Шигеру Бан: Интерпретации за Чугунената къща

Прочетена: 32

Елица Илчева

Лауреатът на архитектурната награда „Прицкер“ Шигеру Бан е готов с реконструкцията на 136-годишната Cast Iron House в Ню Йорк, САЩ. Запазена на ъгъла на ул. „Франклин“ 67, Чугунената къща отдавна е забележителност за района, но сега привлича още повече внимание, надстроена с двуетажна жилищна част от стъкло. От дръжките на вратите до кухненските комплекти – всичко в интериорите на апартаментите там е проектирано от Шигеру Бан, така че да е в синхрон и контраст едновременно със старото 6-етажно здание.

То е построено през 1882 г. в западната долна част на Манхатън от архитекта Джеймс Уайт

и е от първите в Ню Йорк от XIX – началото на ХХ в., за изграждането и облицовката на които се използва чугун. Материалът позволява бързо да се сглобяват структури в различни архитектурни стилове и да израснат сгради с големи прозоречни отвори. След налагането на нови строителни норми от 1885 г. обаче тяхната слава замира.
При реконструкцията на архитектурния паметник най-сериозно внимание е обърнато на обработката на фасадите. Около 4000 оригинални части от чугун са изпратени от завода в Алабама, за да заменят повредени елементи. Запазени са оригиналната форма и размерите на прозорците.

Лаконична и строга, изработена от стъкло и стомана, добавената двуетажна надстройка не се опитва да имитира неокласическата фасада и се вписва в композицията благодарение на визуалната си лекота и прозрачност. Вътре има 11 двуетажни апартамента и 2 мезонета.

„Исках да създам контраст между старата фасада и новия интериор“, е споделил Бан. „Проектирането на нещо старомодно за мен е фалш. Появата на контраста смятам, че е по-подходяща в контекста на съвремието, в което живеем“, е добавил той.

Пространствата там са пълни със светлина и въздух и плавно се вливат едно в друго.

Стените са олекотени или липсват. За зониране на пространствата са използвани мебели. „Аз наричам този начин на проектиране на интериори невидима структура“, е обяснил дизайнерът. „Опитвам се да сведа до минимум количеството материали и да елиминирам ненужните елементи, като например стени. Ако има шкаф, той може да служи и като преграда“, е разказал Бан.
Да оформи един демонстрационен апартамент с двойна дневна е поканен дизайнерът Брад Форд.

Майстор на най-скъпи интериори, той съчетава там неутрална естествена палитра цветове и естествени материали, мебели уникати и предмети, направени специално за целта по поръчка. Разположен е на ъгъл на два етажа и почти 400 кв. м. Включва пет спални и четири бани, като разполага със собствен асансьор. Той може да бъде закупен за $9 995 000. Четиристаен апартамент в тази къща ще струва $7 750 000, а такъв с три спални –
$4 975 000.

Дизайнерът на хартиени здания

Шигеру Бан е майстор на съвременната архитектура, а най-високата награда „Прицкер“ печели през 2014 г. за иновативни хартиени конструкции. Японецът използва главно картонени тръби, от които създава временни жилища за жертви на природни бедствия. Той е автор на приюти за бежанци, използвани през 2008 г. след земетресението в провинция Съчуан в Китай и такива след опустошителния трус в Порт-о-Пренс в Хаити през 2011 г. Сред забележителните му произведения са Хартиена концертна зала, построена след земетресението в италианския град Л’Акуила и Катедралата от картон в Нова Зеландия след труса от 2013 г.
Роден в Токио през 1957 г., Бан получава висшето си образование в САЩ. През 1985 г. основава свое бюро в Токио. Преподавал е в редица университети, включително Харвард и Колумбийския. От 2011 г. е професор в Университета за изкуство и дизайн на Киото. Освен носител на наградата е и член е на журито на „Прицкер“.
От самото начало на кариерата си Бан търси нови начини за изграждане на сгради. И накрая изобретява ноу-хауто – да използва картонени тръби като строителен материал. Солидните плюсове са скоростта на строителство и екологичният материал. „Преди хората да заговорят за разумна архитектура и конструиране на рециклирани материали, започнах да изграждам от хартия. Не става дума само за цената. Този материал е подходящ за всякакви конструкции и може да издържи огромни товари, а освен това е достъпен навсякъде“, е споделил Бан.
Първият проект, за който получава разрешение от японското правителство да използва хартия като строителен материал през 1994 г., е галерия за модната дизайнерка Исея Мияке. Тя първоначално е планирана като временен обект, но остава за постоянно. Оттогава подобна е съдбата и на доста други негови постройки. През 2000 г. архитектът проектира грандиозен павилион на Япония за изложението в Хановер. Постройката е замислена да издържи шест месеца и има важно условие – да бъде обект, който след експозицията да може да се рециклира изцяло.
Днес Шигеру изгражда своите хартиени обекти по целия свят. Такива са мостът над река Гар във Франция, шоурум за Camper в Аликанте, Испания, номадски музей в Ню Йорк.
В портфолиото му има и обекти с по-трайни материали: Metal Shutter жилищна сграда в Ню Йорк, клон на главния музей за съвременно френската култура – центъра „Помпиду“ в Мец, седалището на дружеството Tamedia в Цюрих. Но почти всички от тях са винаги украсени с мрежести конструкции от картон или дърво.

Сподели в социалните мрежи

Автор на 20.06.2018. Категория Лайф. Можеш да следиш всички коментари и промени по тази публикации през RSS 2.0. Можете свободно да коментирате тази публикация

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

This site uses Akismet to reduce spam. Learn how your comment data is processed.