АНТОН – красивата община под Националния парк „Централен Балкан“

Прочетена: 2478

Георги Сотиров

От столицата до община Антон се пътува бързо и леко. Подбалканският път катери обичайните възвишения, а в непосредствена близост до прохода „Гълъбец“ величествено се издига мемориалният комплекс „Васил Левски”, където се събират хора с патриотични нагласи по всяко време на годината. Това е един от най-мащабните паметници на Апостола на свободата у нас.

Той е издигнат в района, където се заражда и провежда борбата за освобождение през XIX век. От високия пиедестал ни гледа внушителната скулптура на Левски, обърната с лице към бунтовното Средногорие…

Нататък е лесно. Трасето ни води покрай миннодобивните и минно-преработвателните гиганти в с. Челопеч, Златица и Пирдоп, които дават основното препитание на хората по тези земи.

Село Антон ни посреща приветливо с ледената вода от чучура на чешмата на площада. По-късно ще стане въпрос за това, че три от седемте реки са каптирани и осигуряват вода за пиене с превъзходни качества…

Над селото е надвиснал Националният парк „Централен Балкан”, който е под специална закрила. Той и осем от природните резервати в него са включени в представителните защитени територии на ООН.

Антон е изходен пункт и за хижа „Планински извори”.

В началото на нашия разговор с кмета инж. Стоян Гарчев научаваме, че за съществуването на селище по тези места може да се говори още в дълбока древност и най-вече от тракийската епоха. В околността на селото са локализирани повечето от могилните некрополи. Случайна находка на златна монета от времето на император Лъв I (457 – 474 г.) показва, че животът тук е продължил и през ранновизантийската епоха. В края на V в. и през първата половина на VI в. тук се изгражда известната Еленска базилика, която до късното Средновековие е важен духовен център.

Впрочем нашият събеседник се оказа интересен и знаещ човек, а в. „Строител” – първият вестник, който той чете в петък…

Кметът инж. Стоян Гарчев: Най-важният проект за нас е реконструкцията и рехабилитацията на водоснабдителната система

Инж. Гарчев, измина година и половина от новия Ви кметски мандат. С какво ще го запомнят хората от общината?

Ние сме малка община с ограничени собствени приходи. Основно разчитаме на държавния бюджет и, разбира се, на европейските програми. Имаме необходимия административен капацитет и сега сме насочили усилията си основно към „Програмата за развитие на селските райони 2014 – 2020“. Няма как да не споделя, че в изминалите години, когато не бях кмет, а и в предишните ми мандати, всичките подадени и спечелени проекти са реализирани на много добро равнище. Чрез тях се асфалтираха улици – включително и отбивката за селото от главния път София – Бургас, санираха се основното училище и детската градина и се изпълни реконструкция на площада, който тотално измени визията на общинския център.

Изградихме и една зона за отдих на територията на нашия параклис „Св. Георги” с навеси, барбекю, импровизирана сцена за самодейците и т.н.

От началото на този мандат разработихме три нови проекта, защото с по толкова имаме право да кандидатстваме. Отделно нашето читалище, като неправителствена организация, кандидатства също с проект.

Най-важният за общината е за реконструкция и рехабилитация на водоснабдителната система.

Това е приоритет, защото един от проблемите на Антон е свързан с чистотата на водата. Тя впрочем е от най-хубавите в Средногорието – студена, високопланинска, с прекрасни вкусови качества. Но самите ни открити водохващания са речни и при проливни дъждове, независимо от утаителя, от чешмите на хората тече мътна вода. Решаването на този проблем, както и смяната на тръбопроводите и строителството на довеждащ водопровод с пречиствателна станция за питейна вода, са част от предизборната ми стратегия. И не смятам да забравям за какво хората ме избраха за кмет. Проектът включва всичко това, като той вече е внесен и сега очакваме резултатите.

Имате ли планове за строителство на пречиствателна станция за отпадъчни води (ПСОВ)? Живеете сред една прекрасна околна среда и няма нищо по-естествено тя да се съхрани такава и в бъдеще.

Основателен въпрос. Имаме улична канализация, изградена на около 80%, но нямаме отвеждащ колектор и съответно пречиствателно съоръжение. Заустването на отпадъчните води става в седемте реки, които пресичат селото, и нататък всичко е оставено на самопречистващите способности на природата.

За съжаление в настоящата Оперативна програма „Околна среда“ има ограничение за такива проекти по отношение на показателя еквивалент жители. Антон не отговаря на този прословут еквивалент, но в общината живеят реални хора, които искат да съхранят природата наоколо. Струва ми се, че чиновническото мислене в Европа, където вече са изградили пречиствателни съоръжения не само в малки селища, но и за нуждите на фермите си, не може да проумее, че България е различна страна.

Независимо от това обаче Антон е много живо село, уредено и подредено, и хората с удоволствие изграждат нови къщи в него. Феномен ли е това?

Не бих казал. Освен строежите на къщи на хора, които искат да се преселят при нас, и на вили – нови или основно ремонтирани бащини къщи, се изграждат и обекти за развитие на туризъм. Предприемчиви люде направиха три нови къщи за гости. Непрекъснато расте интересът към закупуване на дворни места или такива със стари къщи, които биха могли да се реновират. Това го казвам от първа ръка, защото интересуващите се основно идват при мен за информация. Селото е чисто, а въздухът е прекрасен. Стара планина е от север, а изгледите на юг към Средна гора са приказни. Нещо повече, към нашия регион проявяват интерес и хора, които живеят в населените места по родното Черноморие. Това вече е феномен. Един такъв българин наскоро ми сподели, че е обиколил страната – от Дунава до Родопите, и останал запленен от Антон…

А как празнуваме тук? Събираме се в една красива местност над селото, край параклиса „Св. Георги”. Гледката към Средна гора направо е зашеметяваща, а зъбите ти изтръпват от студената вода, която блика от двата чучура. В съботите и неделите, по празниците, за кръщенета, под добре построените навеси с хубави маси и пейки хората излизат на теферич, въртят чевермета, палят скарите, бирата се изстудява в коритото на чешмата…

Очевидно хората обичат природата, но пазят ли я?

Да, но трябва да поработим още по възпитанието на нашенци… Не е редно, когато някоя от седемте реки преминава покрай двора ти, след като го почистиш есента от царевичака, отпадъците да ги изхвърлиш в реката. Общинската администрация се старае, почиства коритата, но в един момент се оказва, че се хвърлят само пари на вятъра.
Всеки трябва да се замисли за поведението си. Елементарно е да не замърсяваме, но на българина все нещо му пречи – веднъж недоволен от кмета, втори път – от данъците, после – от смяната на годишните времена, и т.н.

Събираме и извозваме битовите си отпадъци до сметището на Пирдоп, на което му предстои рекултивация след влизането в редовна експлоатация на регионалното депо в Златица. Това ще увеличи таксите за хората и затова имам идея в бъдеще и при нас да изградим една сепарираща и компостираща инсталация, което да намали тонажа на превозвания отпадък от нас към депото. За съжаление извозването на отпадъците остава едно от най-скъпите „удоволствия” за общините.

Какво предстои за пътната мрежа?

Работим по проект за основна реконструкция и асфалтиране на 12 улици в общината, като имаме наша си схема – изграждаме приоритетно по-възловите, основно стръмните улици, така че хората практически да стигат до домовете си по асфалт. Това важи и за тротоарите. А някои от пресечните улици със собствени сили, при здрава основа, закърпваме, валираме, асфалтираме, докато ни стигнат парите. Хората разбират и приемат тази идея.

Предвиждате ли дейности за връзките с околните селища?

Да, това е третият ни проект – реконструкцията на отсечката до съседното с. Душанци, която е част от общинската пътна мрежа. Трябва да поясня, че селото е от системата и на община Пирдоп, която участва с реконструкция на своята част, ние – на нашата. Това трасе е елемент от общинската средногорска вътрешна транспортна схема и е пряка връзка с Пирдоп. Цената за превоза на транспортните фирми, независимо от разстоянията, е 1 лв. Общините, които участват в тази схема, дофинансират разходите на превозвачите. Този социално справедлив проект стартира от началото на февруари и накрая на месеца ще направим необходимата рекапитулация за полезност, ефективност и прочие.

Четвъртият проект е за саниране на читалището ни. Неговата дейност е особено полезна за хората, те заслужват съставите да има къде да репетират в отоплени и приветливи помещения, да развиват и друга народополезна дейност.

С всички тези проекти сме кандидатствали по Програмата за развитие на селските райони (ПРСР) и сега сме на етап очакване на оценки. Критериите, по които това става, обаче са доста притеснителни.

Един пример – по конкретен проект се дават и определени точки за… безработица. Колкото тя е по-голяма, толкова повече точки се дават за класиране. Е, каква е връзката между асфалтирането на една улица с безработицата в дадена община? Както и да го погледнеш, това е ограничително условие. Има общини с минимална или никаква реална безработица. Значи ли това, че такава община няма да може да асфалтира нито една от улиците си, по които отиват или се връщат хората от работа? Или нещо, което вече споменах – да се дават повече точки според броя на населението.
Ако в необозримото бъдеще населението ни нарасне до 10 000 души, ние ще станем град и ще търсим финансиране от друга програма. А ПРСР трябва да бъде единствено и само за селата, при реалната конкуренция на действителните факти.

Изразили сме своите възражения относно критериите към Държавен фонд „Земеделие”.

Понеже стана дума за безработицата като фактор… Какво е препитанието на населението на Антон?

Основно хората работят в трите големи фирми в района – „Аурубис България“ АД, „Дънди Прешъс Металс” и „Елаците-Мед” АД. „Аурубис България“ е световен лидер в преработката на медни концентрати и производство на черна и електролитна мед. „Дънди Прешъс Металс” е международна минна компания, чиято дейност обхваща придобиване на проучвателни площи и находища на полезни изкопаеми, проучване, разработване, добив и преработка на руди на благородни метали.

„Елаците-Мед” АД е водещо дружество в минната индустрия на България с основен предмет на дейност добив и първична преработка на медно-порфирни златосъдържащи руди.
Покрай тези три структуроопределящи компании сателитно са ангажирани и много малки и средни местни фирми, където също се трудят наши съграждани. Става дума за цехове за ремонтни дейности, транспортни услуги и предприятия от обслужващата сфера.

В недалечното бъдеще във Вашия регион имаше и добре функциониращо селско стопанство – животновъдство основно.

Покрай европейските субсидии този клон на икономиката в последните години доста се разви. Няма необработваема земя, имаме фермери, които отглеждат над 200 крави. А местната мандра освен че осигурява работни места, успява да преработи до краен продукт млякото на фермерите.

Да кажем и няколко думи и за туризма. Все пак над Вас е Националният парк „Централен Балкан”?

Да, и това е особената гордост на нашата община. От нас можете да тръгнете към наистина прекрасните кътчета на парка. Оттам, впрочем, идват и седемте реки, които преминават през селото. Трябва да отбележа, че с различни европейски пари през годините назад пакостливите реки са обхванати със здрави корита. С природата шега не бива. Когато над Златишко-Пирдопската котловина се смрачи и от Балкана на талази надвиснат тежки облаци, по-добре е да си вкъщи, при семейството, с каничка червено вино на масата. Защото целият национален парк е огромен водосбор и при проливни дъждове той се поема от нашите уж малки рекички. И тогава да не си на пътя на стихията. Неслучайно хората казват, че не ги е страх от огъня – той се гаси с вода. Но за водната стихия лек няма. И затова гледаме да изчистим коритата на реките и от паднали дървета, и от автомобилни гуми…

С бетонирането на коритата е подобрено качеството на околната среда и превенцията по отношение на риска. Безопасната и сигурна инфраструктура не само предотвратява наводненията, но и намалява риска за хората, чиито къщи и дворове граничат с коритата на тези реки.

Накрая да попитам кмета Гарчев какво си пожелава до края на поредния му кметски мандат?

Какво си пожелавам? Най-вече живот и здраве за населението на общината, и реализация на предвидените проекти. Особено ще държа на водопроводната система и на асфалтирането на предвидените за това улици.

Искам местните хора постепенно да се връщат да живеят при нас, да няма запуснати къщи. Защото демографският проблем е голямо бедствие за цялата страна. И това, че много млади семейства заминаха на гурбет в чужбина и че вече децата им са испанчета, французойчета, германчета, показва, че мнозина от тях няма и да се върнат в страната.

Това е генерален проблем за оцеляването ни като нация. И колкото повече работим в тази насока – създаване на нови и модерни промишлени предприятия, развитие на добивния отрасъл, на образованието и здравеопазването, толкова по-добре.

Искам селото ни да е пълно с хора, да жужи като кошер… В края на краищата кметската администрация работи за хората.

Сподели в социалните мрежи

Автор на 24.02.2017. Категория Новини, Общини. Можеш да следиш всички коментари и промени по тази публикации през RSS 2.0. Можете свободно да коментирате тази публикация

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.