Чупрене – с аромат на редки билки и цветя

Кметът Ваньо Костин: С проект по ПРСР подменихме на 100% водопроводната мрежа в общинския център

Прочетена: 69

Георги Сотиров

„Ако сте любител на планината, заповядайте пак на празника на Чупренския Балкан.“ С тези думи ме посрещна в общинския център кметът Ваньо Костин. По думите му всяка година тържеството се провежда през втората събота на август в местността Бекинска шобърка, в непосредствена близост до резерват „Чупрене”. Той е един от най-големите биосферни резервати в България и от 1977 г. е в списъка на ЮНЕСКО за защитените територии. „В този див и примамлив кът на Стара планина можете да се насладите на чист въздух, красива природа и тишина, да усетите аромата на редки билки и цветя, да опи­тате вкуса на горски малини, ягоди и боровинки…“, продължи кметът.

Община Чупрене е разположена в северозападната част на България, област Видин. Първите данни за живот по тези места датират от древни времена. В пещери, намиращи се в околностите на селата Върбово и Търговище, има открити останки от глинени съдове. В района на с. Чупрене и близките села са намерени находки, датиращи от бронзовата и желязната епоха. Доста повече са артефактите, останали от римски времена. Това се обяснява с близостта на планинския проход „Свети Никола“ (1452 м н.в.) и с наличието на медна руда близо до селото. Чупрене лежи на линията на медната руда Бор (Сърбия) – Чупрене – Горни Лом — Чипровци. Входовете на галериите, експлоатирани и през миналия век, се виждат и до днес.

Близостта на Чупрене до Белоградчик и Видин го прави подходящ изходен пункт за посещение на различните културни и исторически обекти в района. В последните години са направени екопътеки, които дават възможност за развитие на пешеходния туризъм, съчетан с опознаване на местната флора и фауна.

Разговорът ни с кмета на общината беше интересен, често прекъсван от посетители, на които нашият събеседник веднага обръщаше внимание. И така – 40 минути с Ваньо Костин по време на Страстната седмица…

Кметът Ваньо Костин: С проект по ПРСР подменихме на 100% водопроводната мрежа в общинския център

Г-н Костин, с какво се отличава планът Ви за развитие, по който сега работите, от този през предходния мандат?

Планът е до 2020 г. и е свързан с възможностите на нашата малка община да разработва проекти, които да реализираме с европейско финансиране. През изминалия програмен период 2007 – 2013 г. възможностите бяха значително по-благоприятни. Чрез Програмата за развитие на селските райони (ПРСР) и други източници за получаване на средства от ЕС успяхме да реализираме над 30 проекта. Както знаете, аз съм кмет вече трети мандат. За тези години с европейски пари успяхме да преасфалтираме цялата общинска, а и републиканска пътна мрежа, която минава през територията ни. Усвоените субсидии от ЕС възлизат на около 6 млн. лв.

Републиканската пътна мрежа е отговорност на Агенция „Пътна инфраструктура”.

Така е, но реконструкцията стана с моето активно съдействие. За всички е ясно, че Агенцията няма достатъчно бюджет, за да преасфалтира всички пътища във Видинска област и че община Чупрене не й е приоритет.

63 км нов асфалт за пет години – това е простата равносметка. Ние сме единствената община във Видинска област с изцяло рехабилитирани пътни връзки. Сега хората пътуват към всичките ни осем села по възможно най-добрия начин.

Логично е преди обновяването на пътната мрежа да се реши проблемът с подземната инфраструктура. Така ли е в община Чупрене?

Отговорът не може да бъде еднозначен. ВиК – Видин, не поема ангажименти към малките общини за отпадъчните води. Съответно ние използваме една стара канализация, строена още преди демократичните промени, в която са обхванати около 70% от домакинствата. Тя, разбира се, е заустена в местната река и е доста амортизирана.

През изминалия програмен период кандидатствахме с проект за изграждане на нова канализационна система с пречиствателна станция за отпадъчни води, но не успяхме да се класираме за финансиране от ЕС. Донякъде стана по-добре, че не реализирахме това сериозно строителство и не разкопахме селата за нова подземна канализация. Това щеше да доведе до бъдещо поскъпване на услугата. Хората са бедни, все пак да не забравяме, че се намираме в подножието на Западна Стара планина, в северозападния край на България, в регион с доста икономически негативи…
Какво е състоянието на водопроводната мрежа?

Хората в общината пият хубава планинска вода от алпийско водохващане, която идва от 1000 м надморска височина до чешмите гравитачно и затова е евтина. В началото е изграден утаител за евентуални примеси. Разбира се, това не е най-модерният начин, който познават специалистите, но нашите водни строежи са от 1964 г. Водопроводните тръби не са подменяни над 50 г., защото това е работа на ВиК – Видин. Ние нито имаме право да кандидатстваме за финансиране за воден цикъл, нито можем като община нещо сами да изградим. Чупрене е член на водната асоциация, но като малка община, с 1,34% дял в тази асоциация, нямаме право на глас, на вето и прочие.

С проект по ПРСР подменихме на 100% водопроводната мрежа в общинския център и на 70% в останалите населени места. Останалите 30% са относителни, защото те включват предимно дребни отклонения, второстепенни клонове и т.н. След като се справим и с тях, обновената мрежа в селата ще достигне до 94%.

Водопровод има, хора няма. Това е проблемът на нашия край.

Хора няма, защото…

След демократичните промени и икономическата стагнация, която обхвана нашия регион, броят на населението намаля 3 пъти. Имахме телефонен завод с 300 души висококвалифицирани работници, голям автосервиз със 140 монтьори, военна фабрика. За съжаление днес от тях са останали само руини.

Тук е мястото и да припомня трагичния инцидент в нашето с. Горни Лом, което се намира в планински район и е разположено по горното течение на р. Лом. От селото се разкрива прекрасна гледка към връх Миджур (2168 м), най-високия в Северозападна Стара планина. В землището на селото попадат части от резерват „Чупрене“ и защитените местности Чупренски буки и Миджур. На това така живописно място на 1 октомври 2014 г. в бившия завод за боеприпаси „Mиджур“ избухна взрив. Загинаха 15 души, други трима бяха ранени, а сградите бяха напълно унищожени. Единствено зад един баир останаха складовете, които вероятно и сега съхраняват боеприпаси, но няма как да бъдат утилизирани, защото няма работна площадка. Тя също „хвръкна” във въздуха.

След унищожаването на промишлените цехове и смяната на политическата система повечето от качествените кадри напуснаха община Чупрене и потърсиха по-добри възможности за живот и професионална реализация в Монтана, София и най-вече в чужбина. За 20-25 години в общината останаха предимно неграмотни и трайно безработни роми – към 315 човека, които нито имат трудови навици, нито желание нещо да работят.

Добре е все пак, че на нашата територия имаме 13 ВЕЦ-а, които осигуряват около 60 работни места, освен електроенергията от водата, която произвеждат. Те са по поречието на реките Чупренска и Лом.

Логично идва и следващият въпрос – за енергийната ефективност.

Всички общински сгради в Чупрене са санирани – двете училища, двете детски градини, читалищата, сградата на нашата администрация и на кметствата в селата, четирите центъра за настаняване от семеен тип. С други думи – общинската програма за енергийна ефективност е изпълнена на 100%.

Две от читалищата санирахме по Програмата за трансгранично сътрудничество „България – Сърбия 2007 – 2013 г.”, като закупихме и апаратура. По проекта бяхме партньори с читалището в сръбския град Пирот.

Тук искам да подчертая още нещо – при нас родителите плащат за първо дете в детската градина 2 лв. на месец, а за второ – 1 лев. Останалите разходи се поемат от общината.

С други думи – общината полага усилия и за подрастващото поколение.

Да, така е, независимо че младите хора са много малко. Имаме фитнеси на открито – батут, щанги и др., спортни площадки, но за съжаление те събират само по десетина деца. Подобни игрища има в Горни и Долни Лом. През летния сезон е по-добре, когато малчуганите идват при бабите и дядовците…

Как пазите този красив регион с прекрасен въздух и чиста вода от замърсяване?

Звеното към администрацията, отговарящо за чистотата, се справя добре. Имаме и добра общинска техника – контейнери, камион за извозване на отпадъци, кошове за пластмасовите бутилки. Всичко събрано се транспортира до регионалното депо във Видин.

Развива ли се новото строителство в района?

При нас хората основно купуват стари къщи и после ги ремонтират. Единственият обект, който мога да посоча като ново строителство, е хотел в с. Върбово.

Думата торлак е популярна във Вашия край и издава непреклонния характер на хората – „торлакът се навежда само тогава, когато пие вода от кладенец”…

Значението на торлак е селянин от планинските райони. „По облеклото го позна, че е от торлаците, някъде от Делиормана“, пише в „По жицата“ Йордан Йовков…

Когато станах кмет, традиционният Торлашки събор се правеше с трийсетина души и продължаваше един час. За сравнение миналата година на сцената имаше 2000 участници и близо 30 000 гости, като празникът продължи три дни. Вече празнуваме заедно със съседите от Сърбия и Румъния, като тази година на Торлашкия събор ще пристигне и делегация от Германия, от един побратимен с Видин немски град.
Иначе торлаците живеят от двете страни на Стара планина – малко след гр. Кула та чак до Трън.

Г-н Костин, бихте ли казали и няколко думи за благоустройствените дейности на общината в селата?

Вие често пишете във вестник „Строител” за хубавата община Чавдар. Там обаче имат приходи от концесии и умело ги управляват. Ние нямаме тези пари, но въпреки това и Чупрене може да се похвали с някои инициативи. Имаме пенсионерски клубове във всяко село. Отбийте се в което и да е от тях, ще видите не само хубавите пътища и водопроводите, за които стана дума, но и поддържаните тротоари, бордюрите…

Ако си поговорите с местните, те непременно ще Ви кажат, че най-древното исторически локализирано население в района е било на трибалите, които през IV в. пр.н.е. са населявали и долината на река Лом. Любопитен е и хълмът Мала глама, който се намира западно от с. Долни Лом. Предполага се, че той има изкуствен произход. От него са вадени огромни камъни от по няколко тона.

Изкуствената пирамида е строена вероятно през епохата на мегалитите, преди 10 000 – 12 000 години. Има и легенда за подземно езеро под нея. През V в. и средните векове наоколо е имало крепост и селище, които са били част от балканската отбранителна система на Римската и Византийската империя.

Какво още? Ами Вашият вестник е добре дошъл през юни на Торлашкия фолклорен събор …

Сподели в социалните мрежи

Автор на 20.04.2017. Категория Новини, Общини. Можеш да следиш всички коментари и промени по тази публикации през RSS 2.0. Можете свободно да коментирате тази публикация

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.