Кошице – симбиоза от изкуство и индустрия

Прочетена: 41

Светослав Загорски

Наскоро град Кошице привлече внимание към себе си. Той бе домакин на срещата на високо равнище във формат Б9, по време на която България, Естония, Латвия, Литва, Румъния, Словакия, Унгария, Чехия и Полша обсъдиха въпроси на сигурността в рамките на колективния подход на НАТО. Населеното място, което бе избрано за събитието, е и интересна туристическа дестинация. Кошице е вторият по големина град в Словакия. Разположен е в източната част на държавата край река Хорнад близо до границата с Полша, Унгария и Украйна. Той е важен търговски и индустриален център, в който е добре развит и туризмът.

Кошице е основан от германски колонизатори от Долна Саксония заедно с местни славянски заселници около 1243 г. Предполага се, че през 1290 г. на населеното място са дадени права да организира пазари и панаири, да събира данъци и да изгражда крепостни стени. По-късно Кошице получава статут на свободен кралски град и се превръща в един от водещите центрове на Унгарското кралство. Още през XIV век Кошице става втори по значение град на Словакия, която тогава е в състава на Унгария. Интересен факт е, че през 1369 г. крал Людовик Магнус издава разрешение на Кошице за собствен герб, което го прави първият град в Европа, използвал такъв символ въз основа на царска заповед. Местните жители и до днес се гордеят с този момент от историята си,

а статуята, изобразяваща герба, може да се види на централния площад.

Кошице преживява тежки времена през XVI – XVII в. по време на османската инвазия и религиозните конфликти в Европа. Въпреки многократните въоръжени сблъсъци йезуитите изградили в

него седалище за обучение със собствен университет и средни училища. През XVII – XVIII в. градът е център на въстания против Хабсбургите и своеобразна столица на метежника Ференц II Ракоци.

Следващите два века населеното място се радва на мир и прогресивен растеж, при който бароковата архитектура процъфтява, следвана от неокласицизма и романтизма. Аристокрацията се премества в града, насърчават се изкуствата, театралните спектакли и социалният живот. Именно в Кошице през 1919 г. е провъзгласена Словашката съветска република. В периода 1938 г. – 1944 г. градът е в състава на Унгария, а в края на Втората световна война Кошице за известно време е столица на повторно създадената Чехословакия.

Днес населеното място привлича туристите с красивите си обществени и частни сгради, изградени в най-различни стилове. Те са съсредоточени в историческия му център, където изключително привлекателни са

пеещите и танцуващите фонтани.

Те са разположени на основния площад точно срещу държавния театър, построен през 1899 г. в необароков стил. Наблизо се намира известната кула на св. Урбан, издигната през XVI в. като готическа камбанария. В същия ансамбъл от историческия център е и монументът, който напомня за чумата, върлувала през 1710 – 1711 г. – статуята Имакулата, датираща от 1723 г. Зад чумната колона погледа привлича великолепният неоренесансов дворец „Андраси”.

Истински популярният исторически паметник на града е най-голямата църква в Словакия –
готическата катедрала на епископията в Кошице „Св. Елизабет”

от XIV в. Първоначално била създадена в романски стил и е носела името на свети Михаил, но след това е обновена и преименувана. От особен интерес за посетителите в катедралата са криптата на принц Ракоци, както и кулата с височина от 55 метра, на върха на която всеки може да се изкачи по уникална вита стълба. От първоначалната църква е оцелял само един параклис на свети Архангел Михаил, построен също през XIV век.

Освен катедралата „Св. Елизабет” в Кошице има църкви на различни ордени – йезуитска и францисканска, както и доминиканската, която е най-старата сграда в града.

В историческия център на Кошице все още могат да се видят части от средновековната отбранителна система. Особено интересен е Бастионът на Палача. Други паметници и сгради с културно и историческо значение са бившето кметство, старият университет, Капитанският дворец, както и Площадът на освобождението. Много красив е и дворецът „Якоби”, използван за официални държавни мероприятия.

Но Кошице не разчита само на старата си слава. През 2013 г. градът е

Европейска столица на културата.

През периода Кошице е не само домакин на много фестивали за разнородна публика, но и реализира проект, който цели да го превърне в постиндустриален град с творчески потенциал и нова културна инфраструктура. Осъществена е концепция за творческа икономика – сливане на индустрията с изкуствата, където трансформираното градско пространство насърчава развитието на определени сфери – дизайн, медии, архитектура, музика и филмова продукция, креативен туризъм.

Благодарение на този проект старите казарми от XIX в. са преобразувани в център на съвременното изкуство с изложбени и концертни зали и работилници за креативната индустрия. Цялото пространство напомня за виенския MUMOK (центъра за модерни изкуства).

Друг акцент е
инициативата SPOTs.

Чрез нея излезли от употреба топлообменници от 70-те и 80-те години на миналия век са превърнати в културни места в кварталите от комунистическата епоха. Освен това фабриката за тютюн от XIX в. „Табачка” е преобразена в център за независима култура, а затворен басейн от 60-те години на миналия век – в първия за цяла Словакия Салон на изкуствата. При подготовката за Европейска столица на културата са обновени още парковите пространства, реконструирани са Улицата на занаятите и замъкът на Кошице.

За малките туристи интерес представляват 5-те км на детската жп линия в 14-километровата долина Чермел.

Сподели в социалните мрежи

Автор на 14.03.2019. Категория Лайф. Можеш да следиш всички коментари и промени по тази публикации през RSS 2.0. Можете свободно да коментирате тази публикация

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.