ТЕТЕВЕН – един от най-красивите градове на България

Зам.-кметът Тони Стоев: Голямата цел е подобряване състоянието на пътищата

Прочетена: 237

Георги Сотиров

Дълбоко в Стара планина, далеч от главните пътища, община Тетевен съхранява традиции за отдавна минали времена и събития.

Първите предметни доказателства за това датират от II – IV век.

За живота по тези земи свидетелстват и многобройните надгробни могили, разположени по разклоненията на Васильовската планина и Тетевенския Балкан и по поречието на р. Вит и притоците й.
XVI – XVII век е период на икономически разцвет. Селището се разраснало, развили се занаятите. Наричали града Алтън Тетевен (Златният Тетевен). Произведенията на местните майстори се търгували в Цариград и Солун, в Австрия, Румъния и Германия.

Тетевен е различен град. Не само заради уникалната си визия, която се формира от надвисналите планински върхове. Различен е с хората си.

Неслучайно патриархът на българската литература Иван Вазов, възхитен от гледките, разкрили се пред очите му при неговото посещение в града, възкликва: „Ако не бях дошъл в Тетевен, и аз щях да бъда чужденец на майка България… Много съм бродил, много съм скитал, но не съм видял по-чуден рай“.

Зам.-кметът Тони Стоев: Голямата цел е подобряване състоянието на пътищата

Г-н Стоев, на този пост сте само от три месеца, но имате богат професионален опит в община Тетевен. Занимавали сте се европейските проекти и сте на „ти” с основните строителни дейности в региона. Какво предстои?

Към днешна дата имаме подписан договор за безвъзмездна финансова помощ по Оперативна програма „Региони в растеж 2014 – 2020” за реновиране на Професионалната гимназия по горско стопанство и дървообработване „Сава Младенов” в общинския център. В четири от сградите на това училище – основната административна, физкултурния салон, столовата и общежитието, ще бъдат приложени всички възможни мерки за енергийна ефективност. Предвиждаме ремонт на покриви, смяна на дограмата, саниране, подмяна на ел. инсталациите, както и компютърно оборудване. Искаме гимназията да върне предишната си слава на солиден образователен център, който да подготвя необходимите специализирани кадри за целия регион на Северна България.

По Програмата за развитие на селските райони (ПРСР) имаме подадени три проекта. Те са за рехабилитация на вътрешна улична мрежа, основен ремонт на главен път и за реновиране на гимназията СОУ „Георги Бенковски” в града с изпълнение на мерки за енергийна ефективност. Ние сме планинска община в северните склонове на Стара планина и тук зимите доста често са изпитание за местната администрация. Те са свързани не само с почистване на пътищата, но и с грижа за децата и учениците – да им бъде топло и уютно през студените месеци. В СОУ „Георги Бенковски” ще бъде подменена и отоплителната инсталация, която ще използва за гориво пелети.

Важно е да отбележа, че активно подпомагаме и градското читалище да реализира проект по ПРСР за въвеждане на необходимите енергоефективни мерки. Общинското ръководство, а и хората, силно са заинтересовани читалището да работи при добре затоплени помещения в студените месеци.

Разкажете за Общинския план за развитие на община Тетевен за периода 2014 – 2020 г.

Разработването и създаването на плана за развитие е един успешен пример за сътрудничество между местните власти, което започна с реализацията на проект „Координиране на местни политики в област Ловеч за устойчиво развитие и просперитет“. Бенефициент по проекта беше Областна администрация Ловеч, а партньори – общините Ловеч, Тетевен и Троян. Благодарение на плана бе създадена Областната стратегия за периода 2014 – 2020 г. Тя определи средносрочните цели и приоритети за развитие на област­та, както и стратегическите насоки за разработване на общинските планове.

Ние изпълняваме ясни и последователни действия за осъществяване на заложените в плана за развитие мерки. Основна цел е постигането на визията „Община Тетевен – привлекателно място за живот, работа и инвестиции”.

В областта на строителството основни приоритети са подобряване на градската среда, на пътната инфраструктура и вложения в мерки за енергийна ефективност – не само в многофамилни сгради, а и в образователната инфраструктура, както и инвестиции в подкрепа на детския и масовия спорт.

Голямата цел е подобряване състоянието на пътищата. Пределно ясно е, че по-нататъшното развитие на туризма, на различните екологични инициативи в една подчертано зелена община не може да става с разбита инфраструктура. Второто ни голямо намерение е реновирането на водопроводната мрежа на Тетевен. Разбираме, че това е трудна и бавна работа, но по-добре няколко месеца да имаме разкопан град и недоволни хора, а после десетилетия напред ВиК проблемите да не стоят на дневен ред за тетевенци.

Общината води активна политика по отношение запазване и ефективно използване на горския фонд. Бяха изготвени Общинска програма за опазване на околната среда и Програма за устойчива градска среда. Оценявайки важността на горския фонд, бе направен План за многофункционално стопанисване на горите на територията на Държавно лесничейство „Рибарица” и се работи върху такъв за общинските гори.

Мастърпланът е осъществяването на стабилен икономически растеж чрез приоритетно развитие на туризма, услугите, селското и горското стопанство и свързаната с тях дървообработваща и лека промишленост. В тази връзка за подобряване на градската среда имаме намерение да кандидатстваме с проект „Реконструкция, благоустрояване и подобряване на физическата среда на „Централен градски площад“ и изграждане на фонтан с водни ефекти и художествено осветление, гр. Тетевен“. Разполагаме с изготвен инвестиционен проект.

В края на миналата година бе проведено и обществено обсъждане с участие на ръководството, Общинския съвет и граждани. По време на публичната дискусия беше направена презентация от проектантския екип, включваща 3D модели на обекта в два варианта. Те предвиждат реконструкция и модернизация на детската площадка, увеличаване на зелените зони и места за отдих, оформяне на естествена сцена за обществени мероприятия, достъпен преход между различните нива на терена за хората с двигателни увреждания, вмъкване като нов елемент малък фонтан и художествено осветление.

След красивата зима настъпват проблеми с уличната мрежа.

Така е и затова обявихме обществена поръчка по ЗОП за ремонти по вътрешната улична мрежа в Тетевен. За съжаление се наложи да прекратим тази първа процедура, защото нито един от явилите се не отговаряше на условията на търга.

Сега обявихме втора поръчка, но загубихме време. Надяваме се през май всичко да приключи и по най-бързия начин да стартират строително-ремонтните дейности. Заложената сума е 240 000 лв. без ДДС.

След тежката зима проблеми възникнаха и в селата Гложене, Черни Вит, Голям извор, Български извор, Галата, Глогово и Малка Желязна. Ще подходим приоритетно с решаването им.

Изпълнявате ли проекти по Националната програма за енергийна ефективност на многофамилните жилищни сгради? В общинския център имате много подходящи обекти.

Само преди дни беше подписан Акт 16 на поредна жилищна сграда в Тетевен – блок „Иван Туйков“, която бе обновена по националната програма. Документът удостоверява, че строежът е изпълнен в срок, законосъобразно и в съответствие с всички изисквания и технически спецификации. Това е 4-тият обект с Акт 16, като през този месец предстои да започнат строително-монтажни дейности по още няколко кооперации – блоковете „Обединение“, „Сава Младенов“ и бл. 144, вх. „Д“ „Е“ и „Ж“.

На бл. „Иван Туйков“ е извършено топлоизолиране на всички външни стени, вкл. подовете на остъклените тераси. Подменена е дограмата на сградата, извършен е цялостен ремонт на покрива. Възстановени са дефектирали участъци от стоманобетонната конструкция и са монтирани нови осветителни тела в общите части.

В последно време много се спекулира по тази тема в разни недотам коректни медии. Затова бих искал да припомня, че Националната програма за енергийна ефективност на многофамилните жилищни сгради е 100% безвъзмездна. Никой от собствениците на апартаментите, които попадат в обхвата на съответната етажна собственост, не заплаща нищо за извършване на ремонтно-строителните дейности.

Важен проект за общината е и „Реконструкция, обновяване и оборудване на сградния фонд на Професионална гимназия по горско стопанство и дървообработване „Сава Младенов“, гр. Тетевен”, за който вече споменах.Проектът ще се изпълнява по Приоритетна ос 3 „Регионална образователна инфраструктура“ по ОП „Региони в растеж 2014 – 2020“. Договорът за безвъзмездна финансова помощ беше подписан през декември 2016 г. Инвестицията е в размер на 1 299 989 лв., а срокът за изпълнение – 24 месеца.

В какво състояние са Вашите училища, ясли и детските градини?

