Моника Фьорстер – скандинавският дизайн, какъвто го обичаме

Прочетена: 27

Елица Илчева

Моника Фьорстер (Monica Forster) е автор на колекции, демонстриращи всички добродетели на модния шведски бит. Живее в Стокхолм, но е родена и израснала недалеч от Северния полярен кръг в Лапландия.

Родена през 1966 г., тя принадлежи на поколението проектанти, които съхраняват всички канони на скандинавския дизайн, но правят нещата съвсем нови и дори леко напред във времето. Предметите на Фьорстер са силни, прости и поетични. Тя познава тайната на северната елегантност, която винаги е привличала останалите европейци, но предлага маси, столове и лампи със специален характер.

От дете Моника обичала да рисува, да скулптурира и да прави „всякакви неща“. Нейният природен талант е подсилен от високата култура за дизайна, която придобива по време на обучението си в двете най-големи школи в Швеция – Beckmans School of Design и Konstfack. През 1999 г. тя открива своето собствено фирмено студио за дизайн Monica Forster.

Скандинавката се интересува от

нови технологии, възможности за комбиниране на материали

и техники за тяхната обработка. При проектирането на обекти тя винаги прави малки макети ръчно. Подобен работен процес й помага да забелязва и да тества възможности, които невинаги са част от първоначалната концепция. Според Моника кривите крехки хартиени модели допълват компютърните изображения, където всичко изглежда перфектно.

През годините тя работи и за известни компании. Сред тях са Volvo, Tecno, Alessi, Cappellini, Poltrona Frau, De Padova, Tacchini, Modus, E&Y – Япония, Offecct, Swedes и Zero. И почти винаги успява да се справи с ангажимента по такъв начин, че да е интересно и за нея, и за клиента. Например при проектирането на
първата си серия от лампи за Lightyears

Фьорстер изследва реакциите на децата и се опитва да разбере по-специално въображението им. Тя е вдъхновена от откритостта на съзнанието им, тяхната способност да фантазират и лекотата,

с която създават измислени светове.

Моника Фьорстер е лауреат на много международни конкурси, но тя оценява най-вече наградите, дадени й от родната професионалната гилдия и общественост. Обявявана е за дизайнер на годината два пъти – през 2006 и 2007 г. Носител е на най-високата шведска награда – Excellent Swedish Design Award, на немската премия Design Plus и френската Future Designer Days Award.
Нейният подход и способността й да комбинира индустриалното производство с ръчния труд са очевидни в колекцията й за Zanat. Тук силуетът на всеки обект напомня за скандинавския дизайн, но изкусно като при бродерия на рокля детайлите на аксесоарите са украсени с фина минималистична резба, направена в традицията на старите балкански занаятчии.
Произведенията на Моника Фьорстер за Zanat са включени в списъка на ЮНЕСКО за световното наследство.

И на финал няма да пропуснем да споделим, че не всички книги, посветени на професионалната кариера на известни дизайнери, са интересни за широката общественост. Но автобиографията на Моника Фьорстер „Последен начин на мислене“ се превърна в бестселър не само в родината й, но дори отвъд Океана. В книгата тя пътува през Швеция до родното и село Доротея Лапландия.

И щедро споделя разбирането си за това, че скандинавският стил е недостижим със своя комфорт.

История на популярността

Скандинавският дизайн днес е на върха на популярността. Изучава се, копира се, вдъхновява. Когато мислим за него, ние си представяме практични стилни интериори, характеризиращи се с простота и тясна връзка с природата.

За първи път международното внимание се обръща към него след Стокхолмската изложба от 1930 г. Обаче едва през 50-те години творците от Севера наистина стават известни. Защото в следвоенната икономика има нужда от прости, компактни и функционални продукти за ежедневието, а те създават именно такива неща. През 1946 – 1952 г. датските, шведските, финландските и норвежките дизайнери активно се включват и в създаването на експортен продукт под марката Scandinavia. Силният и разпознаваем образ е бил много важен аспект на маркетинговата стратегия. За глобалния напредък на скандинавския модернизъм важна роля играе изложбата от предмети за къщата, която е пътувала през Северна Америка от 1954 до 1957 г.

В златните години между 1950 – 1960 г. се създават много емблематични произведения, като известното кресло „Яйцето“ на Арне Якобсен, елегантните столове от Ханс Дж. Вегнер и олекотените мебели на Бруно Meтсон, както и текстил, стъкло и керамика. Колоритните отпечатъци на Виола Гравен и Свен Маркелиус за шведския универсален магазин Nordiska Kompaniet също имат огромен успех и все още са в производство.

Шведската марка Ikea, основана през 1943 г., започва да се развива в цяла Европа през 60-те години. Съчетавайки функционалността и достъпността, тя олицетворява вярата, че това е дизайн за всички, но от висок клас.

Символ на 60-те е и Вернер Пантон – киселинни цветове, течни форми, психеделични (ярки, крещящи и с причудливи фигури) мебели. Той е този, който въвежда естетиката на поп културата в интериора. Заслужава да се отбележи и инсталацията му за Visiona за панаира за мебели в Кьолн.

Финландският дизайнер Еро Аарнио създава популярния Ball Chair от фибростъкло, а Мая Изола – тъкани с огромни макове, които компанията Marimekko произвежда.

Сподели в социалните мрежи

Автор на 10.07.2018. Категория Лайф. Можеш да следиш всички коментари и промени по тази публикации през RSS 2.0. Можете свободно да коментирате тази публикация

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

This site uses Akismet to reduce spam. Learn how your comment data is processed.