КАЛОФЕР – родолюбиво кътче в Розовата долина

Кметът Румен Стоянов: Пътищата са основен приоритет

Прочетена: 85

Георги Сотиров

България има щастието, че Ботев се е родил в Калофер, в непокорния град, скътан в пазвите на вечната ни кърмилница Стара планина. После тя стана и неговият величав Пантеон.
Наистина има нещо странно и неразбираемо в тези 28 години живот, побрали в себе си вековните въжделения на цял един народ.

Побрали историческото наследство на априлци и тласъка и приемствеността на нашата национална демократична революция, чиито водачи бяха Васил Левски и самият Христо Ботев.

България направи Ботев част от себе си. По-точно – той се сля с България. С нейната земя, с въздуха й, с песните й. Едва 19-годишен, в 1867 г. Ботев започва своя емигрантски живот в Румъния. И само в продължение на едно десетилетие, до своя голям ден на Балкана, той разви огромна обществена, революционна, публицистична и литературна дейност. По онова бурно време „мрачна и жалостна е нашата история, тежък и възмутителен е животът на свободолюбивия някога български народ”, пише публицистът.

Едно десетилетие живот, пълно с несгоди, но озарено от една цел – идеята за свободата. Тя е „всесилна и любовта към нея всичко може да направи”.

Редакторският и публицистичният гений на Ботев ни е оставил вестниците „Дума на българските емигранти”, „Будилник”, „Знаме”, „Нова България“. Стихотворенията му са само 20, но именно те го поставиха на най-високия връх на българското поетично творчество. Дори ако само беше написал баладата за Хаджи Димитър, той пак щеше да бъде най-великият ни поет…

„Тоз, който падне в бой за свобода,
Той не умира!”

Калофер свято тачи и пази спомените си за големия син на България. За днешния ден на града четете в интервюто на
в. „Строител” с родолюбивия кмет Румен Стоянов.

Кметът Румен Стоянов: Пътищата са основен приоритет

Г-н Стоянов, намирам Ви пред едно от знаковите места на Калофер – мемориалния комплекс на Христо Ботев.

И неслучайно! Всеки ден, поне по два пъти, минавам от тук, както впрочем и моите съграждани. Той е не само знаково, а и свято място за калоферци и за цяла България. Този комплекс не беше ремонтиран точно 30 години. Знаете, намираме се до планината, зимите са тежки, тук е началото и водосборът на р. Тунджа и всичко това беше успяло да компрометира комплекса в значителна степен. Стъпалата бяха разместени и имаше опасност от наранявания на съгражданите ми, а и на многобройните гости на града. През последните десетина години са правени различни опити да се осигури финансиране, за да се извърши ремонт. Уви…

Добре, че беше една моя среща по друг повод с г-н Бойко Борисов, когато „дейци” на образователното ведомство искаха да пренаписват историята със смяна на имена, понятия и т.н., а моят град беше първи на барикадата срещу това кощунство. Та в типичния си стил тогавашният премиер ме попита какво най-много трябва да се направи за Калофер. И аз му казах за състоянието на мемориалния комплекс. На другия ден поисканата сума от 300 хил. лв. беше по сметката на кметството. Направихме ремонта. Трябва да подчертая, че нито съм член на ГЕРБ, нито съм някакъв приближен на някой от партията.

Пътищата в планинския град са в относително добро състояние, но трябва още, особено във високите части на града, които пообиколих.

Прав сте. Пътищата, след мемориала на Ботев, са другият ми основен приоритет. Предстои да направя отчет за изпълненото през миналата година – нещо, което ми е като закон Божи. Толкова пари сме имали – това сме построили. Да бъде ясно.

И още нещо, което искам категорично да кажа – нито една стотинка общински пари не съм получил в помощ на Калофер. Да си кмет в населено място в община Карлово определено е една мъка, казвам го най-отговорно. Затова мисля, че е дошло времето в Народното събрание да се изготви закон, с който кметовете на общините да бъдат задължени с еднакъв аршин да си вършат работата по отношение на останалите населени места в района. Сега никой не може да търси каквато и да е отговорност на общинския кмет за каквото и да било.
За да завърша тази тема, ще повторя, че каквото и да сме направили за хората на нашия град, то не е с участието на общинския бюджет.

Във връзка с това как стои въпросът с водния цикъл? Имате ли средства за подобен проект?

Разбира се, „воден цикъл” в цялостното значение на това понятие сигурно скоро няма да се случи. Но имаме изключителна нужда от пречиствателни съоръжения – и за отпадъчната вода, и за питейната.

Понеже всичко това опира до инвестиции – и чужди, и на общината, мога само да декларирам, че в лично качество съм осигурил работещи пари за града – към 800 хил. лв. 500 хил. лв. са вложени в предишния ми мандат – при правителството „Орешарски“, за основен ремонт и асфалтиране на главната улица „вход – изход” на града, след което преобразихме центъра на Калофер и това се оценява много добре от моите съграждани. Останалите 300 хил. лв. са за мемориалния комплекс, за който стана дума, и за шадравана в центъра. Той е решен със светлини в бяло, зелено и червено – цветовете на българското знаме, и това е може би една от най-личните ми радости, когато привечер се прибирам от кметството. Феерия, но и дух на патриотизъм, красота и време за размисъл… Моя осъществена мечта! С мемориалния комплекс „Христо Ботев” и шадравана с цветовете на българското знаме, както казва народът, ми дойде „сърце на място”.

Все пак да довършим темата – каква е ситуацията с водопроводните трасета?

Водопроводите са изградени преди повече от 50 години. И оттогава са се правили само ремонти на изолирани места, частична смяна на тръби. Самата вода идва от планината и е вкусна, каптажите са под вр. Ботев.

Но сега вижте простата сметка. Годишно съответното поделение на ВиК отстранява по 100 – 120 аварии. Всеки трети ден по една, че и повече. Това са 100 – 120 хил. лв. на година, а хората са недоволни. Грешни пари даваме, казват. И са прави. За тези пари, при адекватно разбиране от общината, постепенно трябваше да започнем подмяната на трасетата.

За отпадъчната вода имаме градска канализация, изпълнена на около 70%. Но всичко, което събира, се зауства в р. Тунджа. Дали в един град като нашия това е правилното решение, преценете сами.

Как се възползвате от европейското финансиране за решаване на тези проблеми?

Проектите преминават през община Карлово. И единственото, за което успяхме да спечелим средства, е укрепване на коритото на реката на двата бряга. Усвоени бяха около 1 млн. лв., но тази инвестиция си струваше.

В други проекти не участваме, но не по наша вина. Не сме допустими бенефициенти.

Един от символите на Калофер е и Ботевото училище. Но какъв е обликът на образователната инфраструктура днес? Правите ли саниране, поставяне на нови дограми и практични системи за отопление?

Нищо такова няма при нас. Нали трябва да има проекти по някоя от оперативните програми, откъдето да дойде финансиране. Едно от училищата дори затвори поради малкото ученици. То беше държавно, но „професионалистите” от Министерството на образованието и науката не намериха начин гимназията на Калофер да съществува. Обжалвали сме решението, подготвяме атрактивни специалности, с които да привлечем деца не само от региона на Средногорието, а бъдещето ще покаже кой крив, кой прав.

Като председател на Сдружението на кметовете и кметските наместници в Република България твърдя, че се обединихме около идеята за решителна промяна в местното самоуправление. Необходим е нов и по-справедлив начин за разпределение на средствата от общинските бюджети, така че парите на данъкоплатците да стигат дори и до най-малкото населено място. Колегите ми смятат, че трябва да се преосмисли и ролята на общинските съвети, както и да се даде право дори на най-малките селища да избират кметове, които да решават проблемите, а не да бъдат назначавани наместници другоселци. И кметовете на кметства с право негодуват, че не могат да кандидатстват с проекти за европейско финансиране.

Депозирал съм в община Карлово четири готови проекта – три за укрепване на реката и един за проблемно свлачище. И чакаме.

Красив град, красива природа. И още?

Работим много добре с Национален парк „Централен Балкан”. Има взаимен респект – и те към нас, и ние към техните права и задължения. Защото природата е на всички ни.

В известна степен сред основните грижи на кметството са и големите забележителности на Калофер – къщата музей на Ботев, Даскал-Ботевото училище, църквите, манастирите.

