Фереол Бабен – нежният бруталист

Французинът интегрира смесица от естествени материали и сложни чувства в предметите за бита, които превръща в изкуство

Прочетена: 31

Елица Илчева

Емоционалният дизайн на Фереол Бабeн напълно отговаря на духа на времето. Той е способен да съчетава занаятчийството и индустриалния блясък, да твори съвършено сам и да си сътрудничи с големи дизайнерски компании като FontanaArte или Pulpo, а творенията му са желани от всяка модерна галерия. И всичко това го постига почти без да се отделя от океанския бряг, където живее.

Бабен е роден през 1987 г. във френското градче Дижон. След като завършва Факултета по пространствен дизайн в Ecole Nationale Superieure d’Architecture разбира, че работата по интериори не е неговото призвание и се насочва към предметите. Заминава за Япония, за да учи в университета за изкуства в Нагоя. Наред с това се увлича и по преподаване, а стига и до сътрудничество с фабриката Cam Cam в Италия.

Всичко това постига между 20-ата и 30-ата си година, все още недостигнал Христовата възраст той е част от света на най-уважаваните съвременни дизайнери.
Лампите са негови
любими предмети за създаване.

Прави ги от дърво, камък, стъкло, с цвят или без, и с всевъзможни причудливи форми. Също така превръща в осветителни тела предмети като капачки и шишета, и дори създава композиции от тях.

Влечението си към лампите обяснява с това, че няма друга вещ в интериора, която да играе със светлината, да я променя, оцветява, направлява, одухотво­рява.

„Изключителният дизайн за мен е смесица от рационалност и емоция“, казва Бабен. Ако се вгледаме в творенията му, може би ще заключим, че емоциите му са малко примитивни, а също напрегнати или дори объркани. Но пък може би съчетанието на тези сложни чувства с усета за това, че предметите трябва да служат на хората, го превръща в бруталист, когото критиците наричат „нежен”.

Смесването на жанрове като живопис, скулптура, дизайн и занаяти също играе роля в подхода при оформяне на вещите, създадени от него.
Всичките му произведения – функционални или артистични, имат общия характер на творческо търсене на нови форми. Като скулптор той обича да извайва нещата с ръце, често с фокус върху експеримент, опит и изненада. Във всичко е изключително чувствен и модерен, но и архаичен.

Фереол казва, че
най-съзнателно е разделил времето си на две –

едната половина отделя за работа в сътрудничество със заводи и фабрики за мебели, а другата изразходва за създаване на уникати. Именно в тази втора част той се увлича по това, да прави експерименти с най-различни материали и да комбинира на пръв поглед несъвместими такива. Предпочита те да са естествени в автентичните им състояния, като късове желязо, глина и дърво, идващи директно от земята.

Интересно е също, че работи сам, без да търси и да се доверява на помощници. Във фактическата си работа никога не използва компютър, за да създава проекти и да изчислява пропорции.

Напротив, хваща лист хартия и молив като старите майстори и скицира, скицира, скицира.

Друга чудатост на французина е, че никога не се свързва лично с външния свят, тоестняма да го видите в
телевизионно предаване

или да прочетете интервю с него в реномирано издание за дизайн. Цялата информация за произведенията си публикува в Instagram, а който го харесва и търси комуникация, го открива в мрежата. Повечето хора уважават самотния му живот в село на северозападния бряг на Франция, точно на океана, а той го обяснява с това, че е сложна личност, която, чувствайки необходимостта да внесе тази сложност в работата си, трябва да се изолира от всекидневното общуване. Според Бабен той не може да бъде нито просто дизайнер, нито само скулптор, защото се нуждае от двойственост. И тя се усеща в предметите, които наистина хем са такива от и за бита, хем са произведения на скулптурното изкуство. „Не искам да давам никакви обяснения и тълкувания директно – хората трябва да гледат предметите и да намерят свои собствени отговори“, пише той при всеки опит в социалната мрежа да бъде предизвикан да говори.

И сякаш младият мъж е поредното доказателство за това, че когато правиш нещо, което провокира, не е нужно да го презентираш сам – то никога няма да остане незабелязано.

Сподели в социалните мрежи

Автор на 31.10.2018. Категория Лайф. Можеш да следиш всички коментари и промени по тази публикации през RSS 2.0. Можете свободно да коментирате тази публикация

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

This site uses Akismet to reduce spam. Learn how your comment data is processed.