През изминалия програмен период 2007 – 2013 г. нашата община е изпълнила значителни по обем строително-ремонтни и довършителни дейности. Става дума за цялостно саниране на две детски градини и на яслата в Тетевен. Надявам се да успеем да се класираме и за саниране на детските градини в селата Градешница и Глогово, където искаме да сменим и отоплителните инсталации. Няма как да не спомена, че в Градешница се намира и известната пещера Рушовата дупка, която е една от най-красивите природни забележителности на България…

Безспорно Тетевен обединява в себе си красотата на заобикалящата го природа с извисяващите се хълмове и старопланински върхове Петрахиля, Острич, Червен и Равни камък, а духовната доминанта е градската църква „Вси Светии“. И все пак ежедневието си е нещо различно – хората горят въглища, формират битови отпадъци…

Общинското ръководство се отнася много сериозно към градската чистота, защото Тетевен е и туристическо средище. Гражданите ни са наистина коректни по отношение битовите отпадъци. При нас разделното събиране функционира много добре още от 2007 г. Трите вида контейнери – за хартия, пластмаси и стъкло, са разпределени на 44 места в общинския център и в с. Рибарица.

Разделното събиране е една от функциите на общината за щадящо отношение към природата. Важен в икономически план е и фак­тът, че ние построихме в с. Гложене претоварна станция за битови отпадъци, която работи от няколко месеца и доказа на практика необходимостта от съществуването си. Тя фактически е част от регионалното депо, което е изградено в Луковит, и където нашият отпадък след пресоване на тази станция чувствително намалява обема си, а оттам и разходите на общината и на хората по отношение на таксите. И нещо важно – очакваме финансиране чрез ПУДООС за рекултивация на старото градско сметище в с. Гложене.

Говорейки за опазването на околната среда, няма как да не Ви попитам за пречистването на отпадъчните води.

По ПРСР в селата Гложене и Глогово построихме пречиствателни съоръжения за отпадъчни води. ПСОВ за самия град засега обаче е само добро намерение. Но както сами разбирате, такъв скъп строеж не е по силите на общинския бюджет, а сега оперативните програми не дават възможности Тетевен да участва и да получи реално финансиране.

Имате много престижни архитектурни паметници. Как се грижите за тях?

Оказахме съдействие при реализацията на проекта „Ремонт, реставрация, подобряване на околното пространство и вертикална планировка на манастира „Св. Пророк Илия“ в общинския център. След проведен диалог с църковните власти са обсъдени възможности за обновяване входа на манастира „Св. Пророк Илия“ и прилежащите му площи.

Разработен е проект за „Ремонт и възстановяване на Гложенския манастир „Св. Вмчк. Георги Победоносец“, представляващ православен храмов комплекс от сгради на основно и постройки на допълващо застрояване и благоустрояване. Двата проекта очакват финансиране от Програмата за развитие на селските райони.

Община Тетевен смята да кандидатства и с проектно предложение за ремонт на Историческия музей в града. То е от изключително значение за нас, тъй като музеят е и един от 100-те национални туристически обекта.

Част от туристическите атракции на Вашия край е зеленото българско сирене, което се произвежда единствено в района на с. Черни Вит. Известно е, че то е едно от трите плесенни сирена в Европа и единственото на Балканите.

Историята на нашето зелено сирене е тясно свързана с бита на местните хора от времето, когато в Стара планина се отглеждат хиляди овце. В летните кошари, разположени по високопланинските пасища, те правят сирене и го съхраняват в дървени качета. Постепенно саламурата от сиренето се отцежда през порите на дървото и парчетата остават на сухо. В края на лятото овчарите свалят сиренето в селото и го складират в изби при постоянна влага и температура от около 10 – 120С. При отварянето на качето то започва да се покрива със синьо-зелена плесен. Местните жители дълго време смятат мухлясалото сирене за развалено и некачествено. То започва да изчезва през 70-те години на ХХ век, когато заместват дървените съдове с пластмасови бидони. Но слава Богу, е преоткрито през 2007 г. от италиански специалисти от международната организация Slow Food и от тогава редовно се представя на световното изложение на сирена в гр. Бра, Италия, където получава висока оценка за своята уникалност и качество.

Сподели в социалните мрежи

Автор на 04.05.2017. Категория Новини, Общини. Можеш да следиш всички коментари и промени по тази публикации през RSS 2.0. Можете свободно да коментирате тази публикация

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.