Това е безспорно. Защото сме длъжници не само на настоящето на града, но и на поколенията след нас. Според мен няма друго селище в България, в което толкова силно да са съхранени традициите и обичаите на хората. Почти всеки месец се провеждат различни мероприятия – научни форуми, чествания, празненства и т.н. Културният календар на Калофер е много пъстър.

Имаме идеи, но когато стане дума за общинско финансиране, ръцете ни са вързани. Ще направя всичко възможно поне три или четири улици да бъдат основно ремонтирани – и това е наша грижа.

Те са непроходими – не само през зимата. Не дай си Боже, нещо да се случи и да трябва да минават линейки, пожарни и т.н. Става дума за периферни улици, които ще направя сам. Да, сам, ще прекарам камъни от реките с моя камион, научил съм двама души как да ги редят и така ще изградя улиците.

Как се развива туризмът? Хората са построили красиви семейни хотели и къщи за гости.

Преди да стана кмет, в града имаше до 200 легла за гости за нощуване. Сега те са над 600. Това означава, че се развива нов бизнес, свързан със строителството. Къщите за гости изискват майсторска работа, проекти и т.н., за да бъдат нашите посетители доволни, когато решат да прекарат уикендите си тук. Това се отнася и за ресторантьорския бранш. При някои от големите ни мероприятия хотелската база в града не е достатъчна и насочваме хората към околните населени места на разстояние до 30 км, където този тип строителство също се развива.

Туризмът има връзка и със съхраненото културно-архитектурно наследство. Сградите, които попадат в тази категория, са под егидата на Министерството на културата. Мъжкото класно училище, известно още като Даскал Ботевото училище, е открито през 1848 г. Изградено е изцяло с дарения и доброволната помощ на калоферци. В училището са се образовали или са били учители видните български възрожденци Ботьо Петков, главен учител до 1869 г., Димитър Фингов, Иван Вазов, Христо Ботев, акад. Никола Начов и много други.

През 1980 г. архитектурата на сградата е възстановена във вида от 1865 г. и училището е превърнато в музей. В него се проследява развитието на просветното дело в България и конкретно в Калофер.

Тук чествате големия празник Йордановден с мъжкото хоро в ледените води на Тунджа.

Затова прочутото мъжко хоро в Калофер кандидатства за списъка на световните културни ценности на ЮНЕСКО. Нашият ритуал отговаря на изискванията на световната организация и сме твърдо решени през 2017 г. да направим стъпки обичаят да бъде популяризиран по целия свят.

И още нещо, според легендата Калофер е основан през 1533 г. Тогава група мъже, предвождани от Калофер войвода, владеели тази част на Стара планина и постоянно нападали преминаващите турски кервани. Невъзможността да се справи с Калофер войвода и хората му принудила султана да разреши на хайдутите да се заселят по тези земи при условие, че престанат да нападат керваните. Войводата приема предложението и се установява в землището на днешен Калофер. През следващите векове градът израства като важен културен и търговски център, с доходоносен поминък за местните хора, заради което бил наречен „Алтън Калофер“ – Златен Калофер.

Опазването на местните традиции и обичаи е достатъчно основание той да бъде причислен към световното културно наследство на планетата Земя. В допълнение – можете ли да си представите, че на Йордановден само около реката се бяха събрали над 10 хил. души? И нагоре, към паметника на Ботев, беше пълно с хора – може би още няколко хиляди. Кажете ми друг град в България, който само за един ритуал може да събере на територията си 13-15 хил. гости? Няма такъв.

Какво е да си кмет на един от най-българските градове? Привилегия, отговорност, работа?

Голяма чест! Чест за всеки българин е да бъде начело на град с такава история.

Това всеки ден, всеки час ти да си пред очите на хората и да имаш чиста съвест да отговаряш на техните питания, тревоги и проблеми, наистина е и отговорност. Защото си призван да работиш четири години за обща кауза. Също е и привилегия, защото с твоето име съгражданите ще свързват направеното и построеното през мандата. Затова с открити очи гледам хората и те знаят, че кметът Стоянов не лъже и не пренебрегва техните искания.

Сподели в социалните мрежи

Автор на 05.03.2017. Категория Новини, Общини. Можеш да следиш всички коментари и промени по тази публикации през RSS 2.0. Можете свободно да коментирате тази публикация

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *