Бухово – зеленият град под връх Мургаш

Кметът инж. Тодор Димитров: Интересът към строителство на еднофамилни къщи е подчертано силен

Прочетена: 125

Георги Сотиров

Бухово ни посреща в зелено. Трудно е да повярваш, че над оградата на неработещите мощности на МК „Кремиковци” расте жито, при това с наситен тъмнозелен клас. Красивият и голям зелен пояс, който още ще се развива, се допълва от парка в града, в който се разхождат много майки с деца.

В средния и късния неолит Бухово се намира на 1,5 км източно от настоящото си разположение. За предишните обитатели са останали доказателства (керамични останки, чукове, брадви и шила), чрез които е датирано това време. Тогава селището се казва Урсул. През 1938 г. в района е разработено находище на уран. Тогава крайно бедното население по тези места едва е изкарвало препитанието си. След края на Втората световна война с развитието на миннодобивната промишленост жителите на градчето постепенно се замогват. На мястото на някогашното скотовъдство и земеделие идват миньорството и металургията. От годините на слава като център на уранодобива в България вече е изминал четвърт век. Достатъчно са, твърди кметът инж. Димитров.

Е, защо за момент да не допуснем, че точно по тези географски ширини на страната ще бъде строителното Ел Дорадо на следващото десетилетие или две. Защото желязото от неработещите мощности на „Кремиковци” ще бъде претопено, табаните рекултивирани, запуснатите постройки съборени и отпадъците извозени на сметището. И какво остава?

Остава една великолепна южна панорама с минерални извори, с хубава питейна вода, с развита инфраструктура – и пътна, и железопътна, на 10 минути от софийското летище, и на 20 от същинския център на столицата. Под Стара планина Софийското равно поле очаква инвестиции. В района има условия за СПА услуги и туризъм, подходящ е и за изграждането на различни обекти като голф игрище, картинг писта, ваканционни къщи.

Голямата мечта на инж. Димитров е да дочака „нашествието” на строителите. С това и започваме нашето интервю веднага след големите християнски празници, част от които прекарахме във великолепните местности на Софийската Мала Света гора край Бухово…

Кметът инж. Тодор Димитров: Интересът към строителство на еднофамилни къщи е подчертано силен

Инж. Димитров, разкажете какъв е планът Ви за развитие на Бухово, с който спечелихте кметските избори?

Най-същественото беше, че заложих на реновирането и доизграждането на градския парк. Това беше и една моя мечта от детството, осъзната през годините, за която ми се удаде шанс да я реализирам в полза на моите съграждани. Става дума за целево финансиране от 600 000 лв. за първия етап, който вече приключи. Средствата бяха изцяло отпуснати от Столичната община след разговори с кмета на София Йорданка Фандъкова.

Това е една солидна придобивка за нашия град – с нови алейни мрежи, поливна система, осветление, детска площадка, сцена. Вторият етап предвижда изграждането на спортна площадка и игрище, като се надяваме същинското строителство да се осъществи през моя мандат. Трябва да поясня, че проектът за този парк е изготвен през 2011 г., а „зелената светлина” за реализацията беше дадена от кмета на София през 2016 г.

Разбира се, планът ми за развитие включва и реновирането на улиците, образователната инфраструктура, уличното осветление.

На 15 май 2009 г. е прекъснато газоподаването към МК „Кремиковци”. Спрени са коксохимичните мощности, за които е необходимо непрекъснато газоподаване. Това е необратимо – работата им не може да бъде възобновена. Според формираното обществено мнение така завинаги е премахнат един от най-големите замърсители на въздуха в Софийското поле.

И близък наш съсед, за съжаление. От площада ясно се виждат многобройните комини на заводите и охладителните кули на ТЕЦ-а на комбината. В исторически, в държавен, а и в човешки план спирането на тези гигантски мощности, където основно беше заето нашето население, си беше истинска драма. Много хора останаха без препитание, а и без перспективи за бъдещето, особено по-възрастните хора.

Някои се ориентираха бързо, направиха малки семейни фирми най-вече в областта на услугите, с по трима-петима заети. Други, със съответната професионална подготовка, се насочиха към строителния бранш или в транспорта и логистиката. На територията на града и около него се развиха различни производства, които поеха доста сериозен контингент работници, които се преквалифицираха и сега сериозно се трудят и заработват добре. Това впрочем е видно и от новите и реновирани къщи в града, за изграждането, на които са необходими доста средства.

Разбира се, основният трудов пазар си остана столицата. И хората, предвид бързия и лесен достъп до мегаполиса, особено сега, с развитието на пътната инфраструктура, пътуват до местоработата си за не повече от 30 минути. Твърдя, че възможностите на моите съграждани са високи, особено на младите и образовани хора. В Бухово няма работа само този, който не иска да работи. Но това е друга тема.

Един относително актуален въпрос – каква вода пият в Бухово? Добро ли е състоянието на подземната инфраструктура?

Водата на нашето население е с високо качество, като на столичани. Тя се доставя от водовземните съоръжения на бент „Панчарево” и идва до нашите чешми по т.нар. кремиковски водопровод. Няма и намек за някакви замърсявания на водата ни и хората добре разбират това. В много от къщите има кладенци и водата там също е изследвана. С нея местните поливат градините си.

За съжаление нямаме пречиствателна станция за отпадъчни води. Такива съоръжения е имало в миналото, но за пречистване на рудничната вода. За изграждането на станция за града явно тогава не се е мислело. Иначе канализационна мрежа има и големите жилищни блокове са свързани с нея, както и част от къщите. Други имат септични или изгребни ями. След края на града канализацията обаче остава на самопречистващата сила на природата, което в XXI век си е чист анахронизъм, но засега това е истината.

Градът е с чудесен панорамен изглед към цялото Софийско поле, към столицата и Витоша. Въздухът е старопланински, нямате промишлени замърсители. Индустриалната визия на Кремиковци постепенно ще изчезне. Всичко това предполага ли ново строителство на къщи, има ли интерес от нови заселници?

Географското положение на Бухово е прекрасно. Той е разположен в южните склонове на Мургашкия дял на Стара планина, с надморска височина от 771 м, което също има своя принос за чистотата на въздуха. Ще Ви кажа нещо любопитно. Когато есента над Софийското поле и над столицата легне мъглата, „подпомогната” и от смога от автомобилите, и от горенето на въглища в къщите на селата под витошката яка, при нас е ясно. Чисто синьо небе. Прозрачен въздух.

Имаме нови заселници. Интересът към строителство на еднофамилни къщи е подчертано силен. Вероятно това се дължи донякъде, че цените на парцелите и на по-старите къщи са относително ниски и поносими за едно средностатистическо семейство, което иска да има втори имот извън шумотевицата, лошия въздух и блъсканицата в големия град. В интерес на истината предлагането на имоти от нашите хора е по-малко от търсенето, но се надявам с времето това да се промени.

Освен силно зелен Вашият град е подчертано чист.

Да, две са причините – хората се грижат да им е уютно и подредено, а ние си вършим съвестно работата по ежеседмичното извозване на сметта. Даже въведохме и разделното събиране, което при нас се радва на добро разбиране и няма хора от малцинствата, които да разбиват пластмасовите контейнери, за да прибират вторичните суровини. Доста от семействата са снабдени с компостери, където отделят зелената маса и си произвеждат био­тор. Това е още една от причините в свободното си време хората да се занимават с градините си.

Казано по друг начин – след като изминаха 25 години от закриването на мините за Бухово, проблеми почти не съществуват.

Абсолютно вярно. Хората живеят спокойно, работят, отглеждат децата си. Радващото е, че в града се раждат все повече деца и сме на път да обърнем отрицателната демографска тенденция. Като кмет констатирам, че се увеличават и гражданските бракове.

Това, че сте в подножието на Балкана, на вр. Мургаш, предполага ли интерес от страна на столичани основно за практикуване на пешеходни и велосипедни преходи, опознавателен и църковен туризъм?

Близостта до София е определящ фактор и гражданите на мегаполиса все по-често преминават през нас на път към Балкана. Много е красиво над нас, а условията не са тежки като в планините Пирин и Рила. Преходите са по маркирани пътеки с поносима за обикновения човек трудност. И цели семейства излизат в планината, възхищават се на нейното величие, усещат силата й в нейните буйни потоци. След това, в ниското, си правят пикник, отморяват и после се завръщат към жилищните квартали на София.

