Райските плажове на Лефкада

Прочетена: 6049

Светослав Загорски

Всяка година с настъпване на лятото хиляди българи започват да се питат къде този път да открият райско кътче. И ако наистина има много такива, то най-близкото е на около 680 км на юг от нас – гръцкият остров на Йонийско море Лефкада. Всеки, който е бил там, разказва, че най-после е видял как изглежда раят, като има предвид плажа Порто Катсики. Наистина този плаж е официално сред най-красивите в света и най-красивият по Средиземноморието. Скалите са отвесни, а долу е една фантастична мека плажна ивица, която се къпе в изумрудените води на Йонийско море. Отстрани на скалите може да видите стотици любители на прибоя от бели вълни с нежна пяна. Звучи като клише, но е вярно. На север от Катсики, по пътя към столицата Лефкада, е и един от най-привлекателните и съхранени курорти на острова – мъничкият Агиос Никитас. Плажът му също е хубав, но там има и красиви стари къщи, което го прави колкото традиционно гръцко село, толкова и летен курорт.

Хубавото на този гръцки остров е, че до него може директно да се стигне с лек автомобил. Няма го досадното качване на ферибот. Лефкада е до самия бряг на континента, като даже е изкуствено отделен с канал, който на места е не повече от 20 метра. Каналът е изкопан от местните жители през VII век пр. Хр. като отбранително съображение, а днес отгоре има мост.

От София е около 680 км, като най-добре е да се мине покрай Солун. Ентусиастите могат да се отбият до красивите скални манастири Метеора, но това означава още 74 км. Накрая пътят свива след Янина към брега.

Вторият вариант е през Македония и респективно през Скопие. Като километри е приблизително същото, но се стига с поне 2-3 часа по-бавно. Трябва да знаете, че Лефкада не е любимо място само на българите. Островът е пълен с италианци, които идват с ферибот от Бриндизи до Игуменица. За тях тук е по-евтино в сравнение с курортите по Адриатическо море, а и самите те признават, че Йонийско море е по-чисто и по-синьо.

Стъпили вече веднъж на острова, не ви остава нищо друго освен да се втурнете към морето. Може да се излежавате на красивите плажове, повечето от които вътре във водата са леко каменисти. Другият вариант е да наемете моторница и да обиколите съседните острови. Ще видите митичната Итака, както и острова на Аристотел Онасис – Скорпио, на който обаче не можете да слезете. Това е било любовното гнезденце на легендарния корабен магнат, приютявало него и Жаклин Кенеди.

От най-популярното курортно градче – Нидри, тръгват различни туристически кораби, с които също можете да обиколите другите по-близки острови. Ще видите красивите морски пещери, играта на делфини, а и ще поплувате в различни заливи. Близо до Нидри са и водопадите Рахи, до които можете да си направите романтична разходка.

От най-южния град Василики пък има ферибот до Кефалония и по-точно до живописното градче Фискардо. То е във венециански стил, изпълнено е с цветя и е единственото оцеляло място на острова след разрушителното земетресение през 1953 г., така че също си заслужава да бъде видяно.

Името Лефкада означава „бяло” и се отнася до белите скали в южната част. Уникалното спрямо останалата част на Гърция е, че тук пясъчната ивица сякаш потъва в гъста и вечнозелена растителност. Контрастът направо спира дъха.

Лефкада става атрактивен курорт едва от 1960 г. покрай Онасис. Разбира се, островът се гордее и с някои от великите си съграждани като Ангелос Сикелианос, номиниран два пъти за Нобелова награда по литература.

В годините назад историята му е трудна, но и доста интересна. Археологическите находки свидетелстват, че Лефкада е бил населен от Каменната ера – четвърто хилядолетие преди Христа. Според митологията островът е сватбен подарък от бащата на Одисей за бащата на Пенелопа. Скалите са с печална слава. Има легенда, според която от тук, а не от остров Лесбос Сафо скача в бездната, след като любовта й към един моряк остава несподелена.

През IV в. пр. Хр. македонците завладели Лефкада, а римляните правят своето нашествие през II в. пр. Хр. Островът е преживял много нападения от пирати, а през 1204 г. пада под управлението на франките. Турците го превземат през 1479 г. след мъчителни битки с венецианците. В края на XVIII в. армията на Наполеон завладява острова, след което идват британците през 1810 г. Лефкада остава под британски протекторат до 1864 г.

Освен плажовете си островът е културен център на региона и има доста исторически забележителности. Задължително трябва да посетите едноименната столица, известна с венецианската си крепост „Агия Мавра”. Срещата с град Лефкада, един съвременен и същевременно традиционен град е изключително приятно изживяване.

Историческият център предлага една незабравима разходка по тесните калдъръми, които водят до старите квартали и разкриват историята на града. Тук се намират повечето музеи и исторически сгради на острова. На първо място е Археологическият музей, в който са събрани различни ценни древни находки. Голяма атракция е и Музеят на грамофона. Намира са на главния площад в най-старата част от града. Това е малък частен музей, открит през 1980 г. Има неголяма, но забавна колекция от стари фонографи, грамофони, радиоапарати и музикални инструменти.

Продължавайки разходката из столицата, ще стигнете до крепостта „Агия Мавра”. Тя се извисява на входа на острова и е една от най-впечатляващите средновековни сгради в Гърция. „Агия Мавра” е модел на крепостното изкуството от тази епоха. Построен е от франкския владетел Йоан Орсини, когато той приема Лефкада като зестра за сватбата си с дъщерята на епирския деспот Никифор Първи. Този паметник, характеризиращ цялата епоха, е бил полуразрушен от земетресения.

Въобще двете големи земетресения, през 1948 и през 1953 г., са унищожили по-голямата част от всичко, вдигнато от човешка ръка, но градът бил напълно възобновен, като в уникалната архитектура местните жители включили нов елемент — къщите пак са дървени и типични, но са покрити с метални плоскости и са оцветени в най-различни цветове. Освен това сградите били застроени максимално близо една до друга, на места буквално на една ръка разстояние. Направени са така, сякаш никога вече земетресение да не съсипе острова и хората да могат винаги да се връщат в своя рай.

Сподели в социалните мрежи

Автор на 18.07.2013. Категория Лайф. Можеш да следиш всички коментари и промени по тази публикации през RSS 2.0. Можете свободно да коментирате тази публикация

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *