На границата между Европа и Азия

Армения и Грузия очароват с история и природа

Прочетена: 298

Людмил Митакев

 

Планинската система на Кавказ е естествената граница между Европа и Азия. Историческото наследство и уникалните природни условия правят региона интересен туристически маршрут.

 

Армения – първата християнска държава
в света

 

Пътешествието през Южен Кавказ започва от Армения, малка страна с голямо значение за историята на този регион. Жителите й са сред най-древните обитатели на Кавказ. Те наричат страната си Хаястан. Това наименование идва от Хайк, праправнук на Ной.

Днес тази планинска държава е пълна с множество църкви, катедрали и манастири, повечето от които датират от Х-XI в. – период, определян за златния век на страната. Със сигурност произходът на повечето елементи в западната църковна архитектура идва от този суров регион.

Пейзажът на Армения е доминиран от планината Арагац (4090 м) и от присъствието на вечно заснежения връх Арарат (5165 м), който е на турска територия. Според Библията на него след Великия потоп акостира Ноевият ковчег. Някога той е бил част от Велика Армения и за много арменци  все още е символ на славното минало.

 

В подножието му е
столицата Ереван.

 

Тя няма как да бъде сбъркана с който и да било европейски град. С право може да бъде наречена каменна, защото сградите, включително и жилищните, са облицовани с туф. Това е вид скала, застинала лава от вулканичното изригване. Съдържа вулканична пепел, пясък, стъкло, кварц и други. Различните видове имат разнообразни цветове и структури. Високата издръжливост и неповторимият му вид го правят уникален строителен материал, използван по тези земи още преди новата ера. До ден днешен той се влага в атрактивни интериорни и екстериорни архитектурни решения, предимно в Армения и Западна Eвропа.

Ереван е изграден през 782 г. пр. н.е. и претендира, че е с 29 г. по-млад от Рим. Цар Аргищи от Урарту, основателят на крепост в североизточната част на днешното селище, оставя следния надпис: „С могъществото на бог Халди аз, Аргищи, син на Менуа, построих тази непревземаема крепост и я нарекох Еребуни…”. През вековете името Еребуни се променя в Ирпуни, Еривуни, Ериван и накрая в съвременното Ереван. В местния музей могат да се видят предмети от онази епоха, както и надписи на хиляди години. Запазени са и останки от светилището на бог Халди, като археолозите са открили, че подът на храма е бил покрит с малки дъсчици, много наподобяващи на паркет.

Поради стратегическата важност на Ереван се водят няколко битки за него, като той преминава често от османско в персийско владение и обратно. През 1828 г. е превзет от Русия. През 1991 г. градът става столица на независимата република.

Ереван се намира между 900 и 1300 м надморска височина на брега на река Храздан. Тя е единствената, която води началото си от езерото Севан. Планът на устройството на града е изготвен от известния архитект Александър Таманян през 1920 г. Главните улици са проектирани така, че почти от цялата столица да има поглед към величествения Арарат.

Не само Ереван, но и повечето арменски градове имат една симпатична черта – наподобяват градини. Трябва само да се пресегнете и да си откъснете вишна, праскова или кайсия. Всъщност като за селище, разположено в полупустинни условия, Ереван има учудващо голям брой зелени паркове.  През истински оазис, каквито са градината „Таманян” и поредица от фонтани, се стига до красивата „Каскада”, която е своеобразен музей на съвременното изкуство. В Националната художествена галерия са изложени творби на Донатело, Тинторето, Русо, Айвазян, Кандински, Шагал. Тя е разположена на площад „Република” и впечатлява с необичайната си архитектура. В Армения творческият дух е възпитаван и насърчаван от най-ранна възраст. Ето защо не е изненада, че на „Абовян” 13, една от най-добре запазените улици в старата част на столицата, ще откриете Галерията за детско изкуство с рисунки на малчугани от 130 страни. Тя е първата в света постоянна експозиция от този тип.

В Ереван може да се разгледа библиотеката „Матендаран”, която съдържа една от най-богатите в света сбирки от древни ръкописи. В нея се съхраняват най-голямата колекция арменски древни текстове, както и документи и съчинения на гръцки, латински, арабски, иврит, фарси, японски и хинди. Тук все още има много неидентифицирани и непреведени текстове, затова тя е притегателен център за изследователи от цял свят.

Страната е преживяла драматични моменти и затова над града величествената статуя на Майка Армения бди над Ереван със своя меч. Недалеч е и Мемориалът за геноцида над арменския народ с впечатляващ парк, където държавници и политици от цял свят са засадили по едно дърво. Борчета от няколко наши президенти и премиери също са част от него.

За сбогуване с Ереван остана посещение в култовата фабрика за спиртни напитки, защото тук се произвежда световно известният арменски коняк, напоследък наричан бренди по настояване на Франция. За получаването му се използва изключително винена суровина, произведена от местни сортове грозде. Марката „Арарат” е съхранила традициите на легендарното производство от 1887 г., когато един търговец на име Нерсес Тайриан построил първата фабрика. През 1899 г. компанията е придобита от руския индустриалец Николай Шустов, а в началото на ХХ в. тя става доставчик на еликсира за руския императорски двор.

 

По древния път
на коприната

 

Стратегическото място на Армения между Изтока и Запада, Севера и Юга е предопределяло оттук да минават керваните с коприна. По този древен път са възникнали най-старите поселища, каквото е Ечмиадзин.  Бил е столица на страната от 180 до 340 г., когато Армения първа в света (301 г.) приема християнството за официална религия. И сега светото място е резиденция на каталикоса – главата на местната църква. Пред манастира може да се види най-голямото количество хачкари в страната, като най-старият датира от IX в. Паметниците са големи ритуални каменни блокове, намиращи се край всяка църква тук. Съвсем наблизо е Звартноц с руините на храма „Св. Григорий“ – един от първите в страната (641-661 г.), срутен от земетресение през 930 г.

Продължавайки на изток, се стига до националния парк със забележителния манастир „Гегард”. Той съществува от IV в. Легендата разказва, че първоначално помещенията за молитва са били изсечени в скалата в продължение на 40 г. от едно семейство. Тук често може да се наблюдават жертвоприношения на овце в чест на кръщенето на някое дете. Вътре до олтара извира вода, за която се счита, че е светена и лечебна. На планински склон над долината на р. Азат се виждат руините на римския храм „Гарни“, издигнат през I в. от н.е., посветен на богинята на Слънцето Митра.

Малко по на юг през равнината Арарат се стига до манастира „Хор Вираб”, на самата граница с Турция. Тук цар Трдат заточва Свети Григорий в дълбока няколко метра яма в скалата за 12 г. Благочестиви жени го спасяват, носейки му вода и храна. Царят полудява, но се покайва и светецът му връща разсъдъка. Тогава приема християнството и го обява за държавна религия през 301 г.

Посещаваме и манастира „Нораванк“, разположен в живописно ждрело, откъдето продължаваме през прохода Селим. На времето той е бил единственият надежден път за прочутите кервани с коприна. Край село Норадуз ще открием единственото място в света, където земята е покрита с почти 2 хиляди каменни кръста. И накрая, изкачили 1900 м, стигаме до дългото 80 км и широко до 30 км езеро Севан.

Тук, точно на брега му, се намира и манастирът „Севанаванк“. Но от толкова много старини, даже и за любител като автора, окото се изморява и затова с нетърпение през изключително красива долина се отправяме към

 

Грузия

 

От другата страна на нашето Черно море има една приказна държава. Тя е близка и чаровна, а в същото време е и страна на парадоксите, обичат да казват нейните граждани. Това е може би единствената цивилизация, в която богът на Слънцето е жена – Мзекала, а този на Луната – мъж – Белия Георги. Мзекала е майка на лозата, от която се ражда най-известният местен продукт – виното.

Въпреки скромните си размери – под 70 хил. кв. км, Грузия предлага най-различни туристически атракции. В югозападната й част са обсипаните с палми субтропически плажове на Аджария с перлата Батуми. В противоположната част пък се издига заснеженият пет­хилядник Казбек. Между тях има десетки бурни реки, жилища кули в Сванетия, най-прочутата винарска долина на Телави, лековити извори и непревземаеми крепости.

През ХII в. в Грузия на власт идва цар Давид Строителя. Той превръща страната в регионална сила и възстановява християнството като доминираща религия. След падането на Византийската империя (1453 г.) тя се превръща в най-голямата християнска държава в Близкия изток. После е завладявана последователно от османските турци, монголите, от персите и накрая е анексирана от Руската империя.

От векове грузинците се славят като изкусни строители. Почти на всеки хълм може да се види красива църква, построена от местни майстори. Православните грузинци са много набожни – и мъже, и жени не се свенят да целуват икони и да полагат чело на пода в храмовете. Те с гордост си спомнят, че още през четвърти век са приели християнството. Според легендата Света Нино спяла под едно дърво и като се събудила, открила върху гърдите си две кръстосани лозови пръчки. Тя ги вързала с косите си и с този кръст повела народа си към правата вяра. Това се случило в древната грузинска столица Мцхета. Тук има манастир, за който се твърди, че е изграден върху хитона на Христос. Градът, който е под защитата на ЮНЕСКО, е разположен живописно на мястото, където се сливат две реки – Арагви и Кура. Съхранил е уникални църкви и манастири. От него започва и разпространението на християнството в Грузия. Манастирът „Джвари” е изиграл решаваща роля като духовен център. Намира се на хълм край бившата престолнина и е любимо място на посетителите на страната.

 

Тбилиси

 

Сегашната столица си има всичко, което би трябвало да привлича туристите – древна крепост, музеи, стари църкви… Градът е основан през 458 г. от цар Вахтанг I Горгасали. След окупация от перси, араби и селджуци през 1122 г. е превзет от цар Давид Строителя, който премества столицата от Кутаиси в Тбилиси. Легендата разказва, че монархът бил на лов тук. Ранен от него елен паднал в един от изворите с гореща вода и като по чудо бил излекуван и избягал. По-късно градът отново е под персийски контрол, а през 1801 г. е завладян от Русия. От 9 април 1991 г. е столица на независима Грузия.

От крепостта „Нарикала” се разкрива невероятна гледка към града. До тук се стига лесно с лифт или пеша. В подножието й е старата част.

В нея българинът ще се почувства съвсем като у дома, или по-точно казано – в Пловдив. Очарованието идва от накацалите по хълмовете и сгушени една в друга малки разноцветни къщи, от турската баня и  величествената р. Мтквари, от чиито мостове в центъра на града рибари са хвърлили своите въдици. По малките улички търговци предлагат местния деликатес, който шеговито наричат грузински сникърс – орехови ядки в желиран гроздов сок.

Изобщо историята и културата на страната неизбежно са свързани с еликсира, добиван от грозде. По склоновете на Южен Кавказ виреят над 500 сорта, от които се приготвят стотици видове божествена течност. Местните хора твърдят, че превъзходното й качество се дължи на това, че винарите милват лозите като свои деца. Грузинското вино е признато за едно от най-добрите в света. И няма как да не е така – археологически проучвания доказват, че по тези земи то се прави от повече от 8000 години. Най-добрите винарни ще откриете в град Кахети. Не че ги няма и в Тбилиси. Проблемът е, че има толкова много, от които да избираш. Веднъж попаднал в таверната, туристът е запленен от изкуството на консумацията. Тя задължително се придружава с поне 50 традиционни тоста, произнесени от тамадата – шефа на компанията. Докато трае това свещенодействие, масите се отрупват с няколко реда чинии, пълни с всякакви вкусотии. За един мъж например е въпрос на чест да хапне поне 20 от местните хачапури (вид пирожки) на едно ядене. Това се превръща в голям проблем за чуждестранните гости, които се чудят как да кажат на домакините да спрат този рог на изобилието. Красивите чардаци на заведенията в старата част на столицата Тбилиси могат да се превърнат в любимо място за който и да е любител на хапването и пийването.

Градът обаче има и друго, съвременно лице. Министерството на вътрешните работи се помещава в изцяло направена от стъкло футуристична и наистина стъклена сграда. Напълно от този материал е и фасадата на Съдебната палата, която местните наричат Гъбата. В града има и други ексцентрични архитектурни решения, като впечатляващата с извивките си над реката стъклена конструкция, наречена „Мост на мира”, и строящата се концертна зала, отново от стъкло, която наподобява фуния.

 

Гори

 

Не може да посетиш Грузия и да не видиш Гори – родния град на безспорно най-известния грузинец Йосиф Джугашвили – Сталин. Той е сложна и противоречива историческа личност. В продължение на 30 г. е начело на Съветския съюз. От една страна, той ръководи индустриализацията, в резултат на която Съветският съюз става втора световна икономическа сила. От друга страна, налага еднолично ръководство и култ към своята личност. Чърчил казва за Сталин: „…той пое Русия на дървеното рало, а я остави като ядрена сила”. Музеят на вожда е главната забележителност в града. Той се е родил в малка схлупена къщурка. Цялото семейство е живяло в стаичка от няколко квадратни метра четири години. Над нея е издигнат покрив, а по-късно е построена масивна сграда, в която се е помещавал Музеят на световната революция. Сега е преименуван на Музей на Сталин. За туристите, особено за българите, е интересно да видят редица исторически артефакти, свързани с нашата страна. Тук е една от любимите вещи на вожда – личният му шах, изработен от наши майстори.

 

Батуми

 

Преди туристът да напусне Грузия в посока Турция, задължително минава през Батуми. Градът е център на Колхида –  регион в Западна Грузия, на източното и югоизточно крайбрежие на Черно море, наречен по името на местното племе колхи. Заради тъмната кожа, къдравите коси и обрязването Херодот ги считал за потомци на египтяните. Според древногръцката митология Колхида е богата земя на края на света. Тук цар Еет пазел Златното руно, докато аргонавтите с помощта на дъщеря му Медея не го отнели. Днес центърът на града е доминиран от статуя на митичната помощница на Язон. Колхида е и мястото, където Прометей е прикован към скалите и черният му дроб е кълван всеки ден от орел за наказание, че е дал огъня на хората.

Център на стария Батуми е хълмът Тамара. През II в. при управлението на император Адриан тук се разполага римски гарнизон. През V в. цар Вахтанг Горгасали присъединява града към своите владения. През ХVII в. влиза в Османската империя, след Руско-турската освободителна война от 1877 – 1878 г. е анексиран от Русия.

Батуми си има университет, театър, цирк, Държавен музей на Аджария, музей на Сталин, океанариум с аквариум и делфинариум, огромна ботаническа градина и парк. Безспорно обаче туристът е грабнат от плажовете на Черно море, макар и не със златния пясък като в България.

Сподели в социалните мрежи

Автор на 22.05.2014. Категория Лайф. Можеш да следиш всички коментари и промени по тази публикации през RSS 2.0. Можете свободно да коментирате тази публикация

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

This site uses Akismet to reduce spam. Learn how your comment data is processed.