Стара планина предразполага. Имаме и два манастира. Не може със сигурност да се каже кога е основан единият от тях, манастирът „Св. Мария Магдалина“. Предполага се, че това е станало през XVI век – време на сравнителна верска търпимост, когато християните в империята имат възможност да възстановяват свои храмове. Най-вероятно той е принадлежал към Софийска Мала Света гора, а другият ни манастир „Св. Архангел Михаил” е част от следосвобожденската история на България. През август 1886 г. тук два дни е държан детронираният княз на България – княз Александър I Батенберг. След това с конвой е откаран през Враца до Оряхово, където е качен на параход и отведен в Русия. Прекрасният иконостас там е дело на дебърски майстори.
Манастирът „Св. Мария Магдалина“ беше реставриран и консервиран съвсем наскоро по програмата „Култура” на Столичната община. Трябва да кажа, че това е бил един от най-големите по площ храмове, строени някога в България. Трикорабната едноапсидна базилика е с дължина 41 м, а ширината е от 17 до 27 м в различните части на сградата. Раннохристиянската базилика (IV – VI в.) е особено показателна за строителния гений на българите от онези далечни векове.

Инж. Димитров, какви грижи полага общината за социалната и образователната инфраструктура?

Ще започна с нашата гимназия. 117 СУ „Св. св. Кирил и Методий” е средно общообразователно училище с природо-математически профил. В своята над 130-годишна история то е претърпяло няколко метаморфози – било е СПТУ по редки метали, гимназия и само основно училище. От 2000 г. е разкрито като СУ и оттогава до ден днешен в него са придобили средното си образование над 200 деца. Една голяма част от тях вече са образовани ядрени физици, учители, IТ специалисти, мениджъри и други. Сградата е триетажна с пристроен модерен физкултурен салон. Има оборудвани кабинети по всички учебни предмети и удобни класни стаи за децата от началния етап. В компютърните зали се работи с високотехнологични терминални решения. Има безжична Wi Fi мрежа, покриваща цялата територия на училището. Успяхме да асфалтираме и да оборудваме със спортни съоръжения футболното, волейболното и баскетболното игрище. Зданието обаче има нужда от саниране. Все пак в нашето училище се обучават над 300 ученици на възраст от 6 до 18 години, живеещи в Бухово, в столичния квартал „Сеславци“ и близките села от район „Кремиковци“.
Детската градина на Бухово изглежда много добре. Тя е модерно заведение и разполага с всички необходими условия за отглеждане на най-малките ни жители, включително и с площадка за игра на двора, с добре поддържани зелени зони.

Тук не мога да избегна малък коментар за някои от зданията в центъра на града – особено култовата сграда на предприятието „Редки метали”, тази със скулптурата на миньора с карбитната лампа в ръка. Освен усещането за творческата немощ на незнайния скулптор тя навява мисли и за безстопанственост. Подобно нещо се усеща и в някои от жилищата, белязани силно от архитектурата на сталинския ренесанс. Културният дом на града също не е в добро състояние. Надявам се в едно относително близко бъдеще да намерим финансиране за неговия ремонт. Сградата е масивна, огромна и средствата за нейното привеждане в приличен вид съвсем няма да бъдат малки.

Имате ли идеи за реализиране на проекти с европейско или частно финансиране?

Една неправителствена организация разработва проект за кандидатстване по европейска програма. Тя има идея да развие пистовия картинг комплекс край града с цел на него да се провеждат и големи европейски шампионати. Предвидена е дълга 2-километрова права за драг състезания до 1 миля, подобна на тази, която се намира до Москва и е със състезателни 1000 метра. Но засега това е намерение за далечното бъдеще.

Има и различни частни инвестиции. В обособената индустриална зона на Бухово има доста нови предприятия и лаборатории, които дават прилично препитание на гражданите. Всеки предприемач е добре дошъл в града.

Обновявате ли уличната мрежа?

В последните две години реновирахме основно осем улици в града, но има още какво да се желае. Голяма част от пътната инфраструктура на територията на града само пази спомените си от едно богато, но вече забравено време.

Да завършим това представяне на Вашия град с Националната програма за енергийна ефективност на многофамилните жилищни сгради. В Бухово голяма част от сградния фонд е доста остарял.
Развиваме тази идея, която допадна на моите съграждани. Имаме одобрени три блока по програмата, а на единия в момента строителите работят здраво. Местните са активни в това отношение и сега доста често пред блока, където се санира, идват съседи да видят какво точно се случва. Изпълнява се цялостен ремонт, хидроизолации, подмяна на дограма и прочие.

Хората сами си признават, че ако не е държавата, те сами такъв ремонт и в най-блажените си сънища не са си представяли. Посоката е вярна и трябва да запазим оптимизма на днешния ден.

Сподели в социалните мрежи

Автор на 20.05.2017. Категория Новини, Общини. Можеш да следиш всички коментари и промени по тази публикации през RSS 2.0. Можете свободно да коментирате тази публикация

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *