниманието на чуждестранни художници и американски туристи. Така през 50-те години на XX в. в него се заселват множество американци, както и част от мексиканския елит.

Днес основна забележителност на града е неговият добре запазен исторически център, в който има предимно сгради от XVII и XVIII в. През 1926 г. той е обявен от мексиканското правителство за национален паметник на културата, с което строго се ограничават новите строежи и промяната в архитектурата на зданията в тази зона. Така са запазени оригиналните цветни фасади на колониалните къщи, които са се превърнали във фон на редица известни творби на изкуството. Историческият център заедно с намиращото се наблизо Светилище на Атотонилко са обявени и от ЮНЕСКО за паметник на световното културно наследство.

Обиколката по тесните калдъръмени улички в старата част на Сан Мигел де Аленде е истинско удоволствие, тъй като има забрана за движение на превозни средства. Улиците следват права планировка, като от двете им страни се издигат колониални къщи и църкви.

Основният площад е
„Ел Жардин”

известен още като „Плаца Принсипал”. На него са разположени няколко старинни сгради, сред които и главната църква „Парокиа де Сан Мигел Аркангел”. Тя е уникална за Мексико и се е превърнала в емблема на града. Храмът е с неоготическа фасада от розов гранит с две високи кули камбанарии, които се виждат от почти всяко място в Сан Мигел де Аленде. Зданието е построено през XVII в. с традиционна мексиканска фасада, която два века по-късно е променена на готическа.

В съседство е разположена църквата „Сан Рафаел”, наричана още „Санта Ескуела”. Тя е основана през XVIII в. Главната й фасада е изградена от арки, цветни мотиви, фризове и прозорци, рамкирани от розов варовик. Архитектурата на камбанарията й е в мавърски стил.

Естествено сред основните атракции на града е и домът на генерал Игнасио Аленде, който е превърнат днес в музей.

Каса де Аленде е построена през 1759 г.

и е декорирана с барокови и неокласически елементи. Намира се в съседство с площад „Ел Жардин”. Зданието е прекрасен образец на стила, предпочитан от испанските благородници, живели тук през XVIII в. Музеят проследява историята на района в своите 24 стаи.

Друг известен обект е Каса дел Майоразго де ла Канал, построен през XVIII в. Това е една от най-важните светски сгради от времето на късния колониален период. Била е дом на семейство Де ла Канал, което е било сред най-богатите в Нова Испания. Оригиналната постройка е вдъхновена от френските и италианските дворци от периода XVI – XVIII в.

Голяма част от славата на Сан Мигел де Аленде се дължи и на огромния успех на „Каса де Сиера Невада“, който е най-изисканият хотел в града и един от най-хубавите в цяло Мексико. Построен през 1580 г. и преобразен в разкошен дом на архиепископа на Гуанахуато в края на ХVIII в., той се състои от седем господарски къщи от колониалната ера.

Любимо място за местните творци и техните гости е Културният център „Игнасио Рамирез“. Той се намира в бившия женски манастир „Ерманас де ла Консепсион”. Сега комплексът е на два етажа, обграден от изключително голям вътрешен двор с фонтан в центъра. В него се помещават множество арт галерии. В съседство е разположена църквата „Лас Монхас“, която някога е била част от манастирската обител. Куполът й е осмоъгълен, декориран с коринтски колони и статуи на светци.

Изключително интересен е и храмът
„Нуестра Сеньора де ла Салюд“

– построен през XVIII в. Главният вход е в стил чуригереска (мексикански барок), а над него се издига гребен във формата на гигантска мидена черупка.

В Сан Мигел де Аленде има не само забележителности. Посетителите могат да станат свидетели на любопитни ритуали и ежегодни събития. Например на 17 януари, деня на св. Антоний, хората водят животните си на църква, за да получат благословия. През януари се правят и излети за наблюдение на зимуващите пеперуди.

От август до октомври, когато е дъждовният сезон, се организират разходки из пустинята, защото тогава цъфтят кактусите.

През септември пък хиляди местни и туристи се събират на „Санмигелада” – надбягването с бикове.

Атракция за гостите на града е и разходка из парк „Хуарез“. Открит е в началото на XX в. Той е в подчертано френски стил, включващ фонтани, декоративни езерца, пейки от ковано желязо, стари мостове и алеи. Зелените площи са изпълнени с местни видове растения и дървета, а във водните басейни плават чапли. Често в парка могат да се видят концерти на местни музиканти.

Сподели в социалните мрежи

Автор на 15.05.2018. Категория Лайф. Можеш да следиш всички коментари и промени по тази публикации през RSS 2.0. Можете свободно да коментирате тази публикация

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

This site uses Akismet to reduce spam. Learn how your comment data is processed.