Улица „Елин Пелин“ – достойна за митологизиране

Прочетена: 545

Без да правим аналогии и сравнения с парижкия Монмартър или пражката Мала страна, но и София има своите митологизирани улици и квартали, които притежават специфичен облик и атмосфера. И поради това заслужават да привлекат вниманието ни, водени от преклонението пред бележитите духовни личности на нацията, към тези, които са нейната същинска и непреходна еманация. От такава гледна точка ще вдигнем завесата пред наситената с интелектуална енергия за културния ни живот улица „Елин Пелин”. Носеща името на един от най-големите български писатели, уличката е от най-късите в София. Тя се простира само на сто метра и се намира току под гората, до обръщалото на трамвая в горната част на квартал

„Лозенец”.
Истината е, че никой официално не е кръщавал така този популярен столичен квартал. Всъщност старото име на местността е Курубаглар или „Сухи лозя”. В регистрите на общината до началото на двайсетте години на миналия век той се водел като „Трета извънградска зона”. Оттогава започва и по-интензивното му заселване.
През 1921 г. с решение на правителството и на Столичната община парцелите наоколо се предоставят за застрояване на интелектуалци и пенсионирани военни. Кварталът започва да се изгражда главно с едно- или двуетажни фамилни къщи с дворчета. Центърът на града не е близо, но до него можело и да не се ходи, защото най-необходимото е било просто подръка – Борисовата градина и паркът около Семинарията, откъдето лъха ведрина и свежест… Предимство, за което другите столичани искрено са завиждали. Основата на квартала поставят писателят Елин Пелин и Кръстьо Сарафов. През 1921 г. майсторът на късия разказ получава чрез министър Стоян Омарчевски място за строеж в подножието на хълма, на който се намира Семинарията. Къщата е построена за две години, на два етажа, но твърде скоро се оказва тясна за обитателите си и гостите им. Посещават я интелектуалците Александър Балабанов, Александър Божинов, Ангел Каралийчев и Змей Горянин, както и съседите Кръстьо Сарафов и Сирак Скитник. Често пред вратата на скромния дом се появявал и цар Борис III, сам, без охрана. Най-често поводът е редовната покана за лов. А понякога царят просто идвал на раздумка в градинката на двора – любимо място за почивка надвечер и за самия Елин Пелин. Борис III ценял и обичал компанията на
сладкодумния писател…
В околността през годините се заселват много журналисти, писатели и художници – цветът на българската интелигенция. Улицата започва с две емблематични сгради. Вдясно е ъгловата къща на големия български театрал Кръстьо Сарафов. Известно време в неговия дом са пребивавали актьорът Перл Злотович и балерината Нина Кираджиева, както и драматичният артист Стефан Киров и съпругата му Констанца Кирова. Достатъчно е било Кръстьо Сарафов само да пресече малката уличка, което често е правел дори по домашни пантофи, за да се озове в прочутата кръчма „Под липите” – любимо място на столичната бохема до днес. Известният ресторант е бил собственост на пенсионирания генерал Стефан Тасев, който тегли заем от държавата, за да построи дом за своето семейство. В приземния етаж решава да отвори скромна кръчмичка с наименованието „Селект”, а част от къщата отдава под наем. През 1930 г. тук живее под наем и поетесата Дора Габе.
Поне два пъти седмично Елин Пелин се отбивал в „Селект”, за да се види с приятели. Тук се събирали много интелектуалци от онова време – учени, писатели и художници. Малката уличка впечатлява с огромните си липи, засадени навремето по идея на Елин Пелин. Именно той е посъветвал генерала да смени името на кръчмата и да я кръсти „Под липите”.
Днес почти нищо не подсказва за славните обитатели на тази улица преди век и нещо… Освен може би стогодишните липи. Хубаво е потомците да знаят, че тук, на №8, е родният дом на поета Валери Петров. Баща му, проф. Нисим Меворах, е бил уважаван юрист, наш пълномощен министър в САЩ. А между къщите на семейство Меворах и на Елин Пелин е бил домът на театралния деец Коста Стоянов. Наблизо е бил и домът на голямата българска актриса Олга Кирчева, където е живял известният пианист и композитор Ото Либих, и често по улицата са се чували изпълнения на концерти на Лист, Шуберт и Шопен. На №26 сега е построена нова кооперация, но преди нея тук е била двуетажната къща на първия диригент на Софийската опера и баща на композитора проф. Парашкев Хаджиев – Тодор Хаджиев.
Името на улицата „Елин Пелин” е дадено през 50-те години на миналия век, няколко години след смъртта на големия български писател.

 

Автор: Красимир Ненчев

Сподели в социалните мрежи

Автор на 27.03.2012. Категория Лайф. Можеш да следиш всички коментари и промени по тази публикации през RSS 2.0. Можете свободно да коментирате тази публикация

Един коментар по Улица „Елин Пелин“ – достойна за митологизиране

  1. Улица Журналист,сега Елин Пелин не се намира до гората!Улицата до гората е Борова гора,а къщата,която показвате е на Сирак Скитник и се намира на ул.Борова гора 28!

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

This site uses Akismet to reduce spam. Learn how your comment data is